Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (40)

40

Във Вашингтон сенатската комисия, оглавявана от Адам Уорнър, проучваше последен ден бомбардировача ХК-1, който военновъздушните сили бяха предложили за одобрение. Седмици наред на Капитолийския хълм се нижеха експерти, половината от които твърдяха, че новият бомбардировач струва луди пари, ще погълне военния бюджет и ще разори страната, а другата половина — че ако военновъздушните сили не получат бомбардировача, отбранителната способност на Щатите ще отслабне дотолкова, че руснаците ще ги нападнат само след седмица.

Адам предложи да направи пробен полет с прототип на новия бомбардировач и колегите му тутакси се съгласиха. Той беше един от тях, единствен щеше да им каже истината.

Една неделя рано сутринта Адам се качи на бомбардировача за пробния полет и присъства на поредицата сложни изпитания. Полетът се оказа изключително успешен и той докладва на сенатската комисия, че моделът е нова дума в авиацията. Препоръча самолетът незабавно да влезе в производство. Сенатът гласува средствата.

Репортерите раздуха новината. Описваха Адам като представител на новото поколение сенатори, които преди да гласуват законите, се запознават лично с фактите, вместо да се предоверяват на лобистите и на хора, бранещи собствените си интереси.

„Нюзуик“ и „Тайм“ поместиха уводни статии за Адам, материалът в „Нюзуик“ завършваше с думите: „Сенатът се сдоби с млад, честен и кадърен член, който се запознава с някои от жизненоважните проблеми на страната и ги осветява, вместо да ги решава пристрастно. Сред хората, които свалят и качват властниците, все повече назрява чувството, че Адам Уорнър притежава всички качества за президентския пост.“

Дженифър жадно поглъщаше статиите за Адам и се изпълваше с гордост. И с болка. Още го обичаше, обичаше и Майкъл Морети, и не проумяваше как е възможно това и що за жена е станала. Адам я бе направил самотна. Майкъл бе заличил самотата й.

 

 

От Мексико се внасяха контрабандно все повече наркотици и беше ясно, че пръст в това има организираната престъпност. Адам трябваше да оглави комисия, която да разследва положението. Координираше работата на десетина правозащитни агенции, затова отиде в Мексико и получи уверения за съдействието на мексиканското правителство. Само за три месеца потокът от наркотици секна.

 

 

Бяха в къщата в Ню Джърси, Майкъл Морети оповести:

— Появи се нов проблем.

Седяха в просторния уютен кабинет. Присъстваха Дженифър, Антонио Гранели и Томас Колфакс. Антонио Гранели бе получил удар и за една нощ се беше състарил с двайсет години. Приличаше на сбръчкана карикатура на мъж. Парализата беше засегнала дясната страна на лицето му, така че, когато говореше, от ъглите на устата му се стичаше слюнка. Беше грохнал и почти изкуфял и все повече зависеше от Майкъл при взимането на решения. Беше стигнал до там, че макар и с нежелание, бе приел Дженифър.

Но не и Томас Колфакс. Конфликтът между него и Майкъл се бе задълбочил. Колфакс знаеше, че Майкъл смята да го замени с тая жена. Признаваше пред себе си, че Дженифър Паркър е обиграна адвокатка, но какво знаеше тя за традициите на borgata? Защо братството е действало толкова безпогрешно всичките тези години? Откъде-накъде Майкъл ще въвежда един непознат, по-лошо, една жена в толкова важни тайни. Колфакс не можеше да се примири. Беше разговарял и с всички caporegimi — командирите, и със soldati — обикновените редници, бе се опитал да ги привлече на своя страна, но те се страхуваха да тръгнат срещу Майкъл. Щом той се доверяваше на жената, значи и те трябваше да й имат вяра.

Томас Колфакс решила изчака подходящ момент. Все щеше да намери начин да се отърве от нея.

Дженифър бе наясно с чувствата му. Беше го изместила и от гордост той никога нямаше да й прости. От вярност към Синдиката нямаше да предприеме нищо и така тя бе в безопасност, но ако омразата му надделееше над предаността…

Майкъл се обърна към Дженифър:

— Знаеш ли кой е Адам Уорнър?

Сърцето й се сви. Едвам си поемаше дъх. Майкъл я наблюдаваше и чакаше отговор.

— За… За сенатора ли говориш? — успя да изрече тя. — Да. Налага се да го поозаптим.

— Защо, Майкъл? — попита Дженифър и усети как пребледнява.

— Мъти ни водата. Заради него мексиканското правителство затваря фабрики, които принадлежат на наши приятели. Всичко отива на вятъра. Трябва да го разкараме от пътя си. Ще го премахнем.

Умът на Дженифър трескаво работеше.

— Ако докоснете сенатор Уорнър — каза тя, като внимателно подбираше думите, — с вас е свършено.

— Няма да позволя…

— Послушай, Майкъл. Отървеш ли се от него, ще му намерят десетима заместници. Сто дори. Вестниците няма да ви оставят на мира. Сегашното разследване ще бъде цвете в сравнение с това, което ще последва, ако се случи нещо на сенатор Уорнър.

— Но аз ти казах, че ни мъти водата — ядоса се Майкъл.

— Мисли с главата си — каза Дженифър, като промени тона. — И преди е имало подобни разследвания. Колко време продължават? Пет минути, след като сенаторът приключи с едно, вече разследва нещо друго и за първото е забравил. Затворените фабрики ще проработят отново и нещата пак ще потръгнат. И агнето цяло, и вълкът сит! Но тръгнеш ли по този път, няма да се измъкнеш до гроб.

— Не съм съгласен — намеси се Томас Колфакс. — Според мен…

— Никой не те е питал за мнението ти — изръмжа Майкъл Морети.

Томас Колфакс трепна, сякаш му бяха ударили плесница. Майкъл не му обърна внимание. Колфакс се обърна към Антонио Гранели за подкрепа. Старецът беше заспал.

Извърна се към Дженифър.

— Добре, засега ще оставим на мира Уорнър.

Тя се усети, че е притаила дъх. Въздъхна.

— Има ли още нещо?

— Да — каза Майкъл, като взе тежка златна запалка и си запали цигарата. — Наш приятел, Марко Лоренцо, е подведен под съдебна отговорност за изнудване и грабеж.

Дженифър беше чела за случая. Според вестниците Лоренцо бил роден престъпник, извършил безброй тежки престъпления.

— Искаш ли да обжалвам?

— Не, погрижи се да иде в затвора.

Тя го погледна изненадано. Майкъл остави запалката на масата и обясни:

— Подочух, че Ди Силва искал да го прати обратно в Сицилия. А Марко има врагове там. Върне ли се, до двайсет и четири часа ще му теглят куршума. За него най-сигурното място е затворът „Синг Синг“. След година-две, щом поутихнат нещата, ще го измъкнем. Ще го уредиш ли?

Дженифър не беше толкова убедена.

— Ако бяхме в друг окръг, сигурно щях да успея. Но Ди Силва изобщо няма да ме изслуша.

— Дали тогава някой друг да не се заеме със случая? — побърза да се намеси Томас Колфакс.

— Ако съм искал друг да се заеме със случая — сряза го Майкъл, — щях да кажа. Поеми го ти — обърна се той към Дженифър.

 

 

Майкъл Морети и Ник Вито наблюдаваха през прозореца как Колфакс се качва в колата си и тръгва.

— Разкарай го, Ник — подхвърли Майкъл. — Колфакс ли?

— Вече му нямам доверие. Той и старецът живеят с миналото.

— Както кажеш, Майк. Кога да го сторя?

— Скоро. Ще ти съобщя кога.

 

 

Дженифър седеше в кабинета на съдията Лорънс Уолдман. Виждаше го за първи път от близо година. Вече не си говореха по телефона, не вечеряха заедно. Какво да се прави! Лорънс Уолдман й беше симпатичен и тя съжаляваше, че е загубила неговото приятелство, но беше направила своя избор.

Чакаха Робърт Ди Силва в неловко мълчание, не си правеха труда да водят празни разговори. Окръжният прокурор влезе и също седна.

Съдията Уолдман рече на Дженифър:

— Боби ми каза, че си искала да обсъдим въпроса за подвеждане под отговорност за по-дребно престъпление, преди да издам присъдата на Лоренцо.

— Точно така — потвърди Дженифър, после се обърна към Ди Силва: — Според мен ще е грешка да изпратим Марко Лоренцо в „Синг Синг“. Мястото му не е там. Той е влязъл незаконно в страната. Мен ако питате, трябва да бъде екстрадиран в Сицилия, откъдето е дошъл.

Ди Силва я погледна изненадано. Беше решил да настоява за екстрадиране, но щом го искаше и Дженифър Паркър, трябваше да преразгледа становището си.

— Защо смяташ така? — попита прокурорът.

— По много причини. Първо, така няма да извършва още престъпления тук, второ…

— Няма да върши престъпления и ако е в някоя килия в „Синг Синг“.

— Лоренцо е на възраст. Няма да издържи в затвора. Ако го тикнете там, ще полудее. Всичките му приятели са в Сицилия. Ще поживее там на слънце и ще умре спокойно сред близките си.

Устните на Ди Силва се свиха от гняв.

— Говорим за един престъпник, който цял живот е крал, изнасилвал и убивал, а вие сте седнали да се тревожите дали ще отиде при близките си на слънце. — Прокурорът се обърна към съдията Уолдман. — Тя живее в друг свят.

— Марко Лоренцо има право да…

Ди Силва удари с юмрук по бюрото.

— Той няма никакви права! Обвинен е в изнудване и въоръжен грабеж.

— В Сицилия, когато някой…

— Той не е в Сицилия, по дяволите! — изкрещя Ди Силва. — Той е тук! Извършил е престъпленията в тази страна и ще си плати за тях тук — каза той и се изправи. — Ваша милост, само ви губим времето. Като представител на обвинението не мога да разговарям повече по това дело. Държа Марко Лоренцо да си излежи присъдата в „Синг Синг“.

— Имаш ли да добавиш нещо? — попита съдията Уолдман Дженифър.

Тя погледна гневно Робърт Ди Силва и отговори:

— Не, ваша милост.

— Присъдата влиза в сила утре сутринта — рече Уолдман. — Свободни сте.

Ди Силва и Дженифър станаха и напуснаха кабинета. В коридора окръжният прокурор й се усмихна:

— Изгубили сте чара си, адвокат.

— Невъзможно е човек да печели винаги — вдигна рамене тя.

След пет минути говореше от уличен телефон с Майкъл Морети.

— Можеш да бъдеш спокоен. Марко Лоренцо отива в „Синг Синг“.