Марк Олдън
Призракът (18)

18
Разговори по телефона

В пет призори я потърсиха по телефона в жилището й в Уест Сайд. Тя обаче спеше и чу съобщението, записано на телефонния секретар, едва два часа по-късно.

Лейтенант Фарньоли й се бе обадил да й каже, че агентите от ФБР са надушили отнякъде как на благотворителната сбирка у Анджело се е разминала на косъм с издънката и едва не се е сблъскала със съдията Райнър. Фарньоли питаше дали Рос е объркала нещо, или просто не й е провървяло.

Искал да чуе нейната версия. В кабинета му, в десет нула нула.

Агентите от ФБР имаха свои хора в Бюрото за борба с престъпността, които им донасяха. Фарньоли не й го беше казал в прав текст. Не му се налагаше. За нея това беше ясно като бял ден.

Лабриола бе научил веднага за случката с Райнър. Сигурно му беше казал някой от хората на Фарньоли.

„Няма какво да си затваряш очите, моето момиче. Някой от колегите ти донася всичко на ония от ФБР“ — помисли си тя.

Дали Лабриола я държеше под наблюдение? Всичко беше възможно. Някой я следеше още откакто се бяха заели да разследват Райнър. Освен това бяха влизали в жилището й, и то с вещина, каквато притежаваха само хората от ФБР, в този случай онзи дебелак от Джорджия — Франк Бийб.

Лабриола не беше вчерашен. Знаеше прекрасно, че прокурорът, който успее да изобличи съдията Райнър, ще се радва на бъдеще, толкова бляскаво, че чак ще го ослепи. Освен това беше наясно, че тръгнеш ли срещу царя, или го убиваш, или с теб е свършено. Че в разследването на Райнър няма място за грешки. Обърка ли нещо, няма втора възможност. Трябваше да го спипа от раз, и то така, че той да не му се изплъзне. Иначе тежко му!

Рос не даваше пет пари за амбициите на Лабриола. Нека си мечтае човекът — гладна кокошка просо сънува. Но ако именно той беше пратил хората си в апартамента й, наистина бе прекрачил всички граници.

Тя се беше изплашила до смърт. И по-лошо, заради нея си беше изпатила и Чеси. Сестра й, слава Богу, се бе посъвзела. Бяха се чули предната вечер — за изненада на Рос Чеси говореше съвсем нормално и изобщо не я винеше за нищо. Доктор Декарло беше предупредил Рос да не отваря дума за случката с пистолета. Тя нямаше да забрави скоро думите му да не си играе повече с огъня и да не излага сестра си на опасност, защото следващия път момичето може и да не се оправи.

Бе готова да прости на Лабриола, задето са й влизали в къщата. Но първо искаше да си изясни нещата.

В десет и петнайсет влезе в кабинета на Фарньоли. Всички вече бяха там. Той я изгледа на кръв, задето е закъсняла. Хари Ърлс, Глен Форд и Арти Франчезе бяха насядали по столовете в различни краища на кабинета. Там беше и специалният агент от ФБР Франк Бийб Мечока с неговите островърхи каубойски ботуши — закусваше чили по мексикански с царевична питка. Погледна Рос така, сякаш е изтъргувал венчалната халка на майка си колкото да й подуши гащите. Ама че леке!

Мина й през ума да го пита дали напоследък е прониквал с взлом в чуждите къщи, но се отказа. Само щеше да си навлече главоболия, ако го обвинеше без доказателства.

Бюрото за борба с организираната престъпност беше към Дирекцията на полицията, но имаше клонове из целия град. Рос беше към клон, който се намираше в Гринидж Вилидж, на Седмо Авеню. Помещаваше се над шахматен клуб, на втория етаж в шестетажна дървена сграда, виждала и по-добри времена. Някои биха я определили като порутена. В този квартал обаче тя минаваше за живописна.

Тесният като килийка кабинет на Фарньоли беше със стени, облепени с червен плат, и гледаше към Кристофър Парк, по-точно към скулптури на две хомосексуални двойки: едната на двама мъже, които стояха прави, а другата — на две жени, седнали на пейка. Статуите бяха сложени през 1991 година, за да ознаменуват Стонуолските размирици, за които се смяташе, че са положили началото на движението в защита на правата на хомосексуалистите и които бяха започнали от другата страна на улицата, при вече съборената кръчма „Стонуол Ин“.

— Радвам се, че ни удостои с присъствието си — каза Фарньоли на Рос.

Тя седна на единственото свободно място в помещението — сгъваем стол, сложен точно пред писалището на Фарньоли. „Най-ветровитото място.“ Махна капачката от чашата с кафе, която си бе донесла.

— Извинявайте, че закъснях. Трябваше да свърша някои неща.

Фарньоли прокара пръсти през прошарената си коса, подстригана на канадска ливада.

— Да не би случайно да са свързани с нашето разследване?

— Ами да. Според Лабриола сме били на косъм да оплескаме всичко. Затова съм и тук, нали? Мен ако питате, вдига излишна паника, но това е личното ми мнение.

— Ще стигнем и до това, но след малко — рече Фарньоли. — Хари вече ми разказа за снощи. Според него става дума само за неприятно съвпадение. Твоята версия каква е?

— Същата като неговата — отвърна тя. — Името на Райнър не беше в списъка на гостите. Изтърси се като гръм от ясно небе, колкото да си прибере парите за комар. Иначе нямаше и да стъпи там. Не си го представям да подкрепя жени в беда, освен ако те не са покерджийки.

Франк Бийб си погледна питката.

— Сигурна ли си? Ами ако е наминал, за да види що за птичка си и да провери дали те познава?

Рос отпи от кафето.

— Сигурна съм, че не ме е видял. Както казах вече, дойде да си прибере парите. Ако Райнър ме беше забелязал, той знае, че съм ченге, и щеше да каже на Лу Анджело, който пък щеше да каже на мен.

Бийб се ухили.

— При тези думи направо мед ми капе на душата. Много добре си се разбирате с тоя Анджело. Да не ти носи и закуската в леглото?

Рос духна кафето, за да изстине по-бързо.

— Агент Бийб, я ми помогни да си подредя мислите. Нима ме обвиняваш, че спя с Лу Анджело?

Бийб огледа останалите да го подкрепят. Всички обаче си замълчаха. Нито я обвиниха, нито пък я защитиха. А тя искаше тъкмо това. Има неща, за които трябваше да се погрижи сама.

— Не ми приписвай неща, които не съм казвал, детектив Магелан — сопна се агентът. — И не ми се прави на интересна толкова рано сутринта.

Рос отвърна, без да го поглежда:

— Аз ли ти се правя на интересна? Как разбра?

Глен Форд сбърчи чело, уж го е прорязала болка, и намигна на Арти Франчезе, който още малко, и щеше да прихне. Хари Ърлс си позволи да се подсмихне, после погледна към тавана. Фарньоли си закри устата с длан и вдигна химикалката, сетне я пусна на писалището.

— Доколкото схващам, си говорила след снощната сбирка с Анджело? — попита той Рос.

— Да, сутринта. Това е една от причините да закъснея. Всичко е наред. Всъщност му позвъних, за да разговарям с Мърси Хауард. Уреждам й нещо. Лу Анджело вдигна телефона. — Тя погледна към Бийб. — Федералните власти ще се поохарчат, но си струва.

— За какво по-точно? — поинтересува се Фарньоли.

— За фотосеанс — отвърна тя. — Пълна инсценировка. Адвокатът я „пенсионирал“ от агенцията за компаньонки и сега тя си търси някаква работа.

— И се кани да й вземе жилище недалеч от конспиративния апартамент, който използваме в Ист Сайд. Това вече ми го съобщи вчера. Сега ми кажи нещо, което не зная.

— Нали ти казах, търси си занимавка момичето. Уредих й да я снимат за обложка на „Джи анд И Рекърдс“. Глория Пас няма нищо против. Обясних ти, всичко ще бъде инсценировка, но няма да го знаят нито Мърси, нито фотографът. Ще го правим в истинско ателие със стилист, фризьор, гримьор и другите му салтанати. Мърси дори и не подозира, че изобщо няма да използваме снимките. На Глория й е все едно какво правим, стига да не плаща тя. Другата седмица Мърси ще се включи и в рекламната кампания на звукозаписната фирма. Глория е организирала представяне на певец на салса, ще бъде в един бразилски клуб в Трай Би Ка. Мърси ще посреща гостите, ще им връчва рекламните материали и компактдисковете, ще проверява списъка на поканените. А ще й платим ние, федералните власти, де. Сега прилича на дете в магазин за бонбони. Навила си е на пръста да пробие в шоубизнеса.

— Ще разбием сърцето на клетото дете и ще му почерним живота — намеси се Глен Форд.

Рос вдигна чашата с кафето.

— Нали сме за това.

— Е, не знам — рече той. — При всички положения нямам нищо против да ми поплаче на рамото.

Арти Франчезе го шляпна по коляното.

— Наистина ли нямаш нищо против да я пуснеш да си поиграе с анакондата? Ами ако се разфучи и ти стовари някой чук? Нима ще се изложиш на такава опасност?

— Я стига сте се лигавили! — скастри ги Рос и се обърна към Фарньоли. — Така ще се сближа с Мърси. — Много ми е признателна, задето съм я уредила с обложката. Направо да се разплачеш. Лу Анджело също ми благодари. Пак му подметнах за развода. Каза да съм му дадяла знак и щял да има грижата. Не ми спомена само какво ще ми струва това малко удоволствие. — Тя се извърна към Франк Бийб. — Трябват ми пари за Анджело, и то скоро. Очаквам да ги поиска веднага щом ние с Мърси започнем съвместната си „рекламна дейност“.

Бийб кимна.

— Стига да следя как ги харчиш.

Фарньоли се почеса по веждата.

— Понеже стана дума за пари, Хари ми каза, че снощи Анджело е събрал доста тлъста сума.

Рос кимна.

— Да, в пликове — все в брой. Кампанията по избирането на съдията Райнър за Съда по наследствени дела явно се е превърнала в златна мина.

Арти Франчезе вдигна ръка.

— Видях как някои му пъхат пари в брой. И двамата са известни дружки на Анджело и Райнър.

— Имена — отсече Фарньоли.

— Хулио Прадо. Работи при кмета на Бронкс. И Мейрън Голдман, онази лесбийка от градския съвет. Участва и в някои мощни еврейски благотворителни организации.

— Работата става дебела — ухили се доволно Фарньоли. — По време на разследването не само ще смачкаме фасона на оная гнида Райнър, но ще подлеем вода и на доста пуерториканци, евреи и лесбийки. Само така! Нещо друго?

— Рос успя да надзърне в куфарчето — оповести Хари Ърлс.

Тя извади от дамската си чанта бележник.

— Видях едно име. Парк Лий Ким. Пишеше го върху три от пликовете в дипломатическото куфарче на Анджело.

— Господин Ким е най-богатият кореец предприемач в града — уточни Хари Ърлс. — Милионер. Пуска тлъсти рушвети, на когото трябва и на когото не трябва. Щом пликовете са били три, значи използва имената на различни дарители, за да бута подкупи на съдията. Обзалагам се, че са на мъртъвци — точно така днес се препират мангизите, отпускани на политиците. Ако господин Ким наистина го прави, значи нарушава закона. Тоест, в кърпа ни е вързан, каквото и да стане с Райнър.

— Заеми се с проверката — помоли Рос. — Адресът на подателя и върху трите плика беше един и същ. И ако щете, вярвайте, но този адрес е на господин Ким.

— Без майтап? — намеси се и Арти Франчезе.

— Съвсем са го ударили през просото — каза Рос. — Но какво да се прави, паралиите са си безочливи.

Фарньоли се обърна към Франк Бийб:

— Можеш ли да провериш в Имиграционната служба що за птица е този господин Ким?

— Дадено — кимна той.

— И виж гражданството му. Дали е американски поданик, или само временно пребиваващ, всичко. Ако е влязъл в страната със зелена карта, провери да не е фалшива. Виж дали си плаща данъците, има ли любовница. Ако е женен, дали си пада по тънката част и кръшка. Ако има любовница, как се казва тя. Ако ли пък е обърнал резбата, но го крие, още по-добре. Тъкмо ще го попритиснем. — Фарньоли връчи на Рос компютърна разпечатка. — Все за теб — каза й той. — Дал съм и на другите. Проверихме информацията ти, че Лу Анджело живее на широка нога. Според разпечатката си права. Доста редкопръст е, пилее парите наляво и надясно. Обсипва малката Мърси с подаръци. Същевременно не забравя и законната съпруга. — Фарньоли вдигна шест пръста. — Миналата седмица се е изръсил за шест шити по мярка костюма, по пет бона единия. Други пет хилядарки е изхарчил за обувки и ризки. Купил е за кантората компютри за десет бона. Сдобил се е с ново апартаментче във Флорида, а доколкото разбрах от вас, неустрашимите борци срещу престъпността, и жилището на адвоката на Парк Авеню не е от най-бедняшките.

Рос погледна разпечатката. Месечно Анджело харчеше петцифрени суми. И броеше парите веднага. Никакви забавяния и удръжки, никакви разсрочени плащания.

Лу наистина си живееше като Крез. Или крадеше, или получаваше най-тлъстите адвокатски хонорари след Пери Мейсън.

Рос сгъна разпечатката. Инстинктът не я беше подвел. Лу бъркаше в кацата с меда, значи беше неин. Все едно кога щеше да го спипа — дали тази или следващата седмица. Веднъж да си прибереше в джоба белязаните банкноти на ФБР, и щеше да се види принуден или да сключи сделка с федералните власти, или да иде в затвора.

А Рос хич не си го представяше зад решетките — нямаше да му се отрази добре на неговите години. Ами Мърси Хауард? На кого щеше да я остави? Лу знаеше правилата на играта. Щеше да направи правилния ход.

— Ако Анджело мами Райнър, значи мами и данъчните — каза Рос на Фарньоли. — Нещо не си го представям да си декларира доходите.

— Значи можем да го пипнем за укриване на данъците — съгласи се Фарньоли. — Само го накарай да ти поиска парите.

— Протегне ли ръчица, и край, пъха си главата в торбата.

— Плати му, както го изисква правилникът: на два пъти — вметна Франк Бийб. — Ще присъствам и двата пъти. Нека изпипаме всичко, за да сме сигурни.

— Точно така, да ме сигурни — подкрепи го и Глен Форд.

Фарньоли долепи длани към писалището.

— Е, хайде, разпускаме заседанието. И внимавайте да бием дузпата на Райнър, преди той да ни я е бил на нас. Само да надуши, че се опитваме да му подложим динена кора, и с всички нас е свършено. Браво на теб, Рос. Добре си се сетила за рекламата. Сближиш ли се с Мърси, по-бързо ще сгащим и Анджело. — Той откъсна най-горното листче от малък бележник и го подаде на Хари Ърлс.

— Пристигна късно снощи — поясни Фарньоли. — Един мой познат в Двайсети участък ми каза, че имали две коли, които сигурно ще харесаш.

— Благодаря ти, Лу — рече Хари, след като взе листчето.

Изкупуваше почти на безценица стари полицейски автомобили и ги препродаваше на таксиметрови фирми. Ченгетата често работят странично, за да свързват двата края. Един колега на Рос, бивш член на екипа й, майстореше бижута и ги продаваше направо в управлението. Тя познаваше полицаи, които се хващаха нощни пазачи, продаваха по телефона евтини акции или в почивните дни работеха като посредници в сделки с недвижими имоти. Хари търгуваше с полицейски автомобили втора ръка.

Ако не се брои работата в полицията, Рос и Хари почти нямаха допирни точки. Той си падаше по операта, тя — не. Беше особняк и домошар и вечер си седеше вкъщи, при сакатата си жена. Рос обичаше да танцува с Кони латиноамерикански танци. Хари беше пристрастен към тай-чи-чуана. Рос предпочиташе да свири на конга. Тя го уважаваше, но не го намираше за симпатичен. Беше опак и саможив. Никой от колегите не можеше да се сближи с него.

Кабинетът й в Бюрото за борба с организираната престъпност приличаше на килер с бюро и два стола, гледаше към ръждясала вентилационна тръба. Тя тъкмо влезе с разпечатката в ръка, когато иззвъня телефонът. Човекът, който я търсеше, я хващаше в неподходящо време — Хари щеше да дойде всеки момент, за да обсъдят акцията с Мърси Хауард. Беше й казал, че хрумването е добро, но искал да внесе някои подобрения. Съвсем в негов стил.

Рос долепи до ухото си безжичния телефон.

— Детектив Магелан.

— Слушай сега. Защото няма да висим още дълго тук. Обаждаше се Джаки Синия.

Крещеше както всички негри, когато са развълнувани или притеснени. Рече й:

— Един човек иска да говори с теб.

— Вие ли сте детектив Магелан? — попита някаква жена.

— Кой се обажда?

— Джен Санчес. Разбрах, че сте ме търсели.