Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Kayıp Gül, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Виронова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- kati (2011)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona (2011)
Издание:
Сердар Юзкан. Изгубената роза
ИК „Бард“ ООД, София, 2008
Редактор: Мариела Янакиева
ISBN: 978–954–585–887–1
История
- — Добавяне
28
Когато се върнаха и седнаха отново на столовете, Зейнеб ханъм продължи.
— Диана, сега искам да отидеш до оня фонтан, да измиеш главата си и да се върнеш тук.
— Но аз мих косата си тази сутрин!
— Мога да видя, скъпа. Моля те, отиди и измий главата си.
Диана сви рамене, но отиде до фонтана. Водата беше леденостудена и макар че внимаваше, не успя да не изпръска дрехите си. Докато трепереше в ранния утринен хлад, с благодарност си помисли: „Добре, че не бе дошла тук през зимата.“ След като изстиска водата от косата си и я среса с пръсти, тя се върна на стола като послушна ученичка.
— Сега бих искала да отидеш до онзи фонтан там, да измиеш главата си и да се върнеш тук.
За миг си помисли, че случващото се е дежа вю. Не само заради отново повторените думи, а и заради изражението върху лицето на Зейнеб ханъм. Дори то беше същото. За миг Диана остана като залепнала за стола, без да каже нито дума. Понеже не бе в състояние да издържи втренчения поглед на Зейнеб ханъм, тя покорно се върна при фонтана и отново изми главата си. Когато тръгна обратно, се страхуваше от възможността Зейнеб ханъм за трети път да я накара да извърши същото действие.
— Ето, чудесно. Сега, след като го направи, вече можем да започнем. О, да не забравя: ако този урок мине добре, в следващия имам изненада за теб.
— Каква изненада?
— Не казах ли, че е изненада?
— Разбирам… Между другото, позволено ли ми е да задавам въпроси в градината?
— Разбира се. Само трябва да ти кажа, че не е необходимо да разбираш причината, която стои зад всичко, което ще правим в градината, за да постигнем твоята цел. Ако не забравиш какво си изпитала тук, рано или късно на всичките ти въпроси ще бъде отговорено.
Докато сме в градината, ти си едновременно и ученичка, и учител. Вече имаш всички отговори. Както казах по-рано, някога си имала способността да чуваш розите. Аз съм тук само за да ти припомня нещата, които си забравила. Това е всичко. Чуването на розите е лесно, много лесно нещо. Всичко, което трябва да правиш, е, или да си спомниш онова, което си забравила, или да забравиш всичко, което си научила.
— Но аз все още искам да знам защо косата ми трябва да бъде мокра!
— Всеки въпрос в градината е като семенце, Диана. С времето то расте, събира сили и пуска пъпки, които накрая разцъфтяват. Мога да те уверя, че никога през остатъка от живота си няма да забравиш как една сутрин си измила вече чистата си коса още два пъти. След като нещо е живо, то никога няма да бъде като нещо, което не е живо. А ако го поддържаш живо, рано или късно то ще ти даде отговора, който търсиш. Но нека този път да отговоря на въпроса ти вместо теб… Исках да измиеш косата си, защото тази глава принадлежеше на Диана.
— Но нали аз съм Диана!
— Не се ли разбрахме да изтрием биографията ти?
— Защо? Защо трябваше да измия главата си повторно една секунда, след като я измих?
— Първия път ти се освободи от прическата на Диана. Но умът, който бе дал на косата тази форма, все още беше там.
— О, значи чрез второто измиване престанах да мисля като Диана, така ли? — попита тя, а въпросът й бе последван от скептична усмивка. — Нямам намерение да бъда съдия, но всичко ми звучи прекалено формално.
— Права си, човек не може да изчисти мисленето си с вода от фонтана. Но това е един символ. В момента той е мълчалив, но ако не го пренебрегнеш и го запомниш, един ден ще ти проговори. В главата ти ще бъде запечатан образът. Сега може да не се вижда, но когато настъпи подходящото време, ще се прояви.
— Кога ще настъпи подходящото време?
— Вероятно в деня, в който най-накрая осъзнаеш, че всичко, което знаеш, повече не ти е от полза. Или когато осъзнаеш, че знанието е като стълба, и за да се изкачиш по-високо, трябва да се върнеш по стъпалата, които си оставила зад себе си.
Нетърпелива да види градината, Диана се отказа да задава повече въпроси.