П. С. Каст, Кристин Каст
Непокорна (25)

Двадесет и четвърта глава

— Добре, нека да минем на следващия куплет — предложи Деймиън и зачете:

От ръката на мъртвеца той ще бъде освободен.

Ужасяваща хубост, чудовищна гледка.

Властта си отново ще възвърне,

жените ще коленичат пред неговата мощ.

И накрая последния куплет завършва:

Песента на Калона звучи сладко,

докато сеем смърт навред.

— За съжаление тази част не е толкова трудна за разгадаване — каза Ерин. Всички погледнахме към нея. — Добре, признавам под секрет, че няколко пъти внимавах в час по поезия този срок. Както и да е. Като изключим първия ред, останалите казват, че той пак ще започне да изнасилва и тормози жените, когато се освободи.

— Но именно начинът, по който ще се освободи, се крие в първия ред — каза Деймиън. — От ръката на мъртвеца. А ако си спомним първата част, тази ръка ще причини нещо толкова кърваво и ужасно, че Земята ще изглежда сякаш кърви.

— Да, а в първия куплет звучи така, че кралица Тси Сгили ще причини това. Ако тя е тази, която си мислим, нещо не се връзва. Тя не е мъртва — казах аз.

— Възможно ли е да е някакъв символизъм? Защото как иначе някой, който вече е мъртъв, може да причини такова кръвопролитие? Ето затова не харесвам поезията, всичко е толкова объркано — заяви Афродита. — Освен това, нека да съберем всичко това в един образ. Тази кралица Тси Сгили е мъртва и кърви. Мъртвите не кървят. Или поне не дълго след като са станали мъртви.

— О! О, не! — извиках аз, защото изведнъж разбрах какво означава пророчеството.

Тръшнах се на леглото, защото коленете ми се подкосиха.

— Зоуи, какво има? — попита Деймиън и дойде да ми направи вятър с един лист хартия.

— Ако повърнеш на леглото ми, ще те убия — предупреди ме е усмивка Афродита.

Не й обърнах внимание и сграбчих ръката на Деймиън.

— Стиви Рей! Тя беше мъртва, а после се съживи. И определено кърви. Обилно. Освен това умее много силно да въздейства психически, да не говорим за способността й да контролира елемента Земя, тоест ето я и мощта на земята. Представете си, че тя е кралицата!

— Освен това има червена татуировка. Точно както в историята за жените гигуа, които направили такава татуировка на красивата мацка — каза Ерин.

— Да, определено се връзва — съгласи се Шоуни.

— Стиви Рей! О, боже! Стиви Рей! — възкликна Джак и пребледня.

— Знам, миличък, знам. Това е направо прекалено — каза Деймиън.

Афродита ме погледна в очите.

— Не мога да не се съглася с теорията, че става дума за Стиви Рей.

— Не. Стиви Рей беше ужасна, докато губеше своята човечност — разсъждаваше Деймиън на глас. — Но тя се Промени и сега е каквато беше преди. Не мисля, че може тя да е кралицата, защото Стиви Рей определено не е зла.

Афродита ме погледна многозначително, а после каза:

— Вижте… тя не е точно каквато е била преди.

— Което е съвсем логично, защото е минала през толкова много неща — добавих бързо аз. Независимо от всичко не исках да мисля, че Стиви Рей може да е зла. Различна, да. Но зла, в никакъв случай. — Изведнъж ме споходи нова мисъл.

— Знаеш ли, много по-логично е Тси Сгили да е някое от останалите гнусни същества. Ти дори каза, че те все още са…

Афродита ми даваше знак да млъкна, а Деймиън и Близначките ме гледаха с ококорени очи.

— Уф. Забрави ли, че не всички знаят за „останалите“? — Афродита завъртя очи с досада от шокираните погледи на приятелите ми. — Опа. Я по-добре да оставя Зоуи да се оправя с това. Хайде, давай. Разкажи на смотаняците за изродите. Зи.

О, по дяволите! Забравих, че те не знаят за червените новаци. Реших да бъда честна. Истината и само истината. И да се приключва с това.

Добре. Помните ли мъртвите ученици от последните месеци? — Те кимнаха някак сковано. Гнусния Елиът, Елизабет Без Фамилия и всички останали. — Те отново кимнаха. — Не са мъртви. Станали са каквато беше Стиви Рей. Само че е малко по-различно. Наистина ми е много трудно да го обясня. — Поколебах се, търсейки правилните думи. — Основното е, че те все пак са живи, но сините им татуировки са станали червени. Живеят в тунелите заедно със Стиви Рей.

Колкото и да е странно, милият Джак ме спаси от конфузната ситуация.

— Това е информацията, която не си можела да ни кажеш, защото си се опасявала, че Неферет, която не е от добрите, може да я прочете в мислите ни, нали?

— Джак, може ли да те разцелувам? — възкликнах аз.

Той се разкикоти и разроши Дукесата. Отместих поглед от него към приятелите си. Дали ще приемат още една скрита истина толкова лесно? Забелязах, че и тримата се спогледаха продължително.

Деймиън заговори пръв:

— Значи Неферет стои зад тези неживи новаци, така ли?

Поколебах се, защото исках да ги предпазя от истината, колкото се може по-дълго.

— Да — отвърна Афродита. — Неферет стои зад това. Точно това е, което Зоуи не можеше да ви каже. Неферет е много опасна, а Зоуи искаше да ви предпази. — Тя погледна към мен. — Но вече е късно, те знаят.

— Да — казах аз бавно. — Най-добре всички да знаем.

— Добре — каза Деймиън решително. Той се протегна и хвана ръката на Джак. — Време е да узнаем всичко. Готови сме и не ни е страх.

— Или поне не кой знае колко много — добави Джак.

— Да, а и знаеш колко обичаме добрите клюки — рече Ерин.

— А това определено е безценна клюка — допълни Шоуни.

— Слабоумни Близначки, имайте предвид, че не можете да споделяте с никого тази клюка — сопна се Афродита.

— О, моля ти се. Знаем това много добре — каза Шоуни.

— Да. Сега не можем, но в бъдеще това ще е една уникална клюка — добави Ерин.

— Добре — прекъсна ги Деймиън. — Разкажи ни всичко. Зоуи.

Поех си дълбоко дъх и им разказах всичко. За първия път, когато видях „духовете“ на Елиът и Елизабет Без Фамилия (която аз запалих и превърнах в напълно мъртва, когато трябваше да измъкна Хийт от тунелите). Разказах им как разбрах, че те всъщност са били неживи, а не духове.

Разказах им за тунелите и за всичко, което се случи, когато спасявах Хийт. Разказах им за Стиви Рей. Всичко за нея. Казах им и че Старк може би също ще се съживи. Когато приключих, настъпи дълга тишина.

— Олеле! — възкликна Джак. После се обърна към Афродита: — Значи ти си единствената, на която Зоуи е можела да разкаже, защото поради някаква причина вампирите не могат да четат мислите ти?

— Да — отвърна тя.

Забелязах как Афродита се напрегна и придоби онова хладно изражение с гаден поглед. Подготвяше се да чуе, че сега, когато всички знаят цялата история, тя вече не е необходима.

— Сигурно ти е било много трудно, особено след като се държахме толкова гадно с теб — каза Джак.

Афродита примига от изненада.

— Да — включи се Деймиън. — Извинявай за нещата, които съм ти казал. Ти си била истинска приятелка за Зоуи, дори когато ние й обърнахме гръб.

— Подкрепям — каза Шоуни.

— Още едно подкрепление и от мен — добави Ерин.

Афродита стоеше безмълвна. Усмихнах се и й намигнах. Не го казах на глас, но беше очевидно, че тя ставаше част от групичката на „смотаняците“

— Е, след като вече знаете всичко, ни чака много работа — намесих се аз и приковах вниманието им. — Както каза Стиви Рей, трябва да се уверим, че когато Старк се събуди, няма да бъде близо до Неферет, за да не го превърне в своя играчка.

— Много е гадно, защото той беше толкова готин — каза Ерин.

— Може и още да е готин — добави Джак. После сложи ръце върху ушите на Дукесата. — И смятам, че ако ще говорим за него, по-добре да го наричаме „той“ или Дж. С. — с инициалите му. Разбирате, нали, от респект към Дукесата.

Вгледах се в кафявите очи на кучето. За миг те ме плениха и видях в тях болка, загуба и безкрайна доброта.

— Добре, ще използваме инициалите му съгласих се аз и бях наистина облекчена. Помислих си, че ако го наричаме с инициалите му, ще ми е по-лесно да се абстрахирам от мисълта, че говорим за нея и няма да си спомням връзката, която се оформи между нас точно преди да умре.

— И така, вместо да крадем тялото на ъ-ъ… Дж. С, и да го крием в банята на Зи, имам по-добра идея. — Афродита замълча, за да се убеди, че вниманието на всички е насочено към нея. — Купих скрита камера. От тези за следене на детегледачки.

— О, страхотно! — възкликна Джак. — Веднъж гледах по телевизията предаване за тях. Някаква страховита и размъкната детегледачка беше хваната да тормози нещастното дете.

— Значи знаеш за какво става въпрос? — попита Афродита.

— Да.

— Добре. Ще трябва да се промъкнеш в моргата, да инсталираш камерата и после да донесеш монитора на Зоуи. Мислиш ли, че ще се справиш?

Джак примига.

— В моргата? Където държат телата на умрелите?

— Не мисли за мястото по този начин — намесих се аз веднага. — Дж. С, може просто да е заспал, само дето не диша.

— Хм — каза Джак, но не изглеждаше особено убеден.

— Ще се справиш ли? — попитах аз с невероятно облекчение от факта, че не разбирам нищо от електроника и тази задача няма как да се падне на мен.

— Да, ще го направя. Обещавам — отвърна Джак решително и хвърли поглед към Дукесата.

Добре, значи се оправихме с това. Поне докато Старк се събуди. Ако се събуди. Но аз се надявах, че ще имам поне няколко дни, преди да се наложи да мисля пак за това. Всъщност на мен всякак ми беше трудно да мисля за него, затова побързах да сменя темата:

— Трябва да се върнем пак на пророчеството. Сериозно се притеснявам, че онова за ръката на мъртвеца се отнася за Стиви Рей.

— Аз пък не мисля, че тя би се забъркала във въздигането на паднали ангели — възрази Деймиън.

— Но с нея има и други от този нов тип вампири, нали? — попита Джак.

— Е, не точно вампири — обясних аз. — Стиви Рей е единственият вампир, минал през Промяната. Останалите са новаци.

— По-логично ми звучи да е някой от тях — каза Деймиън.

— Да, Стиви Рей едва ли би се забъркала с лошите — добави Ерин.

— Няма начин да го направи — съгласи се Шоуни.

Афродита ме погледна настоятелно, но аз не казах нищо.

— А Зоуи каза, че останалите са били… гадни намеси се Джак.

Да, такива са — обясни Афродита. — Те са като… като строителни работници.

— Афродита, няма нищо гадно в строителните работници — подразних се аз.

— Какво? Чух думите ти, но не открих смисъл в тях.

Завъртях очи.

— Добре, истината е, че червените новаци са отвратителни само според Афродита. Аз не съм ги виждала, откакто Стиви Рей мина през Промяната. Тя ми каза, че те вече са различни, контролират се и имат някаква човечност. Засега ще се въздържа от оценка.

— Добре, независимо дали са гнусни или са самата прелест, не е зле да ги държим под око — каза Деймиън. — Трябва да сме наясно какво правят. С кого говорят. Какво си мислят. Ако знаем всичко това, ще разберем и дали този демон се опитва да осъществи контакт с някой от тях, за да го използва за нечестивите си цели.

— Е, в такъв случай е добре, че Стиви Рей и червените новаци ще дойдат за ритуала утре — казах аз.

Всички зяпнаха от изненада. Погледнах към Афродита.

— Аз нямам вече дарба за Земята — въздъхна тя. После посегна с ръка и изтри фалшивия полумесец от челото си. Дори вече не съм новак. Отново съм човек.

— Е, тя не е съвсем обикновен човек — добавих аз. — И все още има видения, както това е пророчеството. Освен това все още е важна за Никс. — Усмихнах се на Афродита. — Поне така я чух да казва.

— О, не! Това е супер откачено! — възкликна Джак.

— Смахната работа! — добави Шоуни.

— Значи освен Стиви Рей и червените новаци, Афродита също е от вид, който досега не е съществувал — заключи Деймиън.

— Така изглежда — казах аз.

— Нещата се променят — изрече Деймиън бавно. — Световният ред се пренарежда.

Побиха ме тръпки.

— Това добре ли е или зле?

— Според мен още е рано да се каже — отвърна той. — Но смятам, че скоро ще разберем.

— Звучи страшничко — каза Джак.

Хвърлих един поглед към приятелите си. Всички те изглеждаха уплашени и несигурни и ми стана ясно, че това не бива да е така. Трябваше да сме силни. Трябваше да се държим един за друг и да си вярваме.

— Аз не мисля, че е страшно. — Когато започнах да говоря, това беше една дебела опашата лъжа. Но колкото повече говорех, толкова повече започвах да вярвам, че постъпвам правилно. — Промяната може да е странна и дори откачена, но тя е неизбежна. Трябва да се случи, за да се върви напред. Тя ни е нужна, с нея израстваме. Замислете се, ако не беше тази промяна, Стиви Рей щеше да е мъртва. Припомням си това всеки път, когато започва да ми идва в повече. Освен това — погледнах в очите последователно всеки един от тях — можем да разчитаме един на друг. А промените не са точкова страшни, когато не си сам.

Нарастващото доверие в очите им ме наведе на мисълта, че може би един ден ще стана почти сносна Висша жрица.

— Е, какъв е планът? — попита Деймиън.

— Вие двамата с Джак трябва да инсталирате скритата камера в моргата. Мислите ли, че ще можете да го направите, без да ви хванат?

— Ще измислим начин да отклоним вниманието — каза Джак бавно и погледна към Дукесата и Злодеида. — Ако можем да разчитаме на помощ от Афродита…

— Добре. Но ако котката ми изяде това куче, не искам да чувам и дума за това, дори самият Старк да дойде да ми иска сметка защо кучето му е разкъсано на парчета.

— Нека да е просто отклоняване на вниманието, не кървава баня — намесих се аз.

— Значи се разбрахме — изрекоха Джак и Деймиън в един глас.

— Аз трябва да намеря Шекина, за да я предупредя, че баба ще идва. Трябва да я настаня в стаята за гости.

— А ние на всяка цена трябва да стоим настрана от Неферет — каза Ерин.

— И аз това си помислих, сестра ми. Това се отнася за всички, освен за Афродита и Зи.

Отворих уста да се съглася с тях, но Афродита извика:

— Не!

Всички я погледнахме изненадано.

— Какво имаш предвид с това не? Трябва да стоим настрана от Неферет. Ако започне да чете мислите ни, ще разбере всичко, което знаем за Калона и Стиви Рей. И ако наистина тя е кралица Тси Сгили, ще е предупредена, че знаем за нея, за гарваните-демони и Калона. — Деймиън беше много раздразнен.

— Чакай малко. Обясни ми защо смяташ, че не трябва да избягват Неферет? — попитах Афродита.

— Много просто. Ако започнат да я избягват, тя ще започне да слухти за какво си мислят. Ще се заслушва продължително и внимателно. Но ако продължат да се преструват, че всичко си е както преди, ако не я избягват, а дори я търсят и я поздравяват, питат я разни работи, свързани с домашните, оплакват се, че храната е прекалено здравословна, тогава какво?

— Това последното няма да бъде преструвка — каза Джак.

— Точно така. Докато са около Неферет, Джак може да си мисли колко е трудно да се оправя с това тъжно куче, Деймиън може да си мисли за домашните или колко са красиви очите на Джак. Близначките пък могат да кроят планове как да се измъкнат от училището, за да отидат на сезонната разпродажба в „Сакс“ която впрочем е другата седмица.

— Не е възможно! Значи на практика е започнала! — извика Шоуни.

— Знаех си. Знаех си, че тази година ще е по-рано. Заради снежната буря трябва някак да си увеличат продажбите и това е разместило цялата схема на разпродажбите — каза Ерин.

— Трагедия, сестра ми, трагедия.

— Виждаш ли, ако смотаняците се държат като празноглави, каквито Неферет си мисли, че са, тя няма да се заслушва по-сериозно в мислите им — обясни Афродита.

— Наистина ли смяташ, че Неферет ни мисли за празноглави? — попита Деймиън.

— Неферет без съмнение подценява мен и Зоуи. Има логика да подценява и вас.

— Ако това е вярно, имаме голямо предимство — каза Деймиън.

— Поне докато не осъзнае грешката си — изтъкна Афродита.

— Е, да се надяваме, че това ще отнеме известно време. Добре, трябва да намеря Шекина. Оттук нататък мисля, че трябва да се движим заедно, доколкото е възможно. Баба каза, че гарваните-демони са просто духове, но съм почти сто процента сигурна, че един от тях ме нападна вчера и определено ме заболя. Освен това имам много зловещо предчувствие за тях. А и баба каза, че те можели да наранят само стари хора, които са близо до смъртта. Ами ако стават по-силни, когато Калона си възвръща силите? Ако могат да нараняват и не толкова стари хора?

— Зоуи, плашиш ме — каза Джак.

— Това е добре. Ако си уплашен, ще бъдеш по-внимателен.

— Не искам да съм уплашен, когато се промъквам в моргата — промърмори той.

— Не забравяй, че той може би просто спи — намеси се Деймиън и прегърна Джак през рамо. Хайде да вземаме Дукесата и да се връщаме в стаята ми, за да измислим добре плана с отвличане на вниманието. — Той се обърна към Афродита: — Идваш ли с нас?

— Да, нали ще използвате котката ми — въздъхна тя. Не го изрече като въпрос, но те кимнаха с усмивка.

— Е, ще се наложи да дойда. Злодеида ще остане тук, докато не подготвим всичко докрай.

— Не се налага да ви напомням да се движите заедно, нали? — казах на Близначките.

— Не — отвърна Ерин.

— Хей, а какво ще кажете да си вземем повече билки за опушване? — предложи Шоуни.

— Добра идея. Няма да ни навреди да опушим стаите си — съгласих се.

— Добре тогава.

— Я чакайте малко — намеси се Джак. — Може би вие също можете да ни помогнете при отвличане на вниманието.

— Знаеш, че Велзевул не е от най-милите — възрази Шоуни.

— Точно за това ще ни свърши перфектна работа — ухили се Джак.

— Горката Дукеса — въздъхна Ерин.

— А ти какво ще правиш, Зи?

— Отивам при Шекина да я питам дали баба може да остане тук. — Хвърлих един поглед на часовника си. — Всъщност тя би трябвало да пристигне съвсем скоро.

— Добре, значи всеки си има задача. Да се залавяме за работа — каза Деймиън.

— После ще се съберем пак тук. Изглежда ще се движим заедно известно време — подхвърли Афродита.

— Май си се забъркала в нещо много отвратително този път, а? — засмях се аз.

Тя въздъхна престорено, извади огледалце от чантата си и с отработено движение нарисува фалшивата си татуировка. Докато я изчаквах до вратата, чух да си мърмори:

— Да, да, да. Противно видение, заради което съм с червени очи, смотани приятели, въздигащо се древно зло… Направо не искам да си мисля какво ще е следващото.