Марк Олдън
Призракът (3)

3
За ползата от простите неща

Невидимия проникна с откраднат ключ в подземния гараж на блока на Осемдесет и първа улица в Ист Сайд. Отключи зеленото беемве, спряно при един от асансьорите. Беше четири и петнайсет след полунощ.

Бръкна под предната седалка и извади касетофонче с микрокасета, която още се въртеше. Спря я и я върна.

Намали височината на звука, долепи касетофона до ухото си и заслуша записа.

Вдигна вежда. Виж ти!

Тази нощ детектив Рос Магелан бе отишла на срещата със своя информатор именно със зеленото беемве. Автомобилът, както и жилището горе, където сега Магелан сигурно спеше непробудно, бяха на Бюрото за борба с организираната престъпност. Бяха иззети от израелец, организирал най-мощната фирма за пиратски видеокасети в Манхатън и озовал се заради това зад решетките. Магелан използваше автомобила и жилището, когато работеше под прикритие, и го раздаваше тежко.

Невидимия пъхна касетофончето в джоба на ризата си и почука по него с пръст. Само една светица знае да пази тайни, а Рос Магелан не беше светица.

Но и той не беше светец.

Беше се сдобил с дубликати от всички ключове на Магелан: от двата апартамента, от двете коли, от шкафчето във фитнес залата. И от кабинета й в Бюрото за борба с организираната престъпност.

Също тъй усърдно бе проучил миналото й. Знаеше, че тя има по-малка сестра, пратена в лудница на Лонг Айланд. Знаеше и че Магелан е способна да убие човек и няма да се спре пред нищо, само и само да прати на топло съдията Райнър.

Знаеше и защо е бил убит мъжът на детектив Магелан. И защо тя се подвизава под чуждо име. Жената беше издигнала около себе си истинска непробиваема стена. Невидимия обаче я рушеше тухла по тухла.

Затвори вратата на беемвето. Тихо. Алармата изобщо не беше проблем. Той я беше обезвредил още предния ден. Познаваше Магелан и правилно бе предположил, че тя е прекалено заета, та да се занимава с алармата.

„Кажи своята тайна на вятъра и той ще я пошушне на дърветата.“ Невидимия се подсмихна самодоволно. Дори вятърът и дърветата не знаеха за Рос Магелан повече от него.

Той знаеше доста и за Фреди Паласио. Двамата с детектив Паласио бяха работили заедно — съвсем за кратко. Но Паласио си имаше проблем — беше тъп като галош. Как иначе да опишеш ченге, което взима, моля ви се, пари от проститутки и стреля по въоръжен до зъби зъболекар?

Магелан беше по-умна. По-умна от Паласио, но не и от Невидимия. Тя поне не създаваше главоболия на другите ченгета.

Детектив Паласио беше загазил не на шега. Но карай — и без друго не му оставаше да живее дълго.

Щом научи за срещата тази нощ, Невидимия реши да сложи подслушватели в автомобила на Магелан. Почти веднага обаче се отказа. Подслушвателните му устройства не бяха от най-мощните — ако жената излезеше от обсега им, той така и нямаше да чуе разговора.

Нямаше и как да се приближи — щяха да го видят. Магелан, Бог да я поживи, беше изключително предпазлива. Браво на нея! Обмисляше всичко до най-малките подробности. Насрочи срещата за час, когато улиците са безлюдни. И със затворени очи щеше да забележи, че я следят.

Невидимия трябваше да се справи и със смущенията от електрониката, движещите се коли, телефоните в тях и високите сгради. Пъхнеше ли се колата под мост, и връзката с подслушвателното устройство се губеше напълно.

Невидимия не обичаше сложните неща. Смяташе за най-добър прекия подход. Затова и сложи касетофончето в колата на Магелан и зачака тя да се върне в подземния гараж.

Щом се прибра от Бронкс, Магелан обиколи два пъти карето, за да се увери, че не я следят. Мъжът само дето не се изсмя на глас.

Видя как тя оставя беемвето в гаража, после застава на входа и оглежда безлюдната улица.

Взря се към мястото, където той се бе спотаил, но не забеляза нищо. Мъжът стоеше неподвижно, като истукан. Наблюдаваше я с присвити очи. Умираше си от удоволствие, че Рос Магелан е негова дори в този миг, докато му обръща гръб и влиза в гаража.

Микрокасетата. Невидимия я докосна отново. За да успееш ти, трябва да се издъни друг. Тази нощ той бе успял, а Рос Магелан се беше провалила. И това бе поредният знак, че тя му принадлежи.

Смъкна ръкавиците. Беше време да се прибира и да поспи няколко часа, преди да отиде в полицейския участък.

Излезе от гаража — силует, изгубил се в мрака. Незабелязан и незабележим. Пое по безлюдните улици към огнения изгрев.