Сандра Браун
С дъх на скандал (29)

28.

— Къде отиваме? — попита Джейд. — Знам посоката, но защо?

— Почакай и ще разбереш.

Фаровете осветяваха тунела от дървета, който свършваше при плантаторската къща, купена наскоро от Джейд за Джи Ес Ес. Дворът бе залян от лунна светлина, само гъстият листак на дърветата хвърляше тъмни сенки. Къщата изглеждаше ослепителна и величествена, много по-добре, отколкото на острата дневна светлина.

Дилън се усмихна тайнствено и измъкна фенерче от жабката на камиона.

— Хайде, всичко е наред. Собственикът й ми е личен приятел.

Минаха заедно през големия двор и се изкачиха по предното стълбище. Старите дъски изскърцаха под тежестта му.

— Трябва да ги поправя, преди някой да се нарани — отбеляза той и извади ключ от джоба на джинсите си.

— Откъде взе ключа?

— Ако не спреш да питаш, ще развалиш изненадата.

— Каква изненада?

— Още един въпрос.

Мирис на плесен, характерен за изоставени къщи, ги посрещна, когато той отвори входната врата и въведе Джейд в широкото антре. Дилън светна с фенерчето и лъчът обходи пода с италианска мозайка.

— Това е забележително място.

Джейд се хвана за лактите си.

— През деня ми харесва повече. Сега е много призрачно.

Беше объркана и леко разочарована. Когато тръгнаха от дома й, тя предположи, че той ще я заведе направо във фургона си. Не можеха да останат в къщата й. Дори и да се промъкнеха покрай Кети и Грейъм, тя щеше да се чувства неудобно, като знаеше, че те са в съседните стаи. Не искаше допълнителни задръжки.

Имаше време да разсъждава за тези неща и можеше да изгуби смелостта си. Разрушената стара къща, празна от години, не я предразполагаше. Беше засегната леко и от отлагането. Толкова лесно ли се охлаждаше пламъка му?

— Дай ръка и внимавай със стъпалата.

Тя се хвана за него. Той я поведе нагоре, като я изненада колко умело отбягваше счупените и опасни стъпала.

— Бил ли си тук и по-рано?

— Ъ-хъ.

— Без мен?

— Ъ-хъ.

— Кога?

— Внимавай, тук има ръждясал гвоздей.

Стигнаха площадката, Дилън се обърна надясно и освети коридора. Вратите на всички стаи бяха отворени, с изключение на последната. Дилън я заведе точно там.

Погледна я с надежда, преди да завърти порцелановата топка и да отвори вратата.

Джейд прекрачи прага и влезе. За разлика от останалата част на къщата, стаята беше почистена. Нямаше паяжини по ъглите на високия таван, нито по кристалните висулки на полилея. Дървеният под не блестеше, но беше чист.

Имаше само една мебел — месингово легло. Джейд го бе харесала при първото си идване в къщата, въпреки че то изглеждаше безнадеждно потъмняло. Сега лъщеше в лъча на фенерчето. Във Викториански стил, предната табла бе изящна с извивките и спиралите си. На нея бяха опрени чисти бели ленени възглавници. Върху матрака бяха нагънати нови чаршафи и пухкаво одеяло. От тавана се спускаше на волани мрежа срещу комарите.

Онемяла, Джейд стоеше и го съзерцаваше, а Дилън доближи мраморната камина и запали свещите, подредени над огнището. После обходи цялата стая, палейки десетки други свещи. Меката им светлина затанцува по светлите стени от моаре, а леглото сякаш се нажежи под тънките завеси. След като запали и последната свещ, той духна клечката кибрит, хвърли я в камината и се изправи пред Джейд. Изглеждаше притеснен и неспокоен.

— Е, какво ще кажеш?

Тя разпери ръце, отвори уста, но нищо не можа да промълви.

— Нямах какво да правя нощно време — обясни той. — Откакто задвижи сделката с къщата, идвах тук след работа и вършех това-онова.

Погледна нерешително към леглото.

— Може да ти изглежда самонадеяно, знам… Но разбрах колко го хареса. И си помислих, че ако някога решиш… ако някога ние… По дяволите! — Потри ръка по тила си, а другата пъхна в колана на джинсите си.

— Виж, не можех да те заведа в онзи проклет скапан фургон, нали? Последното романтично място, което човек би си представил, а аз… аз смятам, че ти се нуждаеш и заслужаваш романтика. — Той измърмори под нова си: — Звуча като мижитурка, нали? Е, чувствам се дяволски глупаво. След смъртта на Дебра най-романтичната ми проява към някоя жена бе да я попитам за малкото й име. — Въздъхна с погнуса. — Вероятно това не беше добра идея в края на краищата. Ако искаш, да си тръгнем.

Джейд поклати мълчаливо глава.

— Няма да ти се разсърдя, обещавам — каза той. — Само поискай да зарежем всичко и ще тръгнем.

Тя се приближи до него.

— Започвам да си мисля, че ти си уплашеният, Дилън.

— Вярно е. Страх ме е, че ще ме отблъснеш — и добави сърдито: — А не искам.

— Сигурно няма да ти харесам.

Светлината от свещта се отразяваше в напрегнатия му поглед.

— Невъзможно е!

Джейд се извърна смутено към леглото.

— Стаята е прекрасна. Наистина. Много мил и романтичен жест!

— Благодаря.

Тя се усмихна срамежливо.

— Радвам се, че ще го направя с теб, Дилън.

Хвана я за ръка и прокара палец по кокалчетата.

— Аз също. Но защо именно аз?

Миглите й засенчиха очите.

— Все още не съм сигурна, че мога да го преодолея, но ти си първият мъж, който ме накара да пожелая да опитам. За първи път смятам, че рискът си заслужава.

Повдигна ръката й до устните си и я целуна.

— Ако в даден момент ме спреш, ще те послушам. Може да изругая, може дори да заплача — изрече той с полуусмивка. — Но ще спра.

Засега милувките му по ръката й бяха приятни. Той я държеше до устните си и докато говореше, дъхът му оставяше влажни следи по кожата й. Обърна я леко, отвори пръстите и захапа нежно основата на палеца й.

Затвори очи и целуна средата на дланта. Устните му бяха топли и живи, езикът му — игрив и еротичен. Насочи показалеца й към мустаците си. Прокара го от единия до другия ъгъл, после го премести по горната си устна.

Докосна леко пръста й със зъби. Това й достави удоволствие. Усети го чак в долната част на корема си. Дилън повтори действията си с всеки пръст — захапваше го нежно и галеше кожата с езика си.

Джейд получаваше почти толкова удоволствие да го гледа, колкото от самите му ласки. Светлината от свещта попадаше върху изрусените от слънцето кичури. Тъмните гъсти мигли падаха върху скулите му, очертани с резки линии. Устата, с по-пълна долна устна под широките мустаци, изглеждаше изключително сексапилна. Докато я наблюдаваше, почувства се като котка, протягаща се с животинско удоволствие след дълъг сън.

Той я целуна по вътрешната страна на китката й, после продължи до свивката на лакътя. Усещаше влажността на езика му и гладките му зъби по кожата си. Главата на Дилън докосваше гърдата й и Джейд се уплаши, че ужасната й паника се е завърнала. Но бавно, от центъра на гърдите, тялото й подсказа, че всичко е наред.

— Сигурно ще се втвърдят.

Докато Дилън не вдигна глава, тя не осъзна, че е изрекла думите на глас.

— Моля?

— Нищо, нищо.

— Какво каза?

— Казах… казах, че сигурно ще станат твърди.

— Кои?

— Зърната ми.

Той сведе поглед към тях.

— Така ли?

Тя кимна.

— Да, когато ги докосна с глава.

— Добре ли си?

— Да.

— Направих ли нещо, което не ти харесва?

— Да.

— Какво?

— Спря да говориш.

Той се засмя.

— Виждаш ли? Връщам се към старата си практика? Все очаквам да се случи нещо лошо, когато ми е адски хубаво.

Като че ли имаше установен ред, повтарян всяка вечер — той повдигна бавно ръцете й и ги постави върху раменете си. Хвана я свободно за талията и я придърпа към себе си, докато телата им се сляха. Джейд не успяваше да прикрие изненадата си.

— Не само зърната ти се втвърдяват, Джейд — прошепна й развълнувано Дилън. — Притисна чело до нейното и продължи със същия тон. — Това е плът. Моята плът, а ти не се страхуваш от мен, нали?

Почака за отговор. Най-после тя поклати глава.

— Моля те, не се плаши.

— Няма.

— Тогава ме целуни. — Наведе глава и я погледна. — Целуни ме, Джейд.

— Вече го направих.

— Не, аз те целунах. Има разлика.

Искаше да му докаже, че не я е страх. И най-много — на себе си. Прокара пръсти през косата му и притегли главата му надолу, като едновременно се повдигна. Притисна уста в неговата.

Отговори й хладно и тя се засегна.

— Ще бъде по-добре, ако и ти ме целуваш.

— Но ти не ме целуваш. Просто докосваш устните ми. Това не се брои.

Уплахата от интимността се бореше с решението й да я превъзмогне. Отново се повдигна на пръсти и мина с език по ръба на стиснатите му устни. Изведнъж усети, че обхождаше вътрешността на устата му, че се плъзгаше по неговия език. Притисна главата му още по-близко. Устата му обхвана нейната.

Случи се нещо чудесно. И двамата го почувстваха. Издавайки жадни звуци, той кръстоса ръце ниско на гърба й и я притисна силно. Джейд не се възпротиви. Всъщност беше й приятно да усеща твърдостта и топлината на неговото тяло.

За първи път от петнадесет години тя освободи на воля чувствата си. Харесваше й вкусът на устата му. Косата и кожата му бяха ново и вълнуващо удоволствие за върховете на пръстите й. Слухът й се наслаждаваше на копнеещите звуци, идващи от гърлото му с пламенен трепет. Силата му не я плашеше. Меките й форми я посрещаха и допълваха. Във всяка точка на взаимен допир избухваха нови усещания.

Продължиха да се целуват. Желанието й се усилваше и тя вкара езика си по-дълбоко. Той й отвърна и всяка целувка се превърна в любовен акт, в полово взаимодействие.

Останала без дъх, Джейд освободи устата си и се облегна леко на него.

— Нека да седнем, моля те, Дилън.

— Защо да не легнем?

Тя се отдръпна. Очите му блестяха настойчиво, но гласът му прозвуча успокоително.

— Искаш ли?

Мисълта да легне с него накара сърцето й да забие лудо в гърдите й. Погледна неспокойно към леглото.

Той я помилва нежно по бузата и завъртя главата й към него.

— Един до друг, Джейд. Няма да лягам върху теб.

Тя навлажни устните си — вкусът на Дилън, чудесен вкус!

— Добре. Един до друг — кимна потвърждаващо. Той отстъпи и започна да си разкопчава ризата. — Аз не съм готова да се събличам — добави Джейд бързо.

— Чудесно.

Очевидно думите й не промениха неговото решение. Съблече ризата и я пусна на пода. Не носеше кожен колан, а този на джинсите бе толкова изтрит, че конците на основата бяха почти бели. Бе извит леко навън и се получаваше празнина между него и плоския, окосмен корем на Дилън. Той повдигна мрежата, отпусна се на леглото, събу ботушите, после чорапите си.

Опъна се назад, загорялата му кожа се открояваше върху белите чаршафи и купчината възглавници. Протегна ръка към нея през пролуката на завесата. Тя се промуши, треперейки. Събу само сандалите си, преди да оправи мрежата.

Без риза той изглеждаше заплашително силен и грубата му мъжественост започна да я смазва. Замайващата еуфория от целувките понамаля. Шеметните искри запримигаха и като въглени в огнище започнаха да гаснат. Тя усети мрака на страха да се спуска над нея. Очевидно Дилън също го разбра.

— Аз съм създаден от същата материя като теб, Джейд. Само фигурата ми е по-различна — промълви тихо той.

Тя погледна широкия му гръден кош, хлътналия под него корем, тайнствения път и издутината на чатала.

— Доста по-различна.

Той докосна с пръст бръчките на намръщеното й от безпокойство лице.

— Не е чак толкова лоша, нали?

— Изобщо не е — отговори тя с дрезгав глас. — Харесваш ми. Още от първия път, като те видях с бинокъла.

Дилън зяпна от изненада.

— Какъв бинокъл? — Можеше да покрие кръста й отзад само с педя. Разтриваше нежно гръбнака й нагоре-надолу.

— Помниш ли в Лос Анджелис, когато ти предлагах работа, аз ти казах, че съм те наблюдавала няколко дни. Правех го с бинокъл от хотелската ми стая през улицата. Няколко пъти се уплаших да не си усетил. Сякаш гледаше право в мен. — Сините й очи се спряха на неговите. — Тогава ме порази.

Ръката му спря да се движи и сякаш я жигосваше през тънката блуза.

— Не знаех как да реагирам на чувствата, които предизвика в мен — призна тя пресипнало.

— А сега знаеш ли?

— Все още не.

— Открий.

— Как?

— Докосни ме. Обещанието ми е в сила — добави той, — няма да правя нищо. Освен ако не искаш.

Погледна предпазливо голите му гърди.

— Бих искала само да се целуваме, ако това е възможно.

Усмивката му бе малко неестествена.

— Смятам, че мога да издържа. — Той я придърпа към себе си, но тя настръхна. Отпусна ръце върху нейните. — Ако ще се целуваме, устните ни трябва да са на едно ниво. Джейд, легни, моля те!

След няколко напрегнати секунди тя легна тромаво до него. Той хвана лицето й и го притегли към своето. Устните им се сляха в дълбока, влажна целувка. Беше чувствено, пламенно, страстно. Дилън вкарваше и изваждаше езика си възбуждащо. Не след дълго целувката не бе достатъчна. Тя желаеше повече.

Бе по-лесно да го докосва, без да го гледа в очите. Тя сложи срамежливо ръка върху гърдите му. Той изстена от изненада и удоволствие, но не прекъсна целувката.

Кожата му беше топла. Чувстваше под дланта си живите и гъвкави косми. Зърното му бе настръхнало и твърдо, точно в средата на ръката й. Известно време не смееше да мръдне. Но неговите целувки бяха така силно въздействащи, премахваха безпокойството й и я изпълваха с непреодолимо желание и любопитство.

Премести малко пръстите си. Още стегнати мускули. Още косми. Палецът й се спря на зърното. Той пое дълбоко дъх. Ръката на Джейд се закова на място.

— Не исках да те уплаша — прошепна той. — Не спирай!

— Не очаквах да е толкова…

— Какво, Джейд?

— Толкова… хубаво.

Смеейки се, Дилън зарови лице в косите й и я прегърна. Претърколи я върху себе си. Промяната на позициите бе така внезапна и неочаквана, че Джейд нямаше време да се приготви за шока. Изведнъж се оказа между бедрата му. Замръзна и се загледа в лицето му.

— Ако не ти харесва, можем да се сменим — каза Дилън сериозно.

Постепенно тя осъзна, че усещаше възбуда, а не страх. Бяха минали години от прегръдките на Гари Паркър. Беше много отдавна и тя не можа да разпознае чувството веднага.

И все пак младежките милувки бяха по-различни.

Гари бе момче. Дилън бе безспорно мъж, а и тя не беше вече момиче. От години жена, Дилън бе първият мъж, който я накара да почувства женствеността си. Беше неудържимо, опияняващо събуждане.

Усети ерекцията му в долната част на корема си. До всяка клетка от тялото й се разля топлина от този допир. Тръпнеше и пулсираше в сладка възбуда. Тялото й жадуваше за неговото.

— Харесва ми, но не знам какво да правя — болезнено прошепна тя.

— Прави каквото искаш, Джейд. Това не е изпит. Няма да те оценявам. Каквото и да направиш, все ще е добре.

Тя отново наведе устни за целувка. Той хвана здраво главата й и устата му обхвана нейната в поредица от целувки, които я оставиха без дъх. Тя отметна глава назад, за да поеме въздух, той улови мига и засмука шията й. Вдигна ръка към първото копче на блузата й.

— Какво?… Не!

Задържа ръката си там и каза:

— Това е част от всичко, Джейд.

— Знам, но…

— Искам да те видя. Нека те докосна. — Очите му останаха приковани в нейните. Най-после промълви: — Добре. Щом не желаеш.

— Почакай — поколеба се за момент, преди да обходи с ръце гърдите и стомаха му. Седна на петите си между бедрата му и го притегли в седяща поза. После хвана ръката на Дилън и я насочи към себе си.

— Не ме наранявай!

— Няма. Никога не бих го сторил! Искам само да ти покажа колко хубаво може да бъде.

Тя кимна в знак на съгласие и пусна ръката му. Той разкопча първото и се премести на второто копче. Не бързаше. Когато свърши, издърпа блузата от колана на полата й. Пъхна ръце отдолу и обхвана талията й.

— Мога ли да докосна гърдите ти, Джейд? Ръцете му бяха хладни по кожата й. Бяха мазолести и груби, но допирът им бе нежен.

— Да.

Дилън хвана лявата й гърда.

— Кажи ми, ако те боли. Кажи ми кога да спра.

— Не ме е страх от теб. Страхувам се, че няма да издържа. Ще ме накара да си спомня, а споменът ще развали всичко.

— Не мисли за нищо, освен за настоящето. Концентрирай се върху усещанията. — Мачкаше леко плътта й през сутиена. Потри леко кокалчетата по зърното й. То се стегна. Тя издаде неволно тих, мъркащ звук.

— Искам да разкопчая сутиена ти.

Тя кимна.

Дилън се пресегна зад нея, откачи кукичката, пъхна ръка в отпуснатата чашка и взе гърдата й. Тя прошепна името му.

— Да спра ли?

Джейд поклати безмълвно глава.

Ръката му опипа гърдата й. Тя промени формата си. Когато милувката му се фокусира върху зърното, Джейд прехапа устна. То се изду и втвърди.

— Господи, Джейд, прекрасна си!

Той продължи да прокарва палец по твърдия край, едва докосвайки го, и предизвикваше студени и топли вълни.

Джейд, изтощена от ласките му, сведе глава към него и я положи на рамото му. Обгърна го с ръце. Ноктите й се забиха в еластичната плът на гърба му.

— Джейд, искам да сложа устата си тук — посочи зърното. — Мога ли?

Тя се съгласи, като раздвижи глава на рамото му.

Той разтвори блузата и смъкна чашките на сутиена й. Тя почувства нощния въздух от отворения прозорец. Пламналите й гърди се охладиха. Първата му целувка бе мека, нежна, предана. Устните му флиртуваха с кожата. Езикът я възбуждаше. Дилън потърка мустаци по щръкналия край на гърдата й и тя помисли, че ще полудее от безграничното удоволствие.

Устните му я обхванаха в топло и сладко засмукващо движение. Всяко леко дръпване докосваше съответните струни дълбоко в утробата й. Бяха чудесни, разлагащи съзнанието, непреодолими. Тя коленичи инстинктивно и стана по-податлива. Дилън хвана гърдата й с две ръце, сякаш пиеше от животворен извор. Когато се оттегли, потри я с нос, с твърдата си буза, а после отново я захапа.

Дрехите й му пречеха, а дразнеха и Джейд.

— Ако смъкна блузата ти до рамене, ще ми помогнеш ли да я съблечем? — попита той с пресипнал глас.

— Моля те, Джейд!

Тя кимна. Той освободи тялото й от дрехата. Изведнъж загубила смелостта си, Джейд притисна сутиена до гърдите си. Те се взираха дълбоко един в друг. Тя забеляза, че една вена пулсираше бясно на слепоочието му и челюстта му се стисна здраво.

— До тук ли ще спрем?

— Аз… Не… мисля, че не. — Отпусна ръце и сутиенът падна в скута му.

— О, Боже, благодаря ти — пламенно въздъхна Дилън. Докосна с две ръце косата й, чертите на лицето, устните, подути и червени от многобройните целувки. Пръстите му се плъзнаха по шията, деколтето и извивките на гърдите. Гледаше я, сякаш бе чудотворно създание.

— Покажи ми какво искаш да направя, Джейд.

Обхвана с длани лицето му и го насочи към гърдите си. Наблюдаваше как устните му се впиха в плътта й. Зърната й отново станаха твърди под игривия език. Устата му й доставяше безкрайно удоволствие.

Той се отпусна върху възглавниците със стон, махна сутиена от себе си и опипа копчетата на джинсите. Очите на Джейд се разшириха от ужас.

— Няма да направя нищо, което не желаеш — обясни бързо Дилън. Вдигна лявата си ръка и сграбчи една от извитите тръби на леглото. — С една ръка съм безсилен, нали? Но трябва да направя място, Джейд.

Дясната му ръка се опитваше неистово да разкопчае джинсите. Най-после успя, показвайки само клиновидна бяла памучна тъкан от гащетата си. Въпреки това размерът на ерекцията му бе очевиден. Джейд гледаше уплашено.

Верен на думата си, той стискаше с една ръка тръбата на леглото, а с другата я помилва по бузата.

— Да, възбуден съм. Нормално е. Но не защото искам да ти се натрапя, да те нараня или да докажа, че физически съм по-силен.

— Възбуден съм, защото имаш блестящи сини очи, в които ми се иска да потъна. Възбуден съм, защото краката ти са великолепни и не мога да откъсна очи от тях още от нощта, когато пътувахме в онази проклета лимузина. Възбуден съм, защото устата ти е толкова примамлива и гърдите ти така сладки и защото знам, че и ти ме желаеш. — Еротизмът на собствения му монолог му повлия. Изстена напрегнато.

— Не искам да те оскверня, Джейд! Искам да се любим!

Тя кръстоса ръце пред гърдите си и докосна с пръсти раменете си.

— Знам, Дилън. Аз също го искам със сърцето. Но в главата ми…

— Спри да се ръководиш от разума — почти извика той и веднага смекчи тона. — Какво желаеш, Джейд? Чуй сърцето си. Какво ти казва то?

— Аз също искам да се любим, но се страхувам, че ще се вцепеня, когато се опиташ да проникнеш в мен.

Приглади косата й.

— Тогава няма дори да се опитвам. Знам, че се нуждаеш от време. Няма да бързаме. Всеки път по малко, докато станеш готова.

— Не е честно спрямо теб!

— Аз не страдам. — Тя го погледна към чатала подозрително. Той се засмя унило. — Има страдание и страдание. Ще седна пак, добре ли е?

Тя се озова отново коленичила между бедрата му. Дилън бавно махна ръцете й от гърдите.

— Толкова си красива.

Целувките се сливаха една в друга и беше невъзможно да се определи кога свършва с едната и започва другата. Ръцете му непрекъснато шареха по тялото й. Милваха шията й, гърба, талията, гърдите. Джейд вече не се срамуваше да го докосва. Гръдният му кош бе неизследвана територия и го обхождаше с любознателни ръце и търсещи, но предпазливи устни.

— Продължавай — прошепна той, когато се поколеба над зърното му.

Тя го близна нежно и откри колко вълнуващо беше. На тридесет и три години се докосваше за първи път по този начин до мъжко тяло. То бе страна на чудесата за нови усещания на нейните очи, ръце и устни.

От време на време Дилън целуваше гърдите й. С подвижния връх на езика си я изваждаше от равновесие. Обви с ръце главата му и я притисна силно до себе си, наслаждавайки се на допира на гъстата му коса до гладката кожа и на топлата влажна уста.

Усети копнеж в тялото си. В слабините срамните й устни набъбнаха от прилив на кръв и желание. За да облекчи парещата болка, тя рефлекторно изви таза си и го притисна към тялото му.

Дилън стенеше страстно. Джейд не бе осъзнала кога беше пъхнал ръцете си под полата, но почувства дланите му да се плъзгат по бедрата й.

— Харесва ли ти, Джейд?

Тя несвързано отговори. Опипваше я, галеше я, притискаше я. Наведе глава и засмука през полата долината между бедрата й.

— О, Господи! — тя остана без дъх от неочакваното удоволствие, което й достави неговата ласка. Бедрата й омекнаха. Стисна раменете му здраво. Той наклони ръка отзад под кръста й, а другата премести отпред до бикините й. Пръстите му се плъзнаха под дантелата и се вплетоха в гъстите къдрици на венериния й хълм.

Джейд дори не се сети за страховете си. Дишаше накъсано и наведе глава над неговата.

— Отвори си малко бедрата, Джейд.

Той не влезе в нея. Нито я милваше грубо. Пръстите му нежно я опипваха, докосваха я, без да я натискат — бяха като крила на пеперуда. Тя раздели още малко коленете си.

— Точно така! — окуражи я Дилън. — Господи, колко си влажна! — Побутна гърдата й, после я захапа. — Истинско кадифе.

Пръстът му се плъзна сред набъбналата й плът, но не проникна в тялото. Бавно и внимателно раздели срамните устни, за да стигне до най-чувствената точка, откликваща на въртеливите движения на пръста му. Джейд започна инстинктивно да се полюшва в ритъма на неговата ръка.

Осветената от пламъците стая започна да се смалява около нея. Вселената се сви до центъра на леглото, центъра на тялото й, където Дилън я даряваше с повече удоволствие, отколкото тя някога бе смятала, че съществува. Езикът му си играеше нежно със зърното й, а върхът на пръста се движеше по хлъзгавия клитор.

Коремът й сякаш се раздвижи. Гърдите се надигаха от запъхтяното дишане. Изгаряше. Възседна безсрамно ръката му. Когато възбудата стана непоносима, когато тялото й изгаряше в желание, тя захапа мускулестото му рамо, за да не извика при опустошителното освобождаване.

Той се отпусна върху възглавниците, повличайки я със себе си, изтегната на гърдите и корема му, а краката й — опънати между неговите. Барабанеше по гръбнака й, милваше меката плът, масажираше раменете.

Беше заровила глава в извивката на врата му. Вдъхваше дълбоко смесения аромат на пот, парфюм и одеколон. От време на време потрепваше от вълнение.

Най-после Дилън хвана главата й с две ръце и я повдигна, за да може да я погледне в лицето.

— Ти беше вълшебна! — прошепна пламенно той.

Джейд поклати глава огорчено.

— Никога не съм предполагала, че може да бъде толкова… толкова…

— Същото мога да кажа и аз! — Засмяха се и се целунаха нежно. После по-чувствено и езиците им се преплетоха. Дилън разкопча колана на полата й и я смъкна по бедрата й. Ръцете му се плъзнаха в бикините, дланите му я обхванаха отзад и повдигнаха.

— Искам да те почувствам до тялото си, Джейд. Влажността ти, топлината ти. Кълна ти се, членът ми няма… но… по дяволите!

Тя също го желаеше. Само преди няколко мига си бе помислила, че възбудата й е задоволена и изчерпана. Но целувките му възобновиха копнеещата болка, вече позната и на нея.

Изрита настрани дрехите си и се протегна върху него. Когато Дилън я помилва, усети голата й плът и изстена. Повдигна я още малко и устата му докосна гърдите й.

Изглеждаше естествено краката й да се отворят. Коленете обхванаха кръста му. Той обви с ръце талията й и ги плъзна надолу в милувка, която я разтопи.

— Дилън, моля те!

Не можеше да каже за какво го моли. Но никога не би си представила това, което той й даде. Хвана я за ханша, притегли я нагоре и се надигна от възглавниците. Зарови лице в меките косми между бедрата й. Джейд се хвана за извивките на леглото над главата му.

Целуна тъмните гъсти къдрици.

— Дилън…

Плъзна се по-надолу, устата му беше отворена за целувки и любов. Тя почти замря, когато почувства езика му — разделящ, търсещ, намиращ, възбуждащ, галещ, а ръцете му се впиваха в задните й части.

Бученето в ушите се възвърна. Сърцето туптеше учестено. Тялото й пламна. Щеше да се случи отново. Искаше го. И все пак…

— Не! — Опита се да се отскубне от него. — Дилън, недей! Спри!

Той чу ключовата дума и я пусна, но изглеждаше объркан и зашеметен.

— Господи, защо?

— Искам те в мен!

Събу бельото му и се смъкна над пениса му, вече навлажнен от блестящия секрет.

— Джейд, не, нека първо…

— Пусни ме! — каза категорично тя. Първите ритмични свивания вече я завладяваха, когато пое члена му между защитните гънки на дълбината на своята сексуалност. Тялото й пулсираше около него.

Дилън промърмори нещо несвързано и я хвана за ханша. Пръстите му се плъзнаха към влажния гъсталак от косми и притиснаха набъбналото малко ядро от плът под тях.

Джейд извика името му и кулминацията на възбудата изригна в нея. Изви тялото си, а после се отпусна върху гърдите му, докато спиралите на страстта продължаваха да я дълбаят. Дилън обгърна крехкото й тяло. Самото проникване в нея бе достатъчно за неговия взрив.

В стените на светлата спалня отекваха нежни изблици на радост, стонове на задоволеност и въздишки на насита.