Кърт Вонегът
Фарс или никога вече самота (4)

Глава трета

Баща ми дойде в Гален с адвокат, лекар и архитект — искаше да надзирава лично подновяването на къщата, да наеме слугите и другия имот. Майка ни остана в Манхатън, в къщата ни в „Залива на костенурките“.

Между другото хиляди костенурки отново се върнаха там.

Робите на Вера Чипмънк Запа обичат да ги ловят за супа.

Але-хоп!

Това бе един от редките случаи, като се изключи смъртта на баща ми, в които родителите ни са били разделени за повече от един-два дни. Баща ми написал едно мило писмо от Вермонт, което намерих в нощното шкафче на майка ми след смъртта й.

Това е може би цялата кореспонденция в съвместния им живот.

„Скъпа моя Тиш, децата ни ще се чувствуват много щастливи тук. Можем да се гордеем с това. Архитектът и работниците също.

Колкото и кратък да бъде животът на децата ни, те ще получат от нас цялото възможно щастие и достойнство. Сътворили сме им един прекрасен астероид, един малък свят с една-единствена къща в него, а всичко наоколо е осеяно с ябълкови дървета.“

След което той се върнал на своя астероид — в „Залива на костенурките“. После, отново по съвета на лекаря, двамата ни посещаваха веднъж годишно — винаги на рождения ни ден.

Техният кафяв каменен дом все още стои непокътнат и уютен срещу разрушителния ход на времето. Сега нашата най-близка съседка Вера Чипмънк-5 Запа е настанила в него робите си.

„А когато Илайза и Уилбър най-после напуснат този свят и отидат на небето — продължаваше писмото на баща ми, — ние ще им осигурим вечен покой сред техните деди и прадеди от рода Суейн в семейното гробище под ябълковите дървета.“

Але-хоп!

Колкото до това, кои бяха заровени в гробището отделено от къщата с ограда, мога спокойно да кажа, че там бяха главно фермери и земеделци от Вермонт и техни приятели и сродници, хора скромни и прости. Няма съмнение, че повечето бяха неграмотни и невежи като Мелъди и Айсъдор.

С други думи, бяха големи, невинни маймуни, с ограничени възможности да вършат зло и по мое мнение като стар и патил човек, точно това е състоянието, в което всички тези хора е трябвало да бъдат.

Много от надгробните камъни в гробището бяха потънали или прекатурени, а времето бе заличило надписите на останалите.

Имаше обаче един огромен паметник с дебели гранитни стени, покрит с плоча и с големи врати, който сигурно ще стои там и след второто пришествие. Това е мавзолеят на основателя на нашето семейно благосъстояние и строител на къщата — професор Елиу Рузвелт Суейн.

Професор Суейн е бил далеч по-умен от всички наши познати прадеди — хората от семействата Рокфелер, Дюпон, Мелон, Бандербилт, Дожл и всички останали. Завършил техническия институт в Масачузетс на 18 години, после основал катедра „Гражданско инженерство“ в Корнелския университет на 22 години. По това време имал вече регистрирани няколко важни патента за железни мостове и предпазни съоръжения. Само те били достатъчни да го направят милионер в най-скоро време.

Той обаче не се задоволил с това. Основал компанията „Суейн“, която разработвала плановете и ръководела строежите на половината от ЖП мостовете по цялата планета.

Професор Суейн бил гражданин на света. Говорел много езици и бил личен приятел на повечето от държавните глави. Но когато дошло време да си построи дворец, той го разположил между ябълковите дървета на своите невежи прадеди.

Освен това той е единственият човек, освен мен и Илайза, който е обичал тази чудновата грамада. Ние бяхме толкова щастливи там!

Сестра ми и аз имахме една обща тайна с професор Суейн, въпреки че той не беше между живите от половин век. Нито слугите, нито родителите ни я знаеха. Очевидно работниците, които бяха преустройвали мястото, не са и подозирали за нея, въпреки че сигурно са прокарвали тръби, жици и канали през всевъзможни чудновати места.

А ето и самата тайна: Имаше една по-малка къща, скрита в голямата. В нея можеше да се влезе през замаскирани врати или подвижна ламперия. Състоеше се от тайни стълбища, места за подслушване с дупки за наблюдение и тайни коридори. Имаше цели тунели.

Съвсем лесно беше да изчезнем в огромния часовник на дядо ни в салона на върха на северната кула и да излезем почти на километър настрана — през един таен капак на пода в мавзолея на професор Суейн.

Имахме и друга обща тайна с професора — научихме я, като се ровехме в книжата му в къщата. Второто му име не било Рузвелт. Той сам си го избрал, за да изглежда по-аристократично, като студент в техническия институт в Масачузетс.

Името му в кръщелното свидетелство е Елиу Уитърспун Суейн.

Тогава мисля, че ни дойде наум идеята да дадем на всеки човек ново второ име.