Робърт Хайнлайн
Замъкът на Пророка (14)

14

За временна столица обявихме Сент Луис. Лично закарах дотам генерал Хъксли. Настанихме се във военната база на Пророка, като й върнахме старото име „Казармите на Джеферсън“. Преименувахме университета във „Вашингтон“. Все още повечето хора не разбираха същността на това, което ставаше, но скоро щяха да го осъзнаят. Поне така се надявахме. Аз също наскоро разбрах, че Вашингтон е бил борец за свобода.

Хъксли се обяви за военен губернатор и упорито отказваше званието временен президент.

Положението всъщност бе много по-сериозно, отколкото изглеждаше. Независимо, че революцията бе обхванала цялата страна и правителствените войски бяха разгромени, ние не можехме да завладеем сърцето на страната — Нови Йерусалим. Повече от половината население не беше с нас, много бяха просто объркани. Докато Пророкът беше жив и Храмът оставаше център, около който можеха да се обединят привържениците на режима, фалшивият божи наместник запазваше надеждата си за победа, а това означаваше безкрайна война, докато едната страна не бъдеше смазана.

Чудото даде само временен ефект. Пророкът и помощниците му не бяха глупаци. Те вече бяха започнали да организират преданите си привърженици, които най-много се бяха облагодетелствали при църковния режим. Скоро на всички стана ясно, че ние сме имитирали Пророка. Изводът би трябвало да е ясен — щом ние сме имитирали Чудото, то и предишните чудеса са измама, просто телевизионни трикове и нищо повече. Казах това на Зеб, но той се присмя на наивността ми. Вярващите не се подчиняват на логиката. Трудно е да се откажеш от религия, с която си закърмен още от детството си.

Нови Йерусалим трябваше да падне! Или ние загивахме!

В университета се събра Временното конституционно събрание. Откри го генерал Хъксли, който отново отказа президентското кресло. След това той обяви, че всички закони, приети по времето на Пророк Йеремия Скайдър се отменят. Нашата единствена цел е възраждането на демокрацията и подготовка за свободни избори.

Той даде думата на Новак и напусна събранието. Аз трябваше да го съпроводя и едва после разбрах, че са приели първите две резолюции: нито един гражданин не може да бъде подложен на хипноза или друг начин на психотехническа обработка без писменото му съгласие; и че на първите избори не трябва да фигурират религиозни или политически съображения.

Към нашата армия се присъединяваха непрекъснато доброволци. Но това не беше истинска армия. Утешавахме се, че войските на Пророка, съставени предимно от тайни полицаи, не бяха многочислени и само част от тях успя да си пробие път до Нови Йерусалим.

Подготовката за щурма изискваше да съберем всичките си сили. Работата така нарасна, че последните месеци в пещерата сега ми се изглеждаха като прекрасен отпуск.

Спомних си един интересен инцидент от онова време. Секретарката ми се обади и каза:

— Иска да ви види вашият близнак.

— Какво? Та аз нямам братя! Да не говорим пък за близнаци.

— Сержант Рийвс — обясни тя.

Той влезе, стиснахме си ръцете и се заоглеждахме един друг. Действително се зарадвах и му казах, че съм изпълнил голяма част от работата му.

— Така и не успях да предам, че съм намерил нов клиент в Канзас. Наминете в магазин „Емъри, Бър и Тейър“!

— Благодаря, ще го направя.

— Не знаех, че и вие сте войник.

— Не съм войник. Но станах, когато изгубих пропуска си…

— Простете ми за това.

— Не си струва да се извинявате. Научих се да боравя с оръжие и ще участвам в операция „Гръм“.

— А-а?! Името на операцията е съвършено секретно.

— Така ли? Кажете го на момчетата!

Смених темата.

— Ще останете ли в армията?

— Едва ли. Може ли да ви запитам нещо, полковник?

— Да.

— А вие ще останете ли в армията? Или пак ще се заемете платовете?

— Хареса ми да бъда търговец, но още не знам.

— Е, добре, а аз останах без работа и си търся партньор.

— Не зная — отговорих аз. — Не гледам по-далеч от операция „Гръм“. Наистина не знам. Може и да остана в армията, макар вече военната служба да не ми харесва както някога. Бих искал да седя под някое дърво и да се наслаждавам на живота…

— Но защо под това дърво да не разпънем няколко плата? Та докато се радваме на живота може да падат доста долари. Помислете!

— Естествено, че ще помисля.