Марк Олдън
Призракът (14)

14
Джаки Синия

— Както винаги и тази вечер събра очите на всички жени. Мен ако питаш, е заради обувките.

— Не, заради мъжа, който ги носи. И ти, детектив Рос, беше неотразима. Направо върхът.

— Как да го таксувам, като комплимент ли? Но за всеки случай няма да се хващам.

Рос стоеше в тясната тоалетна до кухнята в жилището на Лу Анджело. Говореше по клетъчния телефон с един от информаторите си, наркопласьор с прякора Джаки Синия.

Джаки, който ходеше облечен само в синьо, си бе тръгнал от благотворителната сбирка и сега обикаляше в дъжда квартала, каран от своя шофьор и телохранител Мак Канарата, огромен мъж от Ямайка, който сигурно тежеше сто и петдесет килограма. За да разплетат някое престъпление, в девет от десет случая ченгетата зависеха от своите информатори. Колкото по-добър беше информаторът, толкова по-успешно се справяше и ченгето. А според Рос Джаки Синия наистина нямаше равен като информатор.

Работеше само с нея — тя го бе използвала в разследвания за дрога и иззето оръжие, пак благодарение на него беше спипала един сериен изнасилвач и бе тикнала на топло наркоман мексиканец, пречукал деветима шофьори на такси. Тъкмо Джаки Синия я беше насочил към убиеца на Еди Хакет. В замяна тя го оставяше да си се вихри на пазара на дрога и арестуваше неговите конкуренти.

Чаровен и безпощаден, Джаки Синия си умираше да е център на вниманието. Ако нещо не го интересуваше или засягаше, той просто го подминаваше.

Едва шестнайсетгодишен се опитал да извърши в родния си град Шарлот, щата Северна Каролина, въоръжен грабеж. Но на пътя му се изпречил възрастен нощен пазач, който изстрелял в гърдите му седем куршума. Джаки се разминал на косъм със смъртта — все пак някакъв хирург със сини очи го спасил с операция, продължила осем часа. Помагала му медицинска сестра, която също била със сини очи.

Оттогава младичкият Джаки си втълпил, че синьото му носи късмет. Както бе споделял с Рос, смятал, че всичко, което му се било струпало, си било знак, че Бог го пази. Докато лежал, прихванат с белезниците към леглото в болницата, Райли Джаксън Симпсън, дребен провалил се обирджия, се преобразил в Джаки Синия.

Рос остави дамската си чанта в края на мивката. Не бе влязла току-така в тоалетната. Предстоеше ли й акция, в която щеше да действа под прикритие, тя се подготвяше много старателно. Преди да се появи Рос, полицаите, които я пазеха, проверяваха педя по педя сградата, стълбищата, коридорите, улиците, покривите и, разбира се, другите, които щяха да бъдат на същото място. После й съобщаваха какво са видели.

Тази вечер първото, което бяха направили, след като бяха влезли в жилището на Лу Анджело, бе да го обходят и после да й съобщят за разположението на стаите и кои ще бъдат гостите. Хари Ърлс дори й бе предоставил списък на поканените. Колегите на Рос наистина си разбираха от работата. И то много.

— Вече не се размотаваш по публични домове и кръстовища — рече й Джаки Синия. — Прекалено талантлива си, за да се занимаваш с такива глупости. Появиш ли се някъде, и започва да хвърчи перушина. Какво търсиш в тая бърлога, натъпкана с грозотии? Надали висиш там само защото те е страх да не се намокриш от дъжда. Докато бях вътре, разговарях с една вещица, толкова страшна, че сигурно и сянката й бяга от нея.

— Това са жени, които са били малтретирани — напомни му Рос. — Похвално е, че Анджело се опитва да им помогне.

— Как ли не! — подвикна отвратен Джаки Синия. — Ако жената си знае мястото, никога няма да си изпати. Достатъчно е да слуша какво й казваш, и всичко ще върви по мед и масло, нали? Гледам, Анджело се е обзавел с черно гадже. При това младо. Какво ли е намерило у тоя бял дъртак? Може да прокара пръст през косата си само ако си продупчи дупка в джоба на панталона.

— Не съм забелязвала да си чак такъв поборник за правата на жените — каза Рос. — Имаш ли нещо против да споделиш с мен какъв вятър те довя на благотворителната сбирка?

— Анджело ми движи правните въпроси. Сработихме се последния път, когато лежах в дранголника. Измъкна ме по-рано.

— Колко по-рано?

— Пет години. В панделата това е равно на цял живот. Каза, че можел да ме измъкне, и наистина го направи. Пусна си връзките и дори ми уреди работа. За да те пуснат предсрочно, трябва да имаш работа и Анджело ме прати готвач в женския приют. Криво-ляво мога да сваря ориз или боб. Защо някоя вечер не наминеш към мен? Ще ти сготвя.

— Нека го отложим. А ще ми кажеш ли защо ни в клин, ни в ръкав господин Анджело стана толкова човеколюбив? Както гледам, си е сложил голям таралеж в гащите, за да те измъкне от затвора.

— Човеколюбив ли? Я не се занасяй. Изложих му сто хиляди причини да ми помогне. И все в брой. Но бях готов да се изръся и с десет пъти повече, само и само да се махна оттам.

— Половината за Анджело, другата половина за съдията Райнър. Така ли делиха? Или съдията лапна по-тлъстия пай?

— Я стига си подпитвала — подвикна самодоволно Джаки Синия. — Взела си на мушка съдията Райнър, нали? Обработваш адвокатчето, за да се докопаш до едрата риба. Хич не си поплюваш, така да знаеш!

— Никога не сме водили такъв разговор, Джаки.

— Гроб съм. Виж ти! Съдията Райнър. Това вече не е шега работа. Знаеш ли, мярнах горе две ченгета. Онова негро с крака като лопати…

— Детектив Форд.

— Да, същият. Непрекъснато се перчи колко голяма му била оная работа. Дори й е дал име, моля ти се. Анакондата.

— Спести ми подробностите, чу ли. Говори само по работа.

— И онзи другия — кротушката. Дето все си мълчи. И постоянно се разхожда с папийонка.

Рос докосна хавлиената кърпа, метната на душа.

— Детектив Ърлс.

— Викат му Херцога. Уж не е едър, но мен ако питаш, е костелив орех. Три ченгета на едно и също място по едно и също време. Явно работата е дебела.

— Не трима, а четирима — поправи го Рос. — Пропуснал си един.

— Добре, че се ометох, преди да сте ми лепнали някое обвинение.

— Знаеш ли нещо за полицайка на име Джен Санчес? Работила е в отдел „Борба с порока“.

Джаки Синия се подвоуми.

— Чувал съм я.

— И какво по-точно си чувал?

— Че уж се укривала от някакво ченге. Слушай. Не ме забърквай в разправии между полицаи. Защо да се навирам между шамарите?

— Работела е под прикритие — допълни Рос. — После е станало нещо и е изчезнала вдън земя. А знаеш ли нещо за ченгето, което я издирва?

Джаки Синия подвикна на Мак Канарата:

— Ей, чернилко, само да си посмял да минаваш на червено, докато съм в колата! — После каза на Рос: — Емилио ми спомена, че си ходила да го разпитваш за Санчес. Купувала дрога от него. Разправила му как някакво ченге се опитвало да я подпали, направо му беше изкарала ангелите. Емилио не беше глупак. Знаеше, че само ще си навлече белята с тая Санчес. Не се доверяваше на никого, който идваше да я търси, особено на ченгета. Затова е отказал да говори с теб. Обясних му, че си голяма симпатяга, той обаче не искаше и да чуе. Тъкмо си поприказвахме, и Емилио реши да докаже заедно с псето си, че можели да летят.

— Мислиш, че се е самоубил ли?

— Мисля, че не ми влиза в работата.

— Джаки, внимавай в игричката. Ще намаже онзи, който ми каже пръв къде е Санчес. Все едно да спечели от лотарията. А междувременно да предположим, че наистина съм взела на мушка съдията Райнър.

— Да предположим. Можем също така да предположим и че не си забравила как този калтак се опита да те очисти.

— Разследването ще направи истинска сензация. Ченгето, което го доведе до успех, ще изхвърчи като с катапулт нагоре в йерархията.

— Трябва да си пълен смотаняк, че да не искаш това ченге да е на твоя страна.

— А ти, Джаки, не си смотаняк, нали? — подметна Рос.

— Навремето си бях захлупен. Сега обаче си опичам акъла.

Някой почука на вратата на тоалетната.

— Една минута — каза Рос.

— Значи шейсет секунди. Вече броя — отвърна женски глас.

— Чувал ли си се с Райнър, откакто те е измъкнал от пандиза? — попита Рос Джаки Синия.

— Някъде година след като зарязах готварството. Пак се бях върнал към улицата и далаверката. Тъкмо бях започнал да си стъпвам на краката. Всичко вървеше по ноти. И точно тогава ми се изтърсва Анджело. Разправя ми, че занапред съм щял да работя с някакви албанци от Бронкс. Не ме моли. Просто ми го заявява. Вика, ако съм искал да си сложа отпред на моравата топове, и тях трябвало да поръчвам чрез албанците.

— Дрога и оръжие, всичко накуп — вметна Рос.

— Да. Всъщност знам само, че Анджело ми каза как съдията Райнър щял да ми бъде много признателен за сътрудничеството, албанците му били първи дружки и така нататък. Запознах се с тия откачалки тъкмо на вилата на съдията в Хамптън. Него го нямаше, но малката спретната къщурка определено си беше негова — навсякъде по стените се мъдреха снимки на него, на жена му и децата.

Рос пусна водата на тоалетната.

— Значи твърдиш, че главният съдия в отделение „Наркотици“ към Нюйоркския съд те е свързал с наркотрафиканти? И ти е уредил среща с тях в собствената си вила?

— Твърдя само, че не вървеше да му противореча и да тръгна срещу него, нищо повече. Така де, човекът ме измъкна от панделата. Мен ако питаш, със същия успех щеше да ме тикне отново на топло. Баща ми все повтаряше да не съм се карал с хората.

— И ти не си се скарал със съдията. Колко намаза той от цялата тая работа?

— От мен не е взимал нищо. Но си го знаем какъв е алчен, сигурно си е прибрал своето от албанците. Половин година въртях далаверата с тях. После се прехвърлих на нещо по-изгодно. Вече не ми се налага непрекъснато да се озъртам.

— Че защо си се озъртал?

— Как защо? Защото албанците са си кибритлии. Застрелват те, без да им мигне окото. И са много злопаметни. Хързулнеш ли ги, и след двайсет години ще те открият и ще ти светят маслото. Нямат равни в обирите. Супермаркети, банкомати, банки, бижутерски магазини. И са чат на високите технологии: скенери, полицейски радиостанции, електронни джаджи. Не правят удар, ако първо не са снимали мястото. Искат да са наясно с нещата — да няма сюрпризи. Още в Албания тайните служби и военното разузнаване са ги обучили на тия хватки. А и имат една бъзикня, с която отварят сейфове и банкомати.

— Каква? — попита Рос.

— Викат й резачката. С реотани, които се нагряват до триста градуса. Сейфът направо се нажежава до бяло, трябва да го охлаждаш с пожарогасител. Веднъж надушили, моля ти се, че един от техните ги порти пред ФБР. Спипали го. Турили му резачката на задника. Онзи нещастник се опекъл жив за нула време. Хич не искам да им падам в ръчичките.

Рос завъртя кранчето на чешмата.

— И как си се отървал от далаверата с тях? — попита тя.

— По същия начин, по който се измъкнах от пандиза. С купчина мъртви президенти. Този път обаче се изръсих с двеста хиляди долара. Дадох ги на Анджело. Оттогава не съм им виждал очите нито на съдията Райнър, нито на албанците и да ти призная, не ми е особено мъчно за тях.

— Трябва да вървя, Джаки. Помогни ми със Санчес. Ще ти се отплатя.

— Знаеш, че ще ти помогна, сладурче. А ти можеш ли да ми направиш една услуга? Има един лайнар, който уж се оттегли от бизнеса, но сега си е наумил да се връща. За тази цел обаче трябва да разкара Джаки Синия, нали чаткаш?

— Някой от конкурентите иска да те отстрани от пътя си, за да се наложи отново. И ти е предоставил да избираш: или сам се разкарваш, или те очиства.

— Сто на сто ще опита. Но са му криви сметките. Нямам никакво намерение да ставам, та да седне той. Ще си стоя в бизнеса до Второ пришествие. Я ми кажи! Какво толкова си се вторачила в тая Санчес? Свързано ли е със съдията Райнър?

Рос спря водата. Наистина, защо се бе вманиачила по полицайката, работила под прикритие, при положение че дори не я беше виждала? Дали чрез нея искаше да притисне Лу Анджело, та той да натопи съдията Райнър?

Или причината беше друга?

Фреди Паласио и Рос се бяха срещнали в три след полунощ на безлюдна детска площадка в парка Ривърсайд. Бяха се видели ден, след като Фреди се бе опитал да смъкне сто бона от онзи зъболекар и с това беше доказал мълвата, че не бил от най-чевръстите. Бе казал на Рос, че една полицайка под прикритие се укрива от ченге, когото е видяла да извършва убийство. Съобщи й още, че полицайката е под закрилата на Лу Анджело, ангел пазител на изпадналите в беда жени. На другия ден Рос отиде в Бюрото за борба с организираната престъпност, седна на компютъра и намери снимката на полицайката под прикритие Дженифър Санчес, известна и като Джен. Видя снажна мургава латиноамериканка на нейните години. Изпита чувството, че вижда себе си. Помисли си: „Санчес, това съм аз, умре ли тя, умирам и аз.“

На вратата на тоалетната отново се почука. Този път жената отвън беше по-настойчива.

— Ей, вие там! Отваряйте, че ще си изгнием тук.

Рос каза на Джаки Синия:

— Не е важно защо издирвам Санчес. Намери я и не питай повече.