Сандра Браун
С дъх на скандал (31)

30.

Дилън шофираше с максимална скорост.

— Тези копелета! Какво са направили, отвлекли са го от шосето ли?

— Не знам. Нийл не каза. — Очите на Джейд бяха приковани в пътя. — Съобщи ми само, че Грейъм и Майръджейн Грифит са у тях и водят разговор, който би ме заинтересувал.

— Майръджейн е?

— Майката на Ламър Грифит.

Дилън се пресегна през седалката и здраво я стисна за ръката.

— Не могат повече да те нараняват, Джейд.

— Синът ми е при тях!

— Няма да посмеят нищо да направят.

— Физически, да. Но си имат начини, повярвай ми. Не ги познаваш, както аз.

След смразяващото съобщение на Нийл, тя пусна телефонната слушалка. Взе набързо нещо от малкия сейф под бюрото си и изтича навън.

— Идвам с теб! — извика Дилън. — Кети, заключи, моля те, канцеларията, закарай колата на Джейд до вас и ни чакай там. — Пресече пътя на Джейд към черокито и я поведе към неговия пикап.

— Проблемът е мой, Дилън! Това си е моя работа. Аз ще се справя с него.

— Не и без мен! Да не губим време и да тръгваме.

Сега тя се радваше, че той бе с нея. Силното му присъствие й вдъхваше увереност. А и караше далеч по-сигурно и бързо.

Пристигнаха пред имението на Пачетови за рекордно време. Джейд скочи веднага от пикапа. Изтича по стъпалата към верандата. Дилън я следваше, когато влетя през входната врата.

— Грейъм!

Викът й отекна в стените и високите тавани.

— Тук е!

Сцената в официалния преден салон изглеждаше измамно невинна като постановка на предметите. На малката масичка имаше сребърен сервиз с чай, имаше бисквити, конфитюр, пресен компот и плато с тънко нарязана и затоплена шунка. Но никой не ядеше и пиеше.

Майръджейн Грифит седеше в един фотьойл, тапицерията, на който не подхождаше на роклята й на цветя. На сбръчканото бледо лице беше нанесла несръчно ярки петна руж. Чифт бели ръкавици лежаха в скута й. Носеше комична шапка, а убийственият й поглед бе насочен към Джейд.

Иван се бе разплул в инвалидната количка като безформена маса, придържана от безвкусно подбрани дрехи. Усмивката му беше лукава и злобна. Хлътналите му очи изглеждаха като прозорци към ада.

Въпреки подутия си нос и натъртената си брада, Нийл бе издокаран и невъзмутим, както винаги. Беше облечен в розова памучна риза и сив ленен панталон. Стоеше пред мраморната камина, подпрял небрежно лакът на издълбаната с фигури полица. Разклащаше леко съдържанието на висока стъклена чаша, вероятно коктейл „Блъди Мери“.

Джейд огледа всичко набързо и се взря в сина си, седнал самотен на стола. Втурна се към него.

— Грейъм! Добре ли си?

Той скочи на крака, заобиколи стола и го тикна между тях. Ръцете му стискаха дървената облегалка с резбовани цветя.

— Махни се от мен! Мразя те!

Джейд се дръпна ужасена.

— Грейъм! Какви ги приказваш?

— Оставила си го да умре! Можех да му помогна, но ти не ми каза и той вече е мъртъв.

— Кой?

— Хъч — информира я Нийл. — Вече не е сред нас.

Джейд бе потресена. Веднага се сети за Дона Ди и почувства състрадание към нея.

— Нима Хъч е мъртъв?

— Дона Ди се обади снощи да ни съобщи.

— Ти го уби! — извика Грейъм.

— Не говори на майка си с този тон! — каза остро Дилън.

— Ти, ти млъкни! — изрече бързо Грейъм. Опитваше да спре сълзите, бликнали в очите му. — Тя е уличница, да го знаеш и ти! Сигурно те е чукала цяла нощ!

— Достатъчно! — озъби се Дилън.

— Като последния глупак се надявах, че ще се ожените. Идвах сутринта да ви поздравя, но сега вече знаеш каква е тя!

— Грейъм, чуй ме! — намеси се Джейд — Аз…

— Не! Ти си най-лошият човек, когото познавам. Остави мъжа, който можеше да ми е баща, да умре. Бих могъл да му дам бъбрека си, но ти дори не ми каза.

— Какъв смисъл имаше? Не е сигурно, че той е твоят баща.

— Виждаш ли, че си мръсница? — Посочи към Иван и Нийл. — Те ми обясниха, че трима са евентуалните ми бащи. Спала си и с тримата. Двама вече са мъртви, а аз дори не ги познавам заради теб. Тази възрастна жена би могла да е моята баба, но ти и с нея не би ме запознала.

— Да, аз не исках ти да познаваш баща си!

— Защо? — изкряка той.

— Защото той извърши нещо лошо.

— Лошо? — изхълца момчето. — Не ти вярвам!

— Истина е.

— Лъжеш! Никога не би ми казала за моя баща, защото се срамуваш. Не мога да ти вярвам повече! Никога!

Вчера тя бе решила, че враговете й са разгромени, но те се бяха върнали, за да отмъстят. Бяха достатъчно хитри и я атакуваха по най-уязвимото й място — Грейъм.

Виждаше страха, объркването и болката по юношеското му лице. Целият свят се бе сгромолясал около него и представата му за нея бе разбита от злобни лъжи. Ако не си го върнеше веднага, щеше да го загуби завинаги.

Само истината можеше да й помогне.

— Каквото казват е вярно, Грейъм. Един от тримата е твоят баща. Не знам кой. Защото и тримата ме изнасилиха. Заченах те, когато бях изнасилена от три момчета.

Той пое дълбоко дъх.

— Не исках да разбереш, защото не желаех да прехвърлям петното върху теб. Не исках да се виниш за чуждите постъпки. Това е техен грях, Грейъм! Техен! Нито мой, нито твой.

Пристъпи към него и продължи:

— И сега не бих ти казала, но се страхувам да не загубя завинаги обичта и доверието ти. Трябва да ми повярваш, Грейъм! Тези трима отнеха девствеността и младостта ми. Ограбиха ме от първата красива любов в живота — едно момче на име Гари Паркър, което се самоуби заради тяхното престъпление. А твоята истинска баба ни изостави.

Протегна към него ръка.

— Няма да ги оставя да ми отнемат и теб, Грейъм! Лъжат, за да ме опетнят, но аз не съм виновна. Нито пък ти. Обичам те! Знам, че и ти ме обичаш. И затова трябва да повярваш, че аз ти казвам истината.

Той погледна подозрително Пачетови, после очите му се спряха отново на Джейд.

— Ти си била изнасилена?

— Когато бях на осемнадесет години, Грейъм. Единственото хубаво нещо бе твоето появяване на бял свят.

Грейъм се поколеба за момент, събори настрани стола и се спусна към нея. Тя го хвана здраво, прегърна го и го стисна в обятията си.

— Той ме спря на пътя. Каза ми, че ти ще си тук и трябва да дойда с него.

— Знам колко убедителен може да бъде.

— Мамо, съжалявам за всичко, което ти казах! Не исках да те обидя.

— Знам, знам. — Изгледа Нийл през рамото му с отвращение. — Ние се обичаме и нищо не може да ни промени. Никога!

Дилън ги обгърна с ръце.

— Хайде да се махаме оттук, по дяволите! Като едно цяло се обърнаха към изхода.

— Недейте бърза! — обади се Нийл. — Още не сме свършили. Имаме да обсъждаме с Джейд неща, които теб не те засягат, Бърк.

Джейд се намеси преди Дилън.

— Няма какво да обсъждам с теб, освен евентуално обвинение за отвличане на дете.

— Човек не може да отвлече собственото си момче — каза Нийл.

— Мамо, какво иска той?

— Бас ловя, че ще се запознаеш с истинския си баща — обърна се Иван към Грейъм. — Не искаш ли? Да познаваш твоя татко и дядо, а?

— Спрете! — извика Джейд. — Не ви ли стигат за един ден всичките злини?

Погледът на Грейъм се прицели в Нийл.

— Ти си бил третият, нали? Изнасили ли майка ми?

— Тя твърди така — отговори меко мъжът. — Но ти сигурно знаеш вече как лъжат жените, сине.

— Не ме наричай така!

— Не беше точно както тя каза, Грейъм. Нали, Джейд? — попита той и й намигна.

— Колко си жалък! — Джейд хвана Грейъм за ръка и се обърна да тръгне, но Майръджейн ги изненада, като скочи на крака и се обади за първи път. Посочи към момчето с дълъг костелив пръст.

— Той е Кауън! Виждам баща си в него! Син е на Ламър и аз го искам!

— Не може! — Джейд погледна към Иван и Нийл. — Защо намесихте и нея? За да влошите работата ли?

— Ако той е син на Ламър, Майръджейн има същото право върху него, както и ние, ако е на Нийл — обясни Иван.

Тя прекоси стаята към тях и забеляза фанатичен пламък в очите на Майръджейн.

— Той е моя плът и кръв! Той е Кауън! Един от нашия род! — Погледна към Джейд и изсъска: — Как смееш да криеш това дете от мен през всичките тези години? Как смееш да ме оставиш да мисля, че родовото ни дърво е пресечено?

— Тя говори глупости — Дилън побутна Джейд по лакътя. — Хайде да вървим!

— Няма да видиш добро, ако си тръгнеш с момчето — каза Иван. — Също и ако го скриеш. Смятаме да стигнем до съд, ако се наложи.

— С каква цел?

— Попечителство.

Джейд ги изгледа недоумяващо.

— Никой съд в страната няма да се заеме с този случай.

— Но помисли си само каква смрад ще се вдигне — закиска се гадно Иван. — Не ти се иска такъв скандал, нали? Сигурно еврейската фирма от янки, за която работиш, няма да се зарадва да прочете из вестниците за теб и тримата ти съученици, с които си мърсувала. — Майръджейн зяпна при грубите му думи, но никой не й обърна внимание.

— Дали не бяхме четирима, татко? — попита Нийл насмешливо. — Не забравяй Гари.

— Спри да обсъждаш майка ми! — Преди Джейд или Дилън да успеят да го озаптят, Грейъм се втурна към Нийл с готови за бой юмруци. Дилън го издърпа назад.

— Първо аз ще се разправя с него — измърмори Дилън.

Джейд се изправи пред тях.

— Излезте и двамата навън.

Грейъм се блъскаше да се освободи от Дилън и се дърпаше към Нийл. Самият Дилън изглеждаше готов да го убие.

— И да те оставим сама с тях? Как ли не, Джейд.

Тя го хвана за ръката.

— Моля те, почакайте ме навън! Трябва да се справя с тях сама.

— Мамо, не ме пращай вън — протестираше Грейъм.

— Грейъм, трябва. Моля те!

Дилън се чудеше какво да направи и я гледаше право в лицето.

— Моля те! — прошепна настойчиво тя. Най-после той отстъпи и побутна момчето към изхода. Грейъм се опъна, но видя, че няма друг избор. Преди да излязат, Дилън се обърна и насочи заплашително пръст към Нийл.

— Ако я пипнеш, ще те убия!

Когато Джейд чу вратата да се затваря след тях, огледа стаята. Предстоеше най-важната битка в живота й. Помоли се на Бога Да има достатъчно кураж да победи. „Никога не се страхувай, Джейд!“

— Няма да се стигне до съд! — обърна се тя към Нийл с твърд и самоуверен глас. — Не можете да имате претенции към моя син.

— Но той би могъл и да е мой!

— Никога няма да разбереш!

— А отпечатъци от пръстите?

— Няма да допусна Грейъм да се подложи на такова нещо. Всяка твоя претенция спрямо него е равносилна на признание за изнасилването.

— Синът ми не е изнасилвал никой! — изписка Майръджейн.

Джейд се обърна към нея.

— Напротив, госпожо Грифит. Когато дойдохте за погребението на Мич Хиарън, Ламър ми се извини. — Погледна Нийл отново. — Ако искате, внесете случая в съда. Ще дам показания, че бременността ми е била в резултат от колективно изнасилване, подстрекавано от теб.

— Никой няма да повярва на това!

— Може би, но както отбеляза баща ти, ще се вдигне смрад.

— Покрай теб.

— И теб. Помниш ли жена на име Лола Гарисън?

— Коя, по дяволите, е тя? — попита Нийл кисело.

— Тя те помни твърде добре, Нийл. Трябвало е да бъде шаферка на твоята сватба, която така и не се е състояла след катастрофата. Преди да се оттеглиш за ергенската си вечер си имал полов контакт с нея в ресторантската тоалетна. Сети ли се вече?

— Слабо. И какво?

— Госпожица Гарисън е журналистка на свободна практика. Преди няколко седмици ме интервюира за статия в неделното издание.

— Видях я — отбеляза той отегчено. — Е, и какво от това?

— Спомена мимоходом, че единствените хора, които познава в Палмето са Пачетови. Разказа ми при какви обстоятелства сте се запознали и те нарече „долен кучи син“, на когото би желала да си върне тъпкано. — Изглежда, че, след като твоята избраница е разтрогнала годежа, ти злобно си се перчил насам-натам как си прелъстил нейната шаферка точно под носа й. Твоето признание е развалило едно приятелство.

— Приятелство, дрън-дрън — присмя се той. — Лола, или както и да се казва, тя ме свали. Това приятелство ли е?

— Нямах предвид отношението между момичетата, а между техните бащи. Били са съдружници. Авантюрата струвала скъпо на бащата на госпожица Гарисън. Никога не се възстановил — нито финансово, нито емоционално. Тя смята, че ти си отговорен за упадъка им. Сигурна съм, че с радост ще изслуша историята ми край канала.

Настъпи напрегнато мълчание, прекъснато накрая от Иван.

— Писна ми да се занимавам с теб. Ако искаш да се състезаваме по оплюване във вестниците, добре. Започваме. Докато тази мадама пише за натискане по обществените тоалетни, аз ще те обвиня в измама.

— Измама ли?

Нийл продължи вместо баща си.

— Вдигна цената на фермата на Паркър, без да имаш намерение да я купуваш.

— Докажи го, Нийл — предизвика го тя. — Отис Паркър ще потвърди, че съм внесла депозит от десет хиляди долара за покупка на земята. Как тогава ще докажеш, че не съм възнамерявала да я купя?

— Аз му дадох милион! — извика Иван. — Ако го помоля, ще даде показания и че топките му са подсладени.

— Само че аз внесох депозита чрез трето лице. Има документи. Ако си намислил да ги фалшифицираш, както направи с медицинския протокол след изнасилването ми, няма да стане. Сметката преведох в моята банка в Ню Йорк.

Бащата и синът си размениха тревожни погледи. Изглеждаха като двама нещастници в спасителна лодка, която бавно потъва. Малкото, за което се бяха вкопчили, им се изплъзваше. Джейд можеше да помирише страха им. Беше й приятно.

— Финансово сте разорени — каза им тя. — След няколко месеца ще затворите завода поради липса на оборотни средства. Няма да можете да заплашвате с уволнение работниците си, защото ТексТил ще им осигурява места при по-добри условия и далеч по-високо заплащане. Ще издигна кандидатурата на някой честен човек за шериф. Дните ви като диктатори в Палмето свършиха, господин Пачет!

Погледна и към Нийл.

— Няма да имаш силата да нараняваш хората повече. Чарът ти се изчерпа много отдавна. А аз никога не съм и смятала, че притежаваш такъв.

Той се изви като нападаща змия и я стисна здраво за ръката.

— Все още мога да настоявам за детето. Това ще ти причини големи неприятности.

Тя си освободи ръката и го отблъсна.

— Повтарям ти отново, можеш да претендираш за Грейъм само ако признаеш обвинението в изнасилване.

Нийл изцвили от удоволствие.

— Какъвто и да е законът за крайния срок, не може да не е изтекъл досега.

— Тогава ще подам граждански иск срещу теб. Ако ме предизвикаш, ще го направя, независимо какъв скандал ще се вдигне. Виждаш ли, Нийл, не вярвах, че е възможно да те тикна в затвора, просто защото не исках Грейъм да научава истината. Но ти ме принуди да му я разкрия и тя вече не е пречка. Ако още веднъж припариш до него — заплаши го тя хладнокръвно, — ще влезеш в затвора за изнасилване!

— Твоята дума срещу моята — ухили се той. — Никога няма да можеш да го докажеш.

Джейд си отвори дамската чанта и извади видеокасета. Вдигна я високо.

— Беше в сейфа ми, откакто съм в Палмето. Имам копия тук в банката и в друга една в Ню Йорк. Само адвокатът ми има достъп до нея. Болезнено е да се гледа съдържанието. Надявах се, че няма да се наложи да я използвам, но ако ме предизвикате, не ще се колебая нито минута.

Нийл изръкопляска иронично.

— Добре изиграно, Джейд. Треперя от страх в очакване. Какво е записано на касетата?

— Ламър.

Майръджейн ахна леко и оскърбено.

— Записал я е няколко дни преди смъртта си. По негова молба, партньорът му ми я изпрати. Самопризнания и съжаления за постъпката му, както и за твоята и на Хъч. Пълно разкритие на вашето престъпление, Нийл. — На смъртния си одър Ламър моли за моята прошка и изразява страховете си за душата. Признава, че онази нощ го е преследвала винаги до края на живота му. Записът е наистина потресаващ. Никой няма да се усъмни в истинността му.

Сложи касетата на масичката и се обърна към Майръджейн.

— Това, което направиха днес с вас, е осъдително. Използваха ви. Не трябваше никога да научавате. — Но сега, когато вече сте наясно, не може да претендирате за Грейъм, тъй като вие не обичахте дори собствения си син, госпожо Грифит. Направихте от Ламър слабо, свито и лесно манипулирано момче, каквото се прояви и в нощта на изнасилването под натиска на Нийл да се редуват. Ето защо не чувствам угризения, че купих за моята фирма вашето семейно имение. Къщата ще бъде напълно възстановена и използвана, но без нито един Кауън в нея.

Съсухреното лице на Майръджейн се нагърчи като пергамент.

— Поколенията ще покажат — отбеляза тя язвително.

— Моля се да не стане, госпожо Грифит. Поне не по отношение на сина ми.

Обърна гръб на жената и изгледа Иван, който едва дишаше в инвалидната си количка с изхабени като тялото си достойнство и мощ. Реши, че не си струва да му казва нищо, най-голямата обида, която можеше да му нанесе.

Погледът й се спря на Нийл.

— Поискай сина ми и ще се озовеш в затвора. Изпречи ми се отново на пътя и ще заведа гражданско дело срещу теб заради мен и Гари. Твоето престъпление най-после ще лъсне на бял свят и ще си получиш заслуженото. Съветвам те да спрем дотук.

— Когато се завърнах в Палмето, имах намерение да те пратя в затвора и с тази касета можех да го направя. Но последните месеци осъзнах, че има и по-важни неща от твоето наказание и… много по-удовлетворяващи. Имам нов живот, нова любов, имам син. Сега те са центърът на моето внимание, а не отмъщението. Отсега нататък искам да гледам напред, а не назад.

— Посветих петнадесет години от живота си на теб. — Изрече последните думи с презрителна усмивка. — Не заслужаваш и секунда повече внимание. Свършено е с теб, достатъчно. Край!

— Ами, свършено! Не ми пука от твоите закани. Не можеш да ме уплашиш, кучко!

— О, и още как! — отговори му спокойно Джейд. — Аз съм най-лошият ти кошмар — някой, без капка страх от теб.

Погледна ги за последен път, обърна се и излезе. Мина по коридора, където първите признаци на разруха и упадък бяха леко, но неоспоримо забележими. Краят на периода на Пачетови бе настанал.

А Джейд бе постигнала своето.

Излезе от къщата и се усмихна на Дилън и Грейъм, чакащи я нетърпеливо до пикапа. Синът й изтича към нея, очевидно загрижен. Истината не бе засегнала обичта към майка му. Тайната за неговото зачеване бе най-после разкрита и на нея й олекна на сърцето.

— Мамо, какво стана?

— Просто им казах, че ако отново те безпокоят, ще съжаляват.

— Само това ли? — попита той някак разочарован.

— В общи линии.

Погледна я сериозно.

— Трябваше да ми разкажеш за това, мамо.

— Вероятно да, Грейъм.

— Да не би да си се съмнявала, че ще те разбера?

— Не точно това. Опитах се да те предпазя. Не исках да се обвиняваш заради постъпката на баща ти, който и да е той.

— Дилън каза, че аз съм си аз. Не е нужно да зная кой е той.

— Ти си Грейъм Спери — изрече развълнувано тя и го докосна по бузата. — Това е важното за мен.

— И за мен.

— И още нещо — ходих да видя Хъч, преди да почине. Той не поиска да му ставаш донор, а точно обратното. Не бива да се измъчваш.

Грейъм погледна към къщата.

— Тези Пачетови… Трябваше да ни оставиш с Дилън да ги набием.

Тя го прегърна усмихната и изгледа Дилън през рамото му.

— Оценявам предложението ти.

Дилън се наведе и я целуна нежно по устата.

— Ти си страхотна жена!

— От миналата нощ… благодарение на теб.

Широките му мустаци се изкривиха в усмивка.

— Хайде да се прибираме.

Пътуваха с отворени прозорци по тясната и равна магистрала, оградена от обрасли с мъх вечнозелени дъбове и насочени към небесата борове.

— Знаеш ли какво обичаше да ми казва татко, Грейъм?

— Дядо Спери ли?

— Да. Повтаряше ми: „Никога не се страхувай, Джейд!“ По-рано си мислех, че имаше предвид смъртта. Днес разбрах, че е означавало друго нещо. Искал е да ми каже да не се страхувам да живея. Смъртта е лесна в сравнение с живота. Мама не можеше да издържи на всекидневието и затова избяга. Татко изобщо нямаше куража да живее. Но не и аз.

С характерните за младостта си неспокойствие и жизненост Грейъм въртеше копчето на радиото и не слушаше.

Но Дилън чу и осъзна всяка дума. Пресегна се и изтри сълзата по бузата й. Тя плачеше за първи път от петнадесет години насам. Целуна пръстите му и се сгуши в дланта му.

Когато пристигнаха, Джейд се обърна към Грейъм.

— Кажи на Кети, че всичко е наред и ще се върнем за обяд.

— Къде отивате?

— Имаме работа с Дилън.

— Къде? Искам да дойда с вас.

— Не си поканен.

— Искате да сте сами, за да можете да се прегръщате и целувате!

— Излизай!

Грейъм се усмихна разбиращо на Дилън и слезе. А той му каза:

— Нареди шаха. Ще играем после.

Грейъм се затича радостен към къщи.

— Той се справи отлично, Джейд.

— Да. Слава Богу! — прошепна тя.

— Благодарение на теб!

Тя изчака, докато синът й влезе, и се извърна към Дилън.

— Искам да ме заведеш там.

Нямаше нужда да му казва къде, само му даваше напътствия. Пейзажът се сменяше около тях, а тя си мислеше колко се различаваше от онова наивно момиче, пътуващо по същото шосе с най-добрата си приятелка в онази студена февруарска вечер. Нито пък беше амбициозната жена, ловко направляваща света на бизнеса, като полузащитник, тичащ с пълна сила по футболното игрище. Беше вече спечелила играта и нямаше нужда да се доказва.

Двете страни на Джейд Спери се сливаха в едно цяло. Както съставките в яденето, така и елементите на нейната личност къкреха вече заедно. Беше странна смес, неповторима по структура и аромат, и тя постепенно привикваше към вкуса й.

Години наред бе гонила една-едничка цел и сега се връщаше в началото. Хората, които я помнеха, вече не я възприемаха като напусналото заради скандала момиче. Отнасяха се към нея с подобаващото за настоящето уважение. Останалите я смятаха за героиня, допринасяща много за развитието на града.

Изненада се, като откри колко скъпи й бяха неща, които дълго време се бе насилвала да намрази — южняшката кухня, всекидневието в малкия град, тежкият за дишане летен въздух, лекият бриз, ухаещ на опияняващи цветя и соленият вкус на морската вода.

Не можеше да вини региона заради неколцина злонамерени хора от този край. Делова жена, майка, приятелка, любима — каквото й да беше, тя си оставаше южнячка. Сърцето й биеше в ритъма на забавения кадър от Юга.

Отклонението от магистралата беше тревясало. Никой не бе идвал отдавна тук. На Джейд й хареса мисълта за неприкосновеност след онази нощ. Бреговете на канала изглеждаха различни на дневна светлина. Лекият плисък на водата не бе зловещ. Нямаше страховити сенки или потайни движения в мрака.

Дилън търпеливо стоеше наоколо, докато Джейд обикаляше, спомняше си и… забравяше. Най-после застана пред него.

— Люби ме, Дилън!

— Тук?

— Да.

— Защо?

— Не желая да помня това място вече като сцена на изнасилването. Където и стъпя, позорът и гневът се връщат. Искам да го запомня с топлината, греещото слънце и любовта на човека, когото обичам.

Той помилва косите й:

— Искам да ме обичаш. Но сигурна ли си какво обичаш — мен или това, което направих за теб?

— Започнах да те обичам много преди да мога да си го обясня. И нищо да не беше станало, пак щях да продължа да те обичам. — Погали лицето му. — Обичам теб! Правенето на любов е само допълнителна награда.

Прошепна името й и я придърпа към себе си. Силните и закрилящи ръце я обгърнаха. Устните им се сляха в страстна целувка — смесица от изгарящото желание и изпепеляващата душата любов. Събличаха се и пускаха дрехите по тревата. Ръцете им галеха и възбуждаха. Той повдигна гърдите й към устните си и зърната набъбнаха от сласт. Тя милваше натежалия му за отдаване член.

Джейд легна в тревата и го придърпа до себе си. Той коленичи между бедрата й и постепенно се наведе над нея.

— Ако не искаш така, кажи ми да спра — прошепна й Дилън.

— Люби ме, скъпи!

Той влезе бавно, потъвайки в тялото й равномерно. Всяко проникване бе самостоятелен любовен акт. Оттегляше се от нея и отново се заравяше в нея. Всяко движение бе изпълнено с плам и тя започна да повдига ханша си, следвайки неговия ритъм. Той го ускори. Джейд премести инстинктивно краката си. Ръцете й милваха гърба му, притегляха го по-близо, по-силно, по-дълбоко.

Когато свършиха, тя изви гърба си, предлагайки на устните му шията и гърдите си. Той шептеше нежни любовни слова.

Притисна лицето му към извивката на рамото си. Галеше косата му, гледаше през сълзи към слънцето и чувстваше топлите му лъчи по усмивката си.