Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Breath of Scandal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 156 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2010)
Корекция
maskara (2010)
Сканиране
?

Издание:

Сандра Браун. С дъх на скандал

Редактор: Ружа Любенова, Диана Тодорова

Технически редактор: Димка Господинова

Оформление на корицата: Весела Генчева

ИК „Хермес“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lorraine1991)

11.

Звънецът на входната врата отекна във вътрешността на къщата. Беше достопочтен дом, построен в стил Джордж. Червените тухли бяха очертани с бяло и контрастираха с полираните черни капаци по прозорците. Разположен бе навътре от улицата върху старателно поддържана морава. Тревата още блестеше от ранното утринно поливане с автоматичната пръскачка.

Джейд се смути от богатството. Погледна критично полата си, като се надяваше, че гънките по нея не се забелязват. Навлажни с език пръсти и обърса още веднъж разлигавената уста на Грейъм. Дребничка жена с приятна външност и пепеляворуса коса отвори вратата. Джейд предположи, че е в началото на петдесетте.

— Добро утро. — Меките й сиви очи веднага се спряха на Грейъм, а после се усмихна грациозно на Джейд. — Мога ли да ви помогна?

— Добро утро. Вие ли сте госпожа Хиарън?

Тя кимна утвърдително.

— Казвам се Джейд Спери. Извинявайте, че се отбивам толкова рано, но исках да говоря с декан Хиарън, преди да е тръгнал на работа. — Беше решила, че е по-неуместно да отиде с бебето в колежа, отколкото в дома на преподавателя. — Тук ли е още?

— Закусва. Заповядайте!

— По-добре да го почакам тук, на верандата — каза колебливо Джейд. — Няма да му отнема много време.

— Тогава няма причина да не влезете. Моля! Ваше ли е момченцето? Очарователно е.

Жената въведе Джейд през красиви и уютни стаи. Минаха през слънчева кухня, където гъделичкащата миризма на бекон и яйца предизвика слюноотделяне. През последните дни диетата й се състоеше главно от оризови ядки и сандвичи с фъстъчено масло. Вече не помнеше кога за последен път бе яла готвено.

Излязоха на задната остъклена веранда, простираща се по широчината на къщата. На масичка от ковано желязо и покрита със стъкло декан Хиарън привършваше закуската си. Както и първия ден, когато Джейд го срещна в кабинета, беше облечен в кафяв костюм с вратовръзка, но тя можеше също да си го представи в пуловер с кожени кръпки на лактите и торбести панталони с излъскано дъно.

Прошарената му коса опасваше като лавров венец оплешивяващата глава. Туфи косми стърчаха от ушите. Ноздрите бяха окосмени повече от обикновено. Но обраслите му черти не бяха отблъскващи, а по-скоро симпатични. Лицето бе приятно, очите — засмени, усмивката — мила. Погледна любопитно, когато съпругата му въведе Джейд. Махна пъхнатата в яката на ризата ленена кърпа и се изправи.

— Госпожица Спери, нали? Каква приятна изненада.

— Благодаря. — Премести Грейъм на лявата си ръка и подаде дясната. Ръкуваха се, той посочи стола срещу него и я покани да седне.

Тя се почувства объркана и несръчна. Каишката на дамската й чанта щеше да се изхлузи от рамото й, а Грейъм се въртеше и протягаше ръка към увисналото над главите им листо бостънска папрат.

— Не, благодаря, доктор Хиарън. Наистина не мога да остана. Извинявайте, че прекъснах закуската ви, но както казах и на госпожа Хиарън, трябваше да Ви видя, преди да тръгнете за колежа.

— Имам време за още една чаша кафе. Ще се радвам да ми правите компания. Кети, моля те… Госпожице Спери?

Отново направи жест към стола. Джейд се отпусна. Не искаше да бъде груба, но балансирането на Грейъм и задържането на плъзгащата се чанта изискваха сръчността на майстор жонгльор.

— Благодаря. Съжалявам, че се натрапвам така. Трябваше да се обадя предварително. Не, Грейъм! — спря сина си точно преди да изяде папратовите листа. — Извинявайте. Надявам се, че не е повредил растението.

— За трети път се извинявате, откакто влязохте, госпожице Спери. Чак такова разкаяние ме изнервя.

— И мен — добави Кети Хиарън, внасяйки малък поднос с чашка и чиния. В нея имаше резен ароматен пъпеш и кифла с боровинково сладко.

— О, не исках да…

— Какво предпочитате, чай или кафе?

Джейд не искаше да ги обиди, като отхвърли гостоприемството им. Освен това стомахът й се бунтуваше.

— Чай, моля — отговори тихо тя. — Ако не ви затруднявам.

— Изобщо не. Вече го запарих.

Кети Хиарън отиде за чая. Джейд се усмихна виновно на декана по студентските въпроси.

— Благодаря за гостоприемството.

— Моля ви, заповядайте. Масло?

Подаде й кристален съд с масло. Намаза топлата кифла, а на Грейъм подаде залъгалка, която носеше навсякъде. Временно той се успокои и я загриза, докато тя закусваше.

Госпожа Хиарън й наля чаша ароматен жасминов чай и седна на масата.

— Как се казва бебето?

— Грейъм.

— Грейъм. Харесва ми. Много необикновено, нали, скъпи?

— Аха. Госпожица Спери е младата жена от Палмето, за която ти разказах.

— О, да. Виждате ли, госпожице Спери, Мич има далечни роднини в Палмето.

Джейд погледна изненадано декана. Не беше споменал нищо за Палмето на предната им среща. Не й се искаше да ги пита: „Знаете ли…“. Колкото по-малко се говореше за града, толкова по-добре, защото не желаеше да ги лъже за нищо.

Слава Богу, Грейъм отклони вниманието им. Тупна по ръба на масата със залъгалката, после я запокити на пода и хвана лъскава сребърна лъжица. Тя вдигна играчката, но лъжицата се оказа по-вкусна.

Кети се засмя, като го видя как си трие венците.

— Няма опасност да изяде старата лъжица. Може да я дъвче колкото си иска.

Декан Хиарън наблюдаваше отблизо Джейд.

— Не помня да сте споменавали преди няколко седмици, че сте майка.

— Не, сър. Наистина.

— Разбира се, това не е моя работа. Нямаше да повлияе и на комисията за стипендии.

Джейд попи устата си с ленената кърпа.

— Страхувам се, че не е точно така, доктор Хиарън. Затова съм тук тази сутрин. — Отвори чантата, взе разписката и я плъзна през масата към него. — Съжалявам, но се налага да се откажа от стипендията.

Госпожа Хиарън първа се обади в звънката, конфузна тишина.

— Госпожице Спери, запозната съм с вашия случай, защото съпругът ми разказа за вас. Направили сте му много добро впечатление. Но за да се чувствате по-удобно, ще изляза и ще ви оставя сами да обсъдите личния си проблем.

Джейд беше развълнувана от нейната чувствителност.

— Не е необходимо, госпожо Хиарън. Всъщност няма какво повече да добавя. — Оправи каишката върху рамото, вдигна Грейъм от скута си и стана.

— Много ви благодаря за закуската.

— Един момент, госпожице Спери — каза декан Хиарън. — Седнете, моля! — Изчака я да се подчини. Подпря брада на преплетените си пръсти и я изгледа изпитателно. — Честно казано, много съм шокиран и разочарован. Рядко съм виждал кандидат за пълна стипендия да я заслужава повече от вас и да се радва по-чистосърдечно, че я е получил. Вие почти излетяхте от кабинета ми. Какво се случи, откакто ви видях последния път?

Джейд се сети за няколко приемливи лъжи. Но бе невъзможно да ги гледа в очите и да ги баламосва. Бяха любопитни наистина, но тази отблъскваща човешка черта бе свързана с нещо не така честно срещано — истинска загриженост.

— Майка ми избяга с един мъж. — Очевидно нейният отговор не им направи впечатление, затова поясни. — Тя се грижеше за Грейъм, докато аз работех. Можех да работя след лекциите и в почивните дни, но сега няма да мога да си позволя да плащам за детето и всекидневните разходи.

— Естествено…

Джейд поклати глава и прекъсна декана.

— Използвах вече всички възможности, повярвайте ми. — За сметка на работата си в Савана тя беше пътувала всяка седмица до Моргънтаун, за да търси квартира, работа и приемливи условия за гледане на бебето. Усилията й бяха напразни. — Не мога да си позволя дори и най-непретенциозните грижи за детето, независимо че часовете за бавене се покриват с моята програма. Отгоре на всичко, поради наплива на студентите за есенния семестър, не си намерих работа. Майка я няма вече да ми помага и за мен е невъзможно да се запиша този семестър.

Наведе очи, защото не искаше да виждат страха й в тях. Бяха поставени на карта не само обучението й в колежа, но и бъдещето й. Нейният началник в Савана изгуби търпение към честите й отпуски и я уволни. Преди да замине, Велта бе изтеглила всичко от нищожните им спестявания, включително и от продажбата на къщата в Палмето.

Джейд имаше само двадесет долара. Дванадесет щеше да плати още довечера за стаята им в мотела. Утре вече нямаше да има пукнат грош. Мислеше си, че ще трябва да разчита на благоволението на стария си началник в Савана да я върне на предишната работа, когато го помоли.

— Отказването от стипендията изглежда доста драматична и крайна стъпка, госпожице Спери — укори я декан Хиарън.

— Съгласна съм, но сега нямам друг изход. Но няма да се откажа да следвам, доктор Хиарън. Обещавам ви! Имам причини да искам диплома, колкото се може по-бързо.

— И какви са тези причини?

— Лични.

Той се намръщи на лаконичния й отговор.

— Защо кандидатствахте за стипендия в колежа Дендър?

— Да ви кажа ли истината?

— До този момент бяхте болезнено пряма.

— Той беше един от малкото останали в трите щата, където не бях пробвала. Много други университети и колежи в региона ми отказаха финансова помощ. И тъй като Дендър е училище с християнска насоченост, разчитах на милосърдието му.

— А ако и ние бяхме ви отказали, какво щяхте да правите?

— Каквото планирам сега — да продължавам да се опитвам.

Доктор Хиарън се покашля.

— Прав ли съм, като допускам, че бащата на Грейъм…

— Бащата на Грейъм е мъртъв. — Хората винаги щяха да питат. Това бе най-простият отговор. Съмняваше се, че й вярват, но поне не упорстваха повече.

— Знам една работа — обади се внезапно Кети Хиарън. — Мили — обърна се тя към съпруга си, — ти знаеш Дороти Дейвис. Собственичката на онзи магазин, откъдето си купувам повечето дрехи. Тъкмо вчера госпожица Дороти ми сподели, че търси някой за счетоводството й. Зрението й се влошило и вече не можела да разчита фактурите.

— Не се изненадвам. Старата кримка сигурно наближава осемдесетте.

Кети го шляпна по ръката.

— Не го слушайте, Джейд. Госпожица Дороти е наистина свадлива, но в нея се крие чувствителна душа. Налага се да бъде по-рязка, за да й върви бизнеса. Интересувате ли се от тази работа?

— Интересувам се от всичко, госпожо Хиарън. А бизнесът е основният предмет в програмата ми. Но само работата няма да ми помогне. Все още не съм намерила целодневна ясла и квартира.

— Сигурно има нещо подходящо.

Джейд си помисли за двадесетте долара в портмонето си. Не можеше да остави дори депозит, докато се преместят.

— Страхувам се, че няма, госпожо Хиарън.

Деканът по студентските въпроси погледна часовника си и стана.

— Ако не тръгна веднага, ще закъснея. Време е да преминем към същността на проблема.

Свъси гъстите си вежди, но напразно се опита да изглежда строг.

— Госпожице Спери, сигурен съм, че от прекалена гордост не признавате, че сте останали без средства не по ваша вина. Никога не съм разговарял с млад човек, решил толкова твърдо да получи образование. Само най-тъжното стечение на обстоятелствата би могло да охлади ентусиазма и непоколебимостта ви. Възхищавам се от вашата гордост.

— Но от друга страна — добави той с авторитетна звънливост, която често стряскаше позадрямалите студенти, — прекалената гордост може да навреди на всеки човек. Време е да я позабравите, да проявите уязвимост и да предоставите на някой честта да ви помогне.

— Вярвам, че Кети може да ви вреди на работа при госпожица Дейвис, макар че, ако бях на ваше място, бих я приел с неохота. Тя е стисната, изсушена стара тояга, която дори по Коледа не се отпуска. Ако издържите, ще заслужите да ви обявим за светица.

— И накрая, сигурно сте забелязали, че очите на Кети се навлажняват всеки път, като погледне Грейъм. За съжаление никога не сме имали деца. Малко се страхувам, че докато живеете при нас, ще го разглези.

— При Вас? — извика Джейд. — О, но аз…

— Тихо, госпожице Спери. Още не съм свършил, а времето е ценно. Очевидно не знаете, че с Кети често приемаме вкъщи през семестрите по някой старателен студент. Сега бяхме решили да не вземаме никой, тъй като последния път имахме неприятност: младежът изчезна с чифт сребърни свещници. Не че проклетите свещници толкова ме бъркат, но точната ми преценка за човешкия характер ми изневери. Вие ми възвърнахме критерия.

— Така че, ако нямате слабост към сребърни предмети, вие и сина ви сте добре дошли в нашия дом за колкото искате. Във всеки случай, ще го приема като лична обида, ако не видя името ви в списъка на записалите се първокурсници до края на деня. Разработката ви бе почти безупречна и ще бъде жалко да изпуснем един интелект само поради липса на средства. Кети, копнея за пържени стриди за вечеря.

Махна рязко с ръка и изчезна.

Кети Хиарън потупа Джейд по ръката.

— Понякога се държи така, но ще му свикнете.