Кърт Вонегът
Фарс или никога вече самота (43)

Глава четиридесет и втора

Човекът с кожените дрехи отказа подобно отличие. Вместо това помоли за храна, с която да се подкрепи по дългия път назад към родните планини.

Дадохме му от всичко, с което разполагахме — сухари и консервирани пушени стриди. Напълнихме догоре торбите на седлото му.

А на другия ден сутринта аз, капитан Бърнард О’Хеър и Карлос Дафодил-11 Вилависенсио излетяхме с хеликоптера. Гравитацията този ден бе толкова благоприятна, че машината изразходваше не повече енергия, отколкото би изразходвало някое носено от вятъра семе от див памук. Когато прелетяхме над Белия дом, аз му помахах с ръка.

— Сбогом — казах.

Планът ми беше да летим първо към Индианаполис, който бе гъсто населен с членове на семейство Дафодил. Те се преселваха там от всички краища на страната.

Карлос трябваше да остане в града, за да се грижат роднините му за него на стари години. Радвах се, че се отървах, беше ми дошъл до гуша.

След това щяхме да отидем в Урбана, а после в дома на моето детство във Вермонт.

— Когато пристигнем там, хеликоптерът ще бъде твой, — обещах аз на капитан О’Хеър. — Ще летиш, свободен като птичка, накъдето ти видят очите. Но не те чака нищо хубаво, ако не приемеш новото си второ име.

— Вие сте президент и вие трябва да ми дадете ново име.

— Кръщавам те Ийгъл^[1]-1 — казах тържествено аз.

Той беше ужасно щастлив и много харесваше ордена, който му връчих.

Все още имах малко от хапчетата три-бензо-депортамил и бях толкова доволен, че просто отивам някъде, след като така дълго бях стоял затворен във Вашингтон, че за първи път от години насам запях.

Помня дори и песента. С Илайза бяхме я пели тайно много пъти в онези години, когато все още ни смятаха за идиоти. Пеехме я в мавзолея на професор Суейн, където никой не можеше да ни чуе.

Сега ми се иска да науча Мелъди и Исадор да я пеят на моя рожден ден. Ще бъде много хубаво, ако я научат и я пеят, когато тръгнат за нови приключения на Острова на смъртта. Ето и самата песен:

„Отиваме да видим магьосника,

чудния магьосник от ОЗ…

Ако полъх сте чули там някога,

магьосникът от Оз е преминал.“

И тъй нататък.

Але-хоп!