Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (38)

38

— Ще се заемем с делото на Васко Гамбути — съобщи тя на Кен Бейли.

Той я погледна изненадано.

— Но Гамбути е от мафията! От главорезите на Майкъл Морети. Не се занимаваме с такива клиенти.

— Този път ще се заемем.

— Дженифър, не бива да се замесваме с престъпния свят.

— Гамбути има право на защита в съда както всички други. Думите прозвучаха неубедително дори за самата нея.

— Няма да ти позволя…

— Докато кантората е моя, решенията взимам аз.

В очите му прочете изненада и болка.

Кен кимна, обърна се и излезе от кабинета. На Дженифър й се прииска да го повика и да му обясни. Но как? Не беше сигурна дали може да го обясни на самата себе си.

Срещна се с Васко Гамбути и се опита да се отнася с него като с всички други свои подзащитни. И преди бе имала клиенти, обвинени в убийство, ала този случай беше по-различен. Гамбути влизаше в широката мрежа на организираната престъпност, в група, която изсмукваше от страната милиарди долари, в тайнствен октопод, способен дори да убие, за да се защити.

Срещу него имаше неоспорими улики. Той беше хванат по време на обир в магазин за кожени палта и бе убил полицай, който в момента не бил на дежурство, но се опитал да го спре. Сутрешните вестници съобщиха, че Дженифър Паркър се е наела със защитата му в съда.

Съдията Лорънс Уолдман й се обади по телефона.

— Вярно ли е, Джени?

— Да, Лорънс — отговори тя, защото веднага разбра какво има предвид.

Последва пауза.

— Изненадан съм. Знаеш естествено кой е той.

— Да, знам.

— Навлизаш в опасна територия.

— Чак пък! Просто правя услуга на един приятел.

— Ясно. Внимавай!

— Обещавам ти — рече му Дженифър.

Едва по-късно си даде сметка, че Уолдман не я е поканил на вечеря.

След като прегледа преписката, подготвена от подчинените й, се убеди, че няма никакви шансове да спечели делото.

Васко Гамбути беше хванат на местопрестъплението, бе извършил кражба и убийство и нямаше никакви смекчаващи вината обстоятелства. Освен това съдебните заседатели реагираха много емоционално, когато жертвата беше полицай.

Тя повика Кен Бейли и му даде наставления.

Той не отрони и дума, но Дженифър почувства неговото неодобрение и това я натъжи. Обеща си, че за пръв и последен път работи за Майкъл.

Директният й телефон звънна и тя вдигна слушалката.

— Здравей, мила. Затъжил съм се за теб. Ще се видим след половин час.

Дженифър го слушаше и вече чувстваше ръцете му, които я обгръщаха, тялото му, което се притискаше към нейното.

— Ще дойда — каза тя.

Вече беше забравила какво си е обещала.

Процесът срещу Гамбути продължи десет дни. Бяха се стекли много репортери, изгарящи от нетърпение да присъстват на открития двубой между окръжния прокурор Робърт Ди Силва и Дженифър Паркър. Ди Силва се беше подготвил много старателно и нарочно бе сдържан — подмяташе нещо и оставяше съдебните заседатели сами да си представят сцени, по-ужасни от тези, които той обрисуваше.

Дженифър направи малко възражения.

Извади своя коз последния ден на процеса.

Адвокатите си имат един закон — ако нямат доводи в полза на подзащитния, се придържат към тактиката, че най-добрата защита е атаката. Понеже нямаше въз основа на какво да защитава Васко Гамбути, Дженифър реши да изрови нещо компрометиращо за Скот Норман, убития полицай. Кен Бейли го бе проучил до десето коляно. Като полицай той си имаше доста кусури, ала тя го изкара направо по-черен и от дявола. Норман беше работил в полици ята двайсет години и през този период бил освобождаван временно три пъти за неоправдана жестокост. Стрелял по невъоръжен заподозрян и за малко не го убил, пребил един пияница в някаква кръчма, осакатил някакъв мъж, скарал се с роднините си. Трите инцидента се бяха случили за двайсет години, но Дженифър изкара нещата така, та всички останаха с впечатлението, че покойният е бил неуправляем, и призова цяла армия от свидетели, които дадоха показания против умрелия полицай. Робърт Ди Силва не можеше да направи абсолютно нищо.

В своята заключителна реч прокурорът изтъкна:

— Не забравяйте, дами и господа съдебни заседатели, че обвиняем в този процес не е полицаят Скот Норман. Той е жертвата. Беше убит от обвиняемия Васко Гамбути.

Но още докато говореше, знаеше, че не може да стори нищо. Дженифър бе изкарала полицая Скот Норман по-черен и от Васко Гамбути. Той вече не бе благородният полицай, жертвал живота си, за да залови престъпник. Адвокатката го бе показала в такава превратна светлина, че жертвата не изглеждаше и на йота по-свястна от убиеца.

Съдебните заседатели отхвърлиха обвинението в предумишлено убийство и Васко Гамбути беше осъден за непредумишлено убийство. Окръжният прокурор претърпя страхотен провал и журналистите оповестиха поредната победа на Дженифър Паркър.

— Облечи се хубаво. Ще празнуваме — каза й Майкъл.

Вечеряха в рибен ресторант във Вилидж. Собственикът им изпрати бутилка скъпо шампанско и Майкъл и Дженифър вдигнаха наздравица.

— Много съм доволен — каза Майкъл.

От неговите уста звучеше като славословие. Той й подаде кутийка, увита в червено-бяла хартия.

— Отвори я.

Загледа я как развързва сърмената панделка и вдига капака. В кутийката имаше пръстен с голям квадратен изумруд, обграден с диаманти.

— Майкъл… какво да правя с теб?

А мислено се запита: „О, Дженифър, какво да правя с теб?“

— Ще ти върви на роклята — рече той и сложи пръстена на безименния пръст на лявата й ръка.

— Не зная… не зная какво да кажа. Благодаря ти. Наистина какъв празник!

Майкъл се усмихна широко.

— Още не е започнал. Това е само началото.

Поеха с лимузината към апартамента на Майкъл в скъпата част на града. Той натисна един бутон и стъклената преграда между шофьора и задната част на колата се вдигна.

„Ние сме заключени в нашия малък свят“, помисли си Дженифър. Близостта на Майкъл я възбуждаше.

Обърна се към него и се вгледа в черните му очи. Ръката му се плъзна по бедрата й. Тялото на Дженифър бе обхванато от плам.

Устните на Майкъл намериха нейните и телата им се притиснаха. Дженифър почувства колко е възбуден и се смъкна на пода на колата. Загали го, започна да го целува, докато Майкъл не застена, а с него и Дженифър, движеха се все по-бързо и по-бързо и накрая тя почувства спазмите на тялото му.

Празненството беше започнало.

Дженифър мислеше за миналото, докато лежеше в хотелската стая в Танжер и слушаше как Майкъл си взима душ. Бе доволна и щастлива. Липсваше й единствено детето. При някое от пътуванията искаше да вземе Джошуа със себе си, но подсъзнателно бе решила да държи Майкъл Морети и сина си колкото се може по-далеч един от друг. Джошуа не биваше да се докосва до тази страна от живота й. Струваше й се, че нейният живот е съставен от няколко части: Адам, сина й, Майкъл Морети. И всяка част трябваше да съществува сама за себе си.

Майкъл излезе от банята само с кърпа около кръста. Космите по тялото му блестяха от капките вода. Той беше като красиво възбуждащо животно.

— Обличай се. Имаме да вършим работа.