Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breath of Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 156 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. С дъх на скандал

Редактор: Ружа Любенова, Диана Тодорова

Технически редактор: Димка Господинова

Оформление на корицата: Весела Генчева

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lorraine1991)

3.

Дона Ди се чудеше какво да прави. Струваше й се нечестно да стои на топло вкъщи, докато Джейд кой знае къде е. Ако се бе прибрала, щеше да й позвъни.

Дона Ди беше почакала в колата си само пет минути, преди едно фермерско семейство да спре и да й предложи да я закарат до града. Баща й дойде на бензиностанцията, напълни туба с бензин и я върна до колата. Прибра се в Палмето за по-малко от двадесет минути, след като трите момчета бяха изчезнали с Джейд.

Все още я измъчваше фактът, че я бяха изоставили. Как смееха да си тръгнат и да я зарежат така? И защо Нийл не пусна Джейд да слезе, когато тя ясно даде да се разбере, че не иска да отиде с тях сама? Нийл Пачет заслужаваше да бъде изправен до някоя стена и застрелян между очите.

Както обикновено, Хъч се бе подчинил, без да протестира. Тежеше й, че толкова малко се интересува от нея и я бе изоставил на пустата магистрала, без да му пука какво може да стане. Естествено, идеята да бъде грабната от Хъч Джоли и отвлечена в нощта бе страхотно романтична и тя си го бе фантазирала много пъти. Но не и когато Нийл и Ламър се влачеха подире му. Въпреки всичко Дона Ди завиждаше на Джейд за приключението да бъде „похитена“.

Сама в спалнята си, сега тя недоумяваше какво да предприеме спрямо Джейд. Дали Нийл се беше опитал да я върне откъдето я взе? А може би я бе закарал до града или до дома на Гари? Имаше начин да разбере. Дона Ди се протегна към телефона и започна да върти на Паркър. Но ако Джейд не беше там?

Помнеше последния му бой с Нийл в Деъри Барн. Гари сигурно щеше да вдигне пара, когато разбереше какво е направил Нийл.

Дона Ди не искаше да въвлича Джейд в разправии с майка й или Гари. Но не й се щеше да се сърдят и на нея. Не можеше да се успокои, преди да разбере какво става. Накрая се реши и вдигна телефона.

 

— Тръгна си?

— Точно така, Велта — каза Пит Джоунс. — Върнах се от болницата малко преди шест. Джейд и онова момиче, Монро, подскачаха радостно насам-натам. Съгласих се да пусна Джейд по-рано и те отпрашиха веднага. Помоли ме да ти предам, че ще се прибере след час с добри новини.

Велта не обичаше изненадите дори приятните. Особено тази вечер. Беше изморена. Болеше я кръста от цял ден навеждане над бюрото. Беше и гладна. Искаше да си отиде вкъщи, да вечеря, да се изкъпе и да си легне.

Тя едва бе прехвърлила четиридесетте, но не младееше, а в дни като днешния, когато присвиваше огорчено устни, изглеждаше и по-стара.

— Не е характерно за Джейд да излиза, без да ме пита.

Пит Джоунс се усмихна.

— Нещо важно се бе случило. Петите й не докосваха земята.

— Каза ли каква е добрата новина?

— Не.

— Е, скоро ще се появи — отвърна тя с пресилено безразличие. Нямаше смисъл да дава повод за клюки. — Благодаря, господин Джоунс. Лека нощ.

По пътя за вкъщи Велта оглеждаше улиците да зърне колата на Дона Ди. Това бягство сигурно беше изцяло нейно дело. Откакто родителите й й бяха дали раздрънканата кола, момичетата станаха доста по-независими. Затова Велта никога не позволяваше на Джейд да взема колата, без да каже къде отива и колко ще се бави. Хората не приемаха добре момичетата с неограничена свобода.

Когато се прибра, Велта бе започнала да се тревожи. Пощенската кутия беше препълнена, но тя бе много уморена и ядосана, за да прегледа писмата. Метна ги на кухненската маса, без дори да им хвърли поглед. Претопли за вечеря малко супа. Току-що се беше изкъпала, когато телефонът звънна.

— Ало?

— Здравейте, госпожо Спери. Аз съм Дона Ди. Мога ли да говоря с Джейд?

— Господин Джоунс ми каза, че е с теб!

— Е да, беше с мен. Още ли не е вкъщи?

— Дона Ди, искам пълно обяснение, и то сега. Джейд си е тръгнала от магазина преди шест, а вече е почти девет часа. Къде е?

— Бяхме тръгнали за дома на Гари, но бензинът ми свърши.

— А защо се бяхте запътили за Паркърови по това време на деня?

— Трябваше да каже нещо на Гари.

— Не можеше ли да го съобщи по телефона?

— Госпожо Спери, не мога да ви го кажа, окей? — изпъшка Дона Ди. — Трябва да го чуете от самата Джейд. Както и да е, свършихме бензина по средата на пътя. Мина Нийл Пачет. Хъч и Ламър бяха с него. Те… те взеха Джейд с тях.

— Накъде?

— Не знам. Заминаха и ме зарязаха. Предполагам, че искаха да се пошегуват, но това е най-калният номер на Нийл досега.

— У вас ли си в момента?

— Отскоро. — Обясни как се беше върнала в града. — Предположих, че и Джейд вече си е у дома, че Нийл или Гари са я докарали. Видях последно, че се отправиха по посока към фермата на Паркър.

— Е, не е тук. Нищо не знам.

— Смятате ли, че всичко е наред с Джейд? — попита притеснено Дона Ди.

— Ако Нийл я е оставил пред дома на Гари, сигурно е загубила представа за времето. Ще трябва да подразбера по-късно защо нарушава вечерния си час.

— Защо ли не се върна за мен?

— Ти колко дълго беше сама там?

— Не много.

— Вероятно вече си била на път за града, когато е дошла.

— Не е лошо някоя от нас да се обади на Гари, да се уверим, че е там. Аз не посмях, защото Гари и Нийл се мразят. Не би се зарадвал, ако разбере, че Джейд е пътувала с Нийл.

— Ако тя е у тях, той вече знае, нали?

— Наистина — каза бавно Дона Ди като поразмисли. — Сигурно е сърдит и тя се опитва да изглади нещата.

— Не се тревожи, Дона Ди. Аз ще се обадя на семейство Паркър. Лека нощ.

Велта се почуди дали да позвъни, но се отказа. Ако Джейд бе с Гари, значи е в безопасност. Ако пък беше с Нийл Пачет, защо трябваше да безпокои Гари? Ако той не знаеше, защо да го наранява?

Лека усмивка се прокрадна на устните й, в сивите очи проблесна пламъче. Ако Джейд беше с Нийл, още по-добре. Една вечер с него можеше да промени мнението на момичето за някои работи. Можеше да осъзнае колко е важно да си подбираш добра компания и колко по-приятно е да си влюбена в богато вместо в бедно момче.

Когато пресметна всичко, това можеше да бъде най-добрият вариант.

 

Ако трябваше да избира само за себе си, Джейд сигурно щеше да лежи на мочурливата земя до канала, докато умре от глад, жажда или студ. Но инстинктът й за оцеляване беше твърде силен. Не знаеше откога лежи в тъмнината, свита на кълбо като зародиш, скована от насилието.

Облаците сякаш плачеха вместо нея. Лекото рамене през целия ден се бе обърнало в ужасен дъжд. Измръзнала, унизена, изнасилена, тя най-после поразмърда тялото си и успя да се опре на ръце и колене.

Пропълзя няколко метра и намери едната си обувка, запокитена по време на боричкането. Опипа в тъмното за другата, но не я откри. Нямаше значение. Беше й безразлично. По-скоро й се искаше да умре, вместо да живее.

Не, не бе напълно вярно. Защото по-непреодолима от желанието да оцелее беше решимостта й да види Хъч Джоли, Ламър Грифит и Нийл Пачет наказани за всичко, което й бяха причинили.

С тази мисъл, изгаряща душата като факла, тя се бореше да стане. Опита се да оправи блузата си. Копчетата бяха изтръгнати. Успя да затегне сутиена. Гърдите я боляха.

Облаците спираха лунната светлина. Пълна тъмница. С протегнати като слепец ръце напипваше пътя през сечището. Ориентира се едва когато се препъна в дълбоките следи в калта от гумите на колата на Нийл.

Подпирайки се на ръце и колена, пълзеше по тях и осъзнаваше, че ако ги следва, най-накрая ще я отведат до магистралата. Някакво нощно животно изпълзя от шубраците и премина пред нея. Дръпна си ръцете, сви се уплашено и затаи дъх, ослушвайки се. Минаха няколко минути. Едва когато не чуваше нищо, освен учестеното биене на сърцето си, и не усещаше никакво движение във високата трева край тесния път, тя продължи да се промъква по отъпканите следи, като мислеше единствено къде да постави дланта си върху студената, разкаляна пръст, а после да премести и другата. Влачеше коленете си и скоро я заболяха и те. Дъждът се процеждаше през яката по гърба, косата й беше прилепнала към темето.

Непрекъснато се изкушаваше да се откаже. Искаше да легне и умре. За няколко часа животът й стана грозен и пуст. Не искаше да приеме това, което се бе случило с нея, не искаше да мисли за опустошителните последици.

Но ако се откажеше, нейните похитители щяха да се измъкнат невредими.

Затова продължи. Ръка, коляно, ръка, коляно, ръка, коляно…

Като че ли бяха минали часове, когато се добра до канавката край пътя. Протегна се, пълзейки, за да докосне асфалта. С пресипнал, но радостен глас се измъкна на магистралата и се просна по очи, сякаш искаше да я прегърне, както пилигримът, достигнал най-после свещените мощи. Настилката бе твърда под бузата й, но тя лежеше и почиваше.

Щом беше успяла дотук, щеше да успее да се върне и до града, до болницата, до службата на шерифа. Слава Богу, бе оцеляла и щеше да съобщи за престъплението. Хъч, Ламър и Нийл не бяха трудни за откриване. Щом се добереше до града, след няколко часа щяха да са зад решетките.

Дълго преди да отпочине, тя бе готова да продължи. Изправи се мъчително. Водена от желанието си да накаже насилниците, Джейд се заклатушка към средата на шосето. Щеше да бъде по-безопасно да следва прекъснатата осова линия, отколкото да опипва неравния банкет.

Докато се придвижваше, се опитваше да сметне колко й остава до Палмето. Дали да не отиде само до първата къща? Оттам можеше да се обади за помощ.

Майка й сигурно беше обезумяла от страх. Велта настояваше да знае къде е Джейд всяка минута от деня. Разбира се, Дона Ди беше сигнализирала за отвличането й, ако самата тя не бе също изнасилена.

— О, Господи, не, моля те — смотолеви тя.

Представи си с надежда как ги издирват доброволци, претърсвайки всяко кътче от околността. Може би когато се върнеше в града, тримата нападатели щяха вече да са под арест.

Преди да разбере, колата почти я бе стигнала. Толкова беше потънала в мисли, че слабите фарове не бяха я предупредили за приближаването й.

Нийл! Беше се върнал. Още не бяха го арестували. Беше се върнал, за да я измъчва отново, а можеше и да я убие, за да не свидетелства срещу него!

Залитайки през шосето, Джейд нагази в канавката. Застоялата вода стигаше до коляно. Миришеше отвратително. Студената тиня се просмукваше между пръстите на босите й крака. Но страхът беше по-силен от погнусата.

Обзе я паника. Хленчеше, но си проправяше път сред тръстиките и храсталаците, които се завираха под подгъва на полата й. Стигна до ограда от бодлива тел и се наведе до един кол. Опита да се скрие, да стане невидима.

Колата намали и отби по банкета. Щом фаровете я осветиха, спря.

— Не, не! — сви глава между раменете си и за да предпази тялото си, кръстоса отпред ръце, кървящи от многобройните драскотини от къпините в канавката.

— Госпойце, госпойце, к’во правите тук по туй време на нощта? — Беше негър. Черните му ръце се протегнаха към нея. — Боли ли ви, госпойце?

Докосна рамото й. Тя трепна уплашено. Той си дръпна ръката.

— Нищо няма да ви сторя. Какво се е случило?

На фона на двойния лъч от фаровете той бе просто силует, но Джейд различи работен комбинезон и широкопола, мека шапка. Отново вдигна ръце към нея. Този път тя не се сви. Хвана я под лактите и внимателно я подкрепи, издърпвайки я от канавката.

С една ръка придържаше момичето, а с другата отвори стария пикап и й помогна да се качи. Вратата се затвори с шумно тракане на ръждясал метал и я сепна. Вътре беше студено, но сухо. Затрепери неудържимо.

— Къде отивахте, госпойце? — попита той и се пъхна зад кормилото. — От тъдява ли сте?

— Бихте ли ме закарали в болницата? Моля ви! — Не можа да си познае гласа. Беше продран от викане. Нийл я беше удрял, защото крещеше. Хъч й беше запушил устата с големите си ръце. Ламър се бе изнервил от виковете й.

— Болницата? Добре. Сега си починете, госпойце. Всичко ще се оправи.

Джейд го послуша. Облегна се и затвори очи. Беше спасена. Топли сълзи се стичаха по бузите й. Плачеше тихо, а старият камион се тръскаше по магистралата.

Или бе заспала, или моментално беше загубила съзнание, защото й се стори, че стигнаха веднага. Камионът намали и спря. Негърът слезе и заобиколи, за да й отвори вратата.

— Благодаря ви — прошепна тя, докато й помагаше. Когато стъпи на земята, долната част на тялото й започна болезнено да вибрира. Залитна и трябваше да се хване за един подпорен стълб. Затвори очи и опря буза в хладната метална повърхност, докато виенето на свят попремине.

— Благодаря ви — повтори тя.

Обърна се към мъжа, който я бе спасил, но камионът даваше заден.

— Почакайте! — Закри с ръка очи срещу светлината, но не можа да види поне как изглеждаше. Отпред нямаше табелка с номер.

Пикапът стигна до главния път, шофьорът превключи на предна и се понесе с грохот в дъждовния мрак. Джейд предположи, че бързото оттегляне беше единствената му защита срещу онези, които щяха да наскачат и да го замесят в изнасилването на бялото момиче. За съжаление в Палмето все още имаше много хора, които в дадена ситуация първо биха действали, а после щяха да задават въпроси.

Тя тръгна колебливо към плъзгащата се стъклена врата с червен неонов надпис „Спешни случаи“. Крилата се отвориха. Синкавобялото флуоресцентно осветление дразнеше очите. Страхуваше се и затова просто надникна през вратата, като се надяваше да я забележат. Две сестри и един мъж, вероятно портиер, бъбреха и се смееха край гишето.

Джейд си беше мислила, че с готовност ще разкаже за нападението, но сега, когато предстоеше да го направи, се ужаси. Това бе само първата от многобройните трудни стъпки до желаната справедливост. Но за да постигне целта си, беше готова да преодолее всякакви пречки и притеснения.

Събра кураж и се затътри към гишето, оставяйки кална диря.

— Извинете… — Три чифта очи я погледнаха. — Бихте ли ми помогнали?

При вида й лицата им замръзнаха за няколко секунди. После портиерът скочи, едната сестра грабна телефона, а другата заобиколи гишето и подхвана с ръка Джейд.

— Какво се е случило с теб, миличка? Катастрофа?

— Изнасилиха ме.

Сестрата я погледна рязко.

— Изнасилиха те? Тук, в Палмето?

— До един канал, встрани от крайбрежната магистрала.

— Мили Боже!

Джейд ясно осъзнаваше, че портиерът поглъщаше всяка нейна дума и гледаше гърдите й през раздърпаната блуза. Другата сестра говореше по телефона.

— Доктор Харви, имаме нужда от вас в „Спешни случаи“. Дойде едно момиче. Казва, че било изнасилено.

— Наистина съм изнасилена. — Гласът й секна. Почти се разплака. Поне портиерът да не я зяпаше така глупаво.

— Хайде, мила, да влезем тук и да почакаме лекаря. Искаш ли да се обадя на някой за теб?

— Не, докато не се оправя.

Сестрата я въведе в малък кабинет. Завесата, която дръпна около масата, бе тънка и ефирна като жълт парашут.

— Боже, боже, колко си загазила. Съблечи тези дрехи. Всичко. Лекарят ще трябва да те прегледа. Облечи това. — Тя подаде на Джейд болнична нощница на синьо-бяло райе.

— Не може ли вие да го направите? — попита тя треперейки.

— Да направя кое, мила? — Сестрата подреждаше инструменти от неръждаема стомана. Изглеждаха противни и ужасяващи.

— Прегледа. — Не искаше да я докосва мъж. Мислеше си, че не би понесла да разтвори крака и да се покаже, на който и да е мъж.

— Съжалявам, мила. Той ли ти изподра ръцете?

— Те. Бяха трима.

Сестрата прошепна ужасена:

— Негри?

— Не, бели.

Тя като че ли се поуспокои.

— Ще се обадя в службата на шерифа. Лекарят ей сега ще пристигне.

Сестрата мина зад завесата и остави Джейд сама. Тя се съблече бавно и мъчително. Пусна на пода мокрите и съдрани блуза, пола и сутиен. Гащите, чорапите и обувките липсваха.

Погледна тялото си на ярката светлина. Притисна юмруци към устата си, за да не закрещи. Беше омърсена. От колената надолу бе оплескана с кал. Имаше дълги и кървящи драскотини по ръцете си. Колената и дланите също кървяха и бяха подпухнали под няколко пласта мръсотия.

Най-зле бяха коремът и кожата между бедрата. Изцапани с лепкаво вещество, порозовяло от кръвта й. Чувстваше се по-гадна от плювалник. Наведе се бързо над стоманения умивалник и повърна.

— Госпожице, ъ-ъ… Спери?

Мъжкият глас прозвуча точно зад завесата. Силуетът му се очертаваше върху фината тъкан. Джейд се задави, изкашля се и прочисти горящото си гърло.

— Трябва да ви прегледам, госпожице Спери.

— Един… един момент. — Хвана несръчно нощницата и провря главата си. Краят й едва стигаше до горната част на бедрата. Качи се на масата за преглед и опъна плата около ханша си, покривайки колкото може повече от тялото си.

— Готово.

Имаше още нещо неприятно. Лекарят бе ужасно млад. Лицето му беше свежо и гладко. Очите — искрящи и присмехулни. Тя се бе надявала, че той ще прилича на внимателния домашен доктор от известните картини на Норман Рокуел — посивял, възрастен джентълмен с приятно шкембенце и очила.

Лекарят сякаш усети нейната антипатия. Постара се да изглежда и говори съчувствено. Сигурно не желаеше да се занимава с истерична пациентка.

— Следващите няколко минути ще бъдат конфузни, госпожице Спери. Ще ви прегледам, ще направя полароидни снимки и ще ви задам няколко въпроса. Страхувам се, че някои ще бъдат неудобни. Какво ще кажете да започнем с тях?

Отвори метална корица на медицинска диаграма и извади химикал от горния джоб на бялата си манта.

— Трите имена?

— Джейд Елизабет Спери.

— Години?

— Осемнадесет.

— Дата на раждане?

Попълни информацията в съответните карета на бланката, а след това, както бе предупредил, продължи с неудобните въпроси.

— Дата на последния ви цикъл?

— Не помня.

— Трябва да знам. Поне приблизително.

Джейд се замисли като потри слепоочията си. Каза една приемлива дата и той я записа.

— Някакви венерически болести?

Въпросът я шокира.

— Моля?

— Някога да сте имали венерическа болест или сексуален контакт с такъв човек?

Нещо в нея прещрака и тя се нахвърли гневно и остро:

— До тази вечер бях девствена! — В този момент Джейд осъзна, че бе загубила невинността си в по-широк смисъл.

— Разбирам. Добре. — Лекарят си отбеляза нещо в таблицата. — Беше ли мъжът…

— Мъжете. Вече казах на сестрата, че бяха трима. Тя не ви ли предаде това?

— Не. Съжалявам. Трима?

— Да.

— И тримата ли проникнаха във вас?

Долната й устна затрепери. Стисна я със зъби.

— Да.

— Сигурна ли сте?

— Да.

— И тримата ли еякулираха?

Отново й прилоша. Преглътна горчива слюнка и мрачно промълви:

— Да.

— Убедена ли сте, госпожице Спери? — попита скептично той. — Искам да кажа, ако сте били девствена, може да не сте разбрали.

Тя го изгледа, но нямаше сили да преглътне обидата. Отпусна победена рамене.

— И тримата… го направиха.

Той пусна корицата да падне върху диаграмата и прибра химикалката. Пъхна глава през завесата и повика сестрата да му асистира. Тя помогна на Джейд да легне и прихвана глезените й в студените метални халки. Лекарят сложи гумени ръкавици и ги пристегна в китките. Седна на нисък стол в единия край на масата за преглед и насочи ослепително ярко осветление. Докосна натъртените й бедра и ги разтвори по-широко. Тя издаде лек звук на негодувание.

— Казах ви, че ще се чувствате неловко, госпожице Спери. Ще внимавам да не ви боли.

Беше невъзможно да срещне погледа му, защото той гледаше от високо навътре между бедрата й. Усети, че вкарва в нея твърд студен инструмент и стисна очи. Хвана се за ръбовете на облицованата маса.

— Отпуснете се. Знаете ли, много добре сте направили като сте дошли първо тук, а не сте си отишли вкъщи, да се изкъпете.

Не можеше да разговаря, особено както се бе показала така пред него и сестрата. Кожата й при допир беше студена и влажна, но във вените й бушуваше червената вълна на стеснението и срама. Главата й бучеше и чувстваше как всеки удар на сърцето отеква в тъпанчетата.

— Смятате ли, че можете да идентифицирате мъжете?

— О, да, да.

— Е, поне това е добре. Ще си платят за всичко. Стига да овладеете нервите си и да не оттеглите обвиненията преди случаят да се внесе в съда.

— Няма да изпусна нервите си — зарече се тя и стисна челюсти.

— Ето, свърших. Останаха само срамните косми. Не всички са от вас. Ще взема няколко да ги занеса в лабораторията.

Джейд се сви и продължи да стиска здраво очи, докато сестрата й освободи краката от халките и й помогна да седне. Лекарят извади проба под ноктите на пръстите с оранжева дървена пръчица, свали ръкавиците и ги захвърли в кошчето за боклук.

— Застанете там, пред завесата — обърна се той към Джейд и взе полароидния фотоапарат. Нареди на сестрата да й помогне да се оправи.

Следващите минути я снима отпред и отзад. Не остана напълно гола нито за миг, но беше ужасно. Направи снимки на лицето й, раменете, гърдите, корема, бедрата, таза — навсякъде, където имаше драскотини или контузии. Нямаше толкова много. Нийл бе внимавал за това.

— А тези рани по ръцете и колената?

Поклати глава.

— Те са от по-късно, когато пълзях покрай шосето.

— Добре. Ще допълня доклада си и ще занеса всичко за изследване в лабораторията. Там няма никой по това време на нощта, но утре сутринта ще се заемат първо с тях. Сестрата ще ви заведе до банята. Ще ви дадем комплект облекло от санитарките. Вашите дрехи също трябва да се изследват.

Джейд кимна.

— Благодаря ви.

Той излезе бързо, като взе със себе си всички доказателства за лабораторията.

— Ела с мен, мила. — Сестрата дръпна завесата и се запъти към вратата.

Джейд се поколеба, смутено придърпа късата нощница.

— В този вид? Едва ме покрива отзад.

— Тук е болница. Никой не обръща внимание.

Джейд се сети за портиера, но нямаше избор. Последва сестрата по коридора, като правеше малки крачки, за да не развява дрехата.

— Имаш късмет, че доктор Харви идва от болница в голям град. Знае си работата — отбеляза сестрата.

През летяща врата с надпис „Само за болничен персонал“ влязоха във фоайе, където няколко медицински сестри пиеха кафе и ядяха закуски от автомат. Гледаха я с любопитство, докато пресичаха залата.

— Ето тук — каза сестрата и отвори банята за жени. — Хавлии и всичко необходимо ще намериш в шкафа до кабинката с душа. Там има и душ за промивки.

Искаше й се тя да не говори така високо. Всички от залата я гледаха.

— Никога не съм си правила промивки — прошепна тя.

— Нищо особено. Има упътване на кутията.

Джейд се промуши през вратата. Както каза жената, необходимите неща бяха в шкафа. Съблече болничната нощница и стъпи в кабинката. За щастие водата беше гореща. Завъртя кранчето, започна да пари. Остави я да тече много гореща и се наслади на парливата болка. Водата я обливаше и пречистваше. Искаше да ги измие от тялото си, както и противните остатъци от тях. Изненада се, че бе изкарала толкова дълго с тази мръсна кожа, без да загуби разсъдъка си.

След като се насапуниса три пъти, тя вдигна крак на поставката и изми тялото си между бедрата. Болеше я много и чак сълзи избиха в очите й, но тя търкаше ли търкаше, докато кожата й се протри. Проми се несръчно с душа и се зарадва, че го бяха сложили. Накрая изми и калта от косите си и изплакна няколко пъти устата си с гореща вода.

Почувства се по-добре след всичко това, макар и да знаеше, че няма никога отново да бъде напълно чиста. Беше омърсена — умствено, физически, емоционално. Никога не можеше да бъде такава, каквато е била. Тази мисъл я накара да се чувства и тъжна, и гневна.

Избърса се и уви с хавлиена кърпа мократа си коса. Имаше няколко зелени униформи, сгънати на горната полица в шкафа. Втората, която разпери по тялото си, й ставаше сравнително добре. Мукавените ботинки се носеха върху обувки, но тя ги завърза на босите си крака.

Отвори плахо вратата и огледа фоайето. Сестрата седеше сама на едно канапе и гледаше някакъв диспут по телевизията. Стана, като видя Джейд.

— Искаш ли нещо? Кола? Кафе?

— Не, благодаря.

— Обадиха се от приемната. Помощник-шерифът е тук, за да разговаря с теб.

— Готова съм.

Ботите шумоляха по пода. Помощникът се заяждаше с портиера и доктор Харви. Приближиха гишето. Представителят на закона побутна шапката си назад, зае внушителна стойка и я изгледа подозрително.

— Госпожица Спери?

— Аз съм.

— Моля ви, седнете.

Джейд седна внимателно на ръба на светлолилав пластмасов диван. Той се отпусна на стол срещу нея. Доктор Харви остана да стои прав до края на кушетката. Помощникът, който не бе по-стар от лекаря, извади малък бележник на телчета от горния джоб на униформеното си яке.

— Доктор Харви казва, че вие заявявате, че сте била изнасилена тази нощ.

Погледна недоумяващо и двамата.

— Защо всеки непрекъснато повтаря, че аз „заявявам“ това или „казвам“ онова? Изнасилиха ме! Мислите, че лъжа ли?

— Почакайте. Никой не ви обвинява, че лъжете. Просто се опитвам да разбера какво е станало. Успокойте се. Окей?

Джейд се поотпусна. Не беше лесно. Трябваше да прибегне към всичките си запаси от самодисциплина, за да не закрещи. Портиерът и медицинските сестри отново се бяха скупчили до бюрото наблизо. Джейд не считаше, че страда от параноя като допускаше, че те си шушукат за нея. От време на време някой поглеждаше в нейната посока, а после бързо отклоняваше поглед и подновяваше тайния разговор.

— Как са трите ви имена? — попита помощникът. Образът му започна да се замазва. Усети, че очите й плувнаха в сълзи.

— Бях изнасилена — подчерта тя. — Момчетата, които го сториха, се разхождат наоколо свободни, а вие тук ме унижавате и обиждате. — Пое си набързо дъх. — Вече казах на лекаря трите си имена, адрес, рождена дата и всичко останало. Не бихте ли искали да узнаете какво ми се случи тази нощ и кои извършиха престъплението?

— Всичко по реда си — отговори той, без да се вълнува от сълзливото излияние. — Спазвам стандартната полицейска процедура в отговор на вашето оплакване. Ако случаят стигне до съда, сигурно не искате виновниците да се измъкнат заради технически формалности, нали, малка госпожице?

— Защо просто не отговорите на въпросите му, госпожице Спери? — предложи лекарят предпазливо и любезно. — Така ще стане по-бързо. Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Не, благодаря.

— Ако искате, мога да ви дам успокоително.

Поклати категорично глава. Насочи вниманието си отново към помощника и отговаряше апатично на рутинните му въпроси.

— А сега, за тази нощ — продължи той, след като си прочисти гърлото. — Казали сте на доктор Харви, че трима мъже са ви нападнали и изнасилили.

— Точно така.

— Въоръжени ли бяха?

— Не.

— Не? Не бяха ли насочили към вас цев или нещо подобно?

— Надвиха ме и ме придържаха към земята.

— Хъм. Проникнаха ли във вас?

— Това го има в моя доклад, помощник-шерифе — намеси се доктор Харви.

— Аз задавам въпросите, докторе. Благодаря. Отговорете, госпожице Спери.

— Да. Всички… проникнаха и… завършиха акта.

— Приложиха ли содомия?

— Не. — Лекарят отново отговори вместо нея, тъй като Джейд бе твърде потресена от въпроса.

— Насилиха ли ви за орален секс?

— Не. — Тя поклати и наведа бавно глава.

— Къде стана това предполагаемо нападение?

Предполагаемо? Думата я подразни, но отговори:

— Близо до един канал, встрани от крайбрежната магистрала. Не вярвам отклонението да има име. Просто кален селски път. Мога веднага да ви заведа. Ако не са ги взели, ще намерите част от дрехите ми там.

— В състояние ли сте да опишете предполагаемите нападатели?

— Не само това, помощник-шерифе, мога да ви кажа имената им.

— Знаете имената им?

— Ами да.

— Добре, браво. Това наистина е новина за нас. Давайте. — Моливът му се насочи нетърпеливо към бележника.

— Ламър Грифит.

Писецът на молива драскаше шумно по листа. След малко, накланяйки глава на една страна в недоумение, помощник-шерифът прочете името, което току-що бе изписал. Погледна Джейд.

— Хлапето на Майръджейн Грифит?

— Ламър Грифит — повтори твърдо Джейд. — Нийл Пачет. — Кръвта се дръпна от лицето на помощника. Навлажни нервно устни. — И Хъч Джоли.

Няколко секунди той я гледаше втренчено. После се наведе напред, на няколко сантиметра от носа й, и прошепна:

— Будалкате ме, нали?

Тя грабна бележника и молива от ръцете му и написа имената върху разграфения лист. Подчерта ги дебело и извика:

— Това са имената на моите изнасилвачи! Ваше задължение е да се погрижите да бъдат арестувани и тикнати в затвора.

Той видимо преглътна и погледна към лекаря, като че ли търсеше помощ.

— Госпожице, ъ-ъ…

— Спери — викна тя.

— Госпожице Спери, не искате да кажете…

— Напротив! Всяка моя дума е истина.

— Обърквате нещата.

— Нийл, Хъч и Ламър ме отвлякоха от колата на моята приятелка, закараха ме на онова отдалечено място и тримата ме изнасилиха. След това ме изоставиха. — Скочи и добави: — Защо седите просто тук и ме гледате глупаво? Потърсете Дона Ди! Намерете момчетата! Сложете им белезници! Вкарайте ги в затвора!

— Госпожице Спери — лекарят я хвана за ръката. Накара я да седне отново и направи знак на сестрата: — Може би е по-добре да донесете валиум.

— Няма да го взема — стрелна го Джейд и си дръпна ръката. Обърна се към помощник-шерифа: — Ако не сте способни да арестувате трима престъпници, повикайте някой, който може.

— По дяволите, госпожице. Току-що обвинихте в изнасилване сина на моя шеф.

— Точно така. Хъч беше втори. И бе най-груб. И с най-голям. Почти ме задуши. — Тя не осъзнаваше, че си стиска ръцете толкова силно, че започнаха да я болят. Погледна ги и видя, четири полумесеца, отпечатани върху одраните си длани.

— По-добре извикайте шерифа — обърна се лекарят към помощника.

— Всемогъщи Боже! — възкликна той и стана с неохота. — Прокара ръка по младото си топчесто лице. — Изобщо не горя от нетърпение. Лайната ще се разсмърдят, щом кажа на шериф Джоли, че неговият син и сина на Иван Пачет са обвинени в изнасилване.

 

Час по-късно Джейд седеше сама в стая за разпит. Миришеше на спарено от цигарения дим и лепкавата пот. Помощникът я бе докарал направо от болницата в полицията и я беше оставил зад преградата, сякаш искаше да си измие ръцете от целия отвратителен случай.

Джейд бе сигурна, че преди да приключат, нещата щяха да стават още по-гадни. Отклоненията от закона я изумяваха, но те бледнееха пред личните оскърбления, които трябваше да търпи. Как щеше да каже на Гари?

Не можеше да си помисли за това, без да се ужаси. Сега трябваше да се справи със ситуацията, с Дона Ди например. Джейд се безпокоеше за безопасността й. Беше напълно възможно, след като момчетата я оставиха, да са се върнали и направили същото и с нея. Вероятно това бе планът на Нийл — да ги разделят и на практика те да бъдат безпомощни. Дона Ди сигурно лежеше жестоко ранена или в безсъзнание покрай магистралата. Може би бе и умряла.

Тревожните й мисли бяха прекъснати от влизането на шерифа Фриц Джоли. Вместо униформа носеше сини джинси и горнище от фланелена пижама, скрито под ловджийско яке. Явно бе, че са го измъкнали от леглото. Ръждивите му бакенбарди обрамчваха лицето чак до брадата.

— Добър вечер, Джейд.

— Не е, шериф Джоли.

Той често си купуваше от магазина тютюн за дъвчене. Държаха се любезно един към друг. Седна и наведе едрата си, внушителна фигура към нея и кръстоса ръце върху изподрасканата маса между тях.

— Разбрах, че си се замесила в неприятности тази нощ.

— Не съм се замесила, шериф Джоли.

— Разкажи ми.

— Мога ли да почакам, докато дойде и майка ми? — Не й се искаше да разказва историята два пъти. — Лекарят в болницата обеща да се обади и да й каже да дойде тук. — Помощник-шерифът не беше дал възможност на Джейд сама да позвъни на майка си.

— Велта е вече в дежурната — каза шерифът. — Но бих искал да чуя каквото имаш да казваш, преди да я доведем.

— Защо ме оставиха в стаята за разпит?

— Защото е удобна и дискретна.

Тя го погледна подозрително.

— Не съм направила нищо лошо.

— Никой не твърди това. Какво стана?

Той спечели състезанието по погледи. Джейд наведе очи към здраво сключените си ръце и пое дълбоко въздух.

— Нийл, Ламър и Хъч ни настигнаха с Дона Ди. Бяхме свършили бензина. Взеха ме в колата на Нийл насила. Закараха ме до мястото, където бяха пили бира и ловили риба в ранния следобед и… — Вдигна глава и го погледна право в очите. — Редуваха се да ме изнасилят.

Той я гледа втренчено няколко дълги мига, но нищо не каза.

Джейд добави:

— Опасявам се, че може да е станало същото и с Дона Ди.

— Помощникът ми съобщи, че си питала за нея. Обадих се у тях. Вкъщи си е. Невредима.

Тя въздъхна с облекчение.

— Слава Богу.

Когато заговори отново, гласът му бе тих и вдъхващ доверие.

— Това наистина е сериозно обвинение срещу тези момчета, Джейд.

— Изнасилването е сериозно престъпление.

— Трудно ми е да повярвам, че могат да направят подобно нещо.

— И на мен ми беше трудно да повярвам. Вчера по това време никога не бих допуснала, че това е възможно.

— Е, хайде — каза той, — защо не ми разкажеш какво наистина се случи?