Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Rage Of Angels, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 122 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
pechkov (2010 г.)

Издание:

Сидни Шелдън. Гневът на ангелите

Първо издание

Превод: Любов Мъдрова

Редактор: Емилия Масларова

Корица: Христо Алексиев

Формат 32/75×90

Обем: 27 печатни коли

Подвързия: №1

Печат: ДФ „Полипринт“, Враца

Набор: ЕТ „Едно Плюс — Перо“

ИК ЕТ „Едно Плюс — Перо“ — София, 1993 г.

ISBN: 954-448-010-2

История

  1. — Добавяне

19

Съдебното дело на Кони Гарет срещу „Нашънуайд Мотърс Корпорейшън“ започна една сряда сутрин в началото на август. Обикновено на подобно дело щяха да отделят няколко реда във вестниците, но тъй като Дженифър Паркър бе адвокат на ищцата, направо обсадиха съдебната зала.

Патрик Магайър бе наобиколен от цял взвод помощници, облечени в строги сиви костюми.

Започна процедурата по избиране на съдебните заседатели. Магайър почти не проявяваше интерес, беше сигурен, че Кони Гарет няма да се яви в съда. Ако видеха красивото младо момиче без крайници, заседателите сто на сто щяха да осъдят компанията да му изплати тлъстата сума. Ала сакатата девойка нямаше да дойде, тоест съдебното жури нямаше да се ръководи от емоции.

„Този път Дженифър Паркър изигра сама себе си“, помисли си Магайър.

Съставът на съдебните заседатели бе уточнен и на делото бе даден ход. Патрик Магайър започна защитната си реч, Дженифър призна, че е наистина добър. Надълго и нашироко говори за тежкото състояние на бедната Кони Гарет и каза всичко, върху което Дженифър смяташе да наблегне, лишавайки я от емоционалната й атака. Описа злополуката и изтъкна, че Кони Гарет се е подхлъзнала на леда и шофьорът на камиона няма вина.

— Ищцата иска от вас, дами и господа, обезщетение от пет милиона долара. — Магайър поклати глава в недоумение. — Пет милиона долара! Вие виждали ли сте някога толкова много пари? Аз не съм. Моята кантора обслужва и богати клиенти, но да ви кажа честно, през цялата си адвокатска практика не съм виждал един, та дори и половин милион долара накуп.

По израза върху лицата на съдебните заседатели той прочете, че те също не са виждали.

— Защитата ще доведе свидетели, които ще ви разкажат как е станала злополуката. Защото няма съмнение, че става дума за злополука. Преди да приключи делото, ще ви докажем, че „Нашънуайд Мотърс“ няма никаква вина. Сигурно сте забеляза¬ли, че Кони Гарет, лицето, завело делото, не присъства днес в съдебната зала. Нейната адвокатка уведоми съдията Силвърман, че тя няма да се яви днес. Кони Гарет не е в залата, където би могло да се очаква да бъде, но аз мога да ви кажа къде е тя. Сега, докато стоя пред вас и говоря, Кони Гарет си седи вкъщи и мислено брои парите, които очаква да й дадете. Чака да иззвъни телефонът и адвокатката да й съобщи колко милиона долара е измъкнала от вас. Всички знаем, стане ли злополука, в която макар и косвено е замесена голяма компания, някои веднага си казват: „Че тази компания е богата! По джоба й е да плати. Защо да не й измъкнем колкото се може повече?“ — Патрик Магайър замълча. — Днес Кони Гарет не е в съдебната зала, защото не е в състояние да ви погледне в очите. Знае, че постъпва неетично. Но ние ще я оставим с празни ръце. Нека това бъде добър урок за всички, които в бъдеще могат да се изкушат да опитат същото. Човек трябва да отговаря за действията си. Ако се подхлъзнете на заледената улица, не бива да вините някой друг. И да се опитвате да му измъкнете пет милиона долара. Благодаря за вниманието.

Той се обърна, поклони се на Дженифър и си седна на мястото. Дженифър се изправи и се приближи до съдебните заседатели. Вгледа се в лицата им — мъчеше се да прецени какво впечатление са им направили думите на Магайър.

— Уважаемият колега ви съобщи, че Кони Гарет няма да присъства на делото. Това е вярно. — Тя посочи празното място на ищцата. — Ето къде щеше да седи Кони Гарет, ако беше дошла. Но не на този стол, а в инвалидна количка. Количката, където тя прекарва живота си. Кони Гарет няма да дойде в залата, но преди да приключи делото, вие ще имате възможност да я видите и да я опознаете, както я познавам аз.

Магайър учудено смръщи вежди. Наведе се и прошепна нещо на един от помощниците си.

— Слушах красноречивите думи на мистър Магайър и да си призная, те ме трогнаха — продължи Дженифър. — Сърцето ми се късаше за компанията с нейните милиарди, така безмилостно нападната от едно двайсет годишно момиче без ръце и крака. От момичето, което сега седи у дома и разяждано от алчност, очаква Да му се обадят и да му кажат, че е забогатяло. — Дженифър заговори съвсем тихо. — И какво ще прави тя с това богатство? Ще си купи диаманти, за да кичи ръцете, които няма? Ще купува бални обувки за краката, които няма? Ще купува красиви рокли, които никога не може да облече? Или може би ролс-ройс, за да ходи на баловете, където не е поканена? Само си представете какъв живот ще си живее, щом отмъкне парите. — Дженифър говореше спокойно и откровено и бавно оглеждаше съдебните заседатели. — Мистър Магайър никога не е виждал пет милиона долара накуп. Аз също. Но ако в този миг ви предложа пет милиона долара в брой и поискам в замяна да ви отрежа двете ръце и двата крака, пет милиона едва ли ще ви се видят голяма сума. В този случай законът е красноречив — обясни тя. — По време на предишното дело, което ищцата е загубила, защитата на обвиняемите е знаела, че спирачната система на камионите на компанията има дефекти, но го е укрила от обвинението и съда. С това е нарушила закона, което ни даде основание да възбудим ново дело. Според официалната статистика злополуките с камиони най-често са причинени от гумите, спирачките и кормилото. Разгледайте, ако обичате, тези цифри…

Патрик Магайър преценяваше съдебните заседатели, а него го биваше да го прави. Докато Дженифър изреждаше скучните цифри, Магайър видя как те започват да се отегчават. Термините ставаха твърде технически. Вече не се говореше за осакатеното момиче, а за камиони, спирачен път и дефекти в спирачките. Заседателите загубиха интерес.

Погледна Дженифър и си помисли: „Не е чак толкова умна, колкото я смятат.“ Ако беше на нейно място и защитаваше Кони Гарет, щеше да пропусне статистическите данни и техническите проблеми и да се опита да повлияе на чувствата на заседателите. Дженифър Паркър беше избрала точно обратната тактика. Патрик Магайър се отпусна на стола.

Дженифър се приближи до заседателите и каза:

— Ваша милост, моля за разрешение да представя едно веществено доказателство.

 

 

— Какво доказателство? — попита съдията Силвърман.

— В началото на делото обещах на съдебните заседатели да се запознаят с Кони Гарет. Тъй като тя не може да присъства лично, моля за разрешение да покажа няколко нейни снимки.

— Нямам нищо против — каза съдията и се обърна към Патрик Магайър. — Адвокатът на обвиняемите има ли възражения?

— За какви снимки става дума? — Магайър стана бавно, за да има повече време за мислене.

— Няколко снимки на Кони Гарет, направени в дома й — отговори Дженифър.

Патрик Магайър би предпочел да не ги показват, но от друга страна, няколко снимки на осакатеното момиче в инвалидната количка нямаше да окажат същото въздействие, както ако то се бе появило в залата. А имаше и още нещо — ако възразеше, съдебните заседатели щяха да погледнат на него с други очи.

— О, разбира се, покажете ги — великодушно отвърна той.

Дженифър му благодари, обърна се към Дан Мартин и му кимна. Двама мъже станаха от последния ред и излязоха отпред с подвижен екран и прожекционен апарат, който започнаха да монтират.

— Я почакайте! Какво е това? — скочи, изненадан, Патрик Магайър.

— Снимките, които току-що разрешихте да покажа — невинно отговори Дженифър.

Патрик Магайър не можеше да си намери място от яд. Дженифър не бе споменавала за филмови снимки. Ала беше твърде късно Магайър да възрази, затова кимна и седна.

Дженифър разположи екрана така, че да го виждат съдията Силвърман и съдебните заседатели.

— Може ли да затъмним залата?

Съдията даде знак на приставите да пуснат транспарантите. Дженифър отиде до 16-милиметровия прожекционен апарат, включи го и екранът оживя.

Следващия половин час в залата цареше гробна тишина. Дженифър беше наела за филма професионален оператор и млад режисьор. Те бяха заснели един ден от живота на Кони Гарет, който наподобяваше филм на ужасите. Всичко бе пределно реалистично. Кадрите показваха как красивото момиче без ръце и крака сутрин бива вдигано от леглото и отнасяно до тоалетната, как го бършат като безпомощно новородено… как го къпят… как го хранят и обличат… Дженифър ги бе гледала многократно и сега, когато отново ги виждаше, пак усети познатата буца в гърлото; очите й се наляха със сълзи. Тя бе сигурна, че всички — и съдията, и съдебните заседатели, и публиката в залата, изпитват същите чувства.

Когато филмът свърши, Дженифър се обърна към съдията Силвърман с думите:

— Сега ищцата си почива.

 

 

Съдебните заседатели се съвещаваха над десет часа и с всеки изминал час Дженифър все повече губеше надежда. Беше се надявала на незабавно решение. Ако филмът ги бе трогнал както нея, щяха да вземат решение най-много за час-два.

 

 

Когато съдебните заседатели напуснаха залата, Патрик Магайър беше бесен — бе повече от сигурен, че е загубил делото и отново се е оставил Дженифър Паркър да го надхитри. Но часовете се изнизваха, заседателите не се връщаха и той отново бе обнадежден. Не се искаше много време, за да вземат едно емоционално решение. Магайър си мислеше: „Всичко ще мине добре. Колкото повече спорят, толкова повече ще се охладят чувствата им.“

 

 

Няколко минути преди полунощ старши съдебният заседател изпрати на съдията Силвърман бележка, че иска правна консултация. Съдията разгледа молбата, после вдигна поглед с думите:

— Моля двамата адвокати да дойдат при мен.

Когато Дженифър и Патрик Магайър се изправиха пред него, той обясни:

— Бих искал да ви уведомя, че получих бележка от старши съдебния заседател. Съдебните заседатели питат имат ли законно право да обезщетят Кони Гарет със сума, превишаваща петте милиона долара, за които настоява нейната адвокатка.

Дженифър бе зашеметена. Сърцето и щеше да се пръсне от радост. Тя погледна Патрик Магайър — бе пребледнял като платно.

— Ще им предам — продължи съдията Силвърман, — че имат право да определят размер на обезщетението, който според тях е справедлив.

След половин час съдебните заседатели се върнаха един по един в залата. Старши заседателят заяви, че решението им е в полза на ищцата. Сумата, полагаща й се за нанесени щети, бе определена на шест милиона долара.

Това бе най-високото обезщетение в историята на щата Ню Йорк, отпуснато на физическо лице.