Сандра Браун
С дъх на скандал (17)

16.

Палмето, Южна Каролина, 1987 г.

— Педито му с педи! Можете ли да повярвате? — Нийл Пачет тръсна учудено глава и сръбна от бърбъна с юда.

Хъч Джоли също беше шокиран от новината за Ламър. Само че не бе така открит.

— Последните няколко години рядко се виждах с него — отбеляза той. — Не му бях близък като теб.

— Какво искаш да кажеш? — попита отбранително Нийл.

— По дяволите, нищо, освен че бях настрана. Ти не забеляза ли някакви промени в него през всичките тези години.

— Не, и това означава само едно.

— Какво?

— Че си е бил винаги такъв — каза Нийл. — През цялото време, докато се влачеше с нас, е бил обратен. Ща не ща, си мисля за това. Живял съм с педи! Господи!

До този момент Дона Ди се въздържаше да се включи в разговора.

— Жалко е, че оплювате някой, който току-що е починал. Все ми е едно дали Ламър е бил педераст, беше просто човешко същество. Беше наш приятел. Мъчно ми е за него.

Нийл се изкикоти.

— Хъч, трябва да поговориш с женичката си. Обясни й някои неща. Както се е закахърила за педитата, може би ще трябва да се премести като Ламър в Сан Франциско.

— Знаеш ли — продължи той, — това трябваше да ми отвори очите. Първо се изнесе от къщата, където живеехме, а после веднага след дипломирането замина за Калифорния. Кой нормален човек би искал да живее сред разни хомота, ако и той не е такъв? Още тогава трябваше да разбера, че е с обратна резба.

Дона Ди си отвори устата да каже нещо, но Хъч я стрелна предупредително с поглед.

— Остана ли от мидения сос, скъпа?

Тя се запъти сърдито към кухнята. Често се вбесяваше от най-малкото. Напоследък мрънкаше за по-голямо жилище. Бяха купили това след завръщането от Хаваите. Не беше по-добро от къщата в базата, но не можеха да си позволят друго.

Дона Ди използваше дома им за безброй предпоставки, с които обясняваше лошото си настроение. Хъч не обърна внимание на шума от тракането на съдове и блъскането на врати, долитащ от кухнята. Наля още питие на госта си.

Нийл продължаваше темата за скорошната смърт на Ламър Грифит.

— Знаеш ли болестта, от която умря? Как й викат?

— СПИН — намеси се Дона Ди, носеща поднос със сос и пържени картофки.

— Баща ми казва, че само педерастите я хващат. Идва от чукане отзад. Как ли става?

Хъч си топна в соса. Повечето мускули от футбола се бяха отпуснали и натрупали около корема, но той продължаваше да задоволява апетита си на атлет.

— Във вестниците пише, че е умрял от пневмония — изсумтя той с пълна уста.

— На Майръджейн й се иска всеки да им вярва — отбеляза Нийл. — Дори не го зарови тук в парцела на Кауънови, с който толкова много се гордее. Кремиран е в Калифорния. Купчината пепел сигурно не е била по-висока от това — посочи той с ръце пространството около пет сантиметра. — Чух, че накрая тежал петдесетина килограма.

Засмя се.

— Боже, можете ли да си представите що за погребение е било? Групичка от подсмърчащи педита: „О, мили мой, не зная какво ще правя без скъпоценния ми Ламър“ — имитира ги Нийл с напевен фалцет.

Дона Ди скочи на крака.

— Ти си и винаги си бил лайно, Нийл Пачет! Извинете ме. — Отново излезе от стаята.

Секунди по-късно чуха вратата на спалнята да се затръшва. Нийл изду с език бузата си.

— Твойта старата ме съсипва от смях, Хъч.

Хъч погледна по посока на гневното излизане на Дона Ди.

— Трябваше да работя извънредно, а тя не обича да остава нощем сама.

След като се уволни от флотата, единствената работа, която Хъч успя да намери, беше в завода за соя. Дона Ди ненавиждаше зависимостта му от Пачетови и той не искаше да го споменава пред Нийл. Никога не бяха обсъждали евентуалното му завръщане в колежа. Дори и да имаше пари, липсваше му инициатива.

Дона Ди работеше като секретарка в гинекологичен кабинет. Едно от предимствата бе, че получаваше безплатни прегледи и лечение. Бяха женени почти от десет години, но все не можеше да забременее. Бореше се с безплодието с необичаен за Хъч фанатизъм.

Беше се опитвал да я успокои. „Ти не разбираш, викаше му тя. Ако нямаме дете, няма смисъл да живеем заедно“. Той не виждаше логика в това, но не продължаваше спора, защото винаги завършваха със скандал и се чувстваше потиснат. Сигурно мъжете не разбираха този хормонален женски инстинкт. Майка му беше страдала от същото нещо, тъй като искаше повече деца.

Поне веднъж седмично Дона Ди се връщаше от работа със статия за нова технология на зачеване, предназначена за бездетни двойки. Поредният революционен метод за оплождане постоянно му го представяше по някакъв унизителен и конфузен начин.

Или се любеха, докато го заболят тестисите, или трябваше да еякулира в пластмасова торбичка, или пък тя се разхождаше наоколо с термометър в уста и когато температурата бе подходяща, казваше: „Сега“, и той трябваше да действа, независимо дали беше средата на нощта, или по време на обеда в неделя. Веднъж дори го хвана, докато бе в тоалетната, почука на вратата и нареди: „Не си прави труда да си вдигаш гащите. Време е“. Считаше, че тактиката й е доста далеч от романтиката.

Хъч не се смяташе виновен за нейната идея фикс. Вършеше си добре работата, спермата му бе качествена. Всички лекари, които ги преглеждаха, казваха едно и също — Дона Ди не може да роди. Но тя беше твърдо решила, че не е така. Сякаш трябваше да докаже на света, на него и на самата себе си, че може. Той се опасяваше, че манията й за дете имаше връзка с инцидента с Джейд Спери. Не искаше да знае със сигурност дали експлозивът на Дона Ди бе нейната вина и никога не заговори за това.

Нийл пресуши чашата си с бърбън и я сложи на ръба на масичката.

— Ожени се много рано, Хъч. Не ти ли казвах? Но не ме послуша. Сега си вързан вкъщи с жена — лепка, а аз все още си живея. — Млясна доволно с устни. — Ела с мен довечера. Ще си направим кефа както едно време. Не ми идва на ум по-добро изпращане на нашия приятел Ламър.

— Не, благодаря. Обещах на Дона Ди да отидем на кино.

— Лошо — Нийл стана с въздишка и тръгна бавно към вратата. Хъч го последва. — Между другото — вметна Нийл — моят старец ме помоли да попитам за майка ти. Как е тя?

— Както би могло да се очаква. Най-после продаде къщата и взе по-малко място. Работи в църквата, за да си запълва времето, откакто татко го няма да се грижи за него.

Преди година шериф Фриц Джоли бе на оглед на изгоряла сграда, когато една греда падна върху него и счупи таза му. Месеци наред лежа в болницата. Дори след като се прибра вкъщи, никога не възстанови първоначалното си здраве. Болестите следваха една след друга и накрая почина от инфекция.

— Предай й, че татко каза да се обади, ако има нужна от нещо.

— Благодаря, Нийл, ще й предам. Тя ще се зарадва.

— Най-малкото, което би могъл да направи, е да се погрижи за нея. Твоят баща вършеше доста услуги на моя. Знаеш ли… — той се пресегна и потупа джоба на ризата му, — не е лошо в шерифската служба да има човек с по-широки възгледи. Харесва ли ти да работиш във фабриката?

— Страшно смърди.

Нийл се подсмихна и тупна леко Хъч по рамото.

— Нека да видя какво мога да направя.

Хъч хвана Нийл за ръкава, когато той се опита да си тръгне.

— Какво имаш предвид?

Нийл му бутна ръката.

— По-добре върви да видиш жена си. Извини й се заради лошия си приятел. Досега не съм срещал жена, която да не се размаже при извинение.

Хъч тръсна голямата си червенокоса глава като раздразнено куче.

— Кажи ми какво искаше да кажеш за работата ми в завода.

Нийл се намръщи, сякаш му бе неприятно да разкрие тайната. Понижи глас:

— Време е някой истински да помисли за теб, Хъч. Шерифът, който пое службата след смъртта на баща ти, е толкова тесногръд, че чак скърца като върви. Баща ми смята, че отделът се нуждае от свежа кръв. Разбираш ли сега накъде бия?

— За мен ли? — попита Хъч тихо в унисон със съзаклятническия тон на Нийл.

Нийл се усмихна широко.

— Знаеш ли колко приятно ще стане на тъгуващата ти майка, ако поемеш пътя на баща си.

— Кандидатствах за мястото на помощник-шерифа, когато напуснах флотата. Но не ме приеха.

Нийл сложи ръце на хълбоците си и тръсна глава, като че ли се дразнеше от глупостите на дете.

— Твоят проблем, Хъч, е, че нямаш вяра. Нима Пачетови някога са се проваляли, когато искат да постигнат нещо? Една дума тук, друга там — и всичко се урежда.

— Ако имам по-добра работа, нещата у дома наистина ще се улеснят. — Хъч погледна към задната част на къщата, където се цупеше Дона Ди. — Бих направил всичко, за да се добера до шерифската служба.

Нийл му се усмихна хитро и го плесна леко по бузата.

— Точно на това разчитаме, Хъч. Точно на това.

 

Иван си почиваше в кабинета си с чаша „Джак Даниелс“, когато Нийл се прибра вкъщи. Влезе и се запъти направо към барчето. Държеше го в неизвестност, докато си приготвяше питие.

Иван го търпя до едно време, после хвърли вестника настрани и попита:

— Е, как го прие той?

— Татко, захапа въдицата веднага като огладняла риба.

Иван удари с длан по облегалката на коженото канапе.

— По дяволите! Това се казва добра новина! Нямам търпение лично да изритам онова копеле на мястото. Но, разбира се, трябва да уредим нещата бавно. Хъч ще започне като помощник-шериф и постепенно ще напредваме. След година, да кажем най-много осемнадесет месеца, ние ще поемам местните закони и прокарването им.

Нийл вдигна чаша за наздраве.

— Може и да си стар, но все още можеш да се биеш на бързея.

— Ами, стар! — изрева Иван. — Все още лавирам, надпявам и слагам в малкия си джоб мъжете, с двадесет години по-млади от мен.

— Може би само някои от тях — ухили се Нийл.

Иван го погледна.

— Чуй ме, момче. Що се отнася до пиенето и хойкането, справяш се добре. Но не забравяй лавирането. А и не работиш много-много. Трябва да поставяш бизнеса над уискито и жените, в противен случай ще затънеш, преди да посмееш да нагазиш във водата.

— Но аз се трудя — отвърна начумерено Нийл. — Тази седмица ходих в завода три дни.

— А през останалите износваше гумите на новата кола, която ти купих.

— Каква полза има да се престаравам във фабриката. Ти си все още шефът. И отхвърляш всяка моя идея.

Раздразнен, Иван побутна напред празната си чаша.

— Налей ми още уиски! — Нийл се подчини, но не изпълни поръчката с удоволствие. Иван отпи и продължи: — Засега не виждам нужда да харча повече пари за подобряване или разширяване на производството. Но напоследък мислих доста върху нашето бъдеще и реших, че е време да се ожениш.

Нийл тъкмо вдигаше чашата си с разредено уиски. Спря се и погледна баща си.

— Решил си какво?

— Че е време да се ожениш.

— Що не се таковаш!

— Няма да ти търпя безочието! — извика Иван и удари с юмрук по облегалката. — Засега те бива само да караш бързо, да пиеш много и да тичаш след леки жени. — Насочи показалец към сина си. — Ако искаш да те уважават и да се страхуват от теб, първата стъпка е да се ожениш.

— Защо си мислиш, че умирам някоя хленчеща съпруга да увисне на врата ми? Този начин на живот е за глупави копелета като Хъч. На мен ми харесва, както си живея.

— Значи не се притесняваш от клюката за теб и Ламър.

Реакцията на Нийл беше бърза и остра.

— Каква клюка?

Сега, когато бе сигурен, че е ангажирал вниманието на сина си, Иван се облегна по-удобно на канапето.

— От деца сте заедно. Хората трудно ще повярват, че не си знаел какъв е. — Изгледа го изпод вежди. — Аз самият малко се чудя.

— Продължавай, старче! — обади се заплашително Нийл.

— Живеехте сами. Сега перверзията на Ламър стана публично достояние и е само въпрос на време да започнат да спекулират с теб.

Яростта на Нийл се изразяваше единствено в тясно присвитите му очи.

— Който ме вземе за педераст, е пълен идиот. Има поне сто жени само в този град, които много добре знаят, че съм нормален. Ти просто раздухваш нещата, за да ти се покоря.

Гласът на Иван остана спокоен.

— Самият ти ми каза, че Ламър спял с жени, докато сте били в колежа. Хората могат да предположат, че и твоите флиртове са само за прикритие. — Отпи от уискито, без да сваля пронизващите си очи от Нийл. — Момчето на Майръджейн бе по-разгонено от козела на Хоуган. Не искам да се говори същото и за моето момче. — И кимна сериозно: — Една съпруга би спряла клюката. Още по-добре ще стане, ако се появи и бебе девет месеца след сватбата. — Пое самодоволно дъх, огледа стаята и добави: — Момче, не ми се иска да умирам, по дяволите. Не желая да се отказвам от нищо, което ми принадлежи. — Острите му очи отново се спряха върху Нийл. — Бих си отишъл много по-спокоен, ако знам, че оставям след себе си наследници. — Цялата му злоба се изля като порой. — Единственото нещо, което стои между мен и сигурността за безсмъртие, си ти. Поне се потруди да направиш син — наследник.

— Бог ми е свидетел какъв богат опит имам.

Иван прие комичната забележка на Нийл като отстъпление. Взе притурката на „Поуст енд Куриър“ от Чарлстън, която четеше при влизането му. Подхвърли я към сина си. На първата страница имаше снимки на млади дами в бели рокли на волани.

— Ето реколтата от дебютантки през този сезон — каза кратко Иван. — Избери си една.

 

Марла Сю Пикенс беше подходяща: руса, със сини очи и баптистка. Родословието на майка й бе безукорно. Бащата и неговият партньор бяха натрупали състояние от производството на тръби от стари железа. На Иван му харесваше съчетанието на аристократизъм и груб комерчески дух в произхода й.

Марла Сю бе третото дете и единствената дъщеря. По-големият брат бе очевидно наследникът на бизнеса с тръби. Другият бе практикуващ лекар в Чарлстън.

Що се отнася за самата Марла Сю, тя бе млада жена с уравновесен характер и приемаше за естествени влиянието на нейното семейство и природната си красота. Нямаше големи амбиции, освен да се ожени сполучливо, да бъде любезна домакиня и да възпита още едно поколение в Южна Каролина, безупречно като самата нея.

Този план за нейното бъдеще бе продиктуван не толкова от суета или наивност, колкото от липса на интелигентност, въпреки псевдоизтънчеността й. Иван отчиташе факта като положителен. Искрено одобряваше избора на Нийл, направен единствено по външния й вид. Марла Сю неволно им помогна, защото се влюби в Нийл още първата вечер.

Известен в обществото на Чарлстън познат на Иван му дължеше услуга.

— Ще анулирам дълга ти, ако можеш да уредиш покана за мен и сина ми за един от баловете на дебютантките.

В началото на вечерта Пачетови наблюдаваха отстрани. Не беше трудно човек да забележи Марла Сю. Тя блестеше, както огърлицата от диаманти около тънката й благородна шия. С приповдигнато от шампанското настроение Иван потупа Нийл по гърба, докато гледаха Марла Сю да валсира покрай тях.

— Е, момче, какво ще кажеш?

Нийл отправи към момичето тежък поглед, който беше стопявал много целомъдрени скрупули.

— Няма никакви цици.

— Хей! Щом ти каже „да“, ще можеш да й купиш чифт големи.

Нийл покани Марла Сю на танц и вложи целия си чар, с който се славеше. Всяка сричка от ухажването му падаше на място. Тя се усмихваше превзето, изчервяваше се и чистосърдечно му повярва, когато той каза скромно:

— Бих искал да ви се обадя някой път, но сигурно сте много заета, за да разговаряте с провинциалист от Палмето като мен.

— О, не, не съм! — възкликна искрено тя. После наведе очи и много тихо добави: — Искам да кажа, че ако желаете, ще се радвам да се чуем някой път, Нийл.

— Аз съм твърде възрастен за вас.

— Не съм на същото мнение. Десет години са нищо.

На другия ден получи две дузини бели рози, последва и телефонно обаждане. Определиха си среща за обяд. След това не я потърси цяла седмица.

— Част от стратегията ми — увери той баща си, нетърпелив поради протакането.

Нийл се оказа прав. Марла Сю беше трогателно развълнувана, когато най-после го чу, и веднага го покани на неделен обяд със семейството си в Чарлстън. Нийл се държеше превъзходно и отговаряше почтително на въпросите на бащата. Ласкаеше майката и снахите и скоро те се разтопиха от удоволствие.

Запази пълно самообладание. Неговият старец беше прав — нямаше нищо по-приятно от манипулирането на хора. Е, освен секса, но той не очакваше това от Марла Сю.

Иван го беше предупредил да внимава с нея.

— Това момиче е девствено със сигурност. Не го закачай до първата брачна нощ.

— За толкова глупав ли ме смяташ? — попита обидено Нийл. — Тя е убедена, че много я уважавам, за да я примамя в леглото, преди да се оженим. Главозамайва се и си мисли, че упражнява над мен контрол.

За да се облекчи от напрежението на ухажването, Нийл си намери в Палмето една жена с неутолим сексуален глад, чийто съпруг често пътуваше в командировки.

С Марла Сю се срещаше, доколкото позволяваха училищните й ангажименти. Телефонната му сметка ужасно набъбна, похарчи цяло състояние за цветя. Но инвестициите си заслужаваха. Беше поканен да прекара цял уикенд в Чарлстън. Въоръжен с трикаратов диамант и скромно поведение, Нийл помоли Марла Сю за честта да му стане съпруга. Както очакваше, тя каза „да“ веднага.

Сватбата щеше да бъде събитието на годината. Нийл не можа да повлияе единствено на тъща си, която искаше всичко да стане според техните обичаи. До деня на разписването той бе готов за целия ритуал и новото си положение.

За сватбените тържества се настаниха с баща си в един хотел в Чарлстън. Те започваха в петък с обяд, даван в чест на младоженците в дома на родителите на тъщата.

— Представи си само — прошепна на ухото му Марла Сю, — утре вечер ще бъдем двамата. Сами.

— Не ми говори за това, скъпа, защото ще се възбудя още сега в приемната на баба ти.

Въпреки консервативното си възпитание, тя харесваше приказките му.

Хвана я и плътно я притисна към себе си. Тогава зърна младата жена в другия край на стаята. Гледаше го дръзко, хладнокръвно и той веднага прочете поканата в очите й. Докато я наблюдаваше, тя потопи във виното си пръст, пъхна го в уста и бавно го изтегли навън. Той се възбуди.

— Нийл! — изписка Марла Сю и приятно се изчерви. — Дръж се прилично.

— Тогава спри да ме съблазняваш — каза той, като я остави да се заблуждава, че тя е причината за възбудата му.

Няколко минути по-късно младата жена дойде при тях.

— Кога ще се запозная с младоженеца, Марла Сю?

— О, Нийл — моята приятелка от детинство. Тя е шаферката ми.

Той не разбра как се казва, но това нямаше значение. Улови предизвикателния й поглед.

— Радвам се, че най-после се запознахме — каза бавно тя. Ръкуваха се и докато си пускаха ръцете, средният й пръст погали дланта му.

В здрача на петъчната вечер всички от празненството се събраха за репетиция в храма на голямата баптистка църква, където нахакан декоратор подреждаше вече кошници с цветя и свещници. Всеки път, щом Нийл погледнеше към шаферката, той се убеждаваше, че функцията й е определена погрешно, ако тя беше девствена, той би трябвало да може да лети. Погледите, които му мяташе, съвсем не бяха почтени. По-късно научи, че баща й бил партньорът на господин Пикенс. Възхищаваше се от момиче, с дързостта да флиртува толкова открито, и достатъчно умно, за да не го забележат.

От църквата кордонът от коли се отправи през няколко пресечки към ресторанта, където Иван даваше официална вечеря. Не се скъпеше и щедро пръскаше пари. Използваше случая да се покаже като отличен домакин. С високо вдигната чаша шампанско и навлажнени очи се обърна към гостите.

— Да можеше само майката на Нийл да бъде с нас тази вечер и да празнува хубавия повод. Сине, надявам се ти и скъпата ти булка, Марла Сю да бъдете така щастливи заедно, както бяхме ние с Ребека.

Докато Нийл смирено отпиваше от виното си след сантименталния тост, а шаферката го милваше по чатала под салфетката в скута му.

Когато официалната част от вечерята приключи, всички се поотпуснаха. Сред гостите бе и наскоро избраният шериф на Палмето, Хъч Джоли, кръстникът на Нийл. Танцуваше със съпругата си под звуците на поръчаното трио.

Марла Сю отваряше сватбените подаръци и пискаше от радост при разопаковането на всеки един. Шаферката мина покрай Нийл.

— Извинете ме — прошепна тя съблазнително и излезе от салона.

Нийл изчака около шестдесет секунди, наведе се към булката и се извини.

— Имам малко работа.

— Каква?

Взе лицето й в шепи.

— Булките не трябва да задават много въпроси, иначе ще развалят сватбените изненади.

Сините й очи заблестяха.

— Толкова много те обичам!

— Аз също.

Целуна я леко, преди да си проправи път в тълпата. Беше почти до вратата, когато го спряха Хъч и Дона Ди.

— Тя изглежда симпатично момиче — каза Дона Ди. — Много по-добро, отколкото заслужаваш.

— Знаеш ли, Дона Ди, цяло чудо е, че с този твой остър език все още не си нарязала на парчета члена на Хъч.

— Да се задавиш дано!

Хъч се опита да ги помири.

— Наистина се сродяваш с чудесно семейство, Нийл. Роднините й са луди по теб.

Някъде из коридорите го чакаше копнееща млада жена. Опасността да ги хванат засилваше желанието му. Не можеше да устои на интригата. Гореше от нетърпение да бъде с нея.

— Чувствайте се като у дома си. Татко доста се поохарчи за празненството. Почерпете се.

Преди да успеят да го задържат, той излезе. Пред ресторанта имаше фоайе. Вдясно започваше къс коридор. Нийл почти го подмина, когато вратата на дамската тоалетна се отвори. Шаферката му се усмихваше подканващо.

— Какво те забави толкова? Започнах да си мисля, че няма да дойдеш.

Вмъкна се и заключи вратата. Сумрачната стаичка напомняше за скъп будоар с кретон на цветя и огледала в позлатени рамки. Едва бе влязъл и тя го прегърна. Отворените им устни се сляха в страстна целувка.

— Ти си луда — мърмореше той, докато я хапеше по шията. — Сигурно много мразиш Марла Сю.

— Обожавам я! — Тя се триеше в него, разкопча копчетата на ризата му и замилва гладкия гръден кош с острите си маникюри и влажен, пъргав език. — Просто ми е хоби, това е всичко. Някои момичета събират музикални кутии или антични бутилки. Аз колекционирам младоженци.

Вдигна полата й, хвана я отзад и тогава разбра, че беше само с жартиерен колан и чорапи. Притегли я нагоре и по-плътно до възбудения си член.

Тъй като ръцете му бяха заети, тя разкопча коприненото си бюстие и отпусна гърдите си върху колосаната му риза. Триенето втвърди зърната й. Нийл наклони глава и лапна едното. Тя разкопча панталона, бръкна в бельото му и извади твърдия му член.

— Мм — изстена тя, докато го галеше.

— Искаш ли го, скъпа? — изпъшка той. — Твой е. Сложи ръце на раменете й и я побутна на колене пред него. Тя го пое изцяло в устата си. Той зарови пръсти в косата й и тласна бедрата си напред. Отметна глава назад към вратата, загубил контрол от чувствеността на устните й.

Жената успя да се освободи от хватката му.

— Съжалявам. Нямаме много време. — Приседна на тапицираното канапе, облегна се назад и вдигна колене. Нийл залитна и падна върху нея. Зарови лице между гърдите й, мачкаше ги грубо и проникваше в тялото й. Колкото по-усърдно помпеше, толкова по-доволна ставаше тя. Еякулираха едновременно. Захапа гърдата й, за да не извика.

Няколко секунди лежаха запъхтени. Когато Нийл се изправи, тя седна, отметна косата от лицето си и погледна ухапаното по бюста си.

— Кучи син!

Хилейки се, той оправи тоалета си, отиде до умивалника, изми си ръцете и приглади перчема си назад. На вратата се спря и се обърна към нея, все още лежаща на канапето.

— По-добре се измий, преди да се върнеш на тържеството — каза Нийл и кимна към интимната й област. — Вдигаш смрад до небесата.

Когато отключи вратата и отвори, чакаше го неприятна изненада. На прага стоеше баща му с убийствена физиономия.

— Долен скапан минетчия! — изрева Иван.

Още от обяда той започна да мърмори на Нийл за недискретността му. Вярно, беше дивашко и влудяващо, доставяше огромно удоволствие. Младоженец, но не бе педал. Никой нормален мъж под деветдесет години не би устоял на такова свободно и директно предлагане.

 

Другите не бяха разбрали. Дори не бяха забелязали отсъствието им. Нийл се присъедини отново към празненството, прегърна булката си и я целуна, а приятелите и семейството й се усмихваха снизходително. Шаферката щеше да си мълчи. Какво толкова бе станало? Гневът на неговия старец беше неоправдан, избухването му започваше да играе по нервите на Нийл.

— Всъщност, татко, тя е минетчийка — отбеляза той цинично.

Иван пусна кормилото на колата и го удари през устата. Нийл не успя да се предпази.

— По дяволите! — извика той. — Недей да го правиш никога повече!

— А ти недей да изглупяваш отново! Да чукаш шаферката, докато булката и семейството й са в съседната стая — измърмори Иван. — Къде ти е акълът? Можеше да провалиш цялата работа с този проклет щур номер.

— Но нищо не стана — озъби се Нийл. — Така че млъкни!

— Поръчал съм три курви за ергенската ти вечер. Не можеше ли да почакаш малко?

— Разбирам желанието ти да пръскаш средства, но бас ловя, че наетите проститутки не могат да направят нещо толкова вълнуващо като чукането на шаферката вечерта преди сватбата.

Иван беше готов пак да го удари. Вместо това сграби здраво кормилото и натисна газта. Отиваха в хотела, където шаферите на Нийл бяха поканени да отпразнуват последната му ергенска нощ.

— Ти сам реши да се жениш за нея. Ако исках само майка за внучетата ми, можеше да намерим достатъчно почтено момиче и в Палмето. Но избрахме тази жена, защото джобовете на баща й са подплатени със стодоларови банкноти. На двадесет и пет години тя ще наследи купища пари, а повечето от тях ще са твои. Но ако продължаваш да чукаш приятелките й по тоалетните, много се съмнявам дали ще ти се повери и цент.

— Почакай малко, почакай! — обади се разгорещено Нийл. — Нали не очакваш да променя начина си на живот след сватбата? Избий си го от главата.

Иван погледна сина си, без да намалява скоростта.

— Пет пари не давам дали ще се мандахерцаш с всяка фуста от Чарлстън до Маями и обратно. Но бъди разумен. Отнасяй се със съпругата си като с фин порцелан, използван само за специални случаи.

— Носи й от време на време малки подаръци. Направи й деца да се занимава с тях. После можеш да чукаш, която си поискаш и тя няма да го прави на въпрос. Но, за Бога, не излагай на показ кирливите си ризи.

Нийл възнегодува срещу конското на баща си. Ако познаваше нещо добре, това бяха жените.

— Чуй ме, старче, знам как да се държа с една жена, окей?

— Само така си мислиш.

— Не е нужно да ми казваш… Татко!!!

Но Иван нямаше късмет. Изобщо не видя товарния влак.