Читателски коментари (за „Фарс или никога вече самота “ от Кърт Вонегът)

Харесва ми екстравагантния му стил във всичките му произведения.

Струва си да бъде прочетена. Завъртяна. Особен език. Вонегът. Давайте смело.

Смело заявявам — НАЙ-ТЪПАТА книга Вонегът (казвам го като човек, който безумно обича писателя, книгите и характерния му стил). Разочарован е лека дума, потресен бях от безсмислието на тази книга. Силно изненадан бях, че може автор като Вонегът да напише чак толкова слаба книга. В „цветница“ той прави самооценка на книгите си по 6-тобалната система и за тази си е писал 3, като според мен леко си е бутнал едно рамо в оценката :D Вижда се, че е имал някаква добра, но неясна дори за самия него идея, която докрая не му се е избистрила. Оплитал се е все повече и повече, докато накрая се е удавил в глупостите си. Загубено време отвсякъде е тази книга, пълен срам е, всичко това го пиша с голяма болка в сърцето за любимия Вонегът.

Уникална! Абсолютен Вонегът и изрично подчертано присъствие от начало до край, на неповторимия му стил!

Най-слабата книга на Вонегът от произведенията му, които съм чел досега. Разбирам, че това е донякъде лична изповед, но ако тя изобщо означава нещо, то това нещо има значение единствено за Вонегът. Практически в книгата отсъства сюжетна линия, само някакви разхвърляни и не особено интересни за мен размишления. Дори характерният за Вонегът стил тук е преигран и раздут до дразнеща маниерност. Хубавото е, че поне той е останал верен на себе си що се отнася до няколкото хитри идейки, поднесени за фон (променливата гравитация, смаляващите се китайци, уродливите близнаци гении), но като че ли не е имал интерес да ги доразвие в нещо по-плътно. Не че е лоша книгата, но сравнена с най-доброто от този автор просто бледнее.

Тази книга я прочетох на 24 години. Помня, че ми хареса и допадна. Кърт си е майстор на моменти, но не винаги. Тази беше топла творба за забранена любов и отчаяние. Добре написана с лични подскоци и забивки. Алейййй хоп! Хубава книга!