Хенрик Сенкевич
Стас и Нели (21) (Из африканските пустини и лесове)

XXVI

Нощта мина спокойно и макар че в южната част на небето се струпаха много облаци, утрото беше хубаво. По нареждане на Стас веднага след закуската Кали и Меа се заеха с брането на пъпеши, акациеви шушулки, зелени листа, трева и всякаква друга храна за слона, която след това складираха край брега на падината. Тъй като Нели непременно искаше лично да храни своя нов приятел, Стас отсече от една млада разклонена смоковница нещо като вила за по-лесно събаряне на храната в клисурата. Слонът ревеше от сутринта, напомняйки, изглежда, за храна, а когато забеляза на брега същото бяло същество, което го бе нахранило вчера, посрещна го с радостно гъргорене и веднага протегна хобота си към него. На утринната светлина той се стори на децата още по-голям от вчера. Беше много слаб, но вече изглеждаше по-бодър и почти весело обръщаше към Нели малките си бистри очи. Нели дори твърдеше, че предните му крака са надебелели за една нощ и започна да събаря с такова желание храната, че Стас трябваше да я възпира, а накрая, когато беше прекалено запъхтяна, да я смени в работата. И двамата се развличаха чудесно и особено ги забавляваха „гримасите“ на слона. Отначало той ядеше всичко, каквото му попаднеше под краката, но скоро, утолил глада си, започна да подбира. Като попаднеше на някое растение, което по не му харесваше, той го отупваше о предните си крака, след това го хвърляше с хобота нагоре, сякаш искаше да каже: „Изяжте вие този деликатес.“ Най-сетне, като се наяде и се напи, той с явно удоволствие започна да си вее за хлад с огромните си уши.

— Сигурна съм — каза Нели, — че ако сега слезем при него, нищо лошо няма да ни направи.

И започна да му говори:

— Слончо, миличък слончо, нали нищо лошо няма да ни направиш?

А когато слонът кимна в отговор с хобота си, тя се обърна към Стас:

— Виждаш ли, той казва „да“.

— Възможно е — отвърна Стас. — Те са много интелигентни животни и той положително е разбрал, че ние двамата сме му нужни. Кой знае дали не чувствува към нас и мъничко благодарност, но по-добре е още да не опитваме, и особено такъв опит да не прави Саба, защото него положително ще убие. А след време може и те да станат приятели. По-нататъшното им възхищение от слона бе прекъснато от Кали, който предвиждайки, че ще трябва всеки ден да работи за изхранването на великана, се приближи към Стас с подканваща усмивка и рече:

— Велики господар убие слон и Кали яде, вместо събира треви и клони.

Ала „великият господар“ вече беше .далеч на сто мили от желанието си да убие слона и понеже по природа беше изключително енергичен, веднага му отвърна:

— Ти си магаре.

Но тъй като беше забравил как се казва магаре на езика кисвахили, каза му на английски, „дънки“ Кали пък, не разбирайки английски,сметна очевидно тази дума за някакъв комплимент или похвала, защото след малко децата го чуха да говори надуто на Меа:

— Меа има черна кожа и черен мозък, а Кали е дънки. След това добави гордо:

— Самият велик господар казал, че Кали е дънки.

Стас нареди на двамата да пазят като зеницата на очите си момичето и в случай на опасност да го извикат веднага, взе пушката и тръгна към падналата скала, която затваряше падината.

Като стигна на мястото, внимателно я огледа, провери всички пукнатини, мушна прът в отвора, който намери в долната част на скалата, провери старателно неговата дълбочина, след това с бавна крачка се върна в бивака, отвори кутията с патрони и започна да ги брои.

Но едва беше изброил триста, когато от растящия на петдесет крачки баобаб се чу гласът на Меа:

— Господарю, господарю!

Стас се приближи до огромното дърво, чийто дънер беше изгнил долу при земята и приличаше на кула.

— Какво искаш? — попита той.

— Наблизо се виждат много зебри, а по-нататък пасат антилопи.

— Добре. Ще взема пушката и тръгвам, защото трябва да опушим месо. Но ти защо си се качила на дървото и какво правиш там?

Момичето отвърна със своя тъжен и напевен глас:

— Меа видяла гнездо на сиви папагали и искала да донесе на малката господарка, но гнездото е празно и Меа няма да получи гердан за шията.

— Ще получиш, защото обичаш малката господарка.

Младата негърка слезе набързо по грапавата кора и със светнали от радост очи започна да повтаря: — О, да! Да! Меа я обича много — и гердан също.

Стас я помилва ласкаво по главата, след това взе пушката, затвори кутията с патроните и тръгна нататък, където пасяха зебрите. След половин час в бивака се чу ек от изстрел, а след час малкият ловец се върна с добрата новина, че е убил млада зебра и че околността гъмжи от дивеч, защото освен зебрите видял от височината многобройни стада антилопи ариели; както и няколко водни козела, които пасели край реката.

След това заповяда на Кали да вземе коня и го изпрати за убитото животно, а сам започна да оглежда внимателно огромния дънер на баобаба, да го обикаля и да почуква с приклада по грапавата кора.

— Какво правиш? — попита Нели. Той й отвърна:

— Виж какъв е грамаден. Петнайсет души да се хванат за ръце, не биха могли да обхванат това дърво, което може би помни времената на фараоните. Ала в долната си част дънерът е изгнил и кух. Виждаш ли този отвор, през който лесно може да се влезе вътре. Бихме могли там да подредим нещо като голяма стая, в която да живеем всички. Това ми хрумна, когато видях Меа между клоните, а после, като се прокрадвах към зебрите, все за това си мислех.

— Но нали ние трябва да бягаме в Абисиния?

— Да. Но трябва да си починем и вчера ти казах, че съм решил да останем тук седмица или две. Ти не искаш да напуснеш своя слон, а аз се страхувам за тебе от дъждовния период,който вече започна и през който тропическата треска е неизбежна. Днес времето е хубаво, но ти виждаш, че се трупат все по-гъсти облаци и кой знае дали дъждът няма да плисне още преди вечерта. Палатката не те предпазва достатъчно, а в баобаба, ако не е изгнил чак до повърхността на дънера, можем да се надсмиваме на най-силния порой. В него ще бъде и по-безопасно, отколкото в палатката, стига всяка вечер да поставяме тръни в този отвор и в прозорчетата, които ще издълбаем за светлина. Тогава лъвовете могат да реват край дървото колкото си искат. Дъждовният пролетен период не продължава повече от месец и все по-често си мисля, че трябва да го изчакаме. А ако трябва така да постъпим, по-добре тук, отколкото на друго място, и по-добре в това грамадно дърво, отколкото в палатката.

Нели винаги се съгласяваше с това, което искаше Стас, та и сега се съгласи, още повече че идеята да останат при слона и да живеят в баобаба й се хареса твърде много. Затова веднага започна да обмисля как ще подреди стаята, как ще я мебелират и как ще се канят един други на чай и на обед. Накрая и двамата се развеселиха и Нели пожела веднага да разгледат новото жилище, но Стас, който с всеки изминат ден придобиваше повече опит и ставаше по-предпазлив, възпря прибързаните й домакински пориви.

— Преди да заживеем там — каза той, — трябва да изпъдим сегашните обитатели, ако има вътре такива.

И той заповяда на Меа да хвърли в баобаба няколко запалени и силно димящи сурови клона.

Действително се оказа, че е постъпил добре, защото огромното дърво беше обитаемо, и то от такива хазаи, на чието гостоприемство не можеше да се разчита.