Робърт Хайнлайн
Замъкът на Пророка (13)

13

— Докладва Брюлър от предавателя „Гласът на Бога“ — доложи свързочникът. — Станцията е изключена и ще бъде взривена след тридесет секунди. Групата започва да се изтегля. Успех! Край на съобщението.

Хъксли измърмори нещо и се отдалечи от екрана. Телевизорите показваха от различните градове пълна обърканост. Навсякъде започнаха бунтове. Гледах и се опитвах да различа приятелите от враговете. В Холивуд тълпата нахлу в храма и изби свещениците и стражите. Полицаите така се бяха объркали, че не успяха да дадат нито един изстрел. Без съмнение планът ни работеше. Ако и правителствените войски са така дезорганизирани, задачата ни силно се облекчава.

В Портлънд, щата Орегон се сражаваха. Там за пръв път видях хора с превръзки на ръката — единствената ни униформа.

От главата ми не излизаше образът на Пророка! На двамата Пророци! Щом тази сцена произведе такова впечатление на мен, какво остава за нищо неподозиращите зрители?

Дойде първото донесение.

„Овладян е центърът на енергийната система — съобщаваше Лукаш от Нови Орлеан. — Щурмуваме полицейското управление. Стражите са деморализирани от Чудото. Съпротивлението е слабо. Въвеждаме ред.“

След това пристигнаха доклади от Денвър, Бостън, Минеаполис и от другите големи градове. Отличаваха се един от друг, но общият им смисъл беше един и същ — призивът за въстание на нашия синтетичен Пророк и прекъсване на комуникациите. Така войската на Пророка се превръщаше в тяло без глава. Мощта на Пророка се градеше на предразсъдъци, суеверия и мистификации — ние обърнахме суеверието против него самия.