16
Приятел в нужда се познава
Рос си спомни какво й бе казвал Хари: „Почти във всички случаи ще простят на пълководеца, че е бил разгромен, но не и че е бил изненадан.“
Тази вечер тя бе допуснала да я изненадат. Грешка!
Шофьорът на съдията Райнър — Кливланд Нобълс, не бе дошъл току-така на благотворителната сбирка. Бе докарал Райнър да си прибере рушветите. Да вземе пари, които да профука на покер.
Но нямаше да получи и цент от Анджело — най-малкото докато адвокатът не прибереше нещичко и за себе си. Затова и Мърси Хауард стискаше дипломатическото куфарче.
Съдията Райнър беше в жилището на Лу Анджело. Само да се пресегнеше, и щеше да докосне Рос.
В мига, в който я видеше, щеше да се сети, че тя е ченге. Разследването щеше да се издъни и тя щеше да стане за смях в отдела.
Рос Магелан. Някаква си жена, хванала се да работи като полицай под прикритие, е провалила случай само защото не си е отваряла очите на четири и е допуснала престъпникът да я разкрие.
Дланите й бяха потни, устата й беше пресъхнала. Къде й беше акълът, та да допусне такава издънка?
Някой я потупа по рамото и тя направо си глътна езика. Обърна се — камък й падна от сърцето, когато видя Хари, който й подаваше клетъчен телефон.
Въздъхна от облекчение. Хари! Бог да го поживи!
Той й намигна.
„Хващай се за сламката — помисли си жената. — Яхвай вълната, пък да става каквото ще!“
Сърцето й биеше като обезумяло.
Тя зачака.
Хари трябваше да направи първия ход.
— Неприятности — рече й той.
— Какви? — попита Рос и усети как пламва.
— Разбили са офиса.
Хари, който стоеше с гръб към Лу Анджело, й подаде телефона. Погледна я, както само той умееше да го прави: със сведена глава, с едва загатната усмивка. Владееше безупречно играта.
— Току-що се обади охраната на сградата — продължи той. — Спипали са Рей Еспиноза точно когато е задигал папки и кореспонденция. Слагал ги е в кашони и ги е товарел на колата. Договори, хонорарни листове, компютърни разпечатки. Според човека от охраната ченгетата са задържали Еспиноза, а той се кълнял, че не прави нищо нередно и е станала грешка. Викат ни да потвърдим самоличността му. — Той се обърна към Лу Анджело. — Аз съм Хари Едуардс, шеф на сигурността в звукозаписна компания „Джи анд И Рекърдс“.
Бе научил и Рос на изкуството да си избира фалшиви имена, когато работи под прикритие. Запазваш истинското си малко име, а за фамилното измисляш име, което да започва със същата буква, както истинското. Така няма да го забравиш. Освен това така преспокойно можеш да носиш монограмите върху накитите и дрехите, без да будиш подозрения. Както изтъкваше и Хари, когато си с лошите, е за предпочитане името и инициалите ти да съвпадат, инак можеш и да загазиш.
— Еспиноза ли? — повтори Лу Анджело. — Току-що съставих договор на негово име. Онзи, дето искате да го изритате, нали?
— Да — потвърди Рос. — Доста сприхав е. Затова и тази вечер Хари е с мен. Еспиноза ме е заплашвал два пъти.
Всъщност Еспиноза беше приличен на мишка дребосък с жена, която тежеше цели четирийсет килограма повече от него. Държеше го под чехъл, по сто пъти на ден му звънеше в службата, случваше се и да го злепоставя. Доколкото знаеше Рос, тъкмо тая жена го бе накарала и да краде. Бе завеждал отдел „Продажби в чужбина“ във фирмата на Глория Пас, накрая обаче на нея й беше писнало от кокошкарските му кражби и го беше изритала. Беше го уволнила, но му бе осигурила и прилично обезщетение, в замяна, на което Еспиноза бе обещал да не я съди, задето го е изгонила.
Къде ли беше сега Еспиноза? Сигурно отдъхваше на Кайманите заедно със своето дебелогъзо женище.
Рос долепи клетъчния телефон до ухото си.
— Еспиноза вече се е хванал на работа другаде. Затова и изнася документация. Още ли е в офиса?
— Да, заедно с кашоните. Но не бива да позволяваме да се стига до съд. Ченгетата обаче отказват да го пуснат, докато не потвърдим самоличността му и не снемем всички обвинения.
Рос кимна.
— Как се казва шефът на ченгетата?
— Сержант Хърстън. От участъка в Южен Манхатън.
Долепила телефона до ухото си, Рос обърна гръб на Лу Анджело. Нямаше връзка. Не се чуваше дори сигналът „Свободно“.
Бърза усмивка, после:
— Сержант Хърстън ли е? Обажда се Рос Марино, шефката на „Джи анд И Рекърдс“. — Престори се, че слуша. Сетне: — Да, Рей Еспиноза работи при нас. По-точно, работеше.
Погледна Лу Анджело — на лицето й се четеше раздразнение. Беше се вживяла в ролята.
— Но тази седмица прекратихме договора си с него — допълни тя. — Всичко е уточнено в споразумението, съставено от моя адвокат.
Лу Анджело кимна. Рос си помисли: „Готово! Хвана се!“ След това каза:
— Ще ви бъда признателна, сержанте, ако не задържате господин Еспиноза. Може ли да говоря с него? Добре, идваме веднага. Аз и шефът на сигурността.
Затвори телефона и го върна на Хари. Сетне се обърна към адвоката:
— Сега не мога да се срещна с никого, дори със съдията. Както виждаш, неприятности, трябва да се оправяме.
— Влизам ти в положението — отвърна той. — Знаеш ли, точно сега е моментът да хванеш Еспиноза да подпише договора. Притиснат е до стената и няма да откаже.
Рос кимна.
— Вярно, бе.
— Ще ми кажеш какво смяташ да правиш с тоя развод — допълни адвокатът. — Ние със съдията винаги сме на твое разположение.
Тя му благодари и махна за довиждане на Мърси Хауард. Погледна Хари.
— Хайде, води.
Тъй отвърна: „Нали това ми е работата“, и се запъти към вратата. Рос го последва.
