Кърт Вонегът
Фарс или никога вече самота (27)

Глава двадесет и шеста

Взаимният ужас не ни позволяваше да се видим отново след оргията. Нашият посредник г-н Мушари ми каза, че Илайза е по-разстроена от случилото се от мен.

— Пак трябва да я отстраня оттук — каза ми той, — но този път за нейно добро.

Старата столица на инките Мачу Пикчу на връх Андите в Перу бе станала убежище на богаташи и техния антураж; хора не само от Америка, а от всички страни по света, които бягаха от социални реформи и икономически кризи. Там имаше дори и няколко китайци от старото поколение, които не искаха децата им да бъдат джуджета.

Илайза също се пресели в този кондоминиум, за да бъде колкото може по-далеч от мен.

Когато Мушари дойде у дома, за да ми каже за предстоящото пътуване за Перу, една седмица след вакханалията, той ми призна, че докато бил вързан в трапезарията, се чувствувал ужасно объркан.

— Все повече и повече ми приличахте на чудовища като Франкенщайн — заяви той, и бях убеден, че някъде в къщата има уред, който контролира действията ви. Дори ми дойде наум къде е той. В мига, когато се развързах, аз изтичах и го изскубнах целия.

Мушари бе изтръгнал термостата от стената.

За да се уверя колко дълбока е промяната, настъпила в него, той призна, че се бил ръководил изцяло от собствения си интерес, когато освободил Илайза.

— Подбудите ми винаги са били користни — заяви той, — търсех богаташи в приютите за душевно болни, които бяха задържани там незаконно, и ги освобождавах. Разбира се, от бедняци не се интересувах и ги оставях да си гният в затворите.

— Въпреки всичко от вашата дейност е имало полза.

— О, не говорете така. Може да се каже, че всеки нормален човек, когото спасявах оттам, след това се побъркваше.

Чувствувам се стар. Не издържам повече и не мога да продължавам така.

Але-хоп!

Мушари бе така потресен от случилото се, че прехвърли всички правни и финансови дела на Илайза на нашите адвокати.

След това имах още веднъж възможността да се срещна с него, макар и не очи в очи. Това стана след две години и горе-долу съвпадна с дипломирането ми като лекар (между другото в курса бях последен по успех). Той бе патентовал едно свое откритие. „Ню Йорк Таймс“ публикува снимката му и описание на патента на търговската страница.

По това време цялата страна се бе запалила по един танц с ритмично почукване на токовете. Мушари бе изобретил капачета за токовете, които се залепяха, а после се отлепяха лесно от обувките. Всеки можеше да ги носи в малки пластмасови торбички в джоба си или в портфейла и да си ги слага преди да започне да танцува.