Сидни Шелдън
Гневът на ангелите (33)

33

Популярността на Адам Уорнър във Вашингтон растеше. Все по-често във вестниците и списанията се появяваха хвалебствени статии за него. Той започна разследване на училищата в гетата и оглави сенатската комисия, която посети Москва, за да се срещне с дисидентите. Поместиха снимки от пристигането му на летище „Шереметиево“, където беше посрещнат от намръщени съветски държавници. Когато след десет дни се върна в Щатите, вестниците го похвалиха за добрите резултати от визитата.

Журналистите пишеха все по-често за него. Обществеността искаше да чете за Адам Уорнър и те задоволяваха апетита й. Той бе инициатор на реформите в Сената. Оглави комисията, като се зае да разследва условията в затворите, и посети доста затвори из страната. Разговаря със затворниците, надзирателите и директорите и когато предаде доклада си, започнаха големи промени.

За него пишеха не само политическите, но и женските списания. В „Космополитън“ Дженифър видя снимка на Адам, Мери-Бет и малката им дъщеричка Саманта. Седна пред камината в стаята си и дълго не откъсна очи от снимката, Мери-Бет се бе усмихнала пред обектива, излъчваше сладък, топъл южняшки чар. Дъщерята беше умалено копие на майката. Дженифър съсредоточи вниманието си върху Адам. Той изглеждаше уморен. Около очите му се бяха появили бръчици, бакенбардите му бяха започнали да побеляват. За миг Дженифър си представи, че вижда Джошуа пораснал. Приликата беше огромна. Фотографът беше накарал Адам да се обърне право към обектива и на Дженифър я се стори, че той гледа към нея. Помъчи се да прочете изражението в очите му и се запита дали той мисли понякога за нея.

Отново извърна поглед към Мери-Бет и дъщеря й. После хвърли списанието в камината и загледа как то гори.

Адам Уорнър седеше на най-видно място на масата и забавляваше Стюарт Нидам и още десетина гости. Мери-Бет бе срещу него, разговаряше със сенатор от Оклахома и неговата накичена с бижута съпруга. Вашингтон й беше подействал добре. Тук тя се чувстваше в свои води. Адам имаше все по-голямо влияние, затова Мери-Бет непрекъснато организираше вечери и приеми и се наслаждаваше на това положение. Светският живот във Вашингтон отегчаваше Адам и той на драго сърце предоставяше на жена си водещата роля в него. Тя се справяше добре и Адам й беше благодарен.

— Във Вашингтон — каза Стюарт Нидам — нещата се уреждат по-скоро на маса, по време на вечеря, отколкото в свещените зали на Конгреса.

Адам огледа отегчено масата — искаше му се вечерята да е свършила. Отстрани всичко беше прекрасно. Но всъщност нищо не беше наред. Беше женен за една жена, а обичаше друга. Беше свързан с брак, от който нямаше отърване. Ако Мери-Бет не бе забременяла, той щеше да поиска развод. Но сега беше твърде късно, вече бе обречен. Мери-Бет го бе дарила с красива дъщеричка и той я обичаше много, ала не можеше да се отърси от мисълта за Дженифър.

Жената на губернатора се обърна към него:

— Вие сте късметлия, Адам. Имате всичко, което един мъж може да поиска, нали?

Той не намери сили да й отговори.