Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breath of Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 156 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. С дъх на скандал

Редактор: Ружа Любенова, Диана Тодорова

Технически редактор: Димка Господинова

Оформление на корицата: Весела Генчева

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lorraine1991)

29.

Настроението в болничната стая беше гробовно. Лекарят до леглото не криеше песимизма си. Погледна пациента си, после съпругата му, и каза:

— Съжалявам. Направихме всичко, което можахме. Няколко минути след излизането му никой не пророни дума. Най-после Хъч изви глава на възглавницата и се пресегна за ръката на Дона Ди.

— Е, предполагам, че това е краят.

— Не! — Малкото й, заострено лице се изкриви. Бореше се да задържи сълзите. — Новото лекарство срещу отхвърлянето ще помогне.

— Чу го какво каза, Дона Ди.

— Каза, че е експериментално и не е много сигурен. Чух всяка дума. Не му вярвам! Не искам да му вярвам.

— Винаги си успявала да отхвърлиш това, в което не желаеш да повярваш. — Хъч притвори уморено очи.

— Какво искаш да кажеш? — Той нищо не продума. Тя го дръпна за ръката. — Хъч?

Отвори очи, въпреки че му струваше огромни усилия. Гласът му бе слаб.

— Никога не пожела да повярваш какво се случи наистина с Джейд.

— Джейд?

— Изнасилихме я, Дона Ди. Точно както тя каза. Тя се опита да си дръпне ръката, но той я стискаше с изненадваща за умиращ човек сила. Дона Ди побърза да смени темата.

— Имаш да се тревожиш за по-важни неща, отколкото за нещо, станало преди петнадесет години.

— Предстои ми цяла вечност безпокойство. Аз я изнасилих! И допринесох за самоубийството на Гари Паркър.

— Хъч, този доктор те депресира. Говориш глупости! А сега помълчи.

— Престани да се залъгваш, Дона Ди! — изхриптя той. — Грешен съм. Всички ние.

— Джейд те е провокирала, Хъч. Познавам я.

Въздъхна дълбоко.

— Ти самата го знаеш не по-зле от мен.

— Може би тя не е направила нещо открито, но…

— Баща ми ми каза още на следващия ден, че истински ще съжалявам, преди да приключи всичко. Беше прав. — Хъч погледна към тавана. — Поне за едно нещо се радвам. Радвам се, че не отхвърлям бъбрека от момчето на Джейд.

— Защо го казваш? — попита Дона Ди сърдито.

— Защото, ако той е мой син, а ми се иска да вярвам, че е така, нямаше да съм щастлив момчето да се жертва заради мен. Джейд бе права да ти откаже. Никой от нас не може да претендира за нейния син. Никой от нас не заслужава това.

Дона Ди почувства прилив на завист и ревност, какъвто само името на Джейд можеше да предизвика. Стисна ръката на съпруга си.

— Защо го направи, Хъч? Нийл ли те въвлече? Беше ли това поредната глупава неизбежна ситуация?

Можеше да прости изнасилването, но не и желанието му към Джейд.

— Имаше ли някаква друга причина да… да го направиш?

Хъч се поколеба, после отговори едва-едва:

— Не, нямаше друга причина.

Но Дона Ди не повярва на отричането повече, отколкото на принудената усмивка.

 

Слънчев лъч огря лицето на Дилън. През прозорците на фургона му не влизаше слънчева светлина и за момент той не можа да се осъзнае къде се намира и защо се чувства толкова добре.

Отвори очи, зърна тънката мрежа против комари и изведнъж си спомни защо имаше усещането, че е принцът на Вселената. Беше освободил Джейд от нейните демони.

Със самодоволна усмивка и набола през нощта брада той се обърна на другата страна, нетърпелив да придърпа сладострастното й тяло за следващо прогонване на духове.

Но мястото в леглото беше празно.

Той отхвърли разтревожен чаршафа и отметна завесата. Извика името й, но само ехото му отговори в празната къща. Олюля се към прозореца. Нямаше пердета или щори. Обходи с поглед двора, чувствайки болка в гърдите си.

Когато я забеляза, въздъхна облекчено и се облегна на рамката, радостен от гледката. Беше се облякла, но нозете й бяха боси. Слънчевите лъчи рисуваха дълги ивици по разрошената й коса. Направи фуния с ръце и й извика.

Тя погледна към прозореца на втория етаж.

— Добро утро. — Лъчезарната й усмивка засенчваше слънцето. Бе събрала полата си на вързоп и я бе напълнила с праскови. — Пресни плодове направо от дървото за закуска. Вече изядох една. Много са вкусни.

Не колкото теб, призна Дилън пред себе си. Почувства в слабините си първия трепет на възбудата. Обърна се към стаята, зърна джинсите си в края на леглото и набързо ги обу. Без да ги закопчее, изтича по коридора. Слезе по стълбите надве-натри и изхвърча през входната врата.

Дворът беше пуст.

— По дяволите!

Изведнъж се сети къде може да я намери. Изтича през градината. Видя я на люлката под дъба в другия й край.

Когато стигна при нея, бе останал без дъх — по-скоро от вълнение, отколкото от тичането. Хвана се за въжетата и се наведе да я целуне за първи път в утринта.

Устните й бяха лепкави от сока и въпреки че само устните им се докосваха, целувката бе много страстна. Откъсна се от нея и я погледна с очи, замъглени от желание. Беше си вързала блузата на талията, но, за негова радост, не бе си направила труда да я закопчава. От неговото място можеше да вижда съблазнителната цепка между гърдите й.

— Тоалетът ти ми харесва, госпожице Спери.

В противоречие с официалното обръщение, плъзна ръка в деколтето й и хвана огряната от слънцето гърда. Тя винаги говореше за работа като истински светски човек, делова жена по пътя към върха. Излъчваше професионализъм дори и в най-обикновени дрехи.

Тази босонога, жизнерадостна и размекната Джейд сякаш бе друг човек. Опря глава в ръката му и въздъхна с удоволствие от дръзката му ласка.

— Не можах да си намеря бельото.

— Ще го открием. Но сега те харесвам така.

Бузите й поруменяха като узрелите праскови в скута й. Той се засмя и се почувства особено и… прекрасно. Като че ли беше свалил от себе си килограми през нощта. Беше му леко и свободно. Беше щастлив. Осъзна, че е лудо влюбен.

Имението бе неземно местенце. Старата изоставена къща беше идилична и романтична, техният остров на уединението. Птиците сякаш се бяха успали. Усърдните катерички имаха почивен ден. Въздухът бе жарък и замрял. Беше ленива, протяжна сутрин и всичко живо внушаваше и примамваше за любов. Искаше му се да спре времето за сто години и да прекара всяка секунда от него, правейки любов с Джейд.

— Стани, нека и аз да седна.

— Ами аз къде ще седна? — попита тя весело.

— В скута ми.

Идеята сигурно й хареса, защото веднага се съгласи.

— Праскова? Последните за сезона.

Приближи една до устата му и той я захапа. Сладкият, ароматен сок потече по ръката й, брадата му и закапа по голите му гърди.

— Харесва ли ти?

— Мм, да. — Изви ръка около шията й, отметна главата й назад и я целуна с буйна чувственост. — Много вкусно! — Хвана ръката й и я насочи към нейната уста. Тя също отхапа от плода. После още и още, докато устата й се напълни, а сокът течеше по брадата и деколтето й.

Дилън наблюдаваше вадичката, наведе се е започна да я облизва. Развърза блузата, отвори я и оголи гърдите й за слънчевите лъчи и собствените си, търсещи устни.

Джейд забрави за прасковата, сключи ръце зад врата му, облегна се назад и му предложи шията и гърдите си. Когато стигна до устните й, целувката им се разтопи в животинска сласт.

Той я обърна с лице към него и разтвори краката й, вдигайки ги на хълбоците си. Тялото и се гърчеше и триеше в неговото и го подлудяваше.

Джейд прошепна срещу мустаците му:

— Ще си помислиш ли, че съм дръзка, ако…

— Не, изобщо не.

Ръката й изчезна под полата, нагъната около кръста й. Когато пръстите й го докоснаха, той изстена. Хвана тестисите му и Дилън започна несвързано да се моли и възклицава. Повдигна члена му от джинсите, а той я целуна страстно. Насочи го към тялото си, пое го и бавно го вкара сантиметър по сантиметър.

Дилън бутна с пета земята и люлката се понесе напред, тласкайки го по-дълбоко в нея. Удоволствието бе огромно. Когато се люшнаха назад, Джейд се притисна в него. Той я обви с ръце, за да я задържи.

— Не искам да те нараня — прошепна в ухото й.

— Не ме боли. Чувствам те по-осезаемо от снощи.

— По-навътре съм.

— Да, да.

Люлката продължаваше да се движи. Дилън я оттласкваше с крак всеки път, щом тя намалеше хода си. Беше готов да свърши преди нея, но се въздържа. Наведе глава, езикът му близна зърното й, а после бързо го засмука, докато усети тялото й да се затваря около него като кадифена мида. От нея изригнаха накъсани, задъхани стенания, а телата им се освобождаваха бавно от сексуалната възбуда.

Отпуснаха се един до друг, влажни и лепкави от любовния и плодов сок. След момента на унес той вдигна глава и се взря в лицето й. Докосна леко кичурите коса по свежите й бузи.

— Събудих се тази сутрин и преди да разбера къде съм, се учудих защо се чувствам толкова добре.

— Аз също, Дилън. Никога няма да мога да ти се отблагодаря за…

Сложи пръст на устните й.

— Удоволствието беше изцяло мое.

— Не изцяло твое!

— Беше прекрасно, Джейд. Повече дори. — Обгърна тила й с ръце. — Хареса ми, че спа до мен.

— И на мен — каза замечтано тя. — Много ми хареса. За първи път спах до мъж. Не знаех, че мога да се чувствам така закриляна. Нищо чудно, че хората се стремят към това.

— Нищо чудно — усмихна се Дилън и я придърпа още по-близо до себе си.

— Дилън? — сложи глава тя на рамото му.

— Да?

— Снощи, тъкмо когато щях… знаеш какво, за първи път… — запъна се Джейд.

— Е?

— Ти каза: „Джейд, не“. Защо каза не?

— Щях да сложа първо презерватив.

— О, не помислих за това.

— Трябваше, но няма значение. Искам да те успокоя, че не е необходимо да се страхуваш. Най-лошото, което може да се случи, е да забременееш.

Тя го погледна.

— Никога не бих те вързала с едно бебе. Очите му се забиха проницателно в нейните.

— Не мога да си представя нищо по-хубаво от това. Попита го на един дъх:

— Значи ли това, че ме обичаш?

— Точно така.

— Аз също те обичам, Дилън. Обичам те! — Целуна нежно устните му и отново се облегна на рамото му.

Чуваха единствено тупкането на собствените си сърца и поскърцването на старото въже. Останаха на люлката дълго още след като спря.

 

Майръджейн Грифит паркира своя сив форд седан на полукръглата алея пред къщата на Иван Пачет. Поканата на Нийл за закуска й дойде като гръм от ясно небе. Тя се пенсионира преди две години и оттогава не беше виждала и чувала Пачетови. Често си мислеше колко невъзпитано от тяхна страна бе да й подарят позлатена карфица, да се ръкуват с нея, а после напълно да забравят, че е работила за тях цели тридесет и пет години.

Хората я отбягваха и Ламър бе виновен за това. Кой искаше да е близък с майката на човек, починал позорно в престъпен, варварски град? Не вярваше нито дума на хорските приказки. Ламър не е бил извратен. Не беше се ангажирал в отвратителни отклонения. Почина от пневмония и рядка форма рак на кожата.

И до ден-днешен не искаше да повярва на неговите чудовищни предсмъртни признания. Беше изрекъл невероятни неща, тъй като съзнанието му бе помрачено от болкоуспокояващите лекарства и медицинския персонал, впуснал се на лов за вещици. Всички в Сан Франциско се ужасяваха от болестта СПИН и който се разболееше тежко, получаваше тази диагноза.

Очевидно и Пачетови бяха престанали да вярват на лъжите, иначе никога не биха я поканили в дома си. Погледна към внушителната фасада, за която винаги им бе завиждала, и си сложи бели памучни ръкавици. Поради нервната възбуда ръцете й непрекъснато се потяха.

За какво ли искаше да я види Иван? Нийл беше намекнал, че е важно и спешно. За нея наистина нямаше значение какво си бе наумил. Просто беше поласкана да е тук.

Муселиновата й рокля на цветя беше подходяща за сутрешната среща. Имаше я от няколко години, бе стилна и качествена дреха. Баща й беше казвал винаги, че е по-добре да притежаваш едно, но качествено нещо, отколкото дузина, но под нивото. Когато Майръджейн излизаше из центъра на града, възмущаваше се от облеклото на днешните жени. Изглежда им беше безразлично какво носят. Човек не можеше да разграничи свестните хора от пропадналите, защото всички се обличаха еднакво лошо.

Благоприличието и сдържаността бяха черти от миналото — както и рода Кауънови, както семейното имение. Напоследък беше чула, че е продадено. Носеха се слухове, че банката с радост се отървала от него. Плака горчиво, като разбра.

Тъжно е, но някои работи бяха невъзвратими. Никога нямаше да живее в къщата отново, но и до последния си ден щеше да се придържа към благородните традиции от миналото. Никога нямаше да се появи на публично място с панталони или да отиде на обществено събиране без ръкавици и кърпичка. Докато изкачваше стълбите към верандата, оправи широкополата си сламена шапка, подходяща до пет часа следобед. Не можеше да се каже за Кауънови, че не знаят как да се държат с достойнство и изисканост. Беше последната от рода и смяташе за свое лично задължение да запази репутацията на моминското си име.

Когато прислугата на Иван отвори вратата, гостенката подаде визитната си картичка.

— Аз съм Майръджейн Кауън Грифит. Господин Пачет ме очаква.

 

Когато пристигнаха пред дома й, Джейд помоли Дилън да влезе с нея.

— Погледни ме на какво приличам — възпротиви се той. — Не съм се бръснал, а космите по гърдите ми са залепнали от сока.

— Не си по-зле от мен. Моля те! Искам да ти приготвя закуска.

— Но аз не те заведох първо на вечеря.

— Какво имаш предвид под „първо“?

Той се засмя на сияещия й поглед.

— Ще вляза само за едно бързо кафе. Прегърнати през кръста, те вървяха полека към предния вход.

— Откъде си сигурна, че Грейъм и Кети не ме очакват вътре със заредени пушки?

— Те ще се радват за нас — каза тя и му се усмихна.

— Откъде знаеш?

— Защото аз съм щастлива! — Джейд мина пред него и почти се блъсна в Кети, която бързаше навън. — Добро утро.

— Слава богу, че се върнахте — изрече задъхано възрастната жена. — Току-що се събудих и намерих бележка от Грейъм. Взел е колелото да ви срещне при фургона на Дилън.

Джейд не обърна внимание на въпросителната интонация в края на Кетиното изречение.

— Знае много добре, че не трябва да напуска къщата без разрешение, дори в събота — възкликна възмутено тя. — Ще го накажа за цяла седмица.

Дилън сложи ръце на раменете й и я обърна с лице към себе си.

— Може би се е разтревожил за теб. Не помисли ли за това? Беше безотговорно от наша страна да не се обадим. Ако Грейъм е тръгнал към обекта, ще го настигна и ще го взема.

— Смятах, че ще останеш за кафе.

— Не сега.

— Но…

— Заминавам да търся Грейъм. Когато се приготвите с Кети, можем да се срещнем всички във фургона ми. Ще направя палачинки.

— Звучи чудесно! — Джейд не можа да скрие усмивката си. Нито пък можеше да се сърди на Грейъм. Тази сутрин враждебността просто нямаше място. — Кети?

— Нямам нищо против.

— Добре — каза Дилън. — Ще се видим по-късно. — Повдигна с пръст брадичката на Джейд и я целуна леко. Тя го проследи замечтано, докато пресече моравата и се качи в пикапа си. На потегляне й махна с ръка. Когато се обърна, Кети я наблюдаваше проницателно.

— Изненадана съм — призна тя. — Не очаквах той да бъде някой като Дилън.

— Той?

— Мъжът, който да те освободи. Мислех, че ще е от противоположния тип, не толкова физически обособен.

— Дилън е много чувствителен.

Кети помилва косите й с обич.

— Трябваше да е такъв, за да преодолее страховете ти.

— След смъртта на съпругата и детето си, той самият се е борил със собствения си дявол. Взаимно си помогнахме. Това е най-хубавото.

Кети погледна скептично външния й вид.

— Сигурна ли си, че то е най-хубавото нещо?

Джейд се засмя високо — гърлен, сексапилен смях, чужд й до вчера. Господи, най-после бе станала нормално човешко същество. Никакво угнетяване и страх не я откъсваха от останалите хора, вече можеше да разбере без мнителност и техните шеги.

Кети виждаше отговорите на многобройните си въпроси в блестящите очи на Джейд. Просълзи се.

— Изглеждаш наистина сияеща, Джейд.

— По-щастлива съм от всякога! — възкликна тя безрезервно.

 

Тази сутрин изобщо не им беше до палачинки.

Джейд и Кети пристигнаха на строежа четиридесет минути след тръгването на Дилън от тях. Лонър се въртеше около черокито, радостен да ги види. Докато се опитваха да го усмирят, Дилън се появи от фургона.

Сърцето на Джейд заби по-силно при първото виждане на любимия си след кратката раздяла. Любим! Думата бе необичайно допълнение към речника й. Повтори я няколко пъти наум, опитвайки се да свикне със звученето и смисъла й. В гърдите й разцъфтя гордост и чувство за притежание. От извора на новооткритата любов бликаше радост и доволство.

— Джейд, Грейъм не е тук — обади се той.

Жизнеността й се изпари.

— Не е тук?

— О, Боже! — измърмори Кети. — Грешката е моя. Не трябваше да се успивам.

— Момчетата обичат да скитосват. Сигурен съм, че е добре.

Дълбоката бръчка между веждите му не потвърждаваше убедеността на думите.

— Къде може да е?

— Не знам. Карах по нормалния път до тук, но никъде не го настигнах. Очаквах да е пристигнал преди мен. Но го нямаше. Купичката на Лонър беше празна и затова си мисля, че изобщо не е идвал тук. Първото нещо, което обикновено прави, е да нахрани кучето, независимо дали е гладно, или не. Отидох и до другия край на обекта, но няма и следа от него.

Джейд обгърна лакти, въпреки че денят беше твърде топъл, за да й е студено.

— Може да е отишъл за риба — предположи тя с надежда в гласа.

— Може би. Тъкмо тръгвах за любимото му място по канала. — Стисна я за ръката под рамото. — Спокойно. Ще се върна след пет минути — увери я той. И подпали пикапа на фирмата.

— Хайде да влезем в канцеларията ти да почакаме — предположи Кети.

Джейд се съгласи с нея, но след като влязоха, не можеше да си намери място. Крачеше покрай прозорците и надничаше всяка втора секунда с надеждата да види Дилън и Грейъм да се връщат.

— Би ли могла бележката му да е фалшифицирана? Или да е написана по принуда?

— Разбира се, че не — отговори Кети. — Беше я пъхнал под вратата на спалнята ми и имаше отворена кутия с овесени ядки на кухненската маса. Смятам, че е тръгнал насам да ви види, точно както пише в бележката.

— Тогава къде е?

— Отклонил се е и е спрял.

— Не може да спре, още повече, че няма разрешение.

— Децата забравят понякога. Или явно се противопоставят.

— Не и този път — упорито наблегна Джейд. — Освен това Грейъм не е вече дете. — Внезапно й дойде нещо наум. — Мислиш ли, че се е разтревожил, защото останах цялата нощ с Дилън?

— Много се съмнявам. Грейъм е влюбен в него доста преди ти самата да го осъзнаеш. — Джейд я погледна остро. — Какво те изненадва, Джейд? Че Грейъм обича човека, или че ти си влюбена? Или си изненадана, че съм разбрала какво става помежду ви преди вас самите?

Още от първия път забелязах как те гледа Дилън и беше очевидно, че и ти постепенно се влюбваш. Грейъм е достатъчно наблюдателен също да усети признаците, нали? Луд е по Дилън. Сигурна съм, че се радва за вас.

Вниманието на Джейд бе привлечено от бръмченето на пикапа.

— Върна се. — Изтича навън точно когато телефонът зазвъня. — Кети, вдигни го, моля те.

Грейъм не беше в камиона.

— Никъде не го видях — каза й Дилън. — Карах по бреговете на канала. Няма следа нито от него, нито от колелото му.

Джейд стисна юмрук до устата си. Той я прегърна.

— Недей се паникьосва. Ще го намерим, където и да е.

— Джейд — извика Кети през отворената врата. — На телефона!

— Попитай какво искат.

— Нийл Пачет е.