Марк Олдън
Призракът (38)

38
Среща в черквата

Джаки Синия чакаше Рос Магелан на седалките в дъното на черква в Харлем, изглеждаше посърнал и притеснен.

— Имам неприятности — оповести той. — Ще ти бъда признателен, ако ми помогнеш.

— Извинявай, но сме дошли тук да обсъждаме моите, а не твоите неприятности.

Джаки Синия започна да си играе с диамантения пръстен на кутрето си.

— Трябва на всяка цена да отстраня един кретен — допълни той. — Убеди го, че няма работа в Ню Йорк. Наумил си, моля ти се, да ми отнеме бизнеса.

Рос седна до него на седалката.

— Обеща ми Санчес. Стига си ме разигравал, Джаки. Или тя се появява, или си тръгвам още сега.

Джаки Синия сам бе посочил мястото и часа. Дванайсет на обяд в Харлем. Безлюдна баптистка черква на Сто и шестнайсета улица в Уест Сайд, недалеч от джамията „Малкълм“, носеща името на убития Малкълм Икс.

На пейката зад Джаки се беше разположил Мак Канарата, който му пазеше гърба. Едвам се побираше на дървената пейка, затова и беше изпружил на пътеката между седалките мамутски крак.

Рос погледна през рамо. Двама негри пазеха входа отвътре. Отвън тя беше преброила още шестима пазванти. Инак не личеше в черквата да има някого освен тях двамата с Джаки Синия.

— Ако си ме повикал тук колкото да ме включиш в поредната война за преразпределение на територии, само губиш и своето, и моето време. Без мен.

— Само ме изслушай, де!

Рос се изправи.

— Чао, Джаки.

Мак Канарата също стана и й препречи пътя. Тя дори не повиши тон — каза съвсем тихо на Джаки, вторачена в бодигарда му:

— Пуснали са те осем години предсрочно. Ако не ми се разкараш от пътя, ще направя така, че да се върнеш зад решетките. Достатъчно е само да позвъня, където трябва. И няма да има съд, адвокат, парични гаранции. Ще те върнат в пандиза още за вечеря и този път ще си излежиш присъдата до дупка. Освен това ще отправя обвинение, че си нападнал офицер от полицията, че носиш незаконно оръжие, че въртиш далавери с отявлени престъпници. Ще ти лепнат още десет години. Като теглим чертата, стават осемнайсет.

Джаки Синия скочи като ужилен от пейката.

— Ти да не си превъртял, бе, чернилко гадна? Хайде, чупката, какво си се изтъпанил такъв — извика той на бодигарда.

Мак Канарата веднага се дръпна. Джаки каза на Рос:

— Извинявай. Не искаше да те обиди. Но какво да го правя, тъп си е като галош. Няма управия. — Кимна към мястото за хора. — Я погледни натам!

Тя се извърна и видя зад парапета трима души: двама мъже и една жена. Мъжете бяха млади чернокожи бабаити с тъмни очила и бръснати глави. Жената беше тъничка латиноамериканка, която въпреки задушното време бе с топло яке, сякаш навън е сковал арктически студ. Рос стоеше доста далеч, беше безсмислено да се мъчи да я разпознава: жената можеше да е и Джен Санчес, и кралица Елизабет. Джаки Синия нямаше да е първият информатор, опитал се да я изпързаля.

— Кажи й да дойде насам — рече му тя.

Наркотрафикантът махна на тримата да се приближат и пак се извърна към Рос.

— Гледам, днес Херцога не е с нас. Поне ти твърдиш така.

— В момента е зает. Пък и не е от най-ревностните богомолци.

— Помня какво стана в кафенето. Появи ли се нашият приятел, хвърчат глави.

— Днес няма да се появи.

Той се ухили.

— Насмалко да ти повярвам, честен кръст. Всъщност не, вярвам ти, дявол го взел. — Пак се настани на седалката. — Имам нужда от теб, трябва да ми помогнеш да разкарам тоя лайнар, дето се опитва да ми подлее вода.

— Слушам те. Това още не означава, че ще направя нещо.

— Добре, де. Преди две години купих от един доминиканец — казва се Хилтън Приго, кръстовище в Уошингтън Хайтс. Албинос е. Розови очи, бяла коса. Все едно е изскочил от „Том и Джери“.

— Албинос ли? — възкликна Рос.

— Да. Познаваш ли го?

— Лично не. Знам обаче, че е пласирал, както му викате, стока, и после е изчезнал сякаш вдън земя. Но ето че ти си вторият човек от двайсет и четири часа, който ми споменава за него.

— Та както ти обясних, купих от Приго кръстовището. Изръсих се с цяла камара мангизи.

Рос чу стъпки — някой слизаше по дъсчените стъпала пред мястото за хора. Запази самообладание — нямаше смисъл да се радва предварително. Искаше първо да види в лицето жената и да поговори с нея. Колкото до Джаки Синия, беше си обществена тайна с каква тлъста сума е олекнал, за да вземе от Приго въпросното кръстовище: с цял милион и двеста хиляди долара в брой. Всъщност цената не беше чак толкова солена, при положение че е получил, без да води война, едно от най-оживените места, където се търгуваше с дрога.

— Взе ми мангизите — допълни Джаки Синия. — После си вдигна партакешите и се изнесе в Санто Доминго да се тъпче с банани и да чука кльощавите китайки — други жени не признава. Там обаче се разорил. Ураган му отнесъл къщата. Вложил пари и в захарна плантация в Куба, но и там не му потръгнало. За капак една от китайките му задигнала двеста хилядарки и духнала в Бразилия. Чукането му е излязло през носа, нали? — Той отпусна ръка върху облегалката на скамейката. — Миналата седмица наш Приго довтаса отново в Ню Йорк. Идва, гадината му с гадина, и ми разправя, че си искал кръстовището. Ей тъй, да съм му дадял нещо, което вече ми принадлежи. Голям нахалник, нали?

— Предложи ли ти някаква сума? — поинтересува се Рос.

— Да, да, грънци! Разправя да съм се разкарал, иначе щял да ми тегли куршума.

Тя чу стъпки по каменния под, но се сдържа и не се обърна.

— Проклетата му чернилка хич не си поплюва — допълни наркопласьорът. — Иска да тури ръка върху всичко. Хем да задържа парите, които съм му броил, хем да си върне кръстовището. Тия хора срам нямат.

— А ти какво му каза?

— Казах му, че ще си помисля. Колкото да спечеля време — нямам намерение да му давам нищо. Исках да видя кой стои зад него. Кой го крепи, та е толкова нагъл. Ако тръгнем да се бием, все някой ще си изпати. Не ни трябват престрелки — появят ли се трупове, никой няма да идва да пазарува от теб, чаткаш, нали? Но не върви и да му преотстъпя кръстовището — какво ще си помислят моите хора, после как ще ме уважават? Ако оставя Приго да си разиграва коня, с мен е свършено. Няма да смея да си подам и носа на улицата.

— И какво искаш от мен?

Джаки Синия си пое дълбоко дъх.

— Искам да го обезвредиш още преди да се е развихрил. Извади го веднъж завинаги от търговията с дрога. Но без крайности. Например го обвини в някакво тежко престъпление — да търка двайсет години наровете. — Погледна сводестия таван. — Да речем, му устройваме капан — да купи нещо. После — хоп! — капанът щраква.

— Устройваме му ли?

— Ами да. Аз и ти.

Рос скръсти ръце.

— И какво печеля аз? Ти пак добре — запазваш си територията, докато аз си оставам с празни ръце. Не ми е достатъчна жената, за която твърдиш, че се казва Санчес. Искам още нещо.

— Виж я ти нея, не й било достатъчно. Искала още. Хайде, от мен да мине. Помислил съм и за това. Ти как смяташ, защо Хилтън ми е продал кръстовището? И защо се изнесе от Ню Йорк? Защото беше загазил здравата. Оттегли се, понеже му беше мил животът. Видял е с очите си как твоето приятелче Херцога очиства ченге под прикритие. Присъствал е, когато онзи никаквец е изгорил жената жива.

Рос закри с длан устата си, за да поприкрие вълнението си.

Свидетел, който можеше да потвърди, че Хари е убил внедрен полицай!

— Приго бил в някакъв публичен дом — продължи Джаки Синия. — Забавлявал се с една пачавра китайка. Подработвала за дрога. Та видял как Херцога се промъква вътре — носел жената. Завързал я за радиатора и я подпалил още докато била жива. Приго може и да е грозотия, но трева не пасе. Знае, че е видял прекалено много. Затова решил да се изнесе на място, където хората не се горят живи. Ако се питаш откъде знам тази прелюбопитна историйка, твоят човек, Херцога, де, я е разказал на Санчес, тя пък ми я разказа на мен.

— А какво, е станало с жената, с която е бил Приго?

— И тя свърши като повечето проститутки наркоманки. Умря от СПИН. Някои разправяха, че било от туберкулоза, но само защото и те бяха пипнали вируса.

„Нещо не се връзва — помисли Рос. — Ако си видял с очите си как Хари Ърлс убива ченге, наистина се изнасяш от града, но никога вече не стъпваш в него. Докато си жив.“

— А защо Приго се е върнал в Ню Йорк? — попита тя.

— Повикал го е Херцога.

— Моля?

— Пратил е да го доведат. Предложил му е работа и албиносът е приел.

— Я чакай — прекъсна го тя. — Твърдиш, че Хари е убил ченге, при това пред свидетел. И после предлага на този свидетел работа, която той приема. Май си прекалил с тревата.

Джаки се усмихна.

— Няма такова нещо. Първото правило в нашия бранш гласи никога да не докосваш стоката. Продаваш я, но инак не припарваш до нея. Слушай сега. Приго е приел, понеже онзи му е платил добре. И го е оставил жив. Някои ще кажат, че сделката е изгодна.

— Каква работа?

— Наскоро Херцога се докопал до записи на телефонни разговори, задигнати от Дирекцията на полицията.

Рос дори не трепна.

— Продължавай!

— Както личи, на записите има някои прелюбопитни нещица. От тях можеш да научиш кой те е издънил. Дали някой информатор ти яде парите колкото после да те натопи, по какви обвинения ще те съдят, когато се изтъпаниш пред съдебните заседатели и се закълнеш с ръка върху Библията, че не си извършил нищо. Херцога обаче си трае. Вместо да разгласява какво има на записите, просто ги спазарява за баснословни суми.

Рос погледна олтара. Хари бе задигнал с помощта на Дени Ринко незаконните записи на подслушаните телефонни разговори. Бе възложил на Хилтън Приго да ги продава. И беше стоварил цялата вина върху Кони. Божичко, какъв мръсник!

Тя затвори очи и сведе глава, сякаш току-що я бе осенило свише как да реши труден проблем. Имаше неоспорими улики срещу Хари — беше го спипала! Сега от нея се искаше да премисли добре всяка своя стъпка и щеше да го притисне така, че той да не може да мръдне. Хари беше натресъл на Рос тя да издири записите и да задържи Кони, защото ги е откраднал. Е, криви му бяха сметките, това нямаше да се случи. Рос щеше да докаже, че именно Хари е откраднал записите. Този път ченгетата и най-вече шефовете щяха да я подкрепят. Прословутата полицейска солидарност нямаше да го предпази. Песента му беше изпята. Той беше поставил на карта кариерата на прекалено много полицаи.

Но Рос имаше нужда от подкрепа. Трябваше да накара Дени Ринко или Хилтън Приго да свидетелстват срещу Хари.

Кого от двамата бе за предпочитане да попритисне? Дума да няма, Приго.

Той бе видял с очите си как Хари изгаря жива Силия Куевас. Ако проговореше, Хари щеше да бъде обвинен в убийство. Приго щеше да пропее тутакси, ако Рос го обвинеше в съучастничество. Ами да! Той не беше направил нищо, за да осуети убийството. Освен това не бе отишъл в полицията и така бе укрил улики за извършено престъпление. И то не за какво да е, а за убийството на полицай. Сега се беше забъркал и в кражбата и продажбата на записите, които принадлежаха на полицията. За всичко това можеха да му лепнат такава присъда, че да гние по затворите, докато се превърне в белобрад старец.

Албиносът обаче имаше и друг избор: да постъпи като разумен човек и да издаде Хари. Да признае, че тъкмо той е убил Силия Куевас. И че пак Хари, а не Кони, е откраднал записите с подслушаните телефонни разговори.

Рос чу, че Джаки Синия й говори нещо, но си мислеше за друго. От случаите, които Хари беше разследвал, изобщо не личеше той да е бил свързан по един или друг начин със Силия Куевас или с други полицайки, работили под прикритие, включително със Санчес. Човек да си помисли, че откакто е в полицията, нито веднъж не е подсигурявал гърба на жена, внедрена в престъпния свят.

Рос се вкопчи с все сила в облегалката на пейката отпред. Хари си имаше покровител.

И той беше облечен в такава власт, че бе в състояние да изтегли и унищожи архивите по цели разследвания.

Джаки Синия я подкани:

— Погледни, де. Жената на пътеката до теб е детектив Санчес.