Сандра Браун
С дъх на скандал (19)

18.

Полицаите избутаха Матиъс настрани и се изправиха срещу мъжа, чиито ръце бяха вързани отзад с кожения колан на някой от работниците. Другите двама също излязоха от асансьора, но стояха на разстояние.

Джейд забеляза, че не беше се предал доброволно. Челото над веждата му кървеше, но по лицата на другите мъже имаше повече рани. Той погледна хората наоколо презрително, особено Матиъс. Един от полицаите попита:

— Добре де, какво стана горе?

— Можеше да ни изтрепе всички — замънка един строител. — Почти го направи, преди да го хванем и да му вържем ръцете.

Полицаят кимна към колегата си:

— Махни колана и му сложи белезници. — После се обърна към строителя: — А ти кой си?

— Аз съм бригадирът. Бяхме горе и работехме по въздушните тръбопроводи. Той започна да ругае лошото качество на материалите. Отговорих му, че не е негова работа, а да си гледа задълженията. Отказа и настояваше да се срещне с господин Матиъс. Казах му, че шефът пет пари не дава за неговото мнение. Заплаших го, че ще го уволня, ако не работи. Тогава хвърли щангата към мен. — Той попипа подутината на брадата си.

— Така ли е? — обърна се ченгето към италианския работник, слязъл заедно с тях с асансьора.

— Да. Започна да удря всички.

— Крещеше и назоваваше господин Матиъс с мръсни имена.

— Мене ли? — попита Матиъс и пристъпи напред. — Какво да правя? Аз дори не бях там.

— Ти си поръчал тези лайна! — Тихият, треперещ глас на обвинения мъж, обаждащ се за първи път, слиса всички наоколо. — Твоята сграда ще изгори като лист хартия, ако някой пръдне силно в скапания тръбопровод.

Матиъс псуваше под носа си.

— Той не е с всичкия си. Разбрах го веднага щом го наех, но го съжалих, знаете ли — баламосваше той полицая. — Върти ми червата още от първия ден, но… — Дъхът му изсвистя от устата, когато юмрукът на мъжа се стовари в корема му и той се преви на две.

Полицаят едва бе развързал ръцете на работника и той нападна Матиъс. Изненаданият служител се опита да го хване отново, но беше гневно бутнат настрани. Мъжът сграби Матиъс за яката и го метна към верижната ограда. Двамата полицаи се впуснаха да ги разтървават и да спасяват задъхания шеф. После поставиха белезници на побойника. Уведомиха го за правата му, заведоха го до патрулната кола и го натикаха на задната седалка.

— Ще ти надупча задника заради това! — крещеше Матиъс и размахваше бледите си пухкави юмруци към мъжа. — Ще те съдя за физическо насилие, копеле такова!

— По-добре такъв, отколкото убиец като теб! — извика той през прозореца на колата.

— Ще трябва да дойдете до полицията да попълните жалбата — обърна се полицаят към Матиъс. — Вие също — каза той на работниците. — Налага се да запишем показанията ви.

Те потвърдиха с глави и зашушукаха помежду си, а служителят влезе в колата и потеглиха.

Тълпата се разпръсна, но Джейд се помота тайно наоколо още два часа, преди Матиъс да запали ягуара си и да тръгне. Секретарката продължаваше да пише на компютъра, когато тя влезе за втори път във фургона, без да чука.

— Какво желаете? — попита грубо жената.

— Малко информация, моля.

— Господин Матиъс вече си замина.

— Сигурна съм, че можете да ми помогнете.

— С какво?

— Интересува ме мъжът, когото арестуваха следобед.

Лицето й стана по-приветливо.

— И вие ли смятате, че е симпатяга?

— Съжалявам.

— Голям сладур е, нали?

— Ще ми помогнете ли, или не? — попита мило Джейд.

Секретарката сви рамене, завъртя стола си и натисна клавиша за досиетата.

— Наистина се зарадвах, когато той дойде и попълни молба за работа.

— Как се казва?

— Дилън Бърк. Брадите винаги са ме вълнували. Една приятелка казва, че те са метли за утробата. Не е ли страхотно? — Тя се изкиска. — Правят мъжете толкова загадъчни, нали?

— Всъщност повече се интересувам от миналото му.

Данните се появиха на екрана.

— Започнал е работа при Матиъс на двадесет и осми април миналата година.

— А преди това?

— Не се знае. Вижте сама. Това е всичко, което имаме за него. Няма дори и адрес.

Жената обърна екрана към Джейд и тя погледна оскъдната информация. После откъсна лист от тефтера си и записа името и единния му граждански номер.

— С какво точно се занимава?

— С всичко. Не му личи, но е много умен и знае какво прави. Матиъс непрекъснато се допитва до него, но никога не си признава.

Джейд се замисли върху думите й.

— Значи изявленията му са верни?

— Изявления? О, имате предвид това за използването на скапани материали?

— Вярно ли е?

— Вижте, не разбирам какво ви влиза в работата. Вече ви казах повече от…

— Той флиртуваше с мен. — Джейд подозираше нещо и реши да пробва. — По време на обеда Матиъс ми пусна ръка под полата и ме покани да прекараме остатъка от деня в апартамента му.

Секретарката присви очи. Яркочервените маникюри се забиха в дланите й.

— О, това двулично, слизесто, разгонено, малко лайно!

 

Джейд гледаше как въвеждат Дилън Бърк през вратата, посочиха му едно бюро и го накараха да се разпише, че си е получил обратно вещите. Докато си слагаше часовника, сержантът му каза нещо и той се обърна. Погледна Джейд със същата смущаваща я напрегнатост, която беше забелязала първия път през бинокъла.

Под гъстите вежди светлокафявите му очи се взираха в нея подозрително. Огледа я от глава до пети, спря се на черните високи обувки от змиорка, после погледът му се плъзна обратно нагоре. Трябваше да вложи цялата си воля, за да не се смути.

— Сигурни ли сте? — чу го да пита полицейския сержант, когато се обърна към него.

— На подарен кон зъбите не се броят, човече. Върви, махай се оттук, преди да ни е дошъл друг акъл.

Джейд се изпъчи, изненадана от факта, че коленете й се подгъваха. Не обичаше полицейските служби. Те й напомняха за онази нощ, прекарана в стаята за разпити в полицията на Палмето. Не беше много учудена, когато прочете, че Хъч заема сега мястото на баща си.

— Господин Бърк? — каза тя и приближи. — Моля, елате с мен.

Той наведе скептично глава на една страна, дългата му коса се разпиля по рамото, и попита:

— Защо? Коя, по дяволите, сте вие?

— Казвам се Джейд Спери. Моля — посочи тя към вратата. Сините й очи не трепнаха под твърдия му поглед, въпреки че беше объркана. — Сержантът е прав, могат да си променят решението и да ви задържат през нощта. Насам, ако обичате.

Тя се отправи към изхода, създавайки погрешно впечатление за сигурността си, че Бърк ще я последва. Но знаеше как той може да кривне навън и никога да не го види отново. За нейно успокоение, мъжът вървеше по петите й.

Заведе го до лимузината, паркирана до бордюра. Шофьорът побърза да им отвори задната врата. Тя го остави да мине пред нея. Той се поколеба няколко секунди, преди да се настани на плюшената седалка. Джейд осъзнаваше екстравагантността на колата, но не искаше да го сащиса и унижи посредством лукса, който по чудо го бе заобиколил. Много й се искаше той да приеме предложението й.

Джейд се пресегна към електрическия бутон и вдигна разделителното стъкло между шофьора и задната седалка. Бърк нищо не каза, само следеше внимателно движенията й.

Лимузината се вля в уличния поток и безшумно се плъзгаше като сребриста змия. Джейд кръстоса крака и съжали. Чорапите й издадоха стържещ звук в тишината. Бърк погледна към тях, после любопитно заби очи в лицето й.

За да прикрие нервността си, Джейд отвори чантата и извади пакет цигари и нова запалка.

— Цигара?

— Не пуша.

— О! — засмя се тя и сложи цигарите върху малкия вграден бар на колата. — Значи съм гледала прекалено много филми.

— Филми?

— Когато някой затворник излиза на свобода, най-напред му предлагат цигара. Купих ги, като си мислех… това е първият ми път, когато изкарвам човек от затвора.

Той огледа цинично интериора на лимузината.

— За мен също е първи път.

— Били ли сте в затвора и преди?

Обърна се рязко към нея, изненадвайки я с движението си.

— А вие?

Той бе толкова огромен и така близо, че тя изведнъж се усъмни в разума на своята импулсивност. Сети се колко бързо нападна Матиъс, щом махнаха колана от ръцете му. Безусловната физическа сила на мъжа до нея я плашеше, но тя не се отдръпна, защото допускаше, че той точно това целеше. Опитваше се да я извади от равновесие, може би и той самият бе неспокоен.

— Не, никога не съм била вътре — отговори безразлично тя.

Изгледа я още веднъж от горе до долу.

— Не съм убеден.

— Боли ли ви раната над окото? — Не кървеше, но не беше още засъхнала.

— Ще оживея. — Отпусна се на седалката и се загледа в преградното стъкло между тях и шофьора. — Къде отиваме?

— Сигурно сте гладен. Мога ли да ви поканя на вечеря?

— Вечеря? — попита той с тъжна усмивка. Погледна работните си дрехи и ботуши. — Не съм подходящо облечен за подобно място.

— Това притеснява ли ви?

— Не. А вас?

— Ни най-малко.

Мълчаха няколко минути преди любопитството му отново да се обади.

— Кога ще ми кажете какво става, по дяволите? Ако Матиъс ви е изпратил като подкуп или нещо друго, тогава…

— Уверявам ви, не. Ще ви обясня всичко след вечерята, господин Бърк. Освен това пристигнахме.

Лимузината спря пред малък ресторант. Джейд се беше консултирала с портиера на хотела, преди да реши къде да отидат, и даде адреса на шофьора. Семейният частен ресторант предлагаше здравословна храна на приемливи цени. Не бе елитен, интериорът бе най-обикновен. Голямата трапезария бе сумрачна, освежавана само от златистата светлина на фенерите, висящи от тавана.

Джейд беше доволна от избора си. Домакинята, облечена в кожена пола на ресни и ботуши стил уестърн, ги придружи до масата им в ъгъла. Господин Бърк щеше да се чувства тук по-свободно, отколкото в някой скъп ресторант.

Той си поръча наливна бира, а тя помоли за сода с лимон. Когато сервираха напитките, той благодари сдържано. Отпи от бирата, а Джейд тайно го наблюдаваше и се чудеше как ли ще изглежда без брада. Избърса ловко пяната от бирата по мустаците си, които покриваха горната устна и падаха малко и над долната.

Тя забеляза, че ръцете му не бяха меки. Ръце на работник, с мазоли по дланите. Ноктите бяха изрязани и чисти, но не и лъскави. Работните ръкавици бяха оставили граница по китките. Силните му бицепси, впечатлили я през бинокъла, отблизо изглеждаха още по-силни. Днес бе с фланелена риза, незакопчана догоре. Ръкавите бяха навити. Сервитьорката бе забелязала внушителния му гръден кош.

— Кога ще дойде моят ред?

Джейд вдигна поглед към лицето му.

— Моля?

— Ще ми дойде ли редът и аз да ви огледам така старателно, както вие мен? Може да стане много лигаво, ако си отправяме влюбени погледи по едно и също време.

Приближаването на сервитьорката не й даде възможност да отговори. Поръча набързо:

— Моят гост ще вечеря голяма пържола, средно опечена, пържени картофи и салата. За мен — филе миньон. Десерт ще поръчаме по-късно. — Подаде менюто на жената и се обърна към събеседника си.

Той стискаше халбата толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели. Гласът му трепереше от гняв.

— Аз съм голямо момче, госпожице Еди-коя си. Мога да чета менюта и сам да си поръчвам.

Тя не му ограничаваше правата, поне не по начина, който той си въобразяваше. Забележката за нейното влюбено оглеждане я бе вбесила.

— Извинете ме за грубостта. Понякога го правя, без да се замисля. Лош навик.

— Няма ли най-после да ми кажете какво пратя тук с вас?

— След вечеря.

Той измърмори дума, не особено прилична за цивилизован разговор на маса.

— Между другото, мога ли да изпия още една бира?

— Разбира се.

Докато донесат храната, той пресуши и втората халба. Нахвърли се върху яденето лакомо и Джейд се почуди откога не беше опитвал хубава пържола. Използваше приборите бързо, но правилно.

— Желаете ли още една пържола? — попита внимателно тя, облягайки се на масата към него. В момента, в който чу съчувствения тон в гласа си, разбра, че е допуснала груба грешка.

Погледна я студено и отказа.

Не искаше по-скоро от гордост, колкото от липса на апетит, но Джейд не се задълбочи по въпроса. Отнесоха чиниите. Отказа десерт и просто вдигна рамене, когато тя предложи кафе.

— Две кафета, моля — обърна се Джейд към тяхната сервитьорка. Започна обяснението си веднага щом им ги донесоха.

— Бях на строителната площадка днес следобед при арестуването ви, господин Бърк. — Наблюдаваше очите му за някаква реакция, но нямаше такава. Гледаха я безизразно. Очакваше пламъче на изненада или интерес. Липсата му я обезпокои.

— Бях впечатлена от няколко факта. Първият, че вие не се страхувате да говорите открито и да държите на своето, въпреки че вашето мнение не се споделя и приема. Това показва убеденост и смелост, а аз търся точно тези качества. Нуждая се от твърд човек.

Ниско и дълбоко в гърдите му забоботи смях.

— Проклет да съм. Сигурно сте имали доста проблеми с мен.

— Да, вярно е.

Мъжът опря лакти на масата, облегна се напред и й заговори спокойно над двете чаши забравено изстиващо кафе.

— Вече схванах. Вие търсите приключение, тъй като вашият богат преуспял съпруг е работохолик, прекалено зает в бизнеса си, за да ви обръща внимание. А може би сте разбрали, че чука секретарката си и сега искате да му отмъстите.

— Днес случайно сте присъствали на инцидента, развълнували сте се и фантазията ви е заработила. Накарали сте вашия шофьор да ви закара до кметството и, понеже сте богата, властна и деспотична кучка, дръпнали сте конците тук-там и сте ме освободили от затвора. Така ли е?

Облегна се самодоволно назад.

— Окей, чудесно. Не ми се иска да сте си правили целия този труд за нищо. Хиляда долара и ще ви чукам цяла нощ.