Робърт Хайнлайн
Замъкът на Пророка (15)

15

С Меги се оженихме един ден преди щурма на Нови Йерусалим. Меденият ни месец продължи точно двадесет минути — постояхме, хванати за ръка, на противопожарната стълба; там не се мяркат началници. След това излетях с Хъксли на предните позиции.

Поисках да се сражавам на изтребител, но ми отказаха.

— Защо, Джон? Войната няма да се реши във въздуха. Трябва да я спечелим на земята.

Както винаги генерал Хъксли бе прав.

Ние не можехме сериозно да повредим двореца и го знаехме добре. Под разкошната обвивка се криеше най-съвършеното скривалище в света. То можеше да издържи на пряко попадение на атомна бомба. А и не можехме да използваме атомно оръжие — щяха да пострадат стотици хиляди невинни хора.

Налагаше се да измъкваме Пророка от дупката му като пор.

В 00 часа 01 минута ние нападнахме двореца откъм река Делауер. Разполагахме с остатъците от бившите бронечасти на Пророка.

Повече от тридесет часа бомбардирахме двореца и се надявахме, че никой в него не е спал през това време. Нашите бойци се редуваха и спяха по дванадесет часа.

Започнахме атаката по суша. Имаше много убити, мнозина станаха герои, но крепостта се държеше и не даваше признаци на слабост. Атаките ни се разбиваха в бронята на замъка като морски вълнички във вълнолом.

— Тук капитан Питър ван Айк. Щурмувайте главните врати! Ние ще ударим отвътре.

— Защо главните врати? — попитах аз.

— Няма да издържат дълго!

Ако беше истина, това решаваше изхода на битката. Но имах достатъчно основание да не вярвам. Може да са хванали капитана и това да е клопка. И не виждах как е могъл да се свърже с мен по време на битката.

— Кажи паролата! — поисках аз.

— Ти я кажи!

— Няма да я кажа!

— Аз ще кажа първите две букви.

— Добре.

Той не сбърка. Това ме успокои. Наредих:

„Отменям предишната заповед. Тежките бойни машини да щурмуват централното укритие! Съсредоточен огън по входните врати! Леките бронемашини да водят отвличащ огън по фланговете! Повторете заповедта!“

Започна нова атака! Ако това бе клопка, цялата ни армия загиваше! Или те, или ние?! Загубих представа за времето в огнения ад на битката…

Изчаках и последната бойна машина да влезе в Двореца и дадох последната си заповед.

Противникът стреляше рядко и неорганизирано. Боят приключваше. Ние почти не срещахме съпротива и се спускахме етаж по етаж надолу, докато стигнахме скривалището на Пророка. Вратата беше широко отворена и ПРОРОКЪТ БЕ ТАМ.

Но нямаше как да го арестуваме. Девствениците се бяха добрали до него преди нас и той вече не беше онзи страшен владетел.

Едва можахме да го разпознаем!