Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breath of Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 156 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. С дъх на скандал

Редактор: Ружа Любенова, Диана Тодорова

Технически редактор: Димка Господинова

Оформление на корицата: Весела Генчева

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lorraine1991)

12.

Колумбия, Южна Каролина, 1978 г.

— Здрасти, Хъч! Помислих, че си умрял. Влизай, мръсно копеле. — Нийл Пачет държеше вратата отворена. Хъч пристъпи в разхвърляната предна стая.

— Заети ли сте?

— Не, по дяволите. Радвам се, че се отби. Ламър! — извика Нийл. — Имаме гост. — Удари с юмрук по стената между два постера. — Седни, Хъч, искаш ли бира?

— Ъ-хъ, благодаря.

— Не си ли на тренировка, господине? — перна го по рамото Нийл, докато отиваше в кухнята за бира.

— Трябваше да съм, но майната й. — Хъч пое студеното питие, гаврътна го и шумно се оригна. — О-о, добре ми дойде. Здрасти, Ламър.

Ламър се появи от хола. Носеше надиплена вратовръзка от мек вълнен плат, въпреки че бе по къси панталони и държеше ракета за тенис.

— Здрасти, Хъч. Как върви футболът?

— Отборът не го бива тази година. Не може да се разчита много на него. Багажа ли си разопаковаш?

Ламър сложи настрани ракетата и махна вратовръзката.

— Опитвам се да си подредя спалнята.

— Защо си правиш труда? — попита Хъч, докато се опъваше в съдрания фотьойл. — Така или иначе, това място ще заприлича след седмица на вертеп. Затова и ми харесва.

Втора година Нийл и Ламър бяха съквартиранти. Къщата бе извън района на колежа, стара, просторна и отдалечена от съседите, които викаха полицията едва след като веселбите излизаха от контрол. Първата година не разрешиха на Хъч да живее с тях, защото неговият футболен отбор трябваше да се настани в спортното общежитие. Завиждаше на свободата им и волната атмосфера в къщата.

— Когато Майръджейн пристигна през пролетта да вземе багажа на Ламър, едва не припадна като погледна вътре — изкикоти се Нийл. — Ако моят старец не беше я подкрепил, когато залитна, щяхме да имаме очертанията на тялото й върху пода на предната веранда. Знаеш как Уили Койоут остави дупка във формата на силуета си в изгнилия под.

Взе си свита цигара с „трева“ от чекмеджето на крайната маса, запали я и опъна два пъти. Хъч мрачно отказа на поканата.

— По-добре да не пуша. Дона Ди подушва миризмата от една миля. Но бих пийнал още бира.

Нийл подаде цигарата на Ламър, който запуши и хвърли на Хъч една от нервните си плахи усмивки. Нийл се върна от кухнята и подаде на госта бирата.

— Малката женичка те държи изкъсо, а? — Нийл взе фаса и вдъхна дима. — Глупак такъв, защо ти трябваше да се жениш веднага след пристигането ни в развъдника на мадами, наречен университет?

— Не е толкова лошо — измърмори Хъч.

Нийл сви ръка зад ухото си.

— Какъв е този шум, Ламър?

— Какъв шум?

— Не го ли чуваш? Звучи като тупкане на топка и подрънкване на верига.

— Майната ти! — Хъч пресуши и втората бира и смачка алуминиевата кутия в юмрук. — Поне мога да чукам всяка нощ.

— И аз — добави бавно Нийл. — Но не се женя за тях.

Първата среща на Хъч с Дона Ди беше на абитуриентския им бал. Той някак си се почувства задължен да я покани. И тя сякаш го бе очаквала — двамата знаеха защо, въпреки че никога не бяха го обсъждали. През лятото след завършването им, ако не беше с Нийл и Ламър, излизаше с Дона Ди.

Хъч винаги я бе харесвал, но започна да я цени още повече. Ироничното мнение на Нийл за нея се обезсмисляше всеки път, когато я видеше. Макар че не беше красавица, Дона Ди бе забавна, мила и открито показваше привързаността си към него. Никога не пропускаше неделните литургии, но още на втората им среща позволи ръката му да се плъзне в сутиена й и да докосне зърната й, а на третата я опипа навсякъде.

Нейна беше идеята да се прехвърлят на задната седалка на колата му след пикника и фойерверките по плажа на Четвърти юли.

— Н-но аз никога не съм помислял… Искам да кажа, Дона Ди, че нямам презерватив.

— Няма значение, Хъч. Толкова много те желая, че не ми пука.

Той реши, че щом тя искаше да загуби девствеността си, не трябваше да внимава и да я пази. А и Нийл му каза веднъж, че девствениците не забременявали. Освен това бе леко пийнал и силно възбуден, а Дона Ди — много податлива, и в крайна сметка страстта надви здравия разум. Оттогава винаги носеше кондоми в себе си, в случай че тя се настроеше отново за любов. Оказа се, че се нуждаят от тях на всяка среща.

— Да не би да чукаш Дона Ди? — попита го направо Нийл в Деня на труда, докато караха водни ски.

— Не — излъга Хъч. — Тя е свястно момиче. Знаеш го.

Нийл го изгледа скептично.

— Не ми е приятно да си мисля, че най-добрият ми приятел има тайни от мен. Ако не й смъкваш гащичките, защо си губиш времето с нея?

— Като че ли ревнуваш, а Нийл? — намеси се шеговито Ламър.

Лицето на Нийл потъмня от гняв. Опакова нещата и си тръгна. И тъй като моторната лодка и скиорските принадлежности бяха негови, Хъч и Ламър нямаха друг избор, освен и те да прекратят почивката.

Когато Дона Ди радостно съобщи на Хъч, че е преодоляла изискванията за прием в университета, той посрещна новината със смесени чувства. Искаше да я вижда в училище и знаеше, че ще му липсва, но Нийл имаше големи планове за него и Ламър.

— Ще направим такъв бум, че ще влезем в аналите на висшето образование — беше обещал на пиян акъл той. — Ще сваляме наред всички студентки.

Първият семестър в колежа Хъч успя да лавира между позицията на защитник във футболния отбор и умиротворител на Дона Ди; между лекциите и очакванията на Нийл. Изпълняваше на футболното игрище каквото му наредят и оставяше мачовете да се разиграват в тиловата част. На някои от часовете ходеха заедно с Дона Ди и тя му пишеше домашните. Той й се отплащаше с обич и любов, които, когато не беше много изтощен, раздаваше с радост.

След мачовете в събота и в неделните нощи участваше в оргиите в квартирата на Нийл. Винаги имаше „трева“, пиене и момичета в изобилие. Един от тези разгулни дни стана причината за първия сериозен скандал между него и Дона Ди.

— Чух в библиотеката три от тях да разговарят за поредната вакханалия през уикенда — оплака му се тя и подсмръкна в носната си кърпичка. — Русата с кожена връв на врата разказваше на приятелките си, че се търкаляла с риж футболист, но била толкова „надрусана“, че не помнела името му. Знам, че си бил ти, Хъч. Ти си единственият университетски играч с червена коса. А на мен ми обясняваш, че при Нийл нищо друго не правиш, освен да изпиваш по няколко бири. Спа ли с блондинката?

Почти чуваше как Нийл го подтиква да излъже и да се отърве от нея. Но вниманието и почтеността му към нея го накараха да я погледне виновно в очите и да признае.

— Страхувам се, че да, Дона Ди. Понякога хората там подивяват.

Тя едва не припадна от рев. Хъч се стресна и се почувства напълно безпомощен. Прегърна я непохватно.

— Съжалявам, скъпа. Не исках да го правя. Но когато съм с друго момиче, не е същото, както с теб. Аз… аз те обичам.

Едва можа да повярва на ушите си, но Дона Ди го чу достатъчно ясно. Вдигна глава и го изгледа с насълзени очи.

— Така ли, Хъч? Наистина ли?

Той беше шашардисан от думите си. Преди да се осъзнае, вече обсъждаха годежния пръстен за Свети Валентин и сватбеното тържество през юни. Когато заминаха за Палмето да съобщят на родителите си за своето намерение, Фриц изрази личното си безпокойство.

— Много си млад да се жениш, сине.

— Знам, тате, но тя наистина иска.

— А ти?

— Разбира се. Имам предвид, че така ми се струва. Искам да кажа, да.

— По любов ли се жениш за нея?

— Естествено. Как иначе?

Размениха си неловки погледи. После Фриц отстъпи и въздъхна.

— Е, щом си сигурен, че точно това искаш…

Сватбата се състоя през втората неделя на юни. Три дни преди това Дона Ди и Хъч преглеждаха получените до момента подаръци във всекидневната на нейните родители. Тя остави настрана комплект ножове за хранене, който току-що бе разопаковала, и промуши панделката на пръчката на една закачалка, от която висяха и други сатенени лентички.

— Хъч?

— Хъм? — Той нагъваше сандвич със салам, който му бе приготвила госпожа Монро.

— Искам нещо да те питам.

— Давай!

Дона Ди отдели доста време да завърже панделката на закачалката, нещо, което правеше още от първото им гости като младоженци.

— Всичко трябва да е ясно преди, двама души да се оженят, нали?

Хъч облиза солта от картофките по върховете на пръстите си.

— Така мисля.

— Става дума за оная нощ, когато заведохте Джейд при канала.

Той замръзна, пръстите му останаха пред устните. Пусна бавно ръката си и се обърна към нея, въпреки че погледът му отбягваше да срещне нейния. Изпъкналата му адамова ябълка заподскача бързо нагоре-надолу.

— И какво за тогава?

— Тя не каза истината, нали? В действителност вие не я изнасилихте. — Обърна заостреното си лице към него.

Хъч се замисли дали да й каже истината, или това, което иска да чуе. Трябваше да признае, че или е изнасилил, или е пожелал най-добрата й приятелка. Положението бе конфузно.

— Разбира се, не беше изнасилване — промърмори той. — Тя ни познаваше. Как може да е изнасилване?

— Опита ли се да ви спре?

Широките му рамене се вдигнаха и отпуснаха в учудване.

— Тя… ъ-ъ… знаеш как някои момичета казват, че не искат нещо, но всъщност не е така.

Дона Ди погледна встрани.

— Ти пожела ли я, Хъч? Искам да кажа, че сигурно си я желаел, иначе не би се възбудил.

Затъпка с големите си крака по килима.

— Не беше точно така, Дона Ди. Кълна се в Бога. Беше… беше лудост! Господи, не знам как по друг начин да го обясня. — Разпери нетърпеливо ръце с длани нагоре. — Като че ли не правех любов с Джейд, окей?

— Окей. — Дона Ди пое дълбоко дъх и го издиша бавно. — Винаги съм си мислила, че излъга, че сте я насилили. Толкова много го е искала, че не си се въздържал, нали? Човешко е. Ти си нормален мъж и какво би могъл да направиш?

Той не обърна внимание на бързо трепкащите й клепки, както и тя на капките пот по горната му устна. Никой не постъпваше честно, но в името на взаимното им спокойствие се налагаше да продължават да се залъгват. На сватбеното тържество Нийл се промъкна до Хъч и прошепна:

— Горещо ти препоръчвам шаферката.

— Тя е първа братовчедка на Дона Ди.

— Не ме интересува чия братовчедка е, но се чука страхотно. — И го ръгна в ребрата. — Помисли си само как ще се забавляваш на семейните сбирки.

— Ти си луд — смъмри го Хъч и се освободи от приятелски преметнатата му ръка през рамото.

— Хей, мой човек, да не би женитбата да ти пречи? Бих се ядосал, ако е така.

В този момент Хъч реши да бъде верен на съпругата си. Няма значение как бяха замазали положението, за да е приемливо за тяхната съвест, Дона Ди беше излъгала и го бе отървала от обвинението за изнасилване. Ревността към Джейд бе основателна, въпреки че никой от тях никога не го призна. Бяха обвързани в общ грях и той не искаше да се крие и да бъде неверен съпруг. Имайки предвид колко мъки бяха причинили на Джейд, съпружеската преданост не беше твърде висока цена за изкупление.

След медения им месец до остров Хилтън Хед Хъч поработи в шерифската служба на баща си, докато стана време за тренировките на отбора. Дона Ди бе нетърпелива да организира домакинството в Колумбия. Според него инстинктът й за семейно гнездо бе прекалено развит. Снощи разопаковаха чупливите порцеланови съдове в стая с опушени стени и тя му сподели намерението си да прекъсне следването.

— Ще спестим парите от моето образование. И без това не съм много умна, Хъч. Какво ще правя с тези хуманитарни науки и биология? Знам какво ми е нужно, нали така? — Протегна се и закачливо го стисна по чатала.

— Нали вземаш още противозачатъчните си хапчета?

— Разбира се. Защо?

Забеляза, че не го погледна в очите, когато му отговаряше.

— Защото последното, от което се нуждаем сега, е да се грижим за бебе.

— Знам това, глупчо.

— Обещах на родителите си, че няма да прекъсвам, ако се оженим. Тази година имам трудни изпити. Треньорът ме гони, че не се старая и не напредвам. Не мога да поема повече отговорности.

Тя остави работата си, прегърна го и бавно го целуна.

— След всичко, което направих за теб, не разбра ли, че щастието ти винаги започва от мен?

Ето го отново — финото напомняне, че беше си заложила главата в торбата точно когато той отчаяно се нуждаеше от помощ. Щеше ли тайната за неговата вина да служи като откуп през целия им съвместен живот? Тази печална мисъл, тормозила го цяла нощ, доведе Хъч следобеда до вратата на Нийл. Седейки сега с него и Ламър, сякаш се връщаше към сцената на престъплението. Беше като стържене на гангренясал зъб — колкото повече дълбаеше, толкова повече болеше. Проблемът съществуваше и нищо не можеше да го премахне.

— Е, как е Дона Ди? — попита го Ламър. — Не съм я виждал от сватбата ви. — Марихуаната беше го размекнала. Проснат на един стол, мяташе кльощав крак над тапицираната му странична облегалка.

— Добре е. Изпраща ви много поздрави.

Нийл взе неотворена бутилка „Джак Даниълс“, завъртя капачката и отпи направо от шишето.

— Каза ли й, че идваш тук?

— Разбира се.

— И тя ти се доверява?! — изкряка Нийл. — Значи е още по-тъпа, отколкото си мислех.

Хъч почервеня. Скочи на крака.

— Не е толкова тъпа. Казва, че си посерко и виждам, че е права. — Отправи се към вратата.

Нийл се изтърколи от стола и застана на пътя му.

— Не се сърди — смекчи тона си той. — Просто се майтапех. Остани. Няколко момичета от Делта Гама обещаха да наминат и да ни помогнат да оправим къщата. Е, няма да оправят само нея — добави с похотлива усмивка. — Ще бъдат повече и двамата с Ламър няма да се справим.

— Не, благодаря — отговори сопнато Хъч. — Отивам вкъщи при съпругата си. — Опита се да заобиколи Нийл, но въпреки алкохола и марихуаната, той бе все още ловък и напълно се владееше.

— Човече, ще успееш ли някога да се отървеш от дълга си към нея?

Хъч се спря.

— Какъв дълг?

— Не се прави на глупак. Говоря ти за отплащането към Дона Ди за това, което направи за нас.

Хъч погледна бегло и виновно към Ламър, но той бе извърнал очи.

— Не знам за какво говориш.

— По дяволите, не знаеш! — изхили се гадно Нийл. — Опитваш се да благодариш на Дона Ди, защото излъга и отърва задника ти от пандиза. Първо я чукаше. После се ожени за нея. А сега играеш на послушно кученце.

— Млъкни!

— Тя наистина би те издрала, ако знаеше как ти се наслаждава на най-добрата й приятелка. Не е ли вярно, Ламър? — попита той и погледна към другото момче, което се чувстваше адски неудобно. — С теб прекарахме добре, но Хъч със сигурност си въобразяваше, че Джейд е била специално определена само за него.

Хъч доближи грозноватото си лице до неговото.

— Ти си долен кучи син, Нийл. Не искам повече да имам нищо общо с теб!

Бутна го настрани и изхвърча през вратата. Ламър извика след него:

— Хей, Хъч, Нийл нямаше нищо лошо предвид. Не си отивай!

Приятелят им продължи да крачи и не се обърна.

— Пак ще се върнеш! — изкрещя Нийл през мрежестата врата. — Знаеш чия е мандрата. Когато ти се дояде сирене, ще се върнеш.

Скоро след като Хъч излезе от къщата, Ламър се оттегли в спалнята си и остави Нийл сам да си мърмори афектирано. Той рядко се вбесяваше, но в този случай Ламър се страхуваше от него. Не можеше да определи кое го плашеше повече — избухванията или зловещото мълчание. Когато Нийл се спотайваше и не приказваше, а гневът му се разпалваше отвътре като сяра в дълбините на Пъкъла, човек усещаше отдалеко яростта.

Ламър мразеше къщата, но нямаше смелост да каже на Нийл и да се изнесе. Беше се тормозил по въпроса през лятната ваканция. Искаше му се Майръджейн да го помоли да прекъсне следването и да остане у дома за една година, а после пак да продължи образованието си. Искаше нещо да го предпази от съжителството му с Нийл през следващата година.

Но нищо не стана, а той не събра кураж да му съобщи за желанието да подреди живота си по друг начин. Хрисимо си събра багажа в Палмето и го закара в старата къща, наета и за втората година. Кашоните и куфарите още лежаха натрупани около стените на спалнята и чакаха да ги разопакова. Липсваше му стимул, легна и сгъна ръка над очите си. Хъч си обърна сега гърба и Ламър изгуби и най-малката надежда да избяга някога от Нийл. Ако му кажеше, че иска да се премести, кой знае какво щеше да направи. Изглежда бе обречен да остане.

Пиянствата продължаваха денонощно. Нийл се обграждаше с хора, които твърдяха, че го харесват. Но Ламър ги подозираше, че обичаха повече това, което той им даваше. Смяташе че те, с малки изключения, се страхуват да не обидят Нийл, както и той самият. Бяха принудени да приемат поканите му.

Вратата на квартирата винаги беше отворена за непознати, готови за секс, алкохол и леки наркотици. Постоянният поток от търсещи удоволствия студенти не позволяваше на Ламър да се уедини. Дори когато се оттеглеше в стаята си и затвореше вратата, някой винаги нахлуваше да търси тоалетна или свободно легло за любов.

Самата мисъл за още девет месеца безкрайни веселби го отегчаваше. Нийл бе ревнив спрямо всичко, което отслабваше тиранията му над приятелите. Настояваше за абсолютна лоялност и постоянно присъствие. Затова се разсърди днес на Хъч. В действителност го ревнуваше от Дона Ди, защото ангажираше по-голямата част от времето му.

Ламър беше дълбоко потресен от споменаването на инцидента с Джейд. Тримата се опитваха да не говорят за случката. Дори когато Гари Паркър се обеси, а Джейд и майка й напуснаха Палмето, те отбягваха да свързват тези събития с онази студена, ужасна нощ край канала. Но колкото и да се стараеха, споменът винаги успяваше да се прокрадне. И сега, както обикновено, Нийл пръв натякна за инцидента.

Дали не ги манипулираше с него, или само обвиняваше Дона Ди? Той им го припомняше всеки път, щом искаше нещо. Държеше ги нащрек. Докога, зачуди се Ламър. Цял живот ли? Мисълта го прониза като нож. Последното, което искаше, е да бъде прицел за подигравките на Нийл. Не дай боже да разбере, че Ламър е влюбен!

Освен нежеланието да продължава да живее с Нийл, той се чувстваше нещастен и от раздялата с новата си любов — млад учител по английски на осмите класове в прогимназията на Палмето. Бяха се запознали случайно на кино. Първата им среща не бе особено романтична — пиха кафе след филма и разговаряха до среднощ. Останалата част от лятото се виждаха почти всяка вечер. Веднъж, след разходка с колата по крайбрежието, Ламър бе признал неуверено:

— Не мога да те поканя вкъщи. Живея с майка си.

— И на мен ми се иска да се усамотим.

Уговориха си тайна среща в един мотел. Там, ако изключим изнасилването на Джейд Спери, Ламър загуби девствеността си. И тъй като приятелите му имаха погрешна представа, че спи с момичета от години, нямаше как да развали мита и да сподели за най-великата нощ в живота си.

Беше изключително дискретен, истинско постижение при съжителство с Майръджейн. За нея нямаше никакво значение, че Ламър вече бе живял цяла година далеко от дома — искаше отчет за всяка минута от времето му. За негов късмет тя не узна за инцидента с Джейд Спери. Беше една от първите, които осъдиха момичето за самоубийството на Гари. Като знаеше колко е нечестно, Ламър дълго воюва със съвестта си дали да не запознае майка си с някои факти. Но борбата му остана символична — съхрани в себе си всичко.

И до днес не можеше да повярва, че е имал късмет да се отдалечи от тази неприятност невредим. Чувствайки се, сякаш живееше в отмерено време, той взе допълнителни предпазни мерки, за да не усети майка му любовната му връзка.

Вече два гряха лежаха на съвестта му. Нямаше да се отърве безнаказано за прегрешенията. Плащаше за тайните си злодеяния чрез обречеността да живее втора година под властта на Нийл.

Насили се да стане и да се подготви за вечерта. Наистина трябваше да разопакова багажа, преди да пристигнат момичетата. В противен случай щяха да забутат нещата му и нямаше да може да ги намери. И тъй като Нийл очакваше от него активност, щеше малко да се „надруса“, малко да се напие, а после сигурно щеше да вкара някое момиче в спалнята си.

Наскоро прие за себе си следната житейска философия — за да оцелее човек в този жесток свят, трябва да прави каквото очакват от него, а не каквото иска.