Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rage Of Angels, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 122 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
pechkov (2010 г.)

Издание:

Сидни Шелдън. Гневът на ангелите

Първо издание

Превод: Любов Мъдрова

Редактор: Емилия Масларова

Корица: Христо Алексиев

Формат 32/75×90

Обем: 27 печатни коли

Подвързия: №1

Печат: ДФ „Полипринт“, Враца

Набор: ЕТ „Едно Плюс — Перо“

ИК ЕТ „Едно Плюс — Перо“ — София, 1993 г.

ISBN: 954-448-010-2

История

  1. — Добавяне

59

„Всичко прилича на евтино холивудско филмче, в което моят затворник изпълнява главната роля“, помисли си генерал-майор Рой Уолас.

Голямата заседателна зала в базата на военноморските сили на Съединените щати гъмжеше от техници от свързочни войски, които сновяха и монтираха камери, микрофони и прожектори.

 

 

Щяха да снимат свидетел ските показания на Томас Колфакс.

— Трябва да сме сигурни сто процента — беше настоял окръжният прокурор Ди Силва. — Знаем, че и пиле не може да прехвръкне при него, но няма да е зле да имаме доказателствата и на запис.

И другите го бяха подкрепили.

Отсъстваше само Томас Колфакс. Щяха да го доведат в последната минута, когато всичко бъде готово.

„Сякаш е филмова звезда.“

 

 

В карцера Томас Колфакс имаше среща с Дейвид Тери от Министерството на правосъдието, човека, който „създаваше“ нова самоличност на свидетелите, предпочели да изчезнат.

— Ще ви дам някои пояснения за програмата „Сигурност на свидетелите“ — започна Тери. — Когато процесът приключи, ще ви изпратим в държавата, която предпочетете. Вашите мебели и другата покъщнина що бъдат складирани във Вашингтон с кодиран номер. Ще ви ги препратим по-късно. Изключено е някой да ви проследи. Ще ви осигурим нова самоличност, а ако желаете, и пластична операция.

— Сам ще се погрижа за последното — каза Колфакс, Той нямаше доверие на никого, не искаше никой да знае как ще изглежда занапред.

— Обикновено, създадем ли нова самоличност на някого, му намираме и работа по специалността и му осигуряваме средства. Доколкото разбрах, във вашия случай, мистър Колфакс, парите не са проблем.

Томас Колфакс се почуди какво ли ще каже Дейвид Тери, ако научи колко пари има в банковите си сметки в Германия, Швейцария и Хонконг. Дори самият той не знаеше точната сума, ала тя не бе по-малка от девет-десет милиона долара.

— Не — потвърди Колфакс, — не представляват проблем.

— Добре тогава. Нека първо решим къде искате да заминете. Предпочитате ли някой район?

Въпросът беше толкова прост, а в него се криеше толкова много. Тери всъщност го питаше: „Къде искате да прекарате остатъка от живота си?“ Защото Колфакс съзнаваше, че отиде ли някъде, няма мърдане оттам. Там той щеше да живее, да се крие и никъде другаде по света нямаше да бъде в безопасност.

— Бразилия.

Повеляваше го логиката. Колфакс вече притежаваше там плантация от двеста хиляди акра на името на някаква панамска фирма и никой нямаше да се досети, че зад нея стои той. Плантацията беше като крепост. Разполагаше с достатъчно пари, за да си подсигури охрана, така че дори и Майкъл Морети да научеше къде се намира, нямаше как да се докопа до него. Можеше да си купи всичко, включително жените, които пожелаеше. Харесваше латиноамериканките. Хората си мислеха, че станеш ли на шейсет и пет години, за теб секс вече не съществува, ала Колфакс беше открил, че с годините е станал още по-похотлив. Любимото му занимание беше да легне с две-три млади жени, които да го милват. Колкото по-млади, толкова по-добре.

— Лесно ще уредим за Бразилия — рече Дейвид Тери. — Правителството ще ви купи къща там и…

— Не е нужно — отвърна Колфакс и за малко да се изсмее на глас при мисълта да живее в някаква си къща. — От вас искам единствено да ми подсигурите новата самоличност и безопасно пътуване. За останалото ще се погрижа сам.

— Както желаете, мистър Колфакс — Дейвид Тери се изправи. — Разбрахме се по всички въпроси. Лесно ще ви уредим — успокоително се усмихна той. — Ще придвижа нещата. Щом дадете показания, ще се качите на самолета за Южна Америка.

— Благодаря ви.

Томас Колфакс го изпрати с поглед в приповдигнато настроение. Беше успял! Майкъл Морети беше направил грешката да го подцени и това щеше да се окаже последната му грешка. Колфакс щеше да го погребе толкова надълбоко, че той никога нямаше да се изправи отново.

И неговите показания щяха да бъдат заснети на филм. Ех, че интересно ще бъде! Дали щяха да го гримират? Огледа се в малкото огледало на стената. „Бива си ме за човек на моята възраст — помисли си той. — Все още изглеждам чудесно. Онези млади южноамериканки си падат по възрастни мъже с побелели коси.“

Чу, че вратата на килията се отваря, и се обърна. Сержант от военноморските сили му носеше обяда. Имаше достатъчно време да хапне преди снимките.

Първия ден се беше оплакал от храната и генерал Уолас уреди да му носят ястия от ресторант. Вече няколко седмици, откакто го държаха във флотата, задоволяваха на минутата и най-малката му прищявка. Стараеха се да му угодят и Колфакс се възползваше от тази възможност. Бяха обзавели карцера с хубави мебели и телевизор, всеки ден му носеха вестниците и списанията.

 

 

Сержантът остави подноса с храната на масата, наредена за двама, и направи обичайната си всекидневна забележка.

— Изглежда вкусно, сър.

Колфакс се усмихна любезно и седна на масата. Телешко печено алангле, точно както го обичаше, пюре и йоркширски пудинг. Изчака сержантът да придърпа стола и да седне срещу него. Момчето взе нож и вилица, отряза парченце месо и започна да яде. Още едно от хрумванията на генерала. Томас Колфакс си имаше личен дегустатор. „Като кралете от едно време“, помисли си той. Наблюдаваше как сержантът опитва печеното, пюрето и йоркширския пудинг.

— Как е?

— Ако трябва да съм искрен, сър, бих предпочел телешкото по-препечено.

Колфакс взе вилицата и ножа и започна да яде. Сержантът не беше прав. Месото беше превъзходно, картофите бяха мекички и топли, а пудингът беше добре опечен.

Пресегна се към хряна и си намаза тънък слой върху месото. На втория залък разбра, че има нещо нередно. Изпита внезапно парене в устата, което се предаде из цялото му тяло. Почувства, че стомахът му гори. Храната му приседна на гърлото, той едвам си поемаше въздух. Сержантът отсреща го гледаше втренчено. Томас Колфакс се хвана за гръкляна и се опита да му каже какво става, но от устата му не излезе и звук. Огънят в тялото му се разпростираше все по-бързо и той изпитваше непоносима болка. Получи ужасен гърч, климна и се строполи на пода.

Сержантът го гледа известно време, наведе се и повдигна клепача на Томас Колфакс, за да се увери, че е мъртъв.

Чак тогава извика за помощ.