Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Училище за вампири (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Untamed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 76 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)
Сканиране
helyg (2010)

Издание:

П. С. Каст, Кристин Каст. Избрана

ИК „СофтПрес“, София, 2010

Редактор: Димитър Риков, Слави Димов

Коректор: Лилия Анастасова

ISBN 978-954-685-947-1

История

  1. — Добавяне

Тридесет и първа глава

Стори ми се, че цялото училище се е събрало и ни чака. Близначките така бяха подредили свещите, че да очертаят нещо като сцена и учениците се бяха струпали около нея, а отстрани се извисяваше огромният дъб.

Стана ми приятно да видя всички „Синове на Еребус“. Те се бяха подредили по външния кръг на множеството, а някои от тях стояха до източната стена. Предполагам, това щеше да създаде проблеми на Стиви Рей и червените новаци да влязат в училището, но като знаех, че гарваните-демони, Калона и кой ли още не убиват вампири, това ме караше да се чувствам малко по-сигурна.

Ние с Джак останахме малко настрана, докато Деймиън. Близначките и Афродита заеха местата си и взеха свещите в ръце.

Ако застанех на пръсти, можех едва да различа празничната трапеза на Никс, която обикновено слагахме в центъра на кръга. Представих си, че тази вечер тя съдържа сушени плодове и консервирани зеленчуци, както подобаваше на дълбоката зима, заедно с ритуалния бокал вино.

Струва ми се, че видях някой да стои зад масата, но и без това имаше твърде много хора… навярно ми се бе сторило.

— Добра среща! — поздрави ме Шекина.

— Добра среща — усмихнах се аз и се поклоних.

— Как е баба ти? — попита ме тя.

— Държи се.

— Предложих да отменим ритуала или поне да го отложим, но Неферет беше категорична, че трябва да продължим по програма. Изглежда смяташе, че това е много важно за теб.

Опитах се да изглеждам заинтригувана, без да показвам какво наистина мисля за това.

— Е, предполагам, че ритуалът е важен, а аз не искам да съм причината за неговото отменяне. — Огледах се, но не видях никъде Неферет. Сигурна съм, че единствената причина да настоява толкова за провеждането на ритуала е, защото знае, че съм разстроена и наранена от инцидента с баба. — Къде е Неферет? — попитах Шекина.

Тя се огледа наоколо и се намръщи.

— Току-що беше с мен. Странно, че сега не я виждам…

— Сигурно вече е застанала в кръга. — Надявах се лицето ми да не е издало предупредителната аларма, която зазвъня в главата ми. Погледнах към Джак, който се занимаваше с аудиотехниката. — Е, трябва да започваме скоро.

— О, съвсем забравих да ти кажа. Всъщност очаквах Неферет да го направи. — Шекина отново потърси Неферет с поглед. — Е, нищо, и аз мога да ти обясня. Неферет спомена, че понеже никога досега не си водила ритуал от подобна важност, вероятно защото си прекалено млада, сигурно не знаеш, че трябва да сложиш вампирска кръв във виното, което предлагаш при призоваване на елементите.

— Какво?

Стори ми се, че не съм я чула добре.

— Всъщност е по-просто, отколкото звучи. Ерик Найт се съгласи не само да обяви появата ти, заемайки мястото на нашия покоен поет Лорън Блейк, но също така и да изпълнява традиционната роля на съпруг на жрицата, който да принесе кръвта си в жертва. Чувала съм за неговия невероятен актьорски талант, така че без съмнение ще се справи отлично. Просто го следвай, той ще те води.

— Това е изненадата, за която ти споменах! — каза Джак, който се появи зад Шекина. — Имам предвид това, че Ерик ще обяви появата ти в кръга. Тази част с кръвта не е толкова важна. — Той беше още прекалено млад, за да е обвързан с кръвта така, както например бях аз. — Не е ли готино, че Ерик се съгласи?

— Да, много е готино — беше единственото, което успях да изрека.

— Вече ще заемам мястото си — каза Шекина. — Бъди благословена.

— Бъдете благословена — измърморих след нея и се обърнах към Джак.

— Джак! — прошепнах гневно. — Ерик да изпълнява ролята на Лорън Блейк не е никак приятна изненада.

— С Деймиън си помислихме, че е хубаво — намръщи се той. — Решихме, че с Ерик може да се опитате отново да си говорите.

— Не и пред цялото училище!

— О! Хм. Не се бях замислял за тази страна на нещата. — Устните му потрепнаха. — Извинявай. Ако знаех, че това ще те разстрои, щях първи да ти кажа.

Отметнах с ръка косата от челото си. Последното нещо, което ми трябваше сега, бе Джак да избухне в сълзи. Не, последното нещо беше да се изправя лице в лице с Ерик и съблазнителната му кръв пред цялото училище. Добре, добре, просто дишай дълбоко. Минавала си през доста по-объркани ситуации.

— Зоуи? — изхлипа Джак.

— Всичко е наред. Наистина. Аз просто… се изненадах. Ще се оправя.

— Добре. Сигурна ли си? Готова ли си вече?

— Да, и пак да. Затичах се в другата посока и извиках: — Пускай музиката.

— Разбий ги, Зи! — отвърна той, върна се при аудиотехниката и натисна бутона за включване.

Затворих очи и задишах дълбоко, за да прочистя ума си и да се подготвя за призоваването на елементите. А заради изненадата с Ерик съвсем забравих да напомня на Джак да включи скритата камера.

Както винаги бях кълбо от нерви, но не и щом започнах да се движа в кръга и музиката ме изпълни. Саундтракът от „Мемоарите на една гейша“ беше много сполучлив избор. Вдигнах ръце и оставих тялото ми да се движи грациозно.

Изведнъж гласът на Ерик се смеси с мелодията, сътворявайки магия:

Под блясъка на звездите,

под лъчистата луна,

когато нощта лекува

раните от горящия ден…

Думите му ме завладяха, а приливът на гласа му ме изпълни. Отметнах глава назад, така че косата ми се спускаше около мен, докато се носех в ритъма, оставяйки се на музиката, танца и магията.

И тъй ти казвам аз,

ако омразата изпълва твоето сърце,

когато жегата на деня отмине,

отпрати омразата…

Преминах безпогрешно през кръга, а думите на Ерик ми се струваха точно на място. Знаех, че преди Лорън ги използваше като средство да ме съблазни и омае. Не е мислил какво значи ритуалът за мен, нито за останалите, нито за Никс. Мотивите му винаги са били лични. Сега го осъзнавам толкова ясно и не мога да си обясня как допуснах толкова лесно да ме заблуди. Ерик беше напълно различен от него, както луната от слънцето. Думите, които си беше избрал, се отнасяха за прошка и изцеление. Беше ми приятно да смятам, че ги е избрал заради мен, но съм наясно, че първата му мисъл е била какво ще подхожда на ритуала и на училището, което се опитва да се освободи от мрачната сянка на две убийства.

Разочарованието на деня,

грешно или не,

си отива с времето

и вече е минало.

 

Прости и забрави болката,

скоро ще намериш сън,

но с блясъка на звездите

под лъчистата тишина.

С Ерик стигнахме точно в средата на кръга, пред масата Никс. Вдигнах поглед към него. Той беше висок и убийствено красив, в черни дрехи, които допълваха тъмната му коса и подчертаваха сините му очи.

— Здравейте, Жрице — каза тихо.

— Здравейте, съпруже — отвърнах му аз.

Той ме поздрави с дълбок поклон и юмрук на сърцето, а после се обърна към масата. Когато се върна към мен, държеше гравирания сребърен бокал в едната си ръка и церемониален нож в другата. Под церемониален нямам предвид, че е играчка. Всъщност беше остър, много остър, но също така и красиво гравиран със символи и думи, свещени за Никс.

— Ще е нужно това — каза той и ми подаде ножа.

Взех го, смутена от проблясъка на луната върху острието, без да имам представа какво да направя. За щастие музиката все още свиреше и повечето от присъстващите се поклащаха леко на завладяващата мелодия от „Мемоарите на една гейша“ С други думи, не ни гледаха с внимание и ако си шептим, нямаше да пи чуят. Погледнах към Деймиън, а той вдигна вежди въпросително. Бързо отместих поглед.

— Зоуи, добре ли си? — прошепна Ерик. — Нали знаеш, че няма да ме заболи?

— Няма ли?

— Не си ли го правила досега?

Леко поклатих глава.

Той докосна бузата ми за част от секундата.

— Постоянно забравям колко си нова във всичко това. Няма нищо, лесно e. Ще държа дланта си точно над бокала. — Той вдигна бокала и го прехвърли в лявата си ръка. Усещах миризмата на червено вино, с което беше пълен. — Вдигни кинжала над главата си, поздрави посоките на всички елементи с него и после разрежи дланта ми.

Той се усмихна.

— Да я разрежа?

— Порежеш, разрежеш, както искаш. Просто прекарай острието по месестата част на палеца ми. То е много остро и ще свърши цялата работа вместо теб. Аз ще завъртя ръката си, ти ще ми благодариш за саможертвата в името на Никс, а част от кръвта ми ще потече в бокала. После ще свия юмрука си, ти ще вземеш бокала, ще тръгнеш към Деймиън и ще започнеш да призоваваш елементите. Ще трябва на всеки от представляващите елементите да пият от бокала, преди да преминеш към пречистващата част. Разбра ли?

— Да отвърнах, треперейки.

— Тогава по-добре да започваме. Не се тревожи, нищо няма да ми стане.

Кимнах и вдигнах кинжала над главата си.

— Вятър! Огън! Вода! Земя! Призовавам ви! — извиках аз, като обърнах острието последователно на изток, юг, запад и север, докато произнасях името на всеки от елементите.

Нервността ми започна да се стопява, когато почувствах силата на елементите да ме изпълва, откликвайки на призива ми. Свалих острието, допрях върха му в основата на палеца на Ерик, а после с едно рязко движение прокарах острието по дланта му, точно както той ми обясни да направя.

Миризмата на кръвта му ми въздейства мигновено. Топла, тъмна и неописуемо привлекателна. Поразена, аз гледах как се процежда всяка капка, искряща като скъпоценен камък. Вдигнах поглед към сините очи на Ерик.

В името на Никс ти благодаря за твоята саможертва, любов и преданост. Ти си благословен от Никс и възлюбен от нейната жрица.

После се наведох и целунах опакото на кървящата му ръка.

Погледите ни се срещнаха и забелязах, че очите му са по-ярки, лицето му е по-нежно, изражението му по-открито, но не разбирах дали просто играеше ролята си, или наистина изпитваше емоциите, които показваше. Той сви ръката си в юмрук, поздрави ме и каза:

— Аз съм и винаги ще бъда предан на Никс и нейната Висша жрица.

Не разполагах с повече време да се чудя дали говори на мен, или просто играе ролята си. Имах работа за вършене. Така че взех бокала е кръв и вино и се приближих към Деймиън. Той вдигна жълтата си свещ и ми се усмихна.

— Ветре, ти си ми така скъп и близък, както дъха на живота. Тази нощ се нуждая от сила, за да пречистя застоялия дъх на смърт и страх. Призовавам те, ела при мен!

Този ритуал беше малко по-различен, но Деймиън беше получил достатъчно инструкции предварително, така че с готовност запали свещта си. Когато го направи, ни обви малко торнадо. С Деймиън се усмихнахме един на друг, а аз му поднесох бокала.

Движех се по часовниковата стрелка и на ред беше Шоуни, която вече държеше червената си свещ и се усмихваше нетърпеливо.

— Огън, ти ни топлиш и пречистваш. Тази нощ се нуждаем от твоята сила, за да изгориш тъмнината от сърцата ни. Призовавам те, ела при мен!

Както обикновено свещта на Шоуни се запали сама, фитилът избухна в силен пламък, а ние почувствахме присъствието на Огъня със сърцата си. Подадох бокала на Шоуни и тя отпи.

След Огъня идваше ред на Водата, представена от Ерин.

— Вода, идваме при теб нечисти, а си тръгваме чисти. Тази нощ искам да отмиеш от нас остатъците от нечистота. Призовавам те, ела при мен!

Ерин запали своята свещ и, заклевам се, чух блъскането на вълните в брега и усетих хладната влага по кожата си. Подадох бокала на Ерин и след като отпи, тя ми прошепна:

— Успех, Зи.

Кимнах и пристъпих към Афродита, която беше пребледняла и напрегната. Държеше зелената свещ, но знаеше, че тя ще изхвръкне от ръцете й, ако призова Земята.

— Къде е тя? — прошепнах, почти без да движа устните си.

Афродита нервно сви рамене.

Затворих очи и се помолих.

Богиньо, разчитам на теб. Ако стана за смях, надявам се някак си да ме измъкнеш от тази ситуация. Отново.

Когато отворих очи, вече бях взела решение. Няма да променяме нищо, дори Стиви Рей да не се появи. Така или иначе бях готова да разкажа на всички. Някои ще повярвал и без доказателства. Някои няма. Зависи как ще се развият нещата. Знаех, че казвам истината, приятелите ми също го знаеха.

Така че вместо да премина към призоваване на Земята, аз намигнах на Афродита и прошепнах:

— Е, да започваме.

После се обърнах към кръга и към въпросителните изражения на всички.

— Сега трябваше да призова Земята. Това е ясно на всички. Но имаме проблем. Вие всички видяхте, че Никс дари Афродита с дарба за този елемент. И това беше така. Но се оказа, че тази дарба е била само временна и Афродита я е съхранявала за тази, която наистина представляваше земята, Стиви Рей.

В момента, в който произнесох името й, клоните на големия дъб над нас се раздвижиха и тя скочи оттам точно до нас.

— Е, Зи, доста време ти отне да стигнеш до мен. — Тя се доближи до Афродита и взе зелената свещ от ръцете й. — Благодаря ти, че запази мястото ми топло.

— Радвам се, че успя — каза Афродита и отстъпи назад, така че Стиви Рей да застане на нейното място.

Тя разклати къдравата си руса коса, усмихна се на всички и красивата плетеница от цветя и птици, които съставляваха алената й татуировка, светна заедно с широката й усмивка.

— Е, сега вече можеш да призовеш земята.