Кърт Вонегът
Фарс или никога вече самота (7)

Глава шеста

Може би някои хора са наистина нещастни по рождение, но аз не вярвам в това.

Колкото до мен и сестра ми, ние бяхме родени със способността и решимостта да бъдем неимоверно щастливи през целия си живот.

Сигурно: и в това сме били необикновени.

Але-хоп!

Какво е щастието?

В нашия случай то се състоеше в това, да бъдем неизменно заедно, да имаме много слуги и хубава храна, да живеем в миролюбива и натъпкана с книги къща на един астероид с ябълкови дървета и да растем като две специализирани половини на един общ мозък.

Въпреки че много често се докосвахме и прегръщахме, това бяха чисто интелектуални действия. В интерес на истината трябва да призная, че Илайза достигна полова зрелост на седем години — докато аз влязох в пубертета едва на двадесет и три години — през последната ми година като студент в Харвард. Използувахме физическия контакт само за да повишим ефективността на мозъците си.

Събрани заедно, те образуваха един гений, който умираше в мига, когато ни разделяха, и отново се раждаше, когато се съберехме.

Така постепенно се оформихме като осакатени поотделно половини на един гений, който бе най-важното същество в живота на двама ни, но който никога не получи име.

Когато се научихме да четем и пишем например, аз бях този, който го правеше. Илайза остана неграмотна до края на живота си.

От своя страна тя именно осъществяваше нашите интуитивни скокове. Тя решаваше кога е в наш интерес да мълчим, вместо да говорим и кога сами да започнем да ходим в тоалетната. Тя се досещаше каква е тази или онази книга и какво значеха малките знаци по страниците.

Именно Илайза почувствува, че има нещо нередно в размерите на някои стаи и коридори в къщата, а аз извърших практическата работа — измерих всичко, след това изследвах лампериите и паркета с отверки и кухненски ножове, търсейки врата, към друг, по-различен свят — и ние го открихме.

Але-хоп!

Четях през цялото време. Сега ми се струва, че там не остана книга на някой от индоевропейските езици, издадена преди Първата световна война, която да не съм прочел на глас.

Илайза обаче запомняше всичко това и ми казваше после какво трябва да направим. Пак тя свързваше отделните идеи, които на пръв поглед нямаха нищо общо, и извличаше от тях новото. Тя съпоставяше.

Повече от информацията, която получавахме, беше безнадеждно остаряла, тъй като след 1912 година в библиотеката не беше внасяна нова книга. Въпреки това за голяма част от нея времето не играеше никаква роля. Имаше и много глупави неща, например танците, на които се учехме.

Ако пожелая, мога съвсем прилично и точно да изиграя една тарантела тук, в развалините на Ню Йорк.

Наистина ли аз и Илайза бяхме гении, когато мислехме заедно?

Мисля, че трябва да отговоря положително, особено като се вземе под внимание фактът, че нямахме учители. Не се хваля, като казвам това, защото бях само едната половина от този чуден ум.

Спомням си, че подлагахме на критика Дарвиновата теория за еволюцията въз основа на нашето схващане, че всички същества са ужасно уязвими и слаби, когато сами се опитват да развиват например крила или черупка. По-практични животни могат да ги изядат, докато им се оформят тези нови, чудесни органи.

Предсказахме много неща, но едно от тях е така ужасяващо точно, че дори и сега оставам смаян, като си помисля за него.

Слушайте: Започнахме с мистериозните случаи в древността, когато хората са издигнали пирамидите в Египет и Мексико, огромните глави на Великденските острови и варварските арки в Стоунхендж, без да имат съвременните средства и съоръжения.

Нашето заключение бе, че в древни времена сигурно е имало дни, когато гравитацията е била слаба и хората са можели да си играят с огромни каменни блокове.

Дори предположихме, че не е нормално земното притегляне да е все така стабилно продължително време. Предсказахме, че ще дойде ден, когато то отново ще е променливо като ветровете, горещината и студа, като виелиците и дъждовете.

Аз и Илайза съставихме една предварителна критика на конституцията на Съединените щати. Доказахме, че тя е задоволителна като метод за налагане на нищета както всеки друг метод, при положение, че възможностите, които осигурява на обикновените хора да бъдат благоразумно щастливи и умерено горди, зависят от силата на същите тези хора — но от друга страна не им дава никакви практически възможности да бъдат силни, когато се налага да се противопоставят на избраните от тях представители.

Показахме, че създателите на конституцията са били слепи за красотата на хората без богатства, без всесилни приятели и обществени институции зад гърба си, но които въпреки това истински силни.

Мислехме, че по-вероятно е основателите конституцията да не са обърнали внимание, че естествено и затова неизбежно всички човешки същества в изключително трудни и продължителни ситуации да се защищават, като създават нови семейства. Подчертахме, че това се случва както при демокрацията, така и при тиранията, защото всички хора по земята са еднакви, са се цивилизовали едва вчера.

Следователно може да се очаква, че избраните представители на масите ще станат членове на славното и всемогъщо семейство на избраници, което съвсем естествено ще ги направи предпазливи, придирчиви и скъперници по отношение на всички други семейства, на които логически подразделя човечеството.

Илайза и аз мислейки като две половини на един цялостен гений, направихме предложение за корекции в конституцията, така че да се гарантира на всеки гражданин, независимо колко скромен, смахнат, некомпетентен или уродлив е той, възможността да членува в някой клон, подобен на този, който обществените функционери, най-изкусно и прикрито бяха образували върху при ципа на ксенофобията.

Браво на Илайза и на мен!

Але-хоп!