Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Училище за вампири (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Untamed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 76 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)
Сканиране
helyg (2010)

Издание:

П. С. Каст, Кристин Каст. Избрана

ИК „СофтПрес“, София, 2010

Редактор: Димитър Риков, Слави Димов

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN 978-954-685-947-1

История

  1. — Добавяне

Пета глава

— О, по дяволите! — извиках аз и коленете ми се подкосиха, затова седнах на леглото си. В ушите си чувах странен пищящ звук и ми беше трудно да си поема дъх.

— Знаеш, че не е задължително всичко това да се случи — каза Стиви Рей, като ме потупа по рамото. — Имам предвид, че Афродита видя как баба ти се удави, как Хийт и аз умираме. Имам предвид как аз умирам за втори път. А нито едно от тези неща не се случи. Така че можем да го спрем. Тя погледна въпросително към Афродита. — Нали?

Афродита се въртеше неспокойно.

— О, не! — Заставих се да говоря въпреки пристъпа на паника, който ме връхлетя и стегна гърлото ми. — Има нещо различно в това видение, нали?

— Може би, защото сега съм човек отвърна тя бавно. — Това е единственото видение, откакто съм човек, така че не е толкова странно, че беше по-различно от предишните.

— Но?

— Все пак беше различно.

— По какъв начин?

Ами… беше някак по-объркано, по-емоционално, по-разтърсващо. А и не успях да разбера голяма част от него. Например не разпознах ужасяващите същества, които гъмжаха в мрака.

— Гъмжаха? Това не звучи добре.

— И не беше добре. Беше като да виждаш сянка в сянката. Бяха като духове, които се връщат към живота, но това, в което се превръщаха, беше прекалено ужасно, за да го погледна.

— Имаш предвид не като хора или вампири? — Изведнъж ме обзе паника.

— По дяволите!

— Какво? — попита Стиви Рей.

— Тази вечер нещо ме нападна, докато се прибирах от конюшните. Беше нещо като ледена сянка, която извираше от мрака.

— Това не е добре — каза Стиви Рей.

— Сама ли беше? — попита Афродита.

— Да.

— Така, това е проблем.

— Защо, какво друго си видяла?

— Ами… ти умря по няколко различни начина, което е странно и не ми се е случвало преди в никое видение.

— По… различни начини? — Започваше да ми звучи все по-зле и по-зле.

— Може би трябва да почакаме и да видим дали Афродита няма да получи друго видение, което да направи нещата поясни — каза Стиви Рей.

Не отместих поглед от очите на Афродита и в тях видях потвърждение на това, което вече знаех.

— Ако игнорирам някое видение, то се случва. Винаги.

— А може би някое от тях вече се случва — казах аз. Устните ми бяха ледени и твърди, а стомахът ме болеше.

— Няма да допуснем да умреш! — извика Стиви Рей и ме погледна нещастно.

— Давай нататък, Афродита, какво още видя?

— Беше много силно видение, изпълнено с потресаващи картини, които бяха доста объркващи. Може би защото го виждах и чувствах от твоята гледна точка. — Тя преглътна тежко. — Видях те да умираш по два начина. Единия път се удави. Водата беше студена и мрачна. О, и миришеше гадно.

— Миришела е гадно? Като в езерата около Оклахома? — попитах въпреки ужаса да обсъждам собствената си смърт.

— Не. Почти сто процента съм сигурна, че не беше в Оклахома. Водата беше прекалено много. Трудно ми е да обясня откъде съм сигурна, но беше прекалено дълбока, за да е нещо като езеро. — Афродита спря за миг и се замисли. Изведнъж очите й се разшириха. — Спомних си още нещо от това видение. Имаше нещо до водата, което изглеждаше като истински замък на остров. Изглеждаше старинен, може би е било в Европа или пък тук някой милионер си е построил такъв замък.

— Значи си ме видяла да се давя в море, близо до истински замък, на остров, може би в Европа. Видя ли още нещо, което може да ни бъде полезно?

Ами… като изключим факта, че се чувстваше изолирана, искам да кажа, истински самотна, видях и едно мъжко лице. Той беше с теб малко преди да умреш. Някой, когото не бях срещала преди. До днес.

— Какво? Кой е той?

— Старк.

— Той ли ме уби? — Имах чувството, че ще повърна.

— Кой е Старк? — попита Стиви Рей, която държеше нежно ръката ми.

— Новото момче, което току-що беше прехвърлено тук от Чикаго отвърнах аз. — Той ли ме уби? — повторих въпроса си към Афродита.

— Не мисля. Не можех да го разгледам добре, беше тъмно. Но ми се струва, че дори в последната секунда, в която гледаше към него, ти се чувстваше в безопасност. — Тя повдигна вежди. — Изглежда ще се отърсиш от бъркотията с Хийт. Ерик и Лорън.

— Съжалявам за всичко това. Афродита ми разказа какво се е случило — каза Стиви Рей.

Отворих уста, за да им благодаря за съчувствието, и си спомних, че те всъщност не знаеха цялата история. Нямаше ги в училище последните два дни, а по медиите не бяха разпространили новината за смъртта на Лорън. Поех си дълбоко въздух. Предпочитах да продължим разговора за моята смърт, вместо да се налага да казвам това.

— Лорън е мъртъв.

— Какво? Как така?

— Преди два дни. Като професор Нолън. Беше обезглавен, разпънат на кръст и прикован пред входната врата на училището с бележка, съдържаща някакъв цитат от Библията. — Казах всичко това много бързо, защото не исках да усетя в устата си вкуса на тези ужасни думи.

— О, не! — Афродита пребледня и седна на леглото на Стиви Рей.

— Зоуи, това е ужасно! — извика Стиви Рей и ме прегърна силно. — Вие бяхте като Ромео и Жулиета.

— Не! Гласът ми прозвуча много по-рязко и остро, отколкото възнамерявах, затова й се усмихнах. — Не — повторих с по-нормален тон. — Той никога не ме е обичал. Лорън ме използва.

— За секс ли? О, Зоуи, това е много гадно.

— За съжаление не. Въпреки че направих грешката да спя с него. Лорън ме използва, за да ме издаде на Неферет. Тя го е накарала да дойде при мен. Тя беше истинската му любовница.

Намръщих се при спомена за сцената между тях, на която станах свидетел. Присмиваха ми се. Аз му дадох сърцето си, кръвта си, дадох му част от душата си чрез Отпечатъка. А той ми се присмиваше.

— Чакай малко. Я върни назад. Казваш, че Неферет е накарала Лорън да дойде при теб? — попита Афродита. — Защо ще прави това, ако са били любовници?

— Неферет искаше да ме изолира. — Сърцето ми изтръпна, когато парченцата от пъзела започнаха да се нареждат.

— Хм, в това няма никакъв смисъл. Защо ще иска да те изолира и ще праща Лорън да те сваля? — попита Стиви Рей.

— Много е просто — отвърна Афродита. — Зоуи трябваше да се промъква, за да се вижда с Лорън, понеже той е учител, а тя — ученичка. Предполагам, че не е казала за връзката си с него на никого от тримата глупаци. Също така предполагам, че Неферет се е погрижила нашият Ерик да ги види точно в кулминационния момент.

— Хей, аз съм тук. Не е нужно да говориш за мен така, все едно ме няма.

Афродита изсумтя.

— Ако предположенията ми са верни, бих казала, че здравият ти разум те е напуснал.

— Верни са — признах неохотно. — Неферет направи така, че Ерик да ме види с Лорън.

— Да, ето защо беше толкова бесен — каза Афродита.

— Кога? Какво? — попита Стиви Рей.

Въздъхнах.

— Ерик ме видя с Лорън. Откачи. Тогава аз открих, че Лорън всъщност е любовник на Неферет и не се интересува от мен изобщо, въпреки че дори имахме Отпечатък.

— Отпечатък? Мамка му!

— Тогава аз побеснях. Крещях като луда, после срещнах Афродита, Близначките и Деймиън и…

— О, мамка му! И Ерик. Тогава те намерихме да плачеш под дървото — прекъсна ме Афродита.

Въздъхнах отново.

— Да. И Ерик разказа на всички „новината“ за мен и Лорън.

— По най-гадния начин, бих казала — добави Афродита.

— Брей. Трябва да е било наистина много гадно, щом и Афродита го нарече така — каза Стиви Рей.

— Достатъчно злобно беше, че приятелите й да я видят в друга светлина. Това, че е преспала с Лорън, беше като шамар за тях. А после бомбата със „Зоуи е курва“ беше последвана от „Зоуи скри от нас, че Стиви Рей е жива“ И така получавате една разярена групичка, която не би могла да се довери на Зоуи отново.

— Което значи, че Зоуи е останала сама, точно както Неферет беше планирала. — Завърших изречението вместо нея и с безпокойство забелязах колко ми е лесно да говоря за себе си в трето лице.

— Това е вторият начин, по който те видях да умираш — каза Афродита. — Ти беше напълно сама. Нямаше го симпатичното момче, нито който и да било от тримата глупаци. Твоята изолация беше основната картина от това видение.

— Какво причини смъртта ми?

— Тук става още по-объркано. Видях Неферет да те заплашва, но видението напълно се разбърка, когато ти беше атакувана. Може да звучи странно, но в последния момент видях нещо черно да се носи във въздуха около теб.

— Нещо като дух? — Преглътнах тежко.

— Не. Не точно. Ако косата на Неферет беше черна, бих казала, че това е била нейната коса, носеща се около теб със силен вятър. Ти беше сама и много, много уплашена. Искаше да извикаш за помощ, но никой не ти отговори и ти беше толкова ужасена, че замръзна на място и не се защитаваше. Тогава онова нещо, каквото и да е било, преряза гърлото ти и ти отряза главата. — Афродита потръпна, а после добави: — Която кървеше обилно, в случай че се питаш.

— Афродита! Трябваше ли да навлизаш в такива детайли? — възмути се Стиви Рей и ме прегърна силно.

— Не, няма проблем — казах набързо. — Афродита трябва да ми каже всички подробности, които може да си спомни, както направи за видението с баба и Хийт. Това е единственият начин да го предотвратим. Е, какво още видя за втората ми смърт?

— Само как викаш за помощ, но никой не се отзовава. Всички те игнорираха.

— Тази нощ се изплаших до смърт, когато онова нещо ме нападна. Толкова много, че за миг замръзнах и не знаех какво да направя. — Почувствах как ме побиват тръпки само при спомена за това.

— Възможно ли е Неферет да има нещо общо с това, което ти се е случило преди малко? — попита Стиви Рей.

Вдигнах рамене.

— Не знам. Не можех да видя нищо друго, освен зловеща тъмнина.

— Зловеща тъмнина е точно каквото и аз видях. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, трябва да направиш всичко възможно да получиш отново благоразположението на тримата глупаци, защото е много опасно за теб да си без приятели — каза Афродита.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — отвърнах аз.

— Не разбирам защо — каза Стиви Рей. Просто им кажи истината за Неферет, която е направила цялата постановка с Лорън, и че не си можела да им кажеш нищо за мен, понеже Неферет би могла да… — Думите на Стиви Рей увиснаха във въздуха, когато тя осъзна какво казва.

— Да, брилянтна идея! Да им каже, че Неферет е зла кучка, която стои зад цялата работа и си прави армия от неживи починали ученици, и в първия момент, в който някой от тримата глупаци се срещне с нея, всичко ще се прецака. Което значи не просто, че нашата Висша жрица ще разбере какво точно знаем, а може да вземе да направи нещо гадно на милите ни другарчета. — Афродита направи пауза и се потупа по брадичката. — От друга страна, този сценарий не звучи толкова зле.

— Чакай малко! — намеси се Стиви Рей. — Те вече знаят нещо, което така или иначе може да ги постави в опасност. Знаят за мен.

— О, по дяволите! — казах аз.

— Да, мамка му. Съвсем забравих за тази подробност. Чудя се защо Неферет не е прочела това в мозъчетата на приятелите ти и не им е видяла сметката?

— Прекалено е заета да планира война — отбелязах аз. Когато Афродита и Стиви Рей примигаха неразбиращо срещу мен, си спомних, че смъртта на Лорън не беше единствената новина, която още не бяха научили. — Когато Неферет съобщи за убийството на Лорън, тя обяви война на хората. Не открита война, разбира се. Иска да бъде гадна война в терористичен стил. Боже, толкова е гнусна. Не разбирам как никой не го вижда.

— Колко интересно. Предполагам. Синовете на Еребус ще бъдат едно от оръжията за масово поразяване — каза Афродита. — Така де, като си говорим за хубавата страна на иначе шибаната ситуация.

— Как може да си такъв непукист? — възмути се Стиви Рей и скочи от леглото.

— Ами, първо на първо, не харесвам хората особено — започна Афродита и протегна ръка напред, за да спре тирадата на Стиви Рей. — Да, знам. Аз съм човек. На което бих казала просто майната му. Второ, Зоуи е жива и здрава, така че не съм особено притеснена от въпросната война.

— Афродита, за какво, по дяволите, говориш? — попитах аз.

Тя изсумтя.

— Ти изобщо следиш ли ми мисълта? Във видението ми основната нишка беше за войната между хората и вампирите и онези зловещи създания. Между другото, най-вероятно именно те са те нападнали — любимците на Неферет, за които още не знаем нищо. — Тя замълча, за миг изглеждаше объркана, но после продължи: — Както и да е. Надявам се, че изобщо няма да ни се наложи да научаваме каквото и да било за тях, защото въпросната война започна едва след твоята смърт. Смятам да се придържаме към идеята, че ако внимаваме да те запазим жива, ще предотвратим войната.

Стиви Рей си пое дълбоко дъх.

— Имаш право, Афродита. — После се обърна към мен: — Трябва да те запазим жива, Зоуи. Не само защото те обичаме, а защото трябва да спасиш света.

— О, така ли? Очаква се от мен да спасявам света? — Единственото, което можех да си помисля, беше: А си се страхувах от теста по геометрия. Мамка му.