Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Училище за вампири (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Untamed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 76 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)
Сканиране
helyg (2010)

Издание:

П. С. Каст, Кристин Каст. Избрана

ИК „СофтПрес“, София, 2010

Редактор: Димитър Риков, Слави Димов

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN 978-954-685-947-1

История

  1. — Добавяне

Двадесет и трета глава

— Това с предупреждението! — извика Афродита. — Всичките ми видения са предупреждения за някакви предстоящи трагедии. И това не е по-различно.

— Смятам, че си права — казах аз.

— Доколкото си спомням, виденията на Афродита са предотвратими, ако се вземат под внимание, нали така? — попита баба.

Афродита се поколеба, затова аз отговорих:

— Да, така е. Нейното видение те спаси, бабо.

— И още няколко души, които също щяха да загинат на моста в този ден — добави баба.

— Тогава беше достатъчно да намерим начин да предотвратим инцидента. Може би трябва да подходим по същия начин и с това видение? — казах.

— Така е, Зоуи. Афродита е вестител на Никс, а тя е искала да ни предупреди.

— Също така тя иска ти да ни помогнеш — каза Афродита на баба ми. — Във видението си те видях да четеш поемата.

Тя се поколеба за миг и ме погледна. Аз кимнах, защото се досетих какво иска да каже.

— Когато преписах стихотворението във видението си, то излезе с твоя почерк.

Чух как баба ахна от изненада.

— Сигурна ли си?

— Да — казах аз. Дори взех едно от твоите писма и проверих. Без съмнение е твоят почерк.

— В такъв случай трябва да се съглася, че Никс иска от мен и аз да взема участие в това.

— Не съм изненадана. Ти си единствената жена гигуа, която познаваме.

— О, миличка! Аз не съм гигуа. Това е нещо, за което цялото племе гласува, да не говорим, че от поколения не е избирана гигуа.

— Е, определено получаваш моя глас — заяви Афродита.

— И моя — добавих аз. — А се обзалагам, че и тези на Деймиън и Близначките. А може да се каже, че ние сме нещо като племе.

Баба се засмя:

— Е, нямам намерение да споря с цялото племе.

— Най-добре да дойдеш тук — каза внезапно Афродита.

Погледнах я изненадано и тя кимна със сериозно изражение. Вслушах се във вътрешното си чувство и с ужас осъзнах, че има право.

— О, Афродита, много ти благодаря за поканата, но не мога. Наистина обичам лавандуловата си ферма. Просто ще си говорим по телефона или ще си пращаме съобщения и всичко ще е наред.

— Бабо, имаш ли ми доверие?

— Разбира се, дъще.

— Трябва да дойдеш тук — казах аз.

Известно време нямаше отговор. Имах чувството, че почти я чувам да мисли.

— Ще си събера нещата — рече тя най-после.

— Може ли да вземеш малко от тези пера? — помоли Афродита. — Опасявам се, че ще се наложи да правим опушване отново.

— Ще взема, детето ми.

— Не се бави, бабо.

Не можех да понасям усещането за спешност, което изпитвах.

— Сега ли, Зоуи? Не може ли да изчакам още няколко часа до сутринта?

— Сега. — Сякаш за да подчертае молбата ми, изведнъж чухме през телефона зловещото грачене на гарван. Чух го толкова силно, сякаш се намирах в нейната топла и спретната всекидневна. — Бабо, добре ли си?

— Те са просто духове, а-вет-си а-ге-хут-са. Могат да ми навредят само ако съм близо до смъртта. А те уверявам, че точно аз никак не съм близо.

Спомних си сковаващия ужас, който ме обзе при срещата с едно от тях, както и драскотината, която остави на ръката ми. Не бях сто процента сигурна, че е права.

— Просто побързай, бабо. Ще се чувствам много по-добре, ако си тук.

— Аз също — каза Афродита.

— Ще съм при вас до два часа. Обичам те, Зоуибърд.

— И аз те обичам, бабо.

Тъкмо се канех да затворя телефона, когато баба добави:

— Обичам и теб, Афродита! За втори път ми спасяваш живота.

— Довиждане, ще се видим скоро — отвърна тя.

Сега вече затворих телефона и с изненада забелязах сълзите в очите на Афродита. Тя усети, че я гледам, и вдигна рамене, след което избърса очите си. Изглеждаше много сконфузена.

— Какво? Баба ти много ми допада, това престъпление ли е?

— Знаеш ли, започвам да си мисля, че някъде в теб се крие една мила Афродита.

— Само не ми се размеквай. В момента, в който намеря къде точно се крие, ще я удавя в тоалетната чиния.

Засмях се.

— Не мислиш ли, че е време да тръгваш? Имаш много работа за вършене — каза ми тя.

— Какво?

Тя въздъхна:

— Трябва да събереш смотаняците и да им разкажеш за стихотворението и т.н., да измислиш къде ще остане да спи баба ти, което значи, че ще трябва да говориш с Шекина, защото, предполагам, не искаш да водиш този мил и приятелски разговор с Неферет. Освен това трябва по някое време да монтираме камерата в моргата. Пожелавам ти успех.

— Мамка му, права си. А докато аз правя всичко това, ти какво ще правиш?

— Аз ще си почивам, за да бъда свежа и готова да впрегна невероятните си мисловни способности в разгадаване на посланието в стихотворението.

— Ти ще спиш?

— Именно. Хей, я по-весело. Днес цял ден не сме ходили на училище.

— Ти може и да не си, но аз успях да се натъкна на цял един урок, воден от бившето ми гадже, който се превърна в ужасно неудобна сцена пред целия клас.

— О! Искам да чуя подробности!

— Изобщо не се надявай — казах през рамо и излязох от стаята.

 

 

Не беше трудно да намеря Деймиън и Близначките. Бяха в общата стая и набиваха печени картофки. (Ужасно е, че вампирите толкова настояваха да се храним здравословно.) С влизането ми всички млъкнаха, а после се нахвърлиха върху мен един през друг.

— Ох, мила! Тъкмо чухме за случката с Ерик в часа по актьорско майсторство — каза Деймиън и ме потупа окуражително по рамото.

— Да, но не сме чули достатъчно подробности намеси се Шоуни.

— Определено ни трябва информация от първа ръка — добави Ерин.

Въздъхнах:

— Правихме някаква театрална импровизация. Той ме целуна. Класът изпадна във възторг. Като би звънецът, всички си тръгнаха. Аз останах. Той ми обърна гръб. Това е.

— О, не. Няма да се измъкнеш само с това — каза Ерин.

— Да, от Бека научихме доста повече. Сестра ми, трябва да ти призная, че според мен тя е хвърлила око на Ерик.

— Сериозно? Не трябва ли да й издерем очите? Не съм го правила от сума ти време.

— Толкова сте ба-нални намеси се Деймиън. — Ерик и Зоуи скъсаха, забравихте ли?

— А ти си толкова ба-досаден!

— Ба-именно.

По дяволите! Стига сте се карали. Случват се някои неща, в сравнение с които скапаният ми интимен живот изглежда още по-жалък. Сега отивам до кухнята да си взема кока-кола и се надявам, че ще намеря истински чипс. През това време искам да си завлечете задниците в стаята на Афродита. Имаме много сериозни проблеми за решаване.

Проблеми? Какви проблеми? — попита Деймиън.

Просто трябва да предотвратим края на света… история, с която сме така добре запознати.

Деймиън и Близначките примигаха насреща ми неразбиращо. После и тримата казаха в един глас:

Добре, вътре сме.

— О, Деймиън… — притесних се. — Доведи и Джак. И той ще ни трябва.

Деймиън се изненада, после се зарадва, а накрая се натъжи.

Зи, има ли проблем да доведе и Дукесата? Тя не го изпуска от поглед нито за секунда.

— Да, може. Но трябва да го предупредиш, че Афродита има нова котка и тя представлява пухкав клонинг на самата Афродита.

О, ужас! — възкликнаха Близначките едновременно.

Поклатих глава и изчезнах в кухнята с идеята да не им дам възможност да ме дразнят повече.

 

 

— Олеле, ще припадна! Джак започна да си вее с ръка. Изглеждаше пребледнял. Той пръв наруши пълното мълчание, което настъпи, след като с Афродита им разказахме всичко за видението и легендата за Тси Сгили, гарваните-демони и Калона.

— Това е най-зловещата история, която съм чувала от години — промълви Шоуни развълнувано. — Заклевам се, че е по-страшна дори от всички части на филма „Убийствен пъзел“, взети заедно.

— Олеле, сериозно ли? Мен от четвъртата част още ме побиват тръпки — каза Ерин. — Но си права. Тази работа с Калона е много ужасяваща. И аз мисля, че е добре баба ти да дойде тук.

— О, Зи! — извика Джак и прегърна Дукесата. — Само като си представя как тези отвратителни гарванови изчадия кръжат над милата ти баба, останала сама в малката си къщичка в полето далеч от града, и ми се изправя косата.

— Много мило — каза Афродита. — Все едно Зоуи не е достатъчно уплашена и без да я тормозите допълнително.

— О! Толкова съжалявам, Зоуи! — Джак изглеждаше искрено разкаян и ми се стори, че всеки момент ще се разплаче.

Очаквах Близначките да се нахвърлят на Афродита както обикновено, но вместо това те просто се спогледаха и се обърнаха към мен.

— Извинявай, Зи — каза Ерин.

— Да, адската куч… имам предвид Афродита, е права. Не трябваше да ги приказваме такива.

— Мамка му. Да не би слабоумните Близначки току-що да казаха, че съм права? — Афродита се престори, че й прилошава.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре… започна Шоуни.

— … все още те мразим — довърши Ерин.

— Нека да не забравяме, че и Дукесата мина през много трудности през последния ден. — Застанах пред кучето и хванах главата му в ръцете си. Очите му бяха спокойни, сякаш разбираше повече, отколкото ние бихме могли. — Ти си най-доброто момиче от всички нас, нали?

Дукесата облиза лицето ми и аз й се усмихнах. Напомняше ми за Старк — живия, дишащ и самоуверен Старк. Обзе ме надежда, че може би той ще се върне за кучето си. Въпреки цялата каша, която представляваше животът ми в момента, си помислих, че нещата не са чак толкова страшни, колкото ми се сториха първоначално. Деймиън разби илюзиите ми.

— Нека да погледна стихотворението. — Като типичен господин Многознайко той си дойде направо на думата без излишен драматизъм.

Зарадвах се, че още някой ще си блъска ума над това, и му подадох листчето.

— Най-напред трябва да ви е ясно, че да го наричате стихотворение, не е много правилно — започна той.

— Баба го наричаше песен — обясних аз.

— Дори и това не е. Или поне според мен не е.

Изпитвах голямо уважение към мнението на Деймиън, особено когато се отнася за нещо академично.

Щом не е нито стихотворение, нито песен, какво е тогава?

— Пророчество — отвърна той.

— Мамка му, той е прав! — каза Афродита.

— За съжаление ще трябва да се съгласим — обади се и Шоуни.

— Предвещания за мрак и гибел, казани с объркващи думи. Да, без съмнение е пророчество — добави Ерин.

— Пророчество, като във „Властелинът на пръстените“ за завръщането на краля ли? — попита Джак.

— Да, точно такова — засмя се Деймиън.

Всички се обърнаха към мен.

— Звучи ми логично — казах аз.

— Добре. Да се захващаме за работа. Трябва да го дешифрираме. Деймиън го прочете внимателно. — Написано е по схемата абаб вгвг дд, разделено на три строфи.

— Това важно ли е? — попитах. Искам да кажа, сега го наричаме пророчество вместо стихотворение, така че имат ли значение тези работи с абаб!

— Може и да не съм сто процента прав, но предполагам, че щом е написано в стихотворна форма, значи трябва да използваме поетическите правила, за да го разгадаем.

— Добре, звучи логично — казах аз.

— Строфите в поезията са аналог на абзаците в прозата — всеки от тях си има собствена тема, независимо че е част от цялото стихотворение.

— Умник си ми ти! — възкликна Джак и се усмихна на Деймиън.

— Да, не може да му се отрече — подхвърли Шоуни.

— Истинска мозъчна сила — добави Ерин.

— Само като го гледам и ме заболява главата — каза Афродита.

— Имаш предвид, че трябва да разгледаме строфите първоначално поотделно, така ли? — попитах аз.

— Няма да навреди — отвърна той.

— Прочети го на глас — каза Афродита. — Звучеше по-лесно за разбиране, когато Зоуи го прочете на глас.

Той прочете първия куплет:

Древна сила спи в очакване да се въздигне,

когато мощта на Земята пролее своята алена свещена кръв.

Белегът сочи истината, кралица Тси Сгили повелява

той да бъде изтръгнат от гроба си.

— Е, очевидно е, че древната сила е Калона — каза Деймиън.

— Ние с Афродита вече стигнахме до извода, че кървящата Земя може да е резултат от убийство като това на професор Нолън.

Млъкнах и въздъхнах тежко. Трябваше да добавя и Лорън, но не бях способна да произнеса името му.

— Когато я намерих, имаше… имаше толкова много кръв навсякъде по тревата, която… не беше попила и наистина изглеждаше така, сякаш Земята кърви. — Гласът на Афродита потрепна при спомена за гледката.

— Да, определено може да се опише по този начин — съгласих се аз. — А ако човекът или вампирът, който е бил убит, е могъщ, може да се получи и връзката със споменатата мощ.

— Да, особено като добавим и следващите два реда. Очевидно кралица Тси Сгили извършва цялото нещо. — Деймиън потърка замислено челото си. — А може да е в преносен смисъл. Тси Сгили причинява цялата работа, а после нейната кръв е тази, която кара Земята да кърви и изтръгва Калона от гроба му.

— Ах, гадост! — каза Шоуни.

— Коя е кралица Тси Сгили? — попита Ерин.

— Не знаем със сигурност. И баба няма представа. Всъщност тя не знаеше много за Тси Сгили, освен че са много силни и се хранят със смърт — обясних аз.

— Добре, значи трябва да си държим очите отворени за някоя потенциална кралица — каза Деймиън.

— Въпреки това нямаме ли поне някаква идея коя може да бъде? — попита Шоуни.

— Имаме следа каза Ерин. — Бабата на Зоуи е казала, че Тси Сгили се хранят със смърт, значи трябва да е някой, който става по-силен, когато някой умре.

— Освен това бабата на Зоуи каза, че Тси Сгили има нещо, наречено… ъ-ъ… анели — допълни Афродита.

Ане-ли-сги поясних. — Това означава, че е способна на силно психическо въздействие. Мисля, че всички познаваме една личност, която отговаря на това описание.

— Неферет — прошепна Деймиън.

— Добре де, наясно сме, че не е такава, та каквато се представя… — започна Ерин.

— Но това значи ли, че е чак толкова зла, каквито са тези Тси Сгили? — довърши Шоуни.

Двете с Афродита се спогледахме. Аз взех решението и кимнах.

— Тя вече не следва пътя на Никс — каза Афродита.

Близначките ахнаха, а Джак прегърна Дукесата.

— Сигурни ли сте? — попита Деймиън и гласът му потрепна.

— Да, абсолютно сигурни сме — уверих ги.

— В такъв случай шансовете Неферет да е кралицата от пророчеството са много големи.

Усетих как стомахът ми се сви на топка, когато някои парченца от пъзела започнаха да се нареждат.

— Неферет е различна, откакто се случиха убийствата на професор Нолън и Лорън.

— О Боже! Да не би да намекваш, че тя има нещо общо с тези убийства? — възкликна Джак.

— Не знам дали има нещо общо, или просто се е възползвала от тях, за да придобие сила — казах и си припомних сцената между нея и Лорън, на която станах свидетел.

Те бяха любовници, това беше очевидно. Той беше влюбен в нея, а тя го използва, за да се добере до мен, да ме съблазни. Как е възможно да го е обичала и да направи такова нещо?

Ами ако представата й за любов е толкова извратена, колкото самата тя е станала? Дали това означава, че е в състояние да убие този, когото твърди, че обича?

— Но ние си мислехме, че Вярващите имат пръст в тези убийства — припомни ни Шоуни.

— Може би точно това е искала да си помислим — каза Деймиън, без да споменава името Неферет, което ми се стори много умно от негова страна.

— Да, прав си. Първо тези убийства, после виденията на Афродита следват едно след друго и включват моята смърт. А Неферет е забъркана в поне едно от тях. И накрая това пророчество, което пак води към нея. Съвпаденията стават твърде много. Може би е искала да го направи да изглежда като престъпление от религиозен фанатизъм.

Замислих се за симпатичните монахини, които срещнах и ме накараха да осъзная, че не всички християни са тесногръди идиоти, отричащи вярванията на всички останали.

— Значи това е сериозно престъпление — каза Афродита. — Защото Неферет иска Калона да се завърне.

— Хм, нека засега да я наричаме просто кралицата, става ли? — предложих аз.

Всички кимнаха, а Афродита вдигна рамене.

— Нямам нищо против.

— Чакайте, пророчеството може да значи, че смъртта на кралицата е това, което изтръгва Калона от гроба. Ако предположим, че знаем коя е кралицата, и допуснем, че са прави, няма начин тя да се жертва, за да може някой друг да дойде на власт — каза Деймиън.

— Може би тя знае само част от пророчеството. Искам да кажа, баба спомена, че никой не е записал песента на гарваните-демони. От нея се пазят само някои откъслечни части, така че на практика е била загубена от безкрайно много време.

— О-хо! — възкликна Афродита.

Всички погледнахме към нея.

— Какво? — попитахме в един глас.

— Може и да греша, но представете си, че Калона по някакъв начин излиза извън пределите на гроба си или каквото е там. Той е затворен от твърде много време. Представете си, че Земята вече отпуска хватката си и не успява да го задържи. Той е безсмъртен. Може би оттам, където се намира, може да достига до умовете на хората. Никс например може. Може да ни прошепва разни неща. Представете си, че и той може.

— Да прошепва! Точно това каза Никс, че Неферет вече се вслушва в шепота на друг. — Потръпнах при тази мисъл и вътрешното ми чувство потвърди, че сме на прав път.

— Логично е да се предположи, че той най-лесно би достигнал умовете на тези, които са готови за убийства и злини — каза Деймиън.

— Като Тси Сгили например — добави Ерин.

— Особено пък тяхната кралица — завърши Шоуни.

— О, мамка му — казах аз.