Хенрик Сенкевич
Стас и Нели (31) (Из африканските пустини и лесове)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
W pustyni i w puszczy, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 43 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (8 ноември 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Книжното тяло е любезно предоставено от Галя Янакиева

 

Издание:

Хенрик Сенкевич, СТАС И НЕЛИ

ИЗ АФРИКАНСКИТЕ ПУСТИНИ И ЛЕСОВЕ, РОМАН, 1979

Редакционна колегия: ЕФРЕМ КАРАМФИЛОВ, ИВАН ЦВЕТКОВ, ЙОРДАН МИЛЕВ, КАМЕН КАЛЧЕВ

Отговорен редактор: НИКОЛАЙ ЯНКОВ

Библиотечно оформление: СТЕФАН ГРУЕВ

Преведе от полски ОГНЯН ТОДОРОВ

Художник ХРИСТО БРАЙКОВ

Редактор ЛИЛИЯ РАЧЕВА

Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ

Технически редактор ИВАН АНДРЕЕВ

Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА

ПОЛСКА ТРЕТО ИЗДАНИЕ. ЦЕНА 3,50 ЛЕВА

ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“ БУЛ. „ГЕОРГИ ТРАЙКОВ“ 2 А ПЕЧАТНИЦА „Д. НАЙДЕНОВ“ — ТЪРНОВО

 

с/о Jusautor, Sofia

Henryk Sienkiewicz, W pustyni i w puszczy

Panstwowy Instytut Wydawniczy

wydanie XXIX, Warszawa 1969

История

  1. — Добавяне

XXXVI

Стас учеше също така Кали да стреля с карабина ремингтон и това обучение вървеше по-лесно от религиозното. След няколкодневни стрелби в цел и по крокодилите, които спяха на крайречните пясъци, младият негър уби голяма антилопа пуфу след това няколко ариели и накрая глиган кдири . Ала срещата с него едва не завърши с нещастие, каквото се бе случило с Линде, защото ндири, към който Кали се приближи непредпазливо след изстрела, скочи и се хвърли срещу него с вдигната нагоре опашка3. Кали хвърли карабината и потърси спасение на дървото, където остана докато извика Стас, който обаче завари глигана вече мъртъв. За биволи, лъвове и носорози Стас не позволяваше още на момчето да ловува. По слоновете, които вечер идваха на водопой, тори сам не искаше да стреля, защото беше обещал на Нели, че никога никакъв слон няма да убие.

Когато обаче сутрин или в следобедните часове от планината забележеше с далекогледа да пасат в джунглата стада зебри, ариели или скокливи кози, взимаше Кали със себе си. През време на тези излети често го разпитваше за племената Вахима и Самбуру, с които непременно щяха да се

——

1 Мярка — около един лакът. — Б., а.

2 Сбит и тънък лъскав памучен плат. — Б. пр.

3 Африканските глигани имат дълги опашки, които вдигат нагоре при нападение. — Б. а.

 

срещнат, щом като искаха да вървят на изток към брега на океана.

— Кади, знаеш ли — запита го веднъж, — че след двайсет дни, а с конете дори и по-бързо бихме могли да стигнем в твоята страна?

— Кали не знае, къде живее Вахима — отвърна младият негър и тъжно поклати глава.

— Но аз зная. Те живеят в тази посока, от която сутрин изгрява слънцето, край някаква голяма вода.

— Да, да! — извика учудено и зарадвано момчето. — БасаНарок… по нашему — голяма и черна вода. Велики господар всичко знае.

— Не всичко, защото не зная как биха ни приели Вахима, ако отидем при тях.

— Кали им заповяда да паднат по очи пред велики господар и пред добрия Мзиму.

— А ще те послушат ли?

— Баща на Кали носи кожа от леопард и Кали също.

Стас разбра какво означава това — бащата на Кали е крал, а той самият е най-стар измежду синовете му и бъдещ владетел на Вахима.

Затова продължи да го разпитва по-нататък.

— Разказваше ми, че при вас са идвали бели пътешественици и че старите хора ги .помнят още?

— Да, и Кали чул, че имали на главите си много перкал. „Ах! — помисли си Стас. — Те не са били европейци, а араби, които поради по-светлата им кожа и белите дрехи негрите са сметнали за бели.“

Тъй като Кали не ги помнеше и не можеше да даде за тях никакви по-точни обяснения, Стас му зададе друг въпрос: — Вахима не са ли убили нито един от облечените в бяло хора?

— Не. Вахима и Самбуру не могат направят това.

— Защо?

— Защото те казват, че когато кръв започне да попива В земя, ще престане вали дъжд.

„Радвам се, че вярват в това“ — помисли си отново Стас. И продължи да го разпитва:

— Вахима биха ли дошли с нас чак до морето, ако им обещая много перкал, мъниста и пушки?

— Кали дойде и Вахима също,-но велики господар победи преди Самбуру, които са от друга страна на вода.

— А кой се намира зад Самбуру?

— Зад Самбуру няма планини, има джунгла и в нея лъвове.

Тук разговорът свърши. Сега Стас все по-често си мислеше за голямото пътуване на изток, като помнеше думите на Линде, че там може да срещне араби от крайбрежието, които търгуват със слонова кост, а може и мисионерски експедиции. Знаеше, че такова пътешествие крие редица трудности и нови опасности за Нели, но разбираше, че не могат цял живот да останат на планината „Линде“ и трябва скоро да тръгнат на път. Времето след дъждовния период, когато водата е навсякъде и покрива заразните блата, беше най-подходящо. Горещините на високата планина още не се чувствуваха, а нощите бяха хладни, та трябваше добре да се завиват. Ала долу в джунглата вече беше много горещо и се знаеше, че скоро ще настъпи непоносим зной. Дъждът вече рядко оросяваше земята и нивото на реката намаляваше с всеки изминат ден. Стас предполагаше, че през лятото тя може би се превръща в един от кхорите, каквито беше видял много в Либийската пустиня, и че само по средата на коритото й тече тясна лента вода.

Все пак той отлагаше заминаването от ден на ден. На планината „Линде“ беше много добре за всички, както за хората, така и за животните. Тук Нели се отърва не само от тропическата треска, но и от анемията, Стас нито веднъж не почувствува дори главоболие; кожата на Кали и Меа започна да блести като черен атлаз. Насибу изглеждаше като пъпеш, който ходи на тънките си крака, а Кинг се угои не по-лошо от конете и магарето. Стас знаеше добре, че друг такъв „остров“ в морето на джунглата няма вече да намерят до края на пътуването.

Той гледаше с безпокойство в бъдещето, макар сега, в случай на нужда, да имаха голямата помощ и защита на Кинг.

И така, докато започнат приготовленията за пътуването, измина още една седмица. През свободното време, когато не събираха багажа, те не преставаха да пускат хвърчила, отбелязвайки, че вървят на изток, към някакво езеро и към океана, а продължаваха да пускат, защото се появи силен западен вятър, който на моменти приличаше на ураган и ги грабваше и носеше високо към планините и над планините. За да предпази Нели от изгаряне, Стас направи от останалата част на палатката паланкин1, в който момичето щеше да пътува на слона. След няколко опита Кинг свикна с тази малка тежест, както и със самия паланкин,-привързан със здрави палмови върви на гърба му. Всъщност този багаж беше перце в сравнение с другия, с който смятаха да го натоварят и с чието разпределяне и връзване се занимаваха Кали и Меа.

——

1 Паланкин — покрита носилка за пренасяне на пътници в някои източни страни. — Б. пр.

 

На малкия Насибу беше поръчано да суши банани и да ги стрива на брашно с два плоски камъка. При брането на тежките кичури плодове му помагаше и Кинг, при което и двамата изяждаха невиждани количества, та скоро бананите около колибите изчезнаха напълно и трябваше да ходят на друга плантация, разположена в противоположния край на платото. Саба нямаше никаква работа и най-често отиваше с тях.

Ала Насибу едва не плати за своето старание с живота си или поне с цената на един особен вид робство. Веднъж, когато береше банани край брега на стръмния скат, той видя между скалната цепнатина някакво ужасно лице, покрито с черна козина, което мигаше с очи и сякаш в усмивка разкриваше огромните си бели зъби. В първия момент момчето се . вкамени от страх, след това хукна да бяга с все сила. Ала докато пробяга двайсетина крачки, една космата ръка се уви около тялото му, вдигна го нагоре и черното като нощ чудовище побягна с него към пропастта.

Добре, че грамадната маймуна, като грабна момчето, можеше да бяга само на два крака и намиращият се наблизо Саба я стигна лесно и впи зъби в плещите й. Започна страшна борба, в която кучето, въпреки огромния си ръст и сила, сигурно щеше да бъде победено, защото горилите1 побеждават дори лъва. Маймуните обаче никога не пускат плячката си, макар това да струва живота и свободата им. Захапана отзад, горилата не можеше лесно да достигне Саба, но като го хвана с лявата ръка за врата, вдигна го нагоре и тогава изведнъж земята затътна под тежките стъпки на притичалия Кинг.

Един лек удар с хобота беше достатъчен и страшният „горски дявол“, както негрите наричат горилите, легна на земята със смазан череп и врат. Ала за по-голяма сигурност или поради вродената си ярост, Кинг го прикова още с бивните си към земята и не спираше отмъщението си, докато откъм колибата притича с пушка Стас, обезпокоен от рева и воя, и му заповяда да спре.

Горилата вече лежеше сред локва кръв, която Саба лочеше и която се червенееше върху бивните на Кинг. Маймуната беше огромна, с облещени очи, озъбена, още страшна, макар и вече мъртва. Слонът ревеше победоносно, а посивелият от ужас Насибу разказваше на Стас какво се беше случило. Той за миг си помисли да доведе ли Нели, за да й покаже ужасната маймуна, но след това отхвърли намерението си, защото изведнъж го обзе страх.

——

1 Горилите се срещат в Западна Африка, но Ливингстън ги е срещал И в Източна Африка. Те често отвличат деца. Горилите от Източна Африка не са толкова свирепи като тези от западните райони. — Б. а

 

Та нали Нели често ходеше сама по „острова“ — с нея можеше да се случи същото.

И така, оказа се, че планината „Линде“ не е съвсем безопасно убежище, както им се струваше в началото.

Стас се върна в колибата и разказа на Нели за случката, а тя слушаше с любопитство и боязън, с широко отворени очи и често повтаряше:

— Виждаш ли какво щеше да стане без Кинг?

— Истина е! С такава бавачка човек може да не се страхува за детето, затова, докато не потеглим, не се отделяй нито крачка настрана без него.

— А кога заминаваме?

— Запасите са готови, багажите разпределени, остава само да натоварим животните и можем да тръгнем дори още утре.

— При бащите ни!

— Ако е рекъл бог — сериозно отвърна Стас.