Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (51)

51

Голямата заседателна зала в базата на военноморските сили на САЩ беше претъпкана. Пред нея в пълна бойна готовност стоеше армейски взвод. Вътре имаше какви ли не хора. До стената седяха съдебните заседатели. В единия край на дълга маса се бяха настанили Адам Уорнър, Робърт Ди Силва и заместник-директорът на ФБР. Срещу тях седеше Томас Колфакс.

Тъкмо на Адам му хрумна съдебните заседатели да дойдат в базата.

— Само така ще бъдем сигурни, че ще опазим Колфакс.

Съдебните заседатели се съгласиха с предложението на Адам и тайното заседание щеше да започне всеки момент.

Адам се обърна към Томас Колфакс.

— Моля, представете се.

— Казвам се Томас Колфакс.

— С какво се занимавате, мистър Колфакс?

— Адвокат съм с право да практикувам в щата Ню Йорк, както и в много други щати на страната.

— От колко години сте адвокат?

— Над трийсет и пет.

— Много клиенти ли имате?

— Не, сър. Само един.

— Кой?

— През по-голямата част от тези трийсет и пет години това бе Антонио Гранели, вече покойник. Бе заместен от Майкъл Морети. Аз представлявам Майкъл Морети и неговата организация.

— Имате предвид организираната престъпност?

— Да, сър.

— С оглед на положението, което сте заемали всичките тези години, ще бъде ли вярно, ако кажа, че сте единственият, запознат отвътре с това, което отсега нататък ще наричаме накратко организацията?

— Малко неща са ставали без мое знание.

— Сред тях имаше ли престъпления?

— Да, сенаторе.

— Бихте ли описали в какво точно се изразява тази дейност?

Следващите два часа говори само Томас Колфакс. Гласът му бе сигурен и уверен. Той назова имена, места, дати и понякога монологът му беше толкова завладяващ, че присъстващите забравяха къде се намират, омаяни от ужасиите, които Колфакс разказваше.

Той говори за замисляни убийства, за свидетели, премахвани, за да не дават показания, за палежи, осакатявания, търговия с бели роби — какви ли не престъпления, наподобяващи платната на Йеронимус Бош. За първи път най-потайните операции на най-голямата престъпна организация в света биваха разкривани пред чужди погледи.

Понякога Адам или Робърт Ди Силва задаваха въпроси, за да подсетят Томас Колфакс за някои празноти в разказа.

Заседанието протичаше далеч по-добре, отколкото бе очаквал Адам, когато изведнъж само няколко минути преди края стана най-ужасното.

Един от съдебните заседатели зададе въпрос за прането на мръсни пари.

— Случи се преди около две години. Напоследък Майкъл ме държеше настрани от някои операции. Със случая се зае Дженифър Паркър.

Кръвта се смрази във вените на Адам.

— Дженифър Паркър ли? — попита Робърт Ди Силва. Във въпроса му се четеше огромно нетърпение.

— Да, сър — рече отмъстително Томас Колфакс. — Сега тя е юрисконсулт на организацията.

Адам се чудеше как да го принуди да замълчи, как да направи така, че думите му да не влизат в стенограмата, но беше твърде късно. Ди Силва бе надушил плячката и нищо не можеше да го спре.

— Разкажете ни за Дженифър Паркър — лаконично изрече той.

Томас Колфакс продължи:

— Въвлечена е в създаването на фиктивни фирми, които перат мръсни пари…

— Аз не… — опита се Адам да се намеси.

— В убийства…

Всички замълчаха. Адам наруши тишината.

— Трябва да се придържаме към фактите, мистър Колфакс. Нима се опитвате да ни убедите, че Дженифър Паркър е замесена в убийства?

— Точно така. Тя нареди да се организира ударът срещу мъжа, отвлякъл сина й. Казва се Франк Джаксън. Подшушна на Майкъл Морети да го убие и той се подчини.

Чу се възбуден шепот. Нейният син ли? Адам си помисли: „Сигурно има някаква грешка.“

— Мисля… — поде той и се запъна, — мисля, че имаме достатъчно доказателства, за да прибягваме до слухове…

— Не става дума за слухове — увери го Томас Колфакс. — Бях в стаята с Морети, когато тя му се обади.

Адам стискаше ръце под масата толкова силно, че те побеляха.

— Свидетелят изглежда изморен. Предлагам да прекъснем разпита.

Робърт Ди Силва се обърна към съдебните заседатели.

— Бих искал да направя едно процедурно предложение…

Адам не го слушаше. Чудеше се къде е Дженифър. Отново беше изчезнала. Многократно се бе опитвал да я намери. Но сега беше отчаян. Трябваше да се свърже с нея, и то начаса.