Марк Олдън
Призракът (39)

39
Олтарите

Джен Санчес беше снажна латиноамериканка с дълго лице, тъжни кафяви очи и тъмна коса, прихваната на опашка. Беше облечена в бежови панталони, подплатено яке и зелени обувки на платформи със сребърни токи. Личеше й, че е наркоманка: лицето й беше бледо и подпухнало, под очите й имаше торбички. Беше си ударила някъде челото, в ъгълчето на устата й имаше рана. Въпреки задушното време жената трепереше като листо в дебелото яке. Непрекъснато се чешеше по ръцете — сърбежът се дължеше на хинина, с който обработваха хероина.

Санчес се прозина и седна на скамейката пред Рос.

— Детектив Санчес, аз съм детектив Магелан — представи се тя. — Отдавна се опитвам да се видя с вас…

— Вече не съм детектив — провлачи Санчес, явно беше друсана. — И аз не знам какво съм. Но със сигурност не съм ченге — допълни и от тона й си пролича, че съжалява. Взря се в Рос, мълча известно време и рече: — Завчера насмалко да умреш заради Грасиела. По-точно заради Хари, защото той ти бе устроил капан. Та после уж да ти се притече на помощ. За да си му благодарна. Да се осланяш единствено на него и на никой друг. — Тя посочи чернокожите бабаити, довели я от балкончето за хора. — Измъкнаха ме от жилището ми, настояха да съм ги придружала. Щели да ме водят на черква. Рекох си, че сигурно ме взимат на подбив.

Рос погледна Джаки Синия.

— Ти остани. И без друго вече си го чувал. — Сетне посочи към Мак Канарата и другите. — А те да чакат при изхода.

Джаки вдигна ръка. След миг вече беше сам с Рос и Санчес.

— Откъде се познавате с Лу Анджело? — попита тя другата жена.

— И двамата купувахме дрога от Емилио Албърт. Лу е голям симпатяга. Заприказвахме се веднъж в ресторанта, където работеше Емилио, и той взе, че ме хареса. Но връзката ни е чисто платоническа. Ако познаваш Лу, знаеш, че си пада по мургавелките. Обича и да помага на жени, изпаднали в затруднение. Ако закъсам за пари или няма къде да се скрия, той винаги е насреща. Ще го тикнеш в затвора, нали?

— Не мога да говоря за това.

— В момента той е единственото хубаво нещо в живота ми — допълни Санчес. — Толкова ли не можеш да направиш нещо, за да отърве затвора?

— Не мога да обсъждам разследване, което не е приключило. Наясно си с това.

— Значи си карате постарому. Въртим, сучем, за да им се пъхнем под кожата и да спечелим доверието им, а после им почерняме живота. Това е единственото в полицията, за което не ми е мъчно. Доста калташко си е да си вадиш така хляба, ако случайно не си забелязала. А защо реши, че няма да предупредя Лу, че му кроиш шапка?

— Ще направиш голяма грешка — отвърна Рос. — И да го предупреждаваш, и да не го предупреждаваш, пак ще го арестувам. Ти обаче ще се озовеш в черния списък на Нюйоркската дирекция на полицията и на ФБР. А също и в моя. А както ще ти каже и Джаки Синия, не завиждам на онези, попаднали в него.

— Да, бе — потвърди наркопласьорът.

— Сама помисли — допълни Рос. — Хари те търси под дърво и камък, за да те очисти. Имаш нужда от повечко приятели. Ще имаш още по-голяма нужда от тях, щом тикнем Лу Анджело на топло. Дръж си езика зад зъбите, инак ще има да сърбаш и друга попара — ще кажа на Анджело, че си ми помогнала да го пипна. Затова стой настрани и не си търси белята.

Санчес кимна.

— Бива си те. Наистина. Пет пари не даваш за никого, не се спираш пред нищо. Но си права — не искам да попадам в черния ти списък.

Рос извади от дамската си чанта плик, който даде на Санчес.

Бившата полицайка надзърна вътре и видя парите.

— Хиляда долара — отбеляза Рос и се извърна към Джаки Синия. — Имай грижата да не й ги вземат. От теб ще търся отговорност.

Той рече:

— Мак Канарата ще я изпрати до вкъщи, да не би тя да си изгуби нещо по пътя.

Санчес преброи парите, без да ги вади от плика.

— За какво са?

— За каквото решиш. Лично аз щях да ги похарча за храна, но и двете знаем, че това няма да стане.

Санчес се усмихна горчиво.

— Сега какво следва, лекция за вредата от дрогата ли? Мястото си е подходящо. — Усмихна се, при което се видя, че зъбите й са изпопадали. — Баща ми казваше, че хората искат съвет едва когато знаят отговора, а им се иска да не са го узнавали.

— Бил е прав.

Санчес вдигна плика.

— Благодаря. Ще ми свършат работа. Та искаш, значи, да поговорим за Хари.

— Да. В общи линии картинката ми е ясна, но има и неща, които ми се губят.

— Съмнявам се да ти е ясна, но я да чуем какво знаеш.

— Убил е най-малко две полицайки, работили под прикритие. Опитал е да убие и теб. И трите се вмествате в един и същ модел като професионалистки и жени. Млади латиноамериканки, които са работили под прикритие и които Хари е трябвало да пази.

— Има и четвърта полицайка под прикритие, която също се вмества в модела.

— Ако ме питаш дали знам, че е взел на мушка и мен, отговорът е — да, знам — отвърна Рос. — Ти беше от първите, които ми го казаха, не помниш ли?

Очите на Санчес блестяха в сумрака.

— Той, моето момиче, знае всичко за теб. Какво си правила, казвала, мислила. Пак извади късмет! Провери си жилището и кабинета в службата. Липсват ти някои неща.

— Какви неща?

— Дрехи, украшения, обувка, компактдискове. Лични вещи. Задигнал ги е Хари. Той обаче е много хитър. Никога не взима големи вещи, никога не се увлича. Така ти и не забелязваш, че нещата ги няма.

— И какво прави с тях?

— Нещо като светилище, като олтар. — Санчес подсмръкна и си изтри носа с опакото на ръката. — Държи ги в стаята си, а тя почти през цялото време е заключена. Лексиконът ти от гимназията, свидетелството ти за раждане и брачното свидетелство, ако си омъжена. Всичко е там. А също видеозаписи как сте посрещали Коледа. Странни нещица. Хари ровичка из обществените регистри, за да ти състави родословното дърво. Записва си дори кога са родени роднините ти, кога са се оженили и къде живеят. Вкарва ги в компютъра или ги записва в дневника.

Рос кимна.

— Както гледам, си била в къщата му.

— Хари все се мусеше, че се друсам. Пада си кон с капаци. Мрази до смърт дрогата. Но аз се боцках още преди да започнем да работим заедно и нямах намерение да спирам заради него. Когато провеждаш акции под прикритие, непрекъснато си сред наркотици. Сред наркотици, мангизи и хора, които си правят каквото им хрумне. И аз съм си авантюристка. Беше ми все по-трудно да се сдържам в тази среда. Нали разбираш?

— Да.

— В началото се друсах колкото да не бия на очи. После ми хареса. Сетне се докарах дотам, че не можех да работя, ако не съм дрогирана. Не можех и да заспя. Нощем ми беше най-тежко. Мятах се като риба на сухо, не можех да мигна чак до сутринта. Все си мислех, че ако се издъня, ония ще ми теглят куршума или ще ме изнасилят. Че някои превъртели мексиканци ще ме отведат в провинцията и жива ще ме одерат. Ако не вземех дрога, се мъчех като грешен дявол.

— А Хари…

— Не може да му се отрече. Направи всичко възможно да ме вкара в правия път. Но аз вършех каквото вършат всички наркомани. Лъжех като дърта циганка. Все повтарях, че ще откажа дрогата. Ала не намирах сили. Боцках се между пръстите на краката и в слабините, та следите от иглата да не личат. Една вечер бяхме в колата и ми прилоша. Раздрайфах се. Къщата на Хари беше наблизо и отидохме у тях. Жена му е саката, той отиде да я види какво прави и тогава аз започнах да разглеждам.

Рос я докосна по ръката.

— И тогава ли видя светилището, което ти е спретнал?

— Да. После изхвърчах като тапа от къщата. Изтичах навън, метнах се на едно такси и оставих Хари да стърчи насред улицата по халат и пантофи.

— Разкажи ми за наркопласьора, когото двамата с него сте арестували и после сте го отвели при хора, които са го убили.

Санчес се усмихна.

— Истинска професионалистка си, не може да ти се отрече. Направила си си домашното. Да, изтъргувахме я оная гнида. Трябваха ми пари за дрога, затова съм вършила заедно с Хари неща, от които не се гордея. Човекът, когото изтъргувахме, се казваше Виктор Рамиз. Пласираше заедно с още неколцина албанци дрога в Бронкс. Бяха разбрали отнякъде, че той е пропял пред ФБР, и побързаха да вземат мерки.

— Разказвал съм ти за тоя нещастник — намеси се и Джаки Синия. — Същият човек, когото изгориха жив с ония реотани за разбиване на каси. Жив го опекоха клетника.

Санчес взе една от книгите с песнопения.

— Понеже стана дума за грешки, и аз допуснах в този случай една, която насмалко да ми струва живота. Реших да изкарам малко пари. Не постъпих особено умно, виж докъде се докарах.

— Опитала си се да изнудваш някого — уточни Рос.

— Не току-така се славиш като добро ченге — погледна я Санчес. — Откъде разбра?

— Не е чак такава философия. Разбрах покрай парите, с които разполагаш. И убийството на Рамиз. Явно си се опитала да попритиснеш някого, забъркан в удара срещу него. Но от мен да го знаеш, трябва да си много загубен, та да си въобразяваш, че можеш да изнудваш Хари.

— Измъкнах се на косъм — отвърна другата жена и показа с палец и показалец.

— От какво?

— Хари искаше да умра. По лични причини. Приятелчето му също ме искаше мъртва, но вече от други съображения.

— Приятелче ли?

— Накрая се озовах в колата със забодена в ръката ми игла. Купето беше пълно с въглероден окис. Хари ми беше бил смъртоносна инжекция — хероин, примесен с отрова за мишки. Трябваше да изглежда като самоубийство. Специалитетът на Хари. Не му беше за пръв път да го прилага, повярвай ми. Но сигурно още не ми е било писано да умра. Открай време подозирах, че ще се опита да ме очисти. Не можеше да ми прости, задето съм отказала да отида заедно с него в Италия…

— Заедно с него и с жена му — поправи я Рос.

— Наясно си. Едно бе да работя с него. Съвсем друго бяха личните ни отношения. Предпочитах да си тегля куршума, отколкото да му позволя да ме докосне и с пръст. А той не можа да го преглътне. Веднага разбрах, че ще се опита да ме пречука. Оставаше само да видя кога. После взех, че му дадох още един повод да иска да ме очисти.

— Опитала си се да изнудваш приятеля му.

Санчес бе разбрала кой е покровителят на Хари!

— И аз трябва да се храня от нещо — отвърна жената.

— Името — подкани Рос. — Кажи ми името!

Очите на Санчес се бяха превърнали в цепки. Тя климаше и се унасяше. Отвърна някак напевно и размаха показалец:

— Знае какво правиш. Знае всичко.

— Хари ли?

Санчес се изкиска.

— Не, Дядо Коледа. Двамата са се сдушили отдавна. Разбрах го едва след убийството на Рамиз…

Жената се свлече на пейката. Джаки Синия се надвеси над нея.

— Изстива.

— Не, още не — възрази Санчес.

Рос погледна Джаки.

— Знаеш ли за кого говори?

Наркопласьорът поклати глава.

— За пръв път чувам за тоя тип, който и да е той.

— Магелан, мисли му, Хари ще скрои шапка и на теб — предупреди я Санчес.

— Знам.

— Уби Силия Куевас и Реймунда Монтано. Аз едвам прескочих трапа. Сигурна ли си, че не те е проследил и тук?

— Да, сигурна съм.

— Сече ти пипето, моето момиче. Не може да ти се отрече. И какво сега, ученичката се опълчва срещу учителя.

— Не изгарям от нетърпение да се впускам в такава схватка. Оня негодник знае всичките ми номера. Трябва да измисля нещо, за което той няма да се сети, иначе с мен е свършено.

— Недей така, моето момиче — каза Санчес. — Не си играй с огъня. С тази пасмина няма да се пребориш.

— Защо?

Санчес се опита да седне, но пак се свлече на пейката.

— Спи ми се. Искаш ли да се отървеш от Хари? Тогава направи ето какво.

— Какво?

Санчес отвърна, че ще отърве кожата единствено ако убие и Хари, и покровителя му. И двамата. Била ли готова да го направи?