Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
A Study of History, –1961 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010-2011)
Допълнителна корекция
moosehead (2012)
Допълнителна корекция
NomaD (2019)

Издание:

Арнълд Тойнби

Изследване на историята

Том 1

Възникване и развитие на цивилизациите

 

Първо издание

 

Copyright

1946 by Oxford University Press; renewed 1974 by Arnold J. Toynbee and Dorothea Grace Somervell (Vols I-VI)

1957 by Oxford University Press, Inc.; renewed by Robert Somervell, Mary Brautaset, and Lawrence Toynbee (Vols VII-X)

 

© Иво Гарвалов, преводач

© Андрей Лазаров Пантев, предговор

© ИК „Христо Ботев“, София, 1995

 

Под общата редакция на проф. д-р Андрей Пантев

 

Превод от английски: Иво Гарвалов

Редактор на превода: Петър Димитров

Редактор на издателството: Цветан Старейшински

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Снежана Бошнакова

 

Издателски №9050

Печатни коли 24. Формат 84/108/32

 

ISBN 954-445-369-5 (т. 1)

 

На корицата — фрагмент от картина на Салвадор Дали

 

Издателска къща „Христо Ботев“

София, 1995

 

 

Издание:

Арнълд Тойнби

Изследване на историята

Том 2

Разпадане и разлагане на цивилизациите

 

Първо издание

 

Copyright

1946 by Oxford University Press; renewed 1974 by Arnold J. Toynbee and Dorothea Grace Somervell (Vols I-VI)

1957 by Oxford University Press, Inc.; renewed by Robert Somervell, Mary Brautaset, and Lawrence Toynbee (Vols VII-X)

 

© Иво Гарвалов, преводач

© ИК „Христо Ботев“, София, 1995

 

Под общата редакция на проф. д-р Андрей Пантев

 

Превод от английски: Иво Гарвалов

Редактор на превода: Петър Димитров

Редактор на издателството: Цветан Старейшински

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Снежана Бошнакова

 

Издателски №9054

Печатни коли 28,50. Формат 84/108/32

 

ISBN 954-445-370-9 (т. 2)

 

На корицата — фрагмент от картина на Салвадор Дали

 

Издателска къща „Христо Ботев“

София, 1995

 

 

Издание:

Арнълд Тойнби

Изследване на историята

Том 3

Универсални държави и универсални църкви. Перспективите на западната цивилизация

 

Първо издание

 

Copyright

1946 by Oxford University Press; renewed 1974 by Arnold J. Toynbee and Dorothea Grace Somervell (Vols I-VI)

1957 by Oxford University Press, Inc.; renewed by Robert Somervell, Mary Brautaset, and Lawrence Toynbee (Vols VII-X)

 

© Иво Гарвалов, преводач

© ИК „Христо Ботев“, София, 1995

 

Под общата редакция на проф. д-р Андрей Пантев

 

Превод от английски: Иво Гарвалов

Редактор на превода: Петър Димитров

Редактор на издателството: Цветан Старейшински

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Снежана Бошнакова

 

Издателски № 9054

Печатни коли 33. Формат 84/108/32

 

ISBN 954-445-371-7 (т. 3)

 

На корицата — фрагмент от картина на Салвадор Дали

 

Издателска къща „Христо Ботев“

София, 1995

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция
  3. — Допълнителна корекция

XII.
Диференциране чрез растеж

Завършихме изследването на процеса, при който една цивилизация расте, и в няколкото разгледани примера процесът изглежда един и същ. Растеж се постига, когато индивид или малцинство — или пък цяло общество — отговаря на предизвикателство с отклик, който не само е съответен на предизвикателството, но и поражда ново предизвикателство, изискващо нов отклик. Но въпреки че процесът на растеж може да е еднообразен, опитът на различните страни, приели предизвикателството, не е еднакъв. Разнообразието на опита при изправяне пред една серия общи предизвикателства става ясно, когато сравним опита на няколко различни общности, чрез каквито се изразява всяко общество. Някои не издържат, други намират успешен отклик чрез творческо движение на оттегляне и завръщане, докато трети нито отстъпват, нито успяват, но смогват да оцелеят, докато успелите им покажат новата пътека, по която те смирено следват стъпките на пионерите. Всяко последвало предизвикателство извършва диференциация вътре в обществото по този начин и колкото по-дълга е серията предизвикателства, толкова по-ясно изразена е диференциацията. Нещо повече, ако процесът на растеж поражда диференциация вътре в едно общество, където предизвикателствата са еднакви за всички, толкова повече същият процес трябва да диференцира едно растящо общество от друго, когато самите предизвикателства се различават.

Забележителен пример намираме в сферата на изкуството, защото общопризнато е, че всяка цивилизация създава свой собствен артистичен стил. Ако се опитваме да определим границите на определена цивилизация в пространството или във времето, ще намерим, че тестът на изкуството е най-сигурен, както и най-рафиниран. Например преглед на артистичните стилове в Египет показва факта, че преддинастичната епоха още не е характерно египетска, а пък изкуството на коптите е отхвърлило характерните египетски черти. На базата на тези констатации можем да определим продължителността на египетската цивилизация. Със същия тест можем да определим датите, когато елинистката цивилизация се появява от черупката на минойското общество и когато тя се разлага, за да отстъпи на православното християнско общество. И пак, стилът на материалните предмети от Миноя ни позволява да ограничим разширяването в пространството на минойската цивилизация на различните етапи от историята й.

Тогава, щом приемем, че всяка цивилизация има собствен стил в областта на изкуството, трябва да се запитаме дали качествената уникалност, същност на стила, може да се появи в тази област, без да се просмуче във всички части, органи, институции и дейности на всяка отделна цивилизация. Без да започваме амбициозно изследване в тази посока, можем да потвърдим общоприетия факт, че различните цивилизации слагат различно по степен ударение върху определени дейности. Елинистката цивилизация например проявява явна тенденция към предимно естетически подход към живота като цяло, илюстрирано от гръцкото прилагателно „калос“, което определя кое е красиво от естетическа гледна точка, но се използва безразборно, за да обозначи кое е морално добро. От друга страна, древноиндийската цивилизация, както и родствената индуистка цивилизация, проявява очевидна тенденция към предимно религиозното.

Ако се обърнем към нашата западна цивилизация, не се затрудняваме да уловим собствената си склонност и пристрастия. Разбира се, това е предразположението ни към машините — съсредоточаване на интереса, усилията и способностите към прилагане на откритията на естествените науки за материални цели чрез остроумно конструиране на материални и социални механизми — материални машини като автомобила, ръчния часовник и бомбите и социални машини като парламентарните конституции, държавните системи за осигуряване и графиците за военна мобилизация. И нова е наша склонност от по-дълго, отколкото обикновено предполагаме. Западният човек е смятан за противно материалистичен от култивирания елит на други цивилизации дълго преди така наречената „машинна епоха“. Ана Комнина, византийската принцеса, станала историк, вижда точно в такава светлина праотците ни от XI в., както проличава от смесицата на ужас и презрение, каквато е реакцията й на механистичната изобретателност на лъка на кръстоносците — западна новост в тези дни, която с характерната преждевременност на смъртоносните изобретения предшества с няколко века часовника, шедьовър на средновековния западен човек при прилагането на склонността му към механизми в по-малко обайващото изкуство на мира.

Някои неотдавнашни западни автори, по-специално Шпенглер, проследяват темата на „характерите“ на различните цивилизации до точка, в която трезвата диагноза става своеволна фантазия. Може би казахме достатъчно, за да установим факта, че е имало някаква диференциация, и има опасност да загубим усета си за пропорция, ако не забележим еднакво сигурния и по-значителен факт, че разнообразието в човешкия живот и човешките институции е повърхностно явление, което прикрива, без да му вреди, намиращото се отдолу единство.

Сравнихме нашите цивилизации с катерачи по скалите и ако приложим това сравнение, няколкото катерачи, макар и да са отделни индивиди, са заети в едно и също начинание. Всички те се опитват да превалят същата скала, тръгвайки от същата начална точка — терасата отдолу — със същата цел — да стигнат терасата отгоре. Единството на целта тук е очевидна. Ако изменим сравнението и възприемем растежа на цивилизациите в термините на притчата за сеяча, налице е същото единство. Семената са различни и всяко има своя съдба. Но семената са от един вид и ги сее един сеяч с надежда да получи една реколта.