Хенрик Сенкевич
Стас и Нели (38) (Из африканските пустини и лесове)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
W pustyni i w puszczy, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (8 ноември 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Книжното тяло е любезно предоставено от Галя Янакиева

 

Издание:

Хенрик Сенкевич, СТАС И НЕЛИ

ИЗ АФРИКАНСКИТЕ ПУСТИНИ И ЛЕСОВЕ, РОМАН, 1979

Редакционна колегия: ЕФРЕМ КАРАМФИЛОВ, ИВАН ЦВЕТКОВ, ЙОРДАН МИЛЕВ, КАМЕН КАЛЧЕВ

Отговорен редактор: НИКОЛАЙ ЯНКОВ

Библиотечно оформление: СТЕФАН ГРУЕВ

Преведе от полски ОГНЯН ТОДОРОВ

Художник ХРИСТО БРАЙКОВ

Редактор ЛИЛИЯ РАЧЕВА

Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ

Технически редактор ИВАН АНДРЕЕВ

Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА

ПОЛСКА ТРЕТО ИЗДАНИЕ. ЦЕНА 3,50 ЛЕВА

ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“ БУЛ. „ГЕОРГИ ТРАЙКОВ“ 2 А ПЕЧАТНИЦА „Д. НАЙДЕНОВ“ — ТЪРНОВО

 

с/о Jusautor, Sofia

Henryk Sienkiewicz, W pustyni i w puszczy

Panstwowy Instytut Wydawniczy

wydanie XXIX, Warszawa 1969

История

  1. — Добавяне

XLIII

Керванът тръгна следващия ден призори. Младият негър беше весел, малката деспотка продължаваше да бъде добра и послушна, а Стас — пълен с енергия и надежда. С него вървяха сто души от племето Самбуру и сто от Вахима — четирийсет от тях въоръжени с карабини ремйнгтон, с които що-годе умееха да стрелят. Белият вожд, който през трите седмици ги обучаваше, си даваше сметка, че в случай на нужда ще вдигнат много повече шум, отколкото ще стрелят точно, но си мислеше, че при срещи с диваците шумът играе не по-малка роля от самите куршуми и беше доволен от своята гвардия. Взеха големи запаси маниока, печени питки от огромните и тлъсти бели мравки, грижливо изсушени и смлени на брашно, и много пушено месо. С кервана тръгнаха петнайсетина жени, които носеха най-различни дребни неща за Нели и мехове от антилопова кожа за вода. От височината на гърба на Кинг Стас контролираше реда, даваше заповеди — може би не толкова, че те бяха необходими, колкото поради това, че го упояваше ролята на вожд — и с гордост поглеждаше своята малка армия.

„Ако пожелая — казваше си той, — бих могъл да стана крал на всички племена Доко — както Беньовска на Мадагаскар!“

И през главата му мина мисълта: не би ли било добре да се върне тук някога, да завладее голяма територия от страната, да цивилизова негрите, да основе в тези страни нова Полша или дори да застане начело на черните обучени отреди и тръгне към старата Полша. Но тъй като чувствуваше, че в тези мисли има нещо смешно и тъй като се съмняваше, че баща му ще му позволи да играе ролята на Александър Македонски в Африка, не довери плановете си на Нели, която беше може би единственият човек в света, готов да ги приеме с възторг.

Освен това преди завладяването на тези местности в Африка трябваше да се измъкнат от тях, затова се зае с по-близките работи. Керванът сепроточи в дълга редица. Седнал върху врата на Кинг; Стас реши да пътува накрая, за да вижда всичко и всички.

Не щеш ли, когато хората минаваха един след друг край него, той забеляза изненадан, — че двамата магьосници М’Куне и М’Пуа, които бяха яли бой от Кали, са в състава на кервана и с вързопи на главите тръгват с другите на път.

Той ги спря и ги попита:

Кой ви е заповядвал да идвате?

— Кралят — отвърнаха двамата и се поклониха покорно. Ала под прикритото покорство очите им светеха диво, а на лицата им се изписваше такава злоба, че в първия миг Стас помисли да ги изпъди, но не направи това, единствено за да не подронва авторитета на Кали. Все пак той го извика веднага.

— Ти ли заповяда на магьосниците да дойдат с нас?

— Кали заповяда, защото Кали умен.

— Питам те още веднъж, защо твоят ум не ти подсказа да ги оставиш у дома?

— Защото ако М’Куне и М’Пуа остане у дома,тогава двама подстрекават — Вахима да убие Кали след завръщане, но ако вървят с нас, Кали гледа и ги пази.

Стас помисли малко и рече:

——

1 Граф Мзурици Август . Беньовски, Поляк по произход, е бил заточеник в Камчатка, откъдето избягва и се озовава на остров Мадагаскар; там туземците го обявяват за свой крал. (в. края на XVIII в.). — Б. пр.

 

— Може да си прав, но ги наблюдавай зорко денем и нощем, защото не ми харесват.

— Кали има бамбуков прът — отговори младият негър. Керванът тръгна. В последния момент Стас заповяда въоръжената гвардия с карабини ремингтон да се движи в края на шествието, защото тя се състоеше от подбрани от него най-сигурни хора. През време на обучението с оръжие, което продължи доста дълго, те в известен смисъл се привързаха към младия си вожд, а същевременно като приближени към неговата достойна личност, смятаха се за нещо повече от другите. Сега те трябваше да бдят над целия керван и да хващат онези, на които би им хрумнало да бягат. Можеше да се очаква, че когато започнат трудностите и опасностите, няма да липсват и дезертьори.

Първия ден обаче всичко вървеше много добре. Негрите с багажа на главите, всеки въоръжен с копие и няколко по-малки пики, или така наречените „асагаи“, се проточиха в дълга редица през джунглата. Известно време вървяха из равнината по южния бряг на езерото, но тъй като езерото беше заобиколено от всички страни с високи върхове, щом завиха на изток, трябваше да започнат изкачването на планината. Старите самбури, които познаваха тези краища, твърдяха, че керванът трябва да мине през високите проходи между планините, наречени Кулал и Инро, след това да слезе в страната Ебене, разположена на юг от Борани. Стас разбираше, че не може да върви направо на изток, защото помнеше, че Момбаса се намира на няколко градуса отвъд екватора или доста по на юг от неизвестното езеро. Но като имаше няколко компаса, оставени от Линде, той не се страхуваше, че ще обърка правия път.

Първата нощ им се падна да прекарат на едно гористо възвишение.С настъпването на нощта лумнаха десетки огньове, край които негрите печаха сушено месо и ядяха питки от корени на маниока, които вземаха направо с пръсти от съдините. След като се нахраниха и уталожиха жаждата си, започнаха да си разказват къде ги води „бвана кубва“ и какво ще получат от него в награда. Някои пееха, както си бяха приклекнали и ровеха в огъня, но всички говореха толкова силно и дълго, че Стас трябваше накрая да им заповяда да мълчат, за да може Нели да заспи.

Нощта беше много студена, но на сутринта, когато първите слънчеви лъчи огряха околността, въздухът веднага се стопли. Младите пътешественици видяха при изгрев слънце странно явление. Тъкмо се приближаваха към едно дълго около два километра езеро, или по-точно голямо блато, образувано от дъждовете сред планинската котловина, Стас, който седеше с Нели на Кинг и гледаше наоколо с далекогледа, извика:

— Нели, погледни, във водата влизат слонове.

На около половин километър се виждаше малко стадо от пет слона, които се приближаваха бавно към езерото.

— Това са някакви странни слонове — каза Стас, оглеждайки ги с голямо внимание. — По-малки са от Кинг, ушите им също са много по-малки и въобще не виждам бивните им.

А в това време слоновете влязоха във водата, но не се спряха край брега, както правеше обикновено Кинг, и не започнаха да се обливат с хоботите си. Вървейки все напред, те потъваха все по-дълбоко, докато накрая над водата останаха черните им гърбове, които приличаха на скални късове.

— Какво е това? Плават под вода! — извика Стас. Керванът се приближи към брега и накрая се спря край него. Стас го задържа и започна да поглежда с необикновена изненада ту към Нели, ту към езерото.

Слоновете въобще не се виждаха, само върху гладката водна повърхност можеха да се забележат дори с просто око сякаш пет кръгли червени цветя, разлюлени в леко движение.

— Те стоят на дъното, а това са краищата на хоботите им обади се Стас, без да вярва на очите си.

След това извика на Кали — Кали, забеляза ли?

— Да.господарю, Кали видял, това са водни слонове1 — отвърна спокойно младият негър.

— Водни слонове ли?

— Кали видял неведнъж.

— Във водата ли живеят те?

— През нощта излизат в джунглата на паша, а през деня живеят в езерото, като кибоко (хопопотам). Те излизат едва след залез слънце.

Стас дълго не можа да се съвземе от учудването си и ако не бързаше, щеше да спре кервана чак до вечерта, за да види по-добре редките животни. Но той си помисли, че слоновете могат да излязат на противоположната страна на езерото, а дори и да излязат някъде наблизо, нямаше да ги види добре в тъмното.

Затова той даде знак за тръгване, но по пътя говореше на Нели:

— Да! Видяхме нещо, което никога не са видели очите на европеец. И знаеш ли какво си мисля — че ако пристигнем

——

1 Слуховете за водни слонове отдавна са стигнали до пътешествениците, но дълго време никой не им вярвал. Френският пътешественик Л. Петит е видял водни слонове край езерото Леополд. — Б. п.

 

благополучно до океана, никой няма да ни повярва, че в Африка има водни слонове.

— А ако хванеш един и го вземеш с нас до океана? — каза Нели, убедена както винаги, че Стас всичко може.