П. С. Каст, Кристин Каст
Непокорна (15)

Четиринадесета глава

Не се налагаше да си навивам часовника, за да стана точно в пет часа (училище започваме в осем вечерта и свършваме в три през нощта). Лежах в леглото си, галех Нала и се опитвах да не мисля за Старк, Хийт или за Ерик. Алармата ми звънна.

Уморена се запрепъвах из стаята, навлякох дънки и черен пуловер. Хвърлих един поглед в огледалото. Изглеждах ужасно. Трябваше най-сетне поне веднъж да се наспя като хората. Торбичките под очите ми изглеждаха огромни.

Нала изви гръб и засъска, когато някой почука на вратата.

— Зоуи, няма ли да побързаш малко?

Отворих вратата и видях раздразнената Афродита, облечена с много къса (и много красива) черна пола, виолетов пуловер и убийствени черни ботуши. С единия крак потропваше ядосано.

— Какво? — попитах аз.

— Знам, че и друг път съм те питала, но защо все се влачиш като дебелак на патерици?

— Афродита, много си гадна. Сигурна съм, че и друг път съм ти го казвала. И не съм толкова бавна, готова съм вече.

— Не си готова. Белегът ти се вижда.

— О, по дяволите! Забравих. — Машинално погледнах към челото й, където нямаше и следа от синия полумесец.

— Да, едно от предимствата да се преструвам на новак е, че не се налага да мисля за прикриване на белега, когато излизам. — Тонът й беше насмешлив, но виждах болката в очите й.

— Хей, не забравяй какво каза Никс. Ти все още си специална за нея.

Афродита завъртя очи.

— Да, специална. Както и да е. Не можеш ли просто да побързаш малко? Дарий вече чака, а ти все още не си казала на Шекина, че аз ще идвам с теб.

— А трябва и да закуся — казах аз, докато мажех фон дьо тен по челото си.

— Нямаме време за това. Трябва веднага да отидем в „Улични котки“, преди тъпите хора да са затворили и да са се прибрали в тъпите си домове.

— И ти си тъп човек — прошепнах аз.

Аз съм специален човек — поправи ме тя и тихо продължи: — Кога е срещата ви със Стиви Рей? Нали няма да има нищо против малко да закъснеем?

— О, по дяволите. Не успях да се свържа с нея снощи.

— Не се изненадвам. Мобилните услуги в онези тунели са почти недостъпни. Ще отида да обясня на Дарий защо се бавиш. Ти й се обади отново. Дано този път да успееш да се свържеш.

— Добре.

— Хей, Зи — извика Шоуни, когато с Афродита минахме покрай кухнята.

— Как си тази сутрин? По-добре ли си? — попита ме Ерин.

— Да… благодаря ви, момичета — усмихнах се аз. Близначките са много корави. Една среща със смъртта не е достатъчна, за да ги извади от равновесие.

— Чудесно. Взели сме ти тук една купа с любимата ти зърнена закуска — каза Ерин.

— Ей, слабоумните Близначки! Искате ли да ми направите педикюр довечера? Можем да направим среща в стаята ми, имам ужасен мазол на десния крак. — Афродита повдигна ботуша си и се престори, че ще го събуе.

— За теб също сме приготвили закуска, Афродита — каза Ерин.

— Да, една купа от любимото ти мюсли „Граф Скапанякула“ — добави Шоуни.

— Не сте особено забавни. Зоуи, ще взема Дарий и ще те чакаме на паркинга. Не се бави. — Тя отметна коса и тръгна.

— Мразим я тази — казаха Ерин и Шоуни едновременно.

— Знам — въздъхнах аз. — Но тя беше наистина много мила с мен снощи.

— Сигурно защото страда от сериозно разстройство на личността — предположи Ерин.

— Да, предполагам, че е от онези хора с раздвоено съзнание — допълни Шоуни. — Да се надяваме, че ще я приберат скоро.

— И аз си мислех същото, сестра ми. Харесва ми, че винаги гледаш на нещата откъм хубавата им страна.

— Зи, ето ти закуската.

Погледнах примамливата купа.

— Нямам време за ядене. Трябва да ходим в „Улични котки“ и да се заемем с благотворителността.

— Трябва да им предложиш да направим една благотворителна разпродажба — каза Ерин.

— Да. Трябва да направим сериозно прочистване, за да се подготвим за предстоящите сезонни разпродажби. Можем да продадем старите обувки, за да освободим място за новите — каза Шоуни.

— Това не е лоша идея. Освен това разпродажбата в „Улични котки“ ще е на закрито и слънцето няма да ни пречи — добавих аз.

— Сестра ми, да идем за обувките.

— Готова съм. Чувам, че през новия сезон на мода ще е цвят металик.

Оставих ги да си говорят за обувки и излязох.

„Синът на Еребус“, който пазеше общежитието, не беше Дарий, но беше също толкова висок и гледаше не по-малко лошо. Той ме поздрави и аз продължих по алеята към сградата на училището. Звъннах на Стиви Рей и за щастие тя отговори веднага:

— Здравей, Зоуи!

— О, слава богу. — Не казах името й и внимавах да говоря тихо, защото се разминавах с много ученици по пътеката. — Опитах се да ти се обадя по-рано, но не успях да се свържа.

— Съжалявам. Долу обхватът е много слаб.

Въздъхнах. Ще трябва да направим нещо по въпроса, но точно сега не можех да мисля за това.

— Нищо. Можеш ли да излезеш и да се срещнем при „Улични котки“ след малко?

— „Улични котки“? Къде е това?

— Онази готината тухлена сграда точно зад ресторанта „При Чарли“ на улица „Шеридан“ Можеш ли да дойдеш там?

— Да, предполагам. Ще се наложи да взема автобуса, така че може и малко да се забавя. Чакай, не можеш ли да дойдеш да ме вземеш с колата?

Отворих уста да й обясня защо не мога и също така защо е толкова важно да говоря с нея, когато през телефона чух някъде около нея някакъв писък, последван от зловещ смях.

— Ъъъ, Зоуи, трябва да затварям.

— Стиви Рей, какво става?

— Нищо — каза тя бързо.

— Стиви Рей… — започнах аз, но тя ме прекъсна. — Никого не ядат, наистина! Но трябва да се уверя, че момчето от доставката на пицата няма да си спомня много подробности от конкретно тази доставка. Ще се видим при котките, чао.

И тя затвори. Прибрах телефона си и ми се прииска да се свия в ембрионална поза и да заспя. Вместо това продължих по алеята към централния вход на училището. Понеже нямаме точно офис, ролята на секретарката се изпълнява от една млада вампирка на име Тейлър. Тя не е точно секретарка, а по-скоро служителка на Никс. Деймиън ми обясни, че част от обучението за жрица включва различни административни услуги за „Дома на нощта“ Вдига телефона, прави ксерокопия и изпълнява поръчки за преподавателите, когато не е заета в храма с приготовления за ритуалите.

— Здравей, Зоуи — поздрави ме тя с нежна усмивка.

— Здравейте, госпожице Тейлър. Искам да говоря с Шекина за посещението ни в „Улични котки“, но нямам представа къде да я намеря.

— Тя се настани в залата, където се провеждат събранията, и я направи свой кабинет. Можеш да я намериш там, понеже първият час все още не е започнал.

— Благодаря.

Забързах към коридора, завих наляво и се качих по витите стълби, които водеха към библиотеката и съответно към залата за събранията. Не бях сигурна дали мога просто да вляза и тъкмо посегнах да почукам, когато отвътре се чу:

— Можеш да влезеш, Зоуи.

Боже, вампирите така ме плашат със способността си да познават кой ги търси, преди да са погледнали. Отворих решително и влязох.

Шекина носеше черна рокля, направена сякаш от кадифе, а на гърдите имаше сребриста бродерия на Никс с вдигнати към луната ръце. Тя ми се усмихна, а аз онемях пред екзотичната й красота, както и от зрелостта и мъдростта, които излъчваше.

— Добра среща, Зоуи — поздрави ме тя.

— Добра среща — отвърнах машинално.

— Как си днес? Чух за момчето, което е починало снощи, и разбрах, че си станала свидетел на смъртта му.

Преглътнах тежко.

— Да, бях със Старк, когато почина. Днес съм добре, доколкото е възможно.

— Все още ли искаш да посетиш „Улични котки“? Знаеш, че може да е трудно при първото посещение.

— Знам, но все още искам да го направя. Ще ми е приятно да бъда заета с нещо.

— Добре тогава.

— Бих искала Афродита да дойде с мен, ако няма проблем.

— Тя беше момичето е дарба за елемента Земя, нали?

Кимнах нервно и отвърнах:

— Земята е елементът, с който Никс я дари. — Така практически това не беше лъжа.

— Земята има успокояващо въздействие. Обикновено тези, които притежават тази дарба, са сериозни и надеждни. Направила си добър избор за придружител, млада жрице.

Положих всички усилия да не изглеждам виновна. Афродита — сериозна и надеждна? Както Близначките биха казали: „О, моля ви се!“

— Е, тя и Дарий ме чакат на паркинга. По-добре да тръгвам.

— Само още една минутка. — Шекина взе някакъв документ от бюрото пред себе си и ми го подаде. — Това е новата ти програма. С мое позволение Неферет те премести в шести курс по вампирска социология. — Тя се загледа в необичайния ми белег, вече запълнен, въпреки че съм все още новак. Да не споменаваме, че никой новак или вампир няма толкова татуировки като мен. Шекина не би могла да види тези, които бяха по раменете, гърба и кръста ми, но погледът й показваше, че знае за тях. — Ти си прекалено надарена, за да останеш в този нисък клас по социология. Според мен Неферет също е съгласна, че трябва да знаеш неща, които един третокурсник не е редно да знае.

— Да, госпожо — беше всичко, което можех да отвърна.

— Преместването ти в по-горен курс доведе до някои размествания в програмата ти. Имаш извинения за отсъствие от часовете до обедната почивка. Постарай се да се върнеш до тогава и да отидеш в съответния час.

Добре, ще се постарая. О, може ли да извините и отсъствията на Афродита?

— Да, разбира се, вече го направих.

Преглътнах тежко.

— Ами… благодаря. Както винаги се почувствах нервна от способността на вампирите да знаят нещата предварително. — Също така… Помислих си, че може да предложа на организацията да направи благотворителна разпродажба с вещи на наши ученици, а приходите да останат за тях. Мислите ли, че би било добра идея?

— Мисля, че е чудесна идея. Сигурна съм, че „Дъщерите и Синовете на мрака“ имат много интересни неща за продаване.

Замислих се за купищата дизайнерски обувки на Близначките, за колекцията с фигурки от „Междузвездни войни“ на Ерик (кой знае, може да ги е надраснал вече като възрастен вампир) и манията на Деймиън да събира плетени конопени колиета. Нямаше как да не се съглася с нея.

— Да, интересни е много точно определение.

— Давам ти възможност сама да решиш как искаш да организираш своята благотворителна дейност. Съгласна съм с теб, че взаимодействието с местни организации ще ни бъде от полза. Разделението води до невежество, а невежеството подхранва страховете. Аз лично вече започнах работа с местната полиция във връзка с убийствата и съм съгласна с тях, че прилича на деяние на много малка група фанатици. Имам някои съмнения за взаимодействието ти с хора точно сега, но вярвам, че можеш сама да прецениш риска.

— Да, така е.

— А и ще бъдеш добре защитена в компанията на Дарий.

— Да, той е като планина — казах аз, без да се замисля, а после се изчервих заради глуповатото си сравнение.

Шекина се усмихна:

— Определено прилича на планина.

— Е, време е да тръгвам. Ще ви държа в течение как вървят нещата с „Улични котки“

— Да, ще чакам утре да ми разкажеш как е минало. Като стана дума за утре, реших да направим специален ритуал за Нова година, в който да акцентираме върху изчистване на негативната енергия от училището. След смъртта на двамата учители, а сега и на това момче, имаме нужда от силно и цялостно пречистване. Чух, че ти си много добра в този тип ритуали, защото си израснала с културата на своите предци от племето чероки.

— Да! — Не можах да прикрия изненадата в гласа си. — Баба ми все още живее според традициите и културата на предците си.

— Добре. Значи разчитам на теб и на групата ти от много надарени приятели да направите пречистващия ритуал. Утре е Нова година, така че е най-добре да планираме началото на ритуала за полунощ. Предлагам да го направим до източната стена.

— До източната стена? Но там е… — не можах да продължа, защото ми се догади.

— Да, там беше открито тялото на професор Нолън. Но също така това е и място с голяма сила и трябва да бъде център на нашия пречистващ ритуал.

— Неферет не направи ли точно това, когато извърши ритуал на същото място? — Тя беше организирала нещо като погребален ритуал на мястото, където намерихме тялото на професор Нолън. Тогава Неферет направи заклинание върху цялото училище, така че да може да усеща, когато някой прекрачи границите на влизане или на излизане.

— Пречистването и защитата са две различни неща, Зоуи. Неферет се фокусира върху защитата в своя ритуал, което е съвсем разбираемо предвид тази голяма трагедия. Но имахме време да прочистим умовете си и сега трябва да погледнем към бъдещето. А за целта трябва да пречистим миналото. Разбираш, нали?

— Така ми се струва.

— Очаквам с нетърпение твоя ритуал — каза тя.

— Аз също — излъгах.

— Бъди бдителна и мъдра днес, Зоуи.

— Ще направя всичко по силите си. — Поклоних се с уважение и си тръгнах.

Сега пък трябваше да правя пречистващ ритуал за цялото училище. Без елемента Земя, въпреки че никой още не знаеше, че Афродита е лишена от тази дарба. Всъщност никой още не знаеше, че Афродита е човек. О, по дяволите, май сериозно съм загазила. Отново.