Може би идеята да поканят Дилън на вечеря не бе чак толкова лоша, помисли си Джейд, докато слушаше разговора им по време на партията шах. Кети беше продължила да настоява и тя го покани следобеда. Постара се да прозвучи спонтанно и естествено като подхвърли:

— Защо не дойдеш на вечеря довечера? Грейъм иска да поиграе шах с теб.

Той се поколеба няколко секунди, преди да приеме.

— Добре. Ще дойда, щом се преоблека.

— Чудесно. До довечера. — Отношението й бе неангажиращо и весело. Не искаше той да придава някакво специално значение на поканата.

Вечерята беше приятна. Държаха се като стари семейни приятели. Закачаха се и се шегуваха и на нея й бе трудно да повярва, че само преди няколко седмици неговите устни я бяха целували страстно, че ръцете му бяха галили гърдите й, че тялото му беше се трило в нейното в сексуална възбуда.

Никога не беше предполагала, че след толкова много дни ще си спомня така ясно прегръдката му, че самите спомени ще предизвикат същите двойнствени и чужди за нея усещания, каквито бе причинила и целувката.

— Какво правиш тук?

Тя се стресна гузно, когато Кети я приближи отзад и я хвана да подслушва. Обясни шепнешком:

— Задълбочили са се в мъжки разговор и не искам да ги прекъсвам.

Кети я погледна разбиращо и влезе пред нея във всекидневната, където шахматната дъска бе отворена върху масичката за кафе.

— Има още от кайсиевото вино, Дилън, желаеш ли?

— Благодаря, Кети, не. Вечерята бе много вкусна.

— Благодаря ти.

— Мамо, Дилън каза, че наесен може да отидем двамата на футболен мач в Клемсън.

— Ще видим.

Грейъм тъкмо се канеше да настоява за по-точен отговор, когато на входната врата се позвъни.

— Ще отворя — скочи той. — Един мой приятел сигурно ми носи новата си електронна игра. Дилън, ако искаш, ще те науча как се играе.

Дилън направи гримаса с уста и се усмихна.

— Неумението ми да играя ме кара да се чувствам стар и глупав.

— Едва ли повече от мен самата — добави Джейд, смеейки се. — Още не мога да ги държа правилно.

В очите му проблесна палавост.

— Чувал съм, че е въпрос на практика.

Грейъм извика от входа:

— Ма-а-мо-о! Онази жена пак е дошла. — Джейд стана и тръгна към коридора, стъписвайки се леко, когато Грейъм въведе в стаята Дона Ди. — Тя идва вече веднъж да те търси — обясни той.

Дона Ди погледна бегло Дилън, преди да види Джейд.

— Може би трябваше да телефонирам първо, но… Мога ли да говоря с теб за малко?

Джейд бе заявила категоричното си мнение още при първата им среща. Не искаше сцената да се повтаря, особено пред Кети, Грейъм и госта им.

— Нека да излезем на верандата.

Щом затвориха вратата, тя се обърна към Дона Ди:

— Трябваше да се обадиш. Можеше да ти кажа да не си губиш времето да идваш втори път.

Дона Ди заряза всички претенции за възпитание.

— Недей да си толкова гадна с мен, Джейд. Видях ти снимката в списанието от миналата неделя. Сега си голяма работа. Както го е написала онази фльорца Гарисън, човек ще си помисли, че ти си най-добрият ни шанс в региона. Не бих дошла за нищо на света да се влача пред теб, ако не беше последната ми надежда.

— За какво?

— За Хъч. Влоши се, положението е критично. Ако не се намери донор на бъбрек до няколко дни, ще го загубя.

Джейд сведе поглед към боядисания дървен под на верандата.

— Съжалявам, Дона Ди, но не мога да ти помогна.

— Трябва! Грейъм е единственият изход за него.

— Не е сигурно. — Гласът й бе тих, но изпълнен с гняв. — Възразявам срещу пълното прехвърляне отговорността за живота на Хъч върху плещите на моя син.

— Не върху неговите, а твоите. Как е възможно да оставиш един човек да умре, без да му помогнеш?

— Той не е случаен, Дона Ди! Той ме изнасили! Ако Хъч бе в пламъци, щях да го изгася с вода, но ти искаш много повече от това. Няма дори да подложа Грейъм на необходимите тестове. — Тръсна непреклонно с глава. — Не! Твърдо не!

— А ако той е негов син?

— Шшт! Ще те чуе. По-тихо!

— Какво ще кажеш на сина си, когато поиска да научи кой е баща му? Нима ще му кажеш, че си го оставила да умре заради едното отмъщение?

— За Бога, по-тихо!

— За теб по-тихо нали? Едва ли ти се ще Грейъм да разбере, че си убиец. Смяташ ли, че ще те обича, когато научи как си зарязала баща му да умре, без да си мръднеш пръста да го спасиш?

— Какви са тези викове тук?

Джейд се обърна. Дилън ги гледаше през мрежестата врата.

— Къде е Грейъм? — попита тя, уплашена, че и той може да е чул ругатните на Дона Ди.

— Кети го подбра нагоре. — Излезе и се присъедини към тях. — Какво става?

— Дойдох да се моля за живота на съпруга ми — обясни му Дона Ди. — Вие сигурно нищо не знаете. Джейд би могла да го спаси, стига да иска.

— Не е вярно.

— В този момент Хъч умира в болницата. Защото Джейд не позволява техният син да стане донор на бъбрек. Отказва, не желае Грейъм да узнае кой е баща му.

Дилън погледна към Джейд питащо, проницателно. Тя поклати мълчаливо глава.

— Добре — погледът му отново се спря на Дона Ди. — Казахте каквото имахте да казвате. Довиждане.

Тя го изгледа високомерно, но неговото изражение бе неподатливо. Перченето й се запъна. Обърна се към Джейд.

— Ако някога синът ти разбере, никога няма да ти прости. Надявам се да те намрази. — Тръгна си, забърза се по тротоара и се качи в колата си. Тъкмо се отдалеча ваше от бордюра, когато Грейъм влетя през вратата, а Кети тичаше подире му.

— Мамо, за какво сте се развикали всички?

— Няма нищо, Грейъм. Не се отнася за теб — отговори тя, като отбягваше острия, прикован в нея поглед на Дилън.

— Идва втори път тук и сигурно е важно. Кажи ми какво иска тя от теб?

— Това е личен въпрос, Грейъм.

— Можеш да споделиш с мен.

— Не, не мога и не желая да споря! Забрави го!

Високият заповеден тон го сконфузи пред идола му Дилън.

— Ти никога нищо не ми казваш! — извика той. — Третираш ме като малко дете! — Втурна се нагоре по стълбите.

Кети сякаш щеше да се намеси, но тактично се въздържа.

— Ако имате нужда от мен, аз съм в стаята си.

Оттегли се, а Дилън предложи:

— Искаш ли да поговоря с Грейъм?

Тя се обърна рязко и го изгледа гневно, прехвърляйки яда си върху единствения удобен обект.

— Не, благодаря! — отговори хладно Джейд. — Тази вечер доста подочу, нали? Заповядвам ти да забравиш всичко!

Той я сграбчи за раменете и я притегли към себе си.

— Големият шанс! — След този кратък, саркастичен коментар, Дилън я пусна така внезапно, както я бе хванал. Подметна й през рамо: — Знаеш къде да ме намериш, ако мога да направя нещо за Грейъм. Лека нощ.

Нямаше нужда от тази бъркотия.

Дилън не бе в настроение, докато караше собствения си очукан пикап. Паркира го пред фургона и изключи двигателя. Очевидно Лонър беше на една от кучешките си разходки. Не го посрещна. Още по-добре, помисли си Дилън, и влезе. Не бе подходяща компания, дори и за куче.

Вътре беше горещо и спарено, като в тенджера под налягане. Включи климатичния уред и застана пред ледения въздушен поток, докато си събличаше ризата и разкопчаваше джинсите. Подпря лакти на стената над климатика и положи чело на ръцете си. Въздухът обдухваше влажната му кожа и космите по тялото.

Изобщо не разбираше Джейд. Всеки път, щом решеше, че е прозрял същността й, получаваше неочакван удар, както тази вечер например. Никога не би допуснал, че някоя жена ще се появи в дома на Джейд след вечеря и ще обяви Грейъм за син на болния си съпруг.

Тя бе споменала Хъч. В местния вестник от края на седмицата имаше статия за шерифа на Палмето, Хъч Джоли, който е в болницата на Савана и чака трансплантация на бъбрек. Ако не беше странно съвпадение и в града имаше двама души с име Хъч, нуждаещи се от донори на бъбреци, то тогава Хъч Джоли бе бащата на Грейъм. Но момчето не подозираше факта и Джейд не възнамеряваше да му каже.

Беше ли наясно тя с болестта на Джоли, преди да се върне в Палмето? Нарочно ли се перчеше със сина си пред критично болния човек? Ако той му бе баща, къде оставаха Пачетови? Къде е тяхното място в интригата? Съпругата на Джоли мразеше Джейд, но не поради обяснимата причина. Обикновено жените отричаха незаконното бащинство на съпрузите си.

Но опитът му го беше научил, че при Джейд Спери нищо не бе обикновено.

Очевидно тя се нуждаеше от помощ. Но когато той й я предложи, Джейд извади ледената си защитна броня и категорично я отхвърли. Кой глупак би отказал помощ, когато толкова отчаяно се нуждае от нея?

Дилън прокара пръсти през косата си.

— Господи!

Дилън познаваше безразсъдството на Джейд, защото и той го бе усетил на гърба си. На погребението на Дебра и Чарли беше крайно груб със семейство Нюбъри и всичките им приятели. Отблъсна искрените им съболезнования и отхвърли предложението им за помощ, защото самото присъствие на познати и обичани от Дебра хора засилваше болката му. Беше се отдалечил от тях с надеждата, че ще намери лек в самотата си.

Едва след като прие сегашната си работа, се свърза с Нюбърови. Написа им писмо да се извини за седемгодишното си мълчание и им съобщи къде се намира. Вече можеше да споменава името на Дебра, без да чувства, че го дълбае в сърцето си с бръснарско ножче. Семейството й му отговори, изразявайки радостта си да чуят новини от него и сърдечно го канеха да ги посети в Атланта.

Чак сега бе в състояние да си спомни живата Дебра, мила и весела, а не мъртвата, лежаща със сина им на ръце. Въпреки упоритите си опити да задържи нещастието в себе си, той се беше излекувал.

Регулира термостата на прозореца и отиде в спалнята. Събу ботушите, джинсите и бельото си и се мушна гол между чаршафите. Сложи ръце под главата си и се загледа в тавана. Също като него преди седем години, Джейд не можеше да приеме помощта му, защото не понасяше конфронтацията със собствения си проблем.

— Но какво? — Дилън не усети, че говори на глас, докато не чу собствените си думи. — Какво? Какво я кара да се страхува от доверието в хората и от сексуалността си?

Преди да срещне Джейд, той си мислеше, че думата „фригиден“ бе банален синоним за свенливост. Във второстепенните филми наричаха невинните момичета фригидни, преди да се пуснат по сладкодумните мъжкари. Дума, антоним на „нимфоман“, с безброй приложения, но без реална дефиниция. За съжаление тя отлично подхождаше на Джейд Спери. Плашеше се от всяко мъжко докосване.

Да не би Хъч Джоли да бе ограбил Джейд от правото й на задоволяваща сексуалност? Ако е така, то Дилън презираше копелето, въпреки че не беше го виждал. Тя бе интелигентна, умна и красива, но дълбоко в съзнанието си пазеше ужасна тайна. Щеше да продължава да я преследва, ако някой не я прогонеше.

— Спри да мислиш за това! — негодуваше в тъмното Дилън. — Ти само работиш за нея — припомняше си той. — Не си й олтар или любовник или дори бъдещ такъв.

Но Дилън остана буден часове наред, мислейки как да отвори сърцето на Джейд и да пропъди страховете й.

Спящото тяло в болничното легло бе човешка фигура, поддържана жива чрез машини, програмирани да удължават нечий безсмислен вече живот.

Джейд погледна към бившия си съученик и нападател. Хъч никога не е бил хубав, но сега грозотата му предизвикваше състрадание. Костите на лицето му бяха гротесково изпъкнали, бузите му — хлътнали. Бледността контрастираше на рижавата коса. По-рано беше силен, набит атлет, сега вкарваха кислород през ноздрите му. Медицинските уреди извършваха за него функциите, които тялото му вече не можеше.

Докато неговите признаци на живот електронно се записваха и излъчваха на монитор, докато той се бореше със смъртта, две дежурни медицински сестри обсъждаха задуха навън и новия филм за Гражданската война, сниман недалеч оттук, с Мел Гибсън.

— Само две-три минути, госпожице Спери — каза едната и се оттеглиха.

— Да, благодаря.

Сигурно се беше борила подсъзнателно с решението си цяла нощ, защото сутринта се събуди с убеждението, че ще пътува за Савана и ще се срещне с Хъч. Тя не се съмняваше в сериозността на неговото състояние. Нито пък бе променила становището си относно пробите на Грейъм за донорство. Просто се почувства принудена да дойде и да се изправи срещу него — това вероятно беше последната й възможност.

Наприказва разни глупости в болницата. Добре че Дона Ди не бе там да оспори твърдението й, че е роднина, пристигнала чак от Ню Йорк, за да се сбогува с братовчеда Хъч.

Радваше се, че дойде. Омразата изискваше енергия. Понякога ненавистта й към тримата мъже, причинили самоубийството на Гари, я поглъщаше до пресита. След днешната среща щеше да е по-енергична, защото е трудно да изпитваш омраза към човек на легло.

Внезапно той се размърда и отвори очи. Необходимо му беше време да я види и осъзнае коя е тя. Сухите му тебеширенобели устни се отвориха и едва произнесе името й.

— Здравей, Хъч.

— Господи! Мъртъв ли съм вече?

Тя отрече с глава. Той се опита да навлажни устните си, езикът му бе побелял.

— Дона Ди ми каза, че си се върнала.

— Отдавна.

Хъч я изгледа за момент.

— Виждам, че си страхотна, Джейд. Същата, както преди.

— Благодаря ти.

Последва неудобна пауза. Най-после Хъч се обади.

— Дона Ди ми каза, че имаш син.

— Точно така.

— Юноша.

— Ще навърши петнадесет.

Той затвори очи и направи болезнена гримаса. Погледна отново, без да се напряга да търси лицето й.

— Мой ли е?

— Откъде да знам, Хъч, нали тримата ме изнасилихте? — Той изпъшка мъчително. — Момчето е мое — подчерта Джейд. — Не ме интересува кой е баща му.

— Не мога да те виня. Просто исках да разбера, преди да умра.

— Няма да стане, дори и да живееш още петдесет години.

Изхриптя безжалостно:

— Няма опасност да се случи.

— Госпожице Спери, ако обичате, напуснете вече.

Джейд направи знак, че я разбира. Тихо каза:

— Довиждане, Хъч.

— Джейд? — Той вдигна ръка със забита в нея система, за да я задържи. — Дона Ди има една вятърничава идея. Иска да моли сина ти да ми стане донор с бъбрека.

— Идва два пъти при мен.

Той погледна разтревожено.

— Казах й да не го прави. Дяволите да го вземат, по-скоро бих умрял, отколкото да намесвам момчето. Ако той е мой син, не бих го подложил на такова изпитание. Не я допускай да те убеждава. Не я оставяй да безпокои момчето.

Неговата сила и жар я изненадаха. Сълзите в очите му бяха в разрез с мъжественото му лице. Преглътна конвулсивно няколко пъти.

— Ако той е мой син, не искам никога да разбере за мен… за това, което ти причиних. — Сълзи се стичаха по мършавите му страни. — Как ми се ще да върна нещата, но не мога. Мога само да кажа, че съжалявам, Джейд.

— Не е толкова лесно, Хъч.

— Не очаквам да ми простиш. Не желая съжалението ти. Искам просто да разбереш, че нашият живот се промени след оная нощ.

— Татко осъзнаваше вината си спрямо теб и не успя да я преодолее. Не говорехме за това, но аз го чувствах. Ламър беше наказан. Дори и влакът отмъсти на Иван и Нийл за теб.

— На Нийл ли?

— Стерилен е. Не може да има деца. Никой не знае. И Дона Ди даже. Една нощ той се напи и сподели с мен. — Млъкна за момент да поеме дъх и събере сила. — Казвам ти всички тези неща, Джейд, за да ти докажа, че пострадахме до един.

— Вие пострадахте, а Гари умря.

Кимна, изпълнен с разкаяние.

— Да-а, ще умра и с тази тежест на съвестта си. — Сълзите му продължаваха да капят. — Не бях и помислял да те нараня така, Джейд. Съжалявам за всичко.

Изгледаха се продължително.

Тишината беше нарушена от връхлитането на Дона Ди в болничната стая, зачервена и задъхана. Спря се объркана, като видя Джейд до леглото на съпруга си.

— Ако си дошла да злорадстваш, нямаш късмет — каза тя предизвикателно. — Хъч има вече донор!

Мина от другата страна на леглото и вдигна бледата ръка на Хъч до гърдите си, милвайки я.

— Двадесетгодишен младеж катастрофирал с мотора си тази сутрин на зазоряване. — Усмихна се на съпруга си през сълзи от радост. — Тъканта е запазена добре и твоят лекар даде ход на операцията. След малко ще дойдат да те подготвят. О, Хъч! — прошепна тя, наведе се и го целуна по челото.

Той също изглеждаше развълнуван от новината. Дона Ди се изправи и погледна Джейд.

— Нямаме нужна от сина ти! — Малките й очички проблеснаха злобно. — Много се радвам. Никога няма да се налага да ти благодаря, че си спасила живота на съпруга ми.

Дълго време през нощта Дилън се опитваше да осъзнае новите факти, които научи. Когато най-после заспа, сънищата му бяха по-неспокойни от чувствата и определено еротични. На утрото реши, че съботните му задачи и поръчки могат да почакат, а той се отправи към Савана.

Не търсеше само промяна на обстановката. Беше жаден за информация. Щом не успяваше да я получи от Джейд, щеше да пробва с Дона Ди Джоли.

На практика личният живот на Джейд не бе негова работа. Тя можеше да го уволни, ако продължаваше да се бърка в него. Но беше стигнал до положение, където не желаеше да спре. Волю или неволю, вече бе замесен с нея, дори и да беше само едностранчиво отношение.

Пристигна в болницата точно когато Джейд излизаше от реанимацията. Щом го зърна в коридора, видимо й стана неприятно.

— Какво правиш тук?

Лицето й изглеждаше бледо под луминесцентното осветление. Имаше сенки под очите й, но те само подсилваха големината и цвета им. Беше с къса, права дънкова пола, бяла ленена блуза, червен кожен колан и червени сандали. Отличаваше се от всички.

— И аз бих могъл да ти задам същия въпрос — отговори той. — След думите ти снощи човек би помислил, че това е последното място, където ще бъдеш днес.

— Имам причина да съм тук. За разлика от теб.

— Приеми ме като любопитен наблюдател. — Забелязвайки суматохата около реанимационното отделение, Дилън надникна през рамото на Джейд. Коридорът се изпълни със забързан медицински персонал.

— Какво става?

— Хъч има донор.

Стомахът му се сви на топка.

— Не е…

— Не, не е Грейъм. Жертва от катастрофа.

Джейд погледна назад, после се отправи към изхода. Дилън вървеше до нея.

— Хъч Джоли ли е бащата на Грейъм?

Тя продължи да крачи със същото темпо.

— Не знам.

— Боже Господи! — Изпречи се пред нея раздразнен. — Той ли е, или не?

— Защо се бъркаш в личния ми живот? Твоето болезнено любопитство наистина ме отблъсква.

— Каква ти е Дона Ди?

Тя затаи дъх за момент, много ядосана, после въздъхна, предавайки се.

— Дона Ди и аз бяхме най-добрите приятелки.

— Докога Джейд? Кога престанахте да бъдете такива? Когато забременя от Хъч ли? Бяха ли вече женени?

— Разбира се, че не! Как смееш… — Стисна устни, за да не продължи.

Беше очевидно, че въпросът му я вбеси. Време беда се оттегли и спре. Хвана я за ръка и я насочи към изхода. Каза й със смекчен глас:

— Ако беше честна и открита спрямо мен, нямаше да си пъхам носа.

— Това не е твоя работа!

— Смятам, че е.

— Защо?

Той отново спря и я погледна. Край на въздържанието! Подпря се на най-близката стена и прошепна бурно:

— Защото искам да знам поради каква причина се сковаваш всеки път, щом те докосна. Дяволите да те вземат, Джейд, но ти ме караш да те желая! Не мога повече да търпя да ме гледаш, сякаш ти си човешко жертвоприношение, а от моите ръце се стича кръв.

— Не искам да слушам!

— Може да не искаш, но така стоят нещата и ти дяволски добре разбираш всичко. Начинът, по който те целунах, ти показа, че те желая.

— Не! Не казвай нищо повече!

— Джейд…

— Запомни! — подчерта тя. — Не може да има нищо интимно между нас!

— Защото ми подписваш чековете за заплатата ли?

В мрачните сини очи проблесна за кратко гняв.

— Това също. Но главно заради неща, с които не си наясно.

— Какви неща, Джейд? Опитвам се да ги разбера. Кажи ми какви неща!

Тя поклати глава. Упоритостта й бе непроницаема. Дилън изруга под нос, отстъпи и я пусна да мине пред него.

Следобедът преваляше, когато Джейд наближи покрайнините на Палмето. Забеляза в огледалото, че Дилън продължаваше да кара след нея. През целия път от Савана той не пропускаше повече от една кола между тях. Плътно я следваше.

От двете страни на криволичещото второкласно шосе се простираха гъсти гори. Пътят свършваше пред изоставена плантаторска къща. Табелката „Продава се“ стоеше отдавна и почти се скриваше от високата трева около колчето. Буквите бяха избелели с времето. В архитектурно отношение къщата беше внушителна, но се нуждаеше от сериозен ремонт. Боята по колоните се лющеше. Капаците на прозорците висяха или липсваха. Част от покрива бе пометен от последния крайбрежен ураган.

Но вечнозелените дъбове наоколо бяха оцелели. От клоните им висеше мъх, неподвижен във влажната мараня, оживяващ само при повея на океанския бриз. Птици чуруликаха сред величествените борове и пиеха вода от покрития с лишеи каменен фонтан. Миртите бяха толкова отрупани с надиплени цветове — обички, че клоните им се поклащаха като глави на дремещи стари моми.

Джейд слезе от джипа.

— Хубаво място — отбеляза шеговито Дилън, скачайки от пикапа си.

— Не е ли чудесно? Смятам да го купя.

Без да обръща внимание на незаинтересоваността му, Джейд отиде до къщата и внимателно се заизкачва по стълбата към верандата. Тя опасваше сградата от три страни. Стъпките й отекваха глухо, докато оглеждаше и надничаше през прозорците. Където имаше стъкла, те бяха зацапани от соления вятър. Брегът бе само на половин миля оттук.

— Сигурно се шегуваш — каза Дилън, когато се качи на верандата.

— Нищо подобно.

— Не е ли малко голяма за трима ви?

— Не е за нас. Искам да я купя за Джи Ес Ес.

Той се засмя грубовато.

— Първо някаква пиклива ферма, а сега и съборетина. Надявам се, че Джордж Стайн не ти е дал картбланш с чековата книжка на компанията.

Без да се обижда, тя слезе от верандата и отиде към източната страна на къщата, където едно време бе имало цветна градина. Пътеките от натрошени мидени черупки сега бяха обрасли с бурени, а в лехите с грижливо отглеждани растения избуяваше дива трева.

В далечния край на градината имаше още един вечнозелен дъб. От клоните му висеше люлка. Въжетата бяха по-дебел и от китките й, възлите под дъската — по-големи от коленете й. Джейд седна внимателно и засили люлката с върха на сандала.

Отметна глава назад, затвори очи и подложи лицето си на пъстрата слънчева светлина. Вдишваше дълбоко знойния въздух, напоен с орлови нокти и гардения.

— Била си тук и по-рано.

Тя отвори очи. Дилън стоеше с пъхнати в задните джобове на джинсите си ръце и я наблюдаваше. Светлокафявите му очи отразяваха листата на дървото и изглеждаха необичайно зелени.

— Няколко пъти. Сериозно ти казвам, че искам да я купя. Ще бъде спортен комплекс на фирмата с удобства за преспиване и закуска.

— Мислех, че вече си определила място за почивен дом.

— Това ще бъде допълнение към него. Представи си само колко хубаво ще е да забавляваме нашите клиенти и висши служители тук. Взех план на къщата от търговския посредник и го изпратих на Ханк. — Дилън вече го беше срещал в Ню Йорк. Бяха обсъждали завода ТексТил. — Казах му, че бих искала къщата да се модернизира, но да се запази южняшката й елегантност и очарование. Ако излезем на чуждите пазари, както се надяваме да стане, ще водим представителите им тук на официални вечери. Можем да ги караме с конски двуколки и да им сервираме ментови коктейли на верандата. Ще им хареса.

Той застана зад нея, хвана въжетата над ръцете й и засили лекичко люлката, колкото вятърът да развее косите й.

— Подхвърли ли вече тази буреносна идея на Джордж?

— Още не. Нека първо Ханк да направи скици на къщата.

— Ти и Ханк изглеждате доста близки.

— Приятели сме от колежа.

— Хмм.

Тя не обърна внимание на предположението в гласа му.

— Искам Ханк да проектира, и павилион на плажа за приеми, пикници и веселби на фирмата. Когато не го използваме, можем да го даваме под наем на други компании. Така ще намалим разходите по поддържането.

— На Джордж ще му хареса. И може би, докато чуждестранните гости седят на верандата и сърбат ментови коктейли, негри ще припяват спиричуъли от робските памукови ниви.

Тя заби крака и изрови около метрова ивица в земята, преди люлката да спре. Отметна глава силно назад, за да може да го погледне в очите. Темето й почти докосваше корема му.

— Ти ми се подиграваш.

Той не помръдна, въпреки че щяха да водят по-лесно разговора, ако пуснеше въжетата и застанеше пред люлката.

— Права си.

— Благодаря ти, че поне си признаваш.

— Няма защо.

— Като че ли се поувлякох. Смяташ ли, че съм луда?

— Мисля, че си… интригуваща — призна той след кратка пауза, търсейки точната дума. — Всъщност, Джейд, ти страшно ме объркваш.

Гласът му бе прекалено напрегнат, за да я успокои. Тя реши да не придава значение на думите му и да обърне разговора към него.

— Ти самият не си лек характер.

Мустаците му се разтегнаха в усмивка.

— Аз?

— Да, да. Живееш сам, но не излизаш много.

— Какво толкова странно. Взискателният ми шеф не ми оставя свободно време да се отдам на удоволствия.

— Не се срещаш с жени.

Повдигна въпросително вежди.

— Да не би да ме следиш?

— Просто те определих като мъж, който често се нуждае от дамска компания.

— Имаш предвид секс.

— Да — повтори тя смутено.

Внезапно почувства тихия следобед по-летаргичен отпреди. Дори насекомите бяха престанали да бръмчат. Беше твърде задушно. Усещаше дрехите си и влажността на кожата под тях. Гъстата й коса запарваше шията. Земята пулсираше тежко под жежкото слънце и маранята обгръщаше всичко наоколо. Сякаш бяха в напарфюмирана сауна, но облечени.

Тогава осъзна колко близо зад нея е той, колко близо до бедрата му са нейните рамене. Ръцете й държаха въжето на сантиметри от неговите. Мирисът му се смесваше с безброй други, но тя го отделяше от тях.

— Исках да кажа — задъхано обясни тя, — че може би липсата на активен обществен живот при теб се дължи на загубата на съпругата и детето ти.

Усмивката му се изпари. Пусна въжето и се отдалечи от люлката. Все още с гръб към нея, попита:

— Откъде знаеш за това?

— Научих няколко дни след срещата ни в Лос Анджелис.

— Оставям на теб да проучиш всичко останало — каза той напрегнато и се обърна с лице към Джейд.

— ТексТил беше жизненоважен за мен. Не можех да си позволя да правя лош подбор. Проверих те колкото се може по-подробно.

Той я гледаше гневно няколко секунди, после раменете му постепенно се отпуснаха.

— Всъщност няма никакво значение дали знаеш, или не.

— Какво се случи? — попита внимателно тя.

— Нали вече си разбрала.

— Само основните неща.

Дилън откъсна клонче от дървото и го уви около пръстите си.

— Живеехме в Талахаси. Аз работех за онзи мазен кучи син, който ме назначи на обект далеко от града. Ходех си вкъщи само през почивните дни. Дебра ненавиждаше работата ми. Аз още повече. Но по това време нямах друг избор.

— Тя беше потисната и затова решихме да си организираме специален уикенд. Прибрах се у дома късно, в студена влажна нощ. Тя се бе приготвила. — Гласът му стана монотонен, вървеше с Джейд из къщата и й разказваше как ги бе намерил на леглото в голямата спалня.

— Изглеждаха толкова хубави! — скърбеше и сега той. — Нямаше следи, кръв, нищо… — Направи жест на недоумение. — Помислих си, че са заспали.

— Какво направи после?

Очите му охладняха.

— Най-напред пребих от бой гадняра, който ме откъсна от семейството ми.

— Добре.

— След това не изтрезнях няколко месеца, отрекох се от всичко, зарязах хората, дори и компанията, която ти спомена преди малко. Когато започнах отново, свалях всяка жена, която се съгласяваше. Дебели, тънки, грозни, хубави, стари, млади… Нямаше никакво значение, разбираш ли? — Джейд поклати глава. — Е, може би, ако беше мъж, щеше да ме разбереш.

— Може би.

— Както и да е, местех се непрекъснато и бях сам, докато ти не ми предложи тази работа. — Прониза я с поглед. — За първи път от седем години имам нещо, заради което живея. Благодарение на теб, Джейд!

— Не ми дължиш нищо, освен упорит труд за парите, които ти плащам. Досега не си ме разочаровал.

Той пусна клончето и издуха ръцете си.

— Трябваше да съм си у дома с тях…

— Защо? За да се задушиш и ти в съня си? По-добре ли щеше да бъде?

— Трябваше да проверя камината!

— А тя не трябваше да я пали, преди да е проверена.

— Не бъди свадлива.

— А ти не говори глупости, Дилън! Било е трагична злополука и никой не е виновен. Не можеш да продължаваш да живееш, опитвайки се да изкупиш ничия вина. — Погледна го за момент. — Сега, като те слушам, си обяснявам много неща. Знаех, че заводът ТексТил е важен за теб. Но не осъзнавах доколко.

— Възприемам го като втори шанс. Не искам да го пропилея. — Плъзна гърба си по ствола на дървото и се подпря на петите си. — Вече знаеш какви са мотивите ми. А твоите?

— Фантастична заплата. Положение и респект в мъжкия свят.

— Хмм. Имала си всичко това и преди, защо се върна в Палмето?

— Защото Джи Ес Ес се нуждаеше от града, градът се нуждаеше от завода. Както си наблюдателен, не може да не си забелязал колко слаба е икономиката тук. Някои от жителите наоколо нямат вътрешна канализация. Препитават се, с каквото отгледат.

— ТексТил ще наеме на работа стотици хора. Преди да го пуснем в действие ще организирам курсове за обучение. Които са записани, ще получават процент от заплатите си по време на лекциите. Към завода ще има детска градина, така че и двамата родители ще могат да работят при нас. Ще има…

— Това са глупости, Джейд!

Тя зяпна изненадана.

— Какво?

— Казах, че всичко това са глупости. Звучи страхотно. На повърхността ти си абсолютен алтруист — отбеляза той и се изправи. — Но ако разровя по-дълбоко, ще открия истинската причина, за да построиш завод точно тук. Тя не е съчувствието ти към бедните и икономически неоправданите.

Разкрачи краката й със своите, хвана въжетата на люлката и застана над нея, говорейки към обърнатото към него лице.

— Има връзка с бившата ти най-добра приятелка и шерифа, за когото се е омъжила. Той може да е, а може и да не е, бащата на Грейъм. Някъде по средата са замесени и Пачетови. Няма голяма любов между теб и главните в града.

— Става късно. Трябва да тръгвам.

Изправи се, въпреки близостта до неговото тяло. Мушна се под ръката му и почти успя да избяга, но той я хвана здраво и я върна обратно.

— Не си убедителна, Джейд!

— Причините, които ти изтъкнах за построяването на завода тук, са единствените.

— Не се съмнявам в тях.

— Защо не ги приемеш тогава и да ме оставиш намира?

— Защото не се връзват! Ако някой е просмукан от съчувствие към земляците си, той щеше да предложи необходимия бъбрек!

— Няма да позволя на никой да разтвори Грейъм и да му вземе бъбрека.

— Разбира се, особено ако получателят е женен за бившата ти най-добра приятелка и е евентуалният баща на сина ти. — Пристъпи към нея. — Да не би Джоли да те е зарязал все още влюбена и бременна и да се е оженил за Дона Ди?

— Аз го ненавиждам!

— Вече е по-ясно. Защо?

— Остави ме, Дилън!

— Няма, преди да разбера какво става.

— Не можеш да разбереш!

— Защо се плашиш всеки път, щом някой мъж те приближи?

— Не се плаша!

— Ами, как не — каза той по-меко. — Почти припадна преди малко, когато гърдите ти се приближиха към моите. И не мога да опиша изражението на лицето ти, щом усети, че съм възбуден.

— Нищо не съм усетила.

— Лъжеш. Хъч Джоли ли те направи фригидна?

— Не съм фригидна.

— Не? Не можеш да ме заблудиш.

— Може би просто не ми харесваш.

Той сключи пръсти на тила под косата й, където кожата беше влажна от горещината.

— Още една лъжа, Джейд. — Наведе глава и потри мустаците си по устните й. — Ти сама каза, че си харесала целувката ми.

— Не съм.

— Лъжкиня.

Докосна ъгъла на устните й с език. Беше едновременно вълнуващо и ужасяващо. Дразнещата му милувка я сгорещи и замая. Сви ръце отпред на ризата му и усети стегнатите мускули под плата. Ръстът и силата на Дилън я завладяха и смутиха. Беше мъжествен. Отблъскваше я и едновременно я привличаше. Бореше се и срещу притегателната му сила, и срещу собствения си ужас.

— Не го прави, Дилън — молеше се тя въпреки търсещите му устни. — Не мога да я заменя. Никоя жена не може.

Той вдигна рязко глава.

— Какво каза?

— Няма да бъда една от онези жени, които си свалял в мъката по съпругата си.

— Това ли смяташ, че си? Още един лесен път към забравата?

— Възможно е, нали?

Дилън възкликна:

— Слушай, ако искам само това, докато се стъмни, мога да имам вече гола жена в леглото си.

— Но ще има ли тя и пораснал син?

— О-о, разбирам! — каза той рязко. — Грейъм би трябвало да замести мъртвия ми син.

— Ти се опита да се сближиш с него.

Яростта му беше осезаема, както и горещината. Кипеше в тялото му и се предаваше на нейното. Огледа я грубо отгоре до долу, спря се на гърдите и горния край на бедрата й, после отново се взря в лицето й.

— Не разбираш достатъчно добре цената си, Джейд. С или без Грейъм, пак щях да искам да спя с теб.

Обърна се и закрачи към паркирания си пикап.

Джейд, също ядосана, се спусна след него. Настигна го, когато се качваше в колата.

— Ако продължаваш да ми говориш такива неща, нямам друг избор, освен да те уволня!

— Хайде, давай! — повдигна войнствено брадичка той.

Дилън вероятно искаше само да я сплаши и успя. Мисълта за неговото напускане на обекта я отрезви. Къде щеше да намери толкова добър предприемач? Какво извинение щеше да даде на Джордж Стайн, който говореше с възхищение за Дилън? Джейд опита друг начин.

— Все още съм убедена, че ти си най-подходящият за тази работа, Дилън.

— Благодаря.

— Не смяташ ли, че няма да е много добре за нас да бъдем любовници, дори ако аз… ако аз можех.

— Никога не съм твърдял, че ще бъде.

— Неизменно ще се променят добрите ни служебни взаимоотношения. Никой от нас не желае това, нали?

— Не.

— ТексТил е твърде важен и за двама ни. Не можем да си позволяваме личните конфликти да влияят на нашата работа.

— Щом така казваш.

— Значи разбираш становището ми?

— Да.

— Означава ли, че няма да продължаваш по този начин?

— Няма как.

Дотогава беше отбягвал да я поглежда в очите. Когато заби поглед в нея, тя го усети като лек удар в стомаха си. После си сложи тъмните слънчеви очила и Джейд не можеше да види очите му изобщо.

Към следващата част или към съдържанието

Сандра Браун С дъх на скандал (25)

Метаданни

Данни

С дъх на скандал

Информация

История

Сваляне / Връзки

24.

Сандра Браун
С дъх на скандал (25)