Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breath of Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 156 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. С дъх на скандал

Редактор: Ружа Любенова, Диана Тодорова

Технически редактор: Димка Господинова

Оформление на корицата: Весела Генчева

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lorraine1991)

26.

Хвана я за ръка и я поведе по стълбичката. Заключи вратата, откачи телефона и посочи към канапето.

— Седни!

— Имам работа, Дилън.

— Край за днес! Не ме интересува какво още имаш да вървиш. Ще поговорим. Хайде, седни.

Тя се отпусна на канапето, покри лицето си с ръце, подчинявайки се по-скоро поради емоционалното си безсилие, отколкото поради сляпо покорство.

— Да ти налея ли нещо за пиене?

Джейд поклати глава. Дилън придърпа метален сгъваем стол, сложи го на сантиметри от коленете й, седна и подпря лакти на облегалката.

— Окей, да започваме.

— Какво?

— Господи! — възкликна той раздразнено. — Докога ще си играем на криеница?

— Ти си играеш, не аз! Искам да се прибера.

— Преди минута искаше да работиш.

— Престани да ме тормозиш!

— Тогава започни да говориш!

— Какво да ти кажа?

— За начало можеш да ми обясниш защо двама души заявяват, че Грейъм е техен син.

— Всеки от тях има сметка той да му е дете. Хъч би получил бъбрек. А Нийл — наследник. — Дилън повдигна въпросително вежди и тя добави: — Той е стерилен след катастрофата с влака, отнел краката на Иван.

Дилън се замисли, но не беше доволен от обяснението.

— Не се връзва, Джейд. Мъжете обикновено не се натискат да признават бащинство. Точно обратното.

— Техните обстоятелства са необичайни.

— И с двамата ли си спала?

— Не.

— Тогава твърденията им са неоснователни.

Тя нищо не каза.

— Кой е бащата на Грейъм, Джейд?

— Не знам!

— Значи все пак си спала и с двамата.

— Не!

— По дяволите! — извика той. — Обясни ми!

— Те ме изнасилиха!

Думите й отекнаха силно в малкото помещение. Ехтяха в главата на Дилън, докато той я гледаше безмълвен шокиран. Тя отново скри лицето си в шепи.

— Изнасилиха ме — повтори по-меко Джейд. — Изнасилиха ме.

Дилън прокара пръсти през косата си и я задържа опъната назад няколко секунди. После смъкна ръцете си и потри длани нагоре-надолу по бедрата си. Беше настоявал да разбере. Беше я преследвал да му каже. Но не беше си представял истината така.

Очакваше да чуе признанията на влязло в правия път своенравно момиче или на срамежлива саможивка, търсила внимание чрез свободно поведение, или на бунтарка, опълчила се срещу стриктните си родители. Не бе очаквал изнасилване.

— Кога, Джейд?

— През февруари, последната година в училище… В този ден научих, че с Гари получаваме пълни академични стипендии за университета…

— Гари? — Тъкмо си бе помислил, че познава всички участници в драмата, а ето че се появи още един.

— Гари Паркър. Бяхме приятели, повече дори. Щяхме да се оженим и да променяме заедно света.

С тих, угаснал глас му разказа за техните взаимоотношения.

— Очаквахме толкова много от бъдещето. Много го обичах.

— Би ли могъл той да е бащата на Грейъм?

Тя погледна към прозореца, превърнал се вече в здрача в лавандуловосиньо петно.

— Не, бях девствена, когато ме изнасилиха.

— Боже! И на двамата им се размина?

Тя го погледна.

— Всъщност те бяха трима. Третият бе Ламър Грифит. Беше срамежливо, чувствително момче, но се движеше за очи с Нийл.

— И той ли живее в Палмето?

Разказа му за съдбата на Ламър. След дълга пауза, Дилън се обади:

— Предполагам, че е било идея на Нийл.

— Разбира се! — отговори яростно тя. — Той им беше водач. Ако не беше ги подвел, никога нямаше да се случи. Но Хъч и Ламър можеха да го спрат. Вместо това, те също ме изнасилиха и ме зарязаха.

— Зарязаха те?

— Отивахме с колата на Дона Ди при Гари да му кажа за стипендиите. По пътя свършихме бензина.

Дилън изслуша разказа й за онзи ужасен следобед. Тя не пропусна нито един детайл. Споменът й беше се запазил кристалночист през годините.

— Когато подкараха колата, бях бясна. Но започнах да се страхувам, когато видях, че Нийл не зави към дома на Гари. Насочиха се към канала, където бяха ловили риба в ранния следобед. Заповяда на всички да слезем от колата. Аз отказах, но той ме измъкна.

— И другите двама се подчиниха като овце, така ли?

— Трудно е човек да си представи как ги командваше Нийл. Бяха в състояние да изпълнят всяко негово желание. Раздаде бира в кутии. Отказах да пия. Когато свършиха, попитах няма ли да тръгваме. Нийл отговори: „Не още“. „Защо?“, поинтересувах се аз. И тогава той каза… — Гласът й затрепери. Сведе поглед. — Тогава той каза: „Защото, преди да тръгнем, ще те чукаме и тримата“.

Дилън сви ръцете си в юмруци и покри уста с тях. Затвори очи и си пожела никога да не проявява такава грубост към нея. Прииска му се с всичка сила да разбие самодоволната муцуна на Нийл…

— Нито за миг не се усъмних в намерението му. — Гласът на Джейд звучеше кухо и далечно. Дилън знаеше, че тя не бе сега с него, а се беше върнала в онази студена, дъждовна февруарска нощ. — Обърнах се и побягнах, но Нийл ме настигна и сграбчи за косата. Болеше ме. Извиках и се разплаках. Вдигнах ръце да се отбранявам, но не можех. В този момент той ме хвана с другата ръка през кръста и ме повали на земята. Беше студено и мокро. — Направи гримаса. — И миришеше лошо… сякаш на умряла риба.

— Хъч извика: „Нийл, какво, по дяволите, правиш?“ А Нийл отвърна: „Точно каквото й казах, че ще направим. Млъкни и ми помогни. Дръж й ръцете!“

— Аз крещях и виках: „Не! Не!“ Не виждах никой, освен Нийл. Ударих го, но Хъч клекна до главата ми и хвана китките ми. Придържаше ги към земята над главата ми. Нийл се бе надвесил над тялото ми и ме удряше да млъкна. Удряше ме и по лицето.

Ламър се обади: „Господи, Нийл, да не си полудял?“ Нийл го изгледа през рамо и каза: „Помогни с нещо и престани да се държиш като девица. Няма да я боли“. Ламър стоеше настрана. Не го виждах, но го чух: „Но тя плаче“. Тогава Нийл наистина се вбеси. „Искаш ли парче, или не? Ако не желаеш, махай ми се от очите!“

Нийл лежеше върху мен. Разтвори бедрата ми и заби коляно в мускула от вътрешната страна. Аз изпищях. Той отново ме удари. Опитах се да го ритна. Тогава Ламър ми хвана глезените. Не можех да мръдна. Започнах да им се моля да не го правят.

„Затвори й устата, нареди Нийл. Не мога да понасям увиването й, женска работа“. Хъч държеше китките ми с една ръка, а с другата запуши устата ми. Извих си главата назад и го молех с поглед да ми помогне, но той не гледаше лицето ми. Наблюдаваше действията на Нийл.

Дилън стоеше, без да помръдне. Нищо не казваше. Джейд опипа каишката на часовника си. Беше толкова тихо в стаята, че той чуваше тиктакането му.

— Нийл съдра блузата ми. Сутиенът ми се закопчаваше отпред. Отвори го. Спомням си… спомням си, че ме беше много срам. Стиснах очи. Прехапах езика си и усетих кръв. Той каза: „Не е ли чудесна гледката? Циците на Джейд Спери“.

Тя изхълца.

— Помислих си, че ще умра. Исках да умра. Покрусата от това… от Нийл, когото ненавиждах… — Подложи ръка под устата си, като че ли щеше да повърне, но продължи. Думите й бяха заглушени от ръката. — Хвана ме, стиска ме, дърпа ме. Беше ужасно, болезнено, унизително. После се наведе и засмука лявото ми зърно. Толкова силно, че страшно ме заболя.

Дилън скочи от стола. Пъхна пръсти в задните джобове на изтърканите си джинси и закрачи из стаята, сякаш търсеше изход. Яростта в него бушуваше и плашеше със силата си. Искаше му се да удари нещо, да го смачка, да го разруши. Очевидно Джейд не забелязваше неговата реакция. Продължи смразяващия си разказ:

— Нийл се смееше, когато коленичи и отвори ципа на панталоните си. Смъкна ги и хвана члена си с ръка. „Хубав е, нали, Джейд? Бас ловя, че жадуваш за него“. Явно Хъч започна да се безпокои. Намеси се: „Нийл, хайде, стига. Позабавлява се. Пусни я сега“. „Да я пусна, учуди се той. Тъкмо започвам приятната част“.

— Вдигна полата ми. Аз се въртях ужасена, опитвайки се да му попреча да свали чорапогащника ми. Много бързаше. Ламър трябваше да му помага, после Нийл…

Дилън стоеше на прозореца и гледаше сляпо притъмняващото небе. Щом тя спря да говори, обърна се към нея. Беше навела глава и разтриваше слепоочията си.

Дилън отиде до стола, обърна го и седна с лице към Джейд. Нищо не каза и устоя на изкушението да я докосне. Самото му присъствие изглежда й вдъхна увереност. Беше сигурен в това. Тя свали ръцете си, навлажни устни и продължи:

— Нийл се изплю в дланта си и разтри слюнката по себе си. Каза ми „Сигурен съм, че го духаш добре. Не смучеш ли на Паркър? Трябва да те накарам и моя…“ — Тя затвори очи сякаш в блажена благодарност и добави с пресипнал глас: — Но не го направи.

Не беше лесно, но Нийл проникна в мен. Мисля, че се изненада, като разбра, че съм девствена, защото ме погледна в лицето и се засмя. Наведе се и прошепна: „Слава Богу! Аз ще ти изям черешката в края на краищата“.

— Това бе шега между учениците. После той… — Тя наведе глава още по-ниско. — … той натисна силно и наистина много ме заболя.

Халогенните лампи за охраняване навън се включиха автоматично. Синкавобялата им светлина се процеждаше през прозореца, но по-голямата част от канцеларията бе изпълнена с тъмни сенки и шептящия й глас.

— Помислих си, че ще продължи вечно. После осъзнах, че бързо стигна до кулминацията. Отдръпвайки се, той размаза сперма по стомаха ми. Погледна Хъч и се усмихна: „Смазах спирачката за вас“.

— Смениха си местата. Когато Хъч си махна ръката от устата ми опитах се отново да крещя, но нямах сили. Едва успях да вдигна едната си ръка. Хъч се наведе и аз го одрах. Напсува ме и докосна бузата си. Имаше кръв по пръстите му. Много се ядоса. Изсумтя: „Дръж й ръцете, Нийл“. Той ги стисна от двете страни на главата ми.

— Хъч единствен ме целуна. В началото реших, че ще се задоволи само с това. Почти се задушавах под тежестта му, а той продължаваше да вкарва езика си все по-дълбоко. Повдигна ми се. Виках вътрешно срещу обезчестяването си, но се чуваше като скимтенето на коте.

— Нийл се смееше зад мен: „Няма ли да спреш най-после, Хъч? Господи! Отново се възбуждам. Дори Ламър се надърви“. Ламър се изкикоти нервно. Изпищях, когато Хъч влезе в тялото ми. Беше доста по-груб от Нийл. Усещах, че ме разкъсва отвътре и започнах да кървя. Чувствах кръвта…

— Гадни копелета! — изсъска Дилън. Едва сдържаше яростта си, блъскаше с юмруци по тялото си.

— Щом Хъч свърши, изви гърба си и нададе животински рев. Спомням си как устните му се извиха и оголиха зъбите. Изглеждаше грозен, отвратителен. Отпусна се върху мен. Не можех да дишам, но чувствах топлия му дъх на врата си. Миришеше на бира и отново ми се повдигна, но се страхувах, че ако повърна, ще се удавя и задуша. Успях да преглътна.

— Ламър беше последен. Вече нямах сили да се съпротивлявам. Помислих, че ще се разплаче, когато ме погледна. Ръцете му бяха на ципа на панталона, но се колебаеше. Нийл се намеси: „Какво става? Хайде да те видим как ще се справиш“. „Не знам дали е необходимо, Нийл“. Гласът му трепереше неуверено. Беше характерно за него.

— След като Хъч се бе доказал, стана много игрив. „Трябваше да се досетим, че малкото педерастче ще го увърта“. „Не съм педераст!“, извика Ламър. Предполагам, че още тогава се е борил със сексуалната си неопределеност. Сигурно разбра, че или трябва да действа, или да стане обект на подигравките им и той… реши да действа.

— Когато смъкна гащите си, другите двама похвалиха ерекцията му. Знаех, че Ламър го прави за първи път. Не усещаше къде да… Забиваше се в мен. Болеше ме, бях натъртена и подута. Щом влезе, ръгаше бързо и лудешки, като разгонено животно. По лицето му изби пот. Нийл подхвърляше шегички и се подиграваше на „техниката“ на Ламър. Най-после еякулира.

— Смееше се облекчено, като се надигаше, но щом погледна лицето ми, усмивката му се стопи. Смятам, че той осъзнаваше какво са направили. Очите му безмълвно ми се извиняваха. Но не му простих, нито тогава, нито след години…

— Кога го видя пак? — попита Дилън.

Разказа му накратко за погребението на Мич Хиарън и неочакваното появяване на Ламър.

— Не съм простила на никой от тях и до днес!

След дълга пауза, тя вдигна глава.

— Подай ми, моля те, една кърпичка. — Дилън забеляза кутия с книжни салфетки в края на бюрото й. Протегна се и я подаде на Джейд.

— Благодаря.

Тя не изтри очите си, защото през целия разказ не беше проронила нито сълза. Използва кърпичката да попие потта по дланите си.

— Там ли те оставиха, Джейд?

— Да. — Засмя се горчиво. — Нийл дори запали цигара, преди да тръгнат. Спомням си мириса на сяра от клечката кибрит и димящия тютюн. Бях се свила на кълбо, вцепенена от болка и ужас.

— Обсъдиха какво да правят с мен и решиха, че имам достатъчно сили да се върна сама до града. Ламър попита: „Какво ще казваме, ако някой разбере какво е станало?“ Нийл отговори: „Кой ще каже? Ти?“. „Не, по дяволите“. „Тогава защо се безпокоиш?“

— Хъч предположи, че аз мога да се разприказвам. Нийл само се изсмя. Успокои ги, че ще си мълча, защото няма да искам „любимото момче“, тоест Гари, да научи за това. Каза, че съм си го просила и съм флиртувала с тях.

— Естествено, Хъч и Ламър се съгласиха с него, главно защото бяха наясно, че той очаква това от тях, но и за да оправдаят пред себе си своята постъпка.

— Не вярвам Нийл да чувства някакво угризение или вина. Той е безскрупулен. Няма съвест. Искаше да ме накаже, защото обичах Гари, а не него. Искаше да си отмъсти и на него заради победата му в един глупав побой. С този удар си отмъщаваше за две неща. Той бе Пачет и имаше право на всичко.

— Трябваше веднага да отидеш и да се оплачеш на властите.

Тя отново тъжно се усмихна.

— Дилън, ти не ме познаваш много добре, нали? Пропълзях до магистралата с последни сили. Не ме интересуваше дали ще оживея, или не, исках само да ги видя наказани!

Разказа му за посещението си в болницата и какво се беше случило на другия ден в службата на шериф Джоли. Дилън не можеше да повярва.

— Значи изнасилват те, всичко се потулва и после се забравя?

— До този момент, да.

— И сега, петнадесет години по-късно, ти се връщаш, за да отмъстиш? За да си платят за изнасилването?

— Не само за това.

— Какво има още?

— Гари.

— О, да, забравих. — Добави внимателно: — Приятелите трудно преодоляват такова нещо, Джейд.

— Особено Гари. И най-вече, когато Нийл и другите ме представиха като блудница. Нийл не го остави на мира. Присмиваше му се с намеци и той не издържа.

Когато му каза, какво бе извършил Гари след посещението й при Джорджи, Дилън беше потресен. Зарови отново пръсти в косата си и не знаеше какво да каже. Първото нещо, което си помисли, бе, че Гари би трябвало да има повече доверие в жената, която е обичал. Но тя едва ли щеше да се съгласи с мнението му.

— Не можех да остана в Палмето след самоубийството на Гари. Но се заклех един ден да се върна и аз да владея положението.

— Ти вече си притиснала Иван и Нийл до стената. Те разбират до какво ще ги доведе новата промишленост тук.

— Има за какво да плащат. Аз не съм единствената пострадала от тях през всичките тези години.

— Знаеше ли, преди да се върнеш, че Хъч е болен?

— Не. Имах намерение да разкрия корупцията в шерифската служба.

— Корумпирана ли е?

— Бих заложила и последното си пени. Той прикрива следите на Пачетови точно както баща си едно време.

— Здравето му е под въпрос, нали?

— Предполагам.

Първите съобщения бяха, че трансплантацията на бъбрека е успешна. Лекарите бяха скептични, докато не стихнеше инфекцията, но в началото прогнозата бе благоприятна. Бореха се срещу отхвърлянето на органа чрез лекарства. Говореше се, че няма отрицателни странични усложнения. Дори и така, беше съмнително дали някога ще може да се върне на същата служба.

— А Дона Ди? Тя също е виновна, нали?

— Винаги е обичала Хъч. Ако бях изложила неговата продажност, тя също щеше да изпадне в немилост. Оказа се, че се наложи да дойде и да ме моли за живота му, както аз я молех в кабинета на шериф Джоли да не крие истината.

— Не заради това отказах Грейъм да стане донор, но сега и тя усети какво е да си отчаян — да ти отхвърлят и последната надежда.

— Ламър има ли семейство тук?

— Майка. Доколкото знам, и до ден-днешен не е разбрала за изнасилването.

— Значи отмъщение в тази насока би било безсмислено, нали?

— Освен че Грейъм би могъл да е единственият й внук.

— Честно, не знаеш ли кой е бащата?

— Не.

— Грейъм не е чувал…

— Не! И не желая да му казвам:

— Сигурно е питал откъде се е появил или кой е баща му?

— Аз съм омаловажила значението му. Грейъм приема факта, че съм единственият му родител.

Дилън се понамръщи колебливо.

— Може би засега. Но утре, вдругиден? Колкото по-голям става, толкова повече ще настоява да узнае кой го е заченал?

— Ако настъпи този момент, искрено ще му кажа, че не знам.

— Има начини да се установи. Чрез генетични отпечатъци на пръстите.

— Не желая да разбера. Няма значение. Той е мой. Мой! — подчерта тя с треперещ глас. — Ако знаех за болестта на Хъч и стерилността на Нийл, вероятно щях да задържа Грейъм в Ню Йорк. Не допусках, че той може да стане основен фактор в живота им. Страхувам се, Дилън! Ти сигурно смяташ, че преувеличих нещата днес следобед, но подлостта на Нийл и баща му ми е известна.

Очевидно бе, че е уплашена. Дилън инстинктивно протегна ръка към нея. Тя инстинктивно се отдръпна.

— Дяволите да го вземат, как ми се иска да не те плашех! Просто да те докосна. — Тъмнината сякаш засилваше дрезгавостта в гласа му. — Исках просто да те защитя, Джейд. Само това.

След няколко мига тя прошепна:

— Мисля, че нямам нищо против, ако ме докоснеш.

— Никога не бих те наранил — каза той, стана от стола и седна до нея на канапето. — Никога!

— Вярвам ти.

Обгърна я с ръце и се облегна назад с нея, настанявайки се удобно във възглавниците на канапето. Интимността на ситуацията я разтревожи. Стисна се за бицепсите му.

— Всичко е наред — прошепна той. — Спокойно. Ще те пусна, щом кажеш. Искаш ли?

След напрегнато колебание, тя поклати глава и се отпусна в ръцете на Дилън. Той беше разгърден, но тя не обръщаше внимание на това. Сложи глава на гърдите му. Косата й се разстла по кожата му и той почти изстена от удоволствие. Ръката й доверчиво стискаше неговата.

— Джейд?

— Хм?

— От онази нощ ли не можеш да се любиш?

— Не мога и не желая.

— Не искаш ли да пробваш?

— Опитвала съм. С Ханк.

— Ханк Арнет? — Усети ревност.

— Той беше влюбен в мен. Знаех го и не го желаех. Не исках и да го нараня. Непрекъснато му повтарях, че е безсмислено, че не мога да се променя. Не му давах никакви надежди. Но той е много упорит и не ме слушаше.

— Очевидно накрая се е убедил.

— Минаха години. Исках да възвърна обичта му и започнах да ходя на психолог. Стигнах до положение да го целувам нормално.

— Приятно ли ти беше?

— Доколкото бе възможно.

Ревността на Дилън се поуталожи. Все пак тя не каза твърдо, че целувките му са й харесали, както се бе изпуснала пред него.

— По това време почина Мич — продължи Джейд. — Ламър се появи за погребението. Срещата ми с него възкреси целия ужас. Накрая казах на Ханк, че не мога да имам сексуална връзка с никого. Беше невъзможно.

— Сподели ли му защо?

— Не. Поради това той се разсърди и не се виждахме няколко месеца. Един ден се върна и оттогава сме много добри приятели. Най-после го прие.

Дилън не желаеше да защитава каузата на Ханк, като й кажеше, че той е приятен човек и е трябвало да му даде повече шанс. Ханк бе в Ню Йорк, а Дилън — тук, успокоявайки я.

— Защо ми разказа за изнасилването, Джейд? — Когато тя вдигна глава и го погледна, той разбра, че няма основание да ревнува от Ханк или някой друг.

— Нямаше да приемеш положението без моето обяснение и…

— И?

— … и защото… защото за мен бе важно да разбереш защо се държа така.

За да устои на желанието си да я целуне, той притисна главата й под брадата си.

— Това, което се е случило с теб, е престъпление. Било е злобно, подло и насилствено. То няма нищо общо със секса.

— Знам, Дилън.

— Сексуалната интимност между двама души, които са загрижени един за друг…

— … е нещо съвсем различно — завърши изречението тя вместо него. — Да не мислиш, че психоложката не ми го е повтаряла, докато не се отегчих до смърт? Не, подсъзнателно аз не се виня. Да, сърдех се на законодателната система, както се сърдех и на мъжете. Не смятам, че те всички са варвари. Нито пък имам склонност към лесбийство. Не бих искала да видя всички мъже кастрирани.

— Това ме успокоява.

Тя отново отметна глава и когато погледите им се срещнаха, започна да се смее. Той също. Смехът им продължи няколко минути, пречистваше ги, тъй като не можеха да плачат. Изтощиха се и се прегърнаха да се подкрепят.

Тогава внезапно и двамата спряха да се смеят. За момент бяха безгрижни. В следващия миг се взираха дълбоко в себе си, бездиханни и напрегнати.

Дилън се стегна. Погледът му се спря на устата й. Наблюдаваше как се движат устните й.

— Дилън?

Той затвори бързо очи.

— Господи, как ми се иска да те целуна! Искам да те любя за първи път в живота ти! Искам да ти покажа каква е истинската любов. Искам да ме желаеш.

Когато отново отвори очи, нейните бяха учудени, устните й трепереха. Изкушаваше се да притисне неговите към нейните и да разбере защо тя го гледаше с това странно изражение. Надяваше се да я бе възбудил, а не отблъснал.

Погали я по косата. Копнееше да утеши боязливия трепет на устните й и да разтрие бръчката на безпокойството между веждите. Искаше задъханото дишане да беше от страст, а не от страх. Искаше да я дари с откритието на сексуалното общуване, от което бе ограбена.

Ако го направеше сега, можеше да доведе до необратимо лош резултат. Той лекичко я повдигна, стана и й помогна да се изправи.

— Някой друг път.

 

В къщата беше тъмно. Дилън, който бе настоял да я изпрати, не тръгна, докато тя не влезе. Кети й беше оставила бележка на масата в кухнята, в която пишеше, че си е легнала рано поради главоболие. В хладилника имаше гювеч. Джейд трябваше да си го стопли в микровълновата печка, но тя реши, че не е достатъчно гладна да си прави труда. Заключи къщата и се качи.

Под вратата на Грейъм се процеждаше светлина. Тя почука и отвори. Той лежеше и гледаше телевизия с не особено голям интерес.

— Мога ли да вляза?

— Къщата е твоя.

Без да обръща внимание на забележката, тя отиде до леглото му и седна.

— Разбирам намека ти. Сърдит си ми.

Той се поколеба дали да продължи да се муси, или да излее яда си. Второто победи.

— А ти нямаше ли да се сърдиш, ако бях те поставил в адски неудобно положение? Боже, мамо, отнесе се с мен, сякаш съм малко дете, и то пред Дилън и господин Пачет!

— Моята постъпка сигурно ти изглежда безразсъдна, но бях много притеснена, Грейъм.

— Вдигна страхотен шум за нищо! Аз дори не бях чак толкова закъснял.

— Проблемът не бе в това, а защото беше с Нийл.

— Но защо? Той е приятен. Ти го познаваш, какво се безпокоиш тогава.

— Познавам го много добре — затова. Той изобщо не е добър човек.

— А на мен така ми се стори — промърмори той войнствено.

— Не се съмнявам. Изглежда очарователен, но е покварен до мозъка на костите, Грейъм. Повярвай ми! Стой надалеч от него! Опасен е! — Той й се присмя. — Не се шегувам. Следващия път, когато те приближи, спомни си за думите ми.

С характерната за възрастта му твърдоглавост, той я изгледа за момент.

— Ти си се променила, мамо.

— Променила?

— Откакто сме се преместили тук, винаги си напрегната.

— Имам много работа, Грейъм. Като допълнение към завода ТексТил, трябва да купя земя за фирмата, върша и…

— Да не би да се опитваш да купиш мястото на някакви хора Паркър?

Джейд погледна сина си изненадано.

— Откъде знаеш?

— Господин Пачет го спомена днес.

След последния им разговор по телефона Отис Паркър не беше я потърсил. Бе се подвоумила дали да му позвъни и да го притисне, или да му даде още време да обмисли предложението й. Грейъм потвърди нейните съмнения — Пачетови бяха по петите й.

Мислите й се върнаха отново към Грейъм и тя каза:

— Знаеш колко много съм заета. Хиляди важни задачи са в главата ми. Достатъчно си голям да ме разбереш.

— Но ти и в Ню Йорк имаше много работа. Но беше във форма. Какво става?

Тя се пресегна и го погали по косата.

— Ако съм нервна напоследък, то е, защото искам да се справя с обекта. И защото искам ти да си щастлив тук. Така ли е? Харесваш ли къщата?

— Разбира се. Чудесна е, само…

— Само какво?

— Само дето трябва да обяснявам на новите ми приятели…

— Какво да обясняваш?

— Защо нямам татко и как така не сме роднини с Кети. Знаеш ли, винаги трябва да им обяснявам тази глупост. — Скъса кожичка около нокътя си. — Казвала си ми, че сме специално семейство. Уникално. — Вдигна тъжните си сини очи. — Не искам да сме специални, мамо! Уморен съм да съм уникален. Ще ми се да сме нормални като другите хора.

— Няма такова понятие, Грейъм.

— Да, но повечето са по-нормални от нас. Независимо че беше вече голям, тя го придърпа към себе си и притисна разтревоженото му лице към гърдите си.

— Понякога в живота стават неща, които не можем да контролираме. Трябва да се постараем да направим най-доброто от това, което ни е дадено.

— С цялото си сърце ми се иска да се радваше на „нормален“ семеен живот. Но не се получи. Съжалявам. Вложих усилия. И все още продължавам да се старая — добави тя, мислейки си за съвета на Кети и Дилън да разкаже на Грейъм за изнасилването. Но не можеше. Синът й си имаше достатъчно трудности с приспособяването си към новия дом и пубертетската възраст. Защо трябва да го натоварва и с нейната трагедия.

— Знам, мамо. Забрави какво съм казал. — Отдръпна се и леко й се усмихна.

— Съжалявам, че днес те злепоставях пред Дилън и ти обещавам да не го повтарям.

— С него ли беше тази вечер?

— Да, защо?

— Просто питам.

— Какво? — засмя се тя. — Ухилил си се до уши.

— Нищо, просто смятам, че Дилън те харесва.

— Разбира се. Не можехме да работим заедно толкова добре, ако не се харесваме.

— Хайде, мамо! Нямам това предвид.

— Приятели сме.

— Ъ-хъ. — Той се усмихна с чувство на превъзходство. — Мислиш ли, че ще порасна колкото него? — Грейъм погледна към снимката на бюрото си. — Колко висок беше дядо Спери?

На тринадесетия му рожден ден Джейд му беше дала официално Медала на Честта на дядо му, както и запазената от нея снимка. Още като малък, седящ в скута й, той бе слушал за неговата храброст в корейската война. Тя никога не му спомена, че дядо му е свършил житейския си път със самоубийство.

— Беше един и осемдесет и пет.

— Аз ще порасна най-малко толкова.

— Сигурно. — Тя се наведе и го целуна по челото. — Само че не бързай, окей? Лека нощ.

— Лека нощ. Мамо?

— Хм? — Тя се обърна на прага и го погледна.

— Баща ми беше ли висок?

Като си помисли за тримата си нападатели, Джейд отговори дрезгаво:

— Над средното ниво.

Грейъм кимна доволен, после угаси лампата над главата си.

— Лека нощ.