Марк Олдън
Призракът (34)

34
Динена кора

Лейтенант Карло Фарньоли чакаше Рос Магелан на вратата на кабинета си — изглеждаше притеснен и умърлушен.

— Трябва да поговорим.

— Благодаря ти, че ми отдели време, Лу.

Рос си погледна часовника. Седем и половина сутринта. Съберяха ли се толкова рано, значи им предстоеше мащабна акция. Или търсеха някого, дръзнал да убие ченге.

Но не и тази сутрин. Този път тя беше подранила по личен въпрос. Искаше да поговори с Фарньоли за Хари, и то на четири очи. Смяташе да помоли шефа си да й смени „призрака“ — човека, който я прикрива. А също да го разследва за убийство.

Чуеше ли някой разговора, Рос можеше да се прости с полицията. Щяха да я дамгосат като портаджийка и блюдолизка. Кариерата й щеше да иде на кино.

Всички колеги щяха да й обявят война. Щяха да й спускат гумите, да й отварят шкафчето, да й бърникат в личните вещи. Никое ченге нямаше да иска да работи с нея и да й се довери. Нищо чудно колегите да я оставеха без подкрепление, ако тя помолеше за помощ, колкото и голяма да е опасността. Тя нямаше да има къде да се скрие. И да се преместеше в друга служба, все тая. Където и да отидеше, всички щяха да я сочат с пръст като жената, опитала се да изрита колега от полицията.

Затова и искаше да поговори на четири очи с Фарньоли.

Той затвори вратата и посочи стола пред бюрото. Едва сега Рос си даде сметка, че той всъщност я е повикал да й каже нещо, а не да я изслуша. Веднага надуши, че онова, което ще чуе, няма да й хареса.

Шефът й седна зад писалището, разтърка очи и вдигна чашата с кафето. Няколко секунди само я държеше и я гледаше, сякаш очакваше отвътре да изскочи нещо.

— Току-що разговарях с Хари — оповести той.

Рос усети как й се завива свят. Затвори очи, за да й попремине. Фарньоли отпи от кафето.

— Добро ченге си, но и добрите ченгета си имат неприятности. Особено внедрените. Под напрежение си двайсет и четири часа в денонощието, седем дена в седмицата. Неминуемо си много изнервена.

— За това ли сте говорили с Хари? За стреса, с който е свързана работата ми?

— Той сподели с мен, че си споменала как ти идело да се самоубиеш.

Рос извърна очи.

— Лъже.

„Ще му го върна тъпкано.“ Фарньоли се облегна на стола.

— Ченгетата под прикритие умеят да пазят тайна. Всички го знаем. Според Хари обаче ти си се поувлякла. Смята, че прекаляваш с потайността.

— Върша си работата, Лу, и толкоз.

— Лично аз нямам неприятности с теб, Рос. Но защо да си кривим душата. Ами Грасиела?

— Какво Грасиела?

— Озова се в капан, никой не те прикриваше. Питаш ли ме какво ми е? Трябваше да отговарям на доста въпроси. И то неприятни. От рода на грижа ли се изобщо за хората си, или съм ги зарязал на произвола на съдбата? Не си умирам от кеф, когато ме питат такива неща.

— Лу, аз…

— Хари твърди, че си нарушила пряка заповед.

— Че какво? — възкликна Рос.

— Твърди, че ти било наредено да не припарваш сама в кафенето. Ти обаче си отишла на своя глава.

„Точно както и при другите внедрени полицайки — помисли си Рос. — Хари твърди, че не слушкам Татенцето. Ама никак.“

— Ти си ни звезда, не мога да ти го отрека — допълни Фарньоли. — Но пряк шеф ти е Хари. Той ръководи групата. Колкото и да ти е трудно да го преглътнеш, той носи отговорността. Затова и те питам: наистина ли си отишла на своя глава?

Рос вдигна отчаяно ръце. Хари й беше подложил динена кора — нямаше равен в това да изпреварва с един ход враговете си. За всеки случай бе избързал и бе отишъл пръв при Фарньоли, за да представи Рос като някаква психарка, която аха, и да изпадне в нервна криза. Като главозамаяла се фукла, нарушила всички правила и реда и по тази причина разминала се на косъм със смъртта. Пълни глупости! Но фактът си оставаше факт: Хари бе нанесъл първия удар. Хитро от негова страна — сега, вместо да напада, Рос беше принудена да се защитава.

А Хари я нападаше съвсем в свой стил. Не й оставяше печеливши ходове.

— Вече ти обясних какво стана — рече Рос. — Ти ми предаде съобщение от информатор, с когото отидох да се срещна. Откога за това се иска да водя и човек, който да ме прикрива? После се оказа, че са ми заложили капан.

— Кой?

„Хари.“

— Някой, който е знаел, че Грасиела е решила да ме премахне — отвърна жената. — Някой калтак, наредил нещата така, че ние двете с доминиканката да се озовем на едно и също място по едно и също време.

— Познаваме ли въпросния калтак?

„И още как — Хари!“

— Работя по въпроса — каза Рос.

Фарньоли почука с ножа за отваряне на писма по чашата с кафето.

— Дръж ме в течение.

— Естествено.

— Хари спомена нещо за семейството ти. Че може би отчасти си притеснена и заради това.

Тя се наведе напред.

— Я му кажи на Хари да не си пъха тъпата гага, дето не му е работа!

Фарньоли вдигна ръка, за да я спре.

— Е, чудо голямо! Не го взимай толкова присърце.

— Да не го взимам присърце ли? Тоя кретен ми върти, какви ли не номера и идва да се оплаква от мен, а ти очакваш да си трая?

— Слушай, той те цени. И то много. Според него сте се сработили чудесно. Това си е ясно като бял ден. Наистина сте страхотни. Всеки момент ще сгащим Лу Анджело. Тогава и Райнър ни е в кърпа вързан. Хари разправя, че въртиш адвокатчето на малкия си пръст.

— Но…

— Я стига, недей да скромничиш. Благодарение на теб ще спипаме Райнър. Признава го дори Хари. Но сподели, че не можел да крие и какво шушукали другите ченгета за теб.

Рос стисна юмруци.

— И какво шушукат?

— Предавам ти думите на Хари. Според него си си извоювала славата на човек, който не се спира пред нищо, само и само да направи кариера.

Рос го погледна вторачено.

— И ти повярва ли му?

— Хари ми е подчинен, има дълъг стаж в полицията. Досега не ми е давал основания да не го уважавам. Длъжен съм да го изслушвам. Особено когато става въпрос за нещо, което влияе върху работата на подчинените ми. Та Хари твърди, че понеже се ползваш със славата на звезда, никой не смее да каже и гък срещу теб.

— Както гледам, славата ми не му е попречила да злослови по мой адрес.

— Твърди още, че според някои колеги си била патологична лъжкиня. Сподели, че досега това не го е притеснявало.

— А сега?

— Сега се оплаква, че говориш срещу него. Че разправяш под път и над път как натиквал внедрените полицаи в ситуации, при които те рискували да ги очистят. Ето, отишла си на своя глава в кафенето. Означава ли това, че се съмняваш в преценката на Хари?

Рос погледна през прозореца към Кристофър Парк. Кони беше прав. Хари се опитваше да я откъсне от другите, да я извади от равновесие и да я уплаши. И то много.

Фарньоли вдигна ръце.

— Слушай, може би греша аз. Работиш безупречно, благодарение на теб жънем невероятни успехи. Колкото повече ти давам простор за изява, толкова по-големи са ни постиженията. Да не би да не се погаждате нещо с Хари? — Той хвана с две ръце чашата с кафето. — Изобщо не смятам, че си някаква психарка. Ако смятах, щях да те изритам оттук още преди да си се усетила, пък защитниците на равноправието на жените нека си надават вой. Дали пък Хари не се поддава на клюките в службата? И двамата знаем, че се намират и ченгета, които не искат да работят с жени.

— Да, случвало се е да се натъквам и на такива — съгласи се тя.

— Когато дойде жена като теб и засенчи мъжете, на някои от тях, разбира се, им докривява.

— Говориш за тъпаците, дето все акъл дават, правят издънка след издънка, но пак си получават заплатите.

— Слушай, знам, че някои от колегите наистина шушукат. И аз навремето съм гледал накриво жените. Но за теб това не важи. На теб никой не може да ти каже и копче.

Рос извърна поглед от прозореца.

— Но ето, че Хари е дошъл да ме топи.

— Не го тълкувай така. Той казва нещо, което знаем всички — вече месеци наред си под страшна пара. Дай да не си кривим душата, и ти ще си го признаеш. — Фарньоли прокара пръсти през прошарената си четинеста коса. — Виждаш ми се уморена. Ако решиш, че това е сексуален тормоз, съди ме, пет пари не давам.

— Я не ставай за смях.

— Не съм познавал внедрено ченге, което от време на време да не изпада в мания за преследване. И то с основание. Застрелват ченгета под път и над път и единственото, което ни повтарят като курдисани, е, че ни плащали, за да бъдем убивани. Друг път! Но я се опитай да го обясниш на гражданите, на които никак не им се изръсва за данъци. Както и да е, искам да ви възложа на теб и на Хари нещо много важно. Щом приключите, си вземи половин месец отпуск и се махни оттук. Но работата наистина е важна. Никога досега не сте работили по такъв случай.

— Нека първо ти кажа нещо — прекъсна го Рос. — Искам да ме прикрива друг колега. Още от днес. Всеки, само не и Хари.

— И дума да не става! — отсече шефът й. — Първо трябва да изпълните тази задача. И да приключите с разследването на съдията Райнър. Пък после ще му мислим. Засега шефовете държат да работите заедно. Ще разбереш защо. Двамата с Хари сте се сработили чудесно. Кой ще тръгне да разтуря екип, който се справя блестящо?

— Извинявай, но какво може да е по-важно от това да спипаме съдията Райнър?

Фарньоли се изправи.

— Хари е в другата стая.

Рос извърна очи. Призля й.

— Оставям ви само двамата — допълни шефът й. — Изгладете противоречията, но не протакайте. Щом се върна, ще поговорим за новата задача. Знам, обикновено ви възлагаме само едно разследване, но този път случаят е по-особен. За два-три дни би трябвало да сте го решили. Ако се питаш кой ви го е спуснал, ще ти кажа: не друг, а лично шефът на Дирекцията на полицията.

Отвори вратата към кабинета на секретарката и повика Хари.