П. С. Каст, Кристин Каст
Непокорна (3)

Втора глава

Бях останала с впечатление, че Афродита се е превърнала в човек, но сега ясно виждах, че отново има полумесец на челото. Тя хвърли пренебрежителен и високомерен поглед към учениците в столовата и после насочи вниманието си обратно към Дарий, като сложи ръка на гърдите му.

— Беше много мило от твоя страна да ме изпратиш дотук. Беше прав, нямаше нужда да минат цели два дни, преди да ми съкратят ваканцията. След всички ужаси, които се случват, е по-добре да стоя в „Дома на нощта“, където ще бъда добре защитена. А и след като казваш, че ще пазиш пред вратата на общежитието ни, то именно тук е най-безопасното и привлекателно място, където мога да се намирам — измърка тя.

Направо ме отвращаваше. Ако не бях толкова изненадана да я видя, щях да се направя, че повръщам. Шумно.

— Трябва да се връщам на поста си. Приятна вечер, милейди — каза Дарий и се поклони. Изглеждаше като един от онези красиви и романтични рицари, само че без кон и сияйни доспехи. — За мен е удоволствие да бъда на вашите услуги. — Той се усмихна на Афродита още веднъж, после се завъртя и излезе.

— А аз се обзалагам, че за мен ще бъде удоволствие да ви извърша някои услуги — каза тя с гадния си глас, след като той се отдалечи достатъчно, за да не може да я чуе.

После се обърна към притихналата зала, в която всички гледаха към нея. Повдигна перфектните си вежди и отправи към учениците типичния си високомерен поглед.

— Какво? Гледате, сякаш досега не сте виждали красота. Господи, нямаше ме само два дни. Краткотрайната ви памет би трябвало да е по-добра. Не ме ли помните? Аз съм красивата кучка, която всички обожават да мразят. — Никой не отвърна и тя просто завъртя очи с досада. — Ох, добре, както и да е.

Взе една табла и започна да си слага вечеря, а останалите се върнаха към храната си.

За незапознатите съм сигурна, че Афродита изглеждаше по обичайния си начин. Но аз забелязах колко е нервна и напрегната. Съвсем ясно ми беше как се чувства. Нали самата аз тъкмо минах през това. Всъщност и двете бяхме затънали по един и същи начин.

— Мислех си, че е станала човек — прошепна Деймиън. — Но явно белегът й се е върнал някак.

— Пътищата на Никс са мистериозни — казах аз в опит да звуча мъдро като бъдеща Висша жрица.

— Според мен една друга дума описва тези пътища по-добре — обади се Ерин.

— Тотално сбъркани? — предположи Шоу ни.

— Именно.

— Това са две думи — намеси се Деймиън.

— О, стига си се правил на даскал — сопна се Шоуни. — Афродита е вещица и ние сериозно се надявахме, че Никс я е разкарала оттук, след като белегът й изчезна.

— Силно се надявахме, меко казано — подкрепи я Ерин.

Всички гледаха Афродита. Опитвах се да преглътна салатата си, но не беше лесно. Ето каква е работата: Афродита беше най-популярното, влиятелно и злобно момиче в „Дома на нощта“ Откакто се спречка с Неферет и беше низвергната, се превърна просто в най-злобното момиче тук.

Колкото и да е странно, ние с нея някак си, без да искаме, станахме нещо като приятелки. Или поне съюзници. Не че искахме останалите да разберат. Въпреки това се притеснявах за нея, откакто избяга, макар че Стиви Рей тръгна след нея. Все пак нямах вести от тях цели два дни.

Да не говорим, че останалите ми приятели — Деймиън, Джак и Близначките — я мразеха и в червата си. Не бяха много щастливи, когато тя се насочи право към нашата маса и седна до мен.

— Зяпането не е възпитано дори когато обектът на наблюдение е някой поразително красив като moi — каза Афродита точни преди да нападне салатата си.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита Ерин.

Афродита преглътна и после погледна към Ерин с най-невинното си изражение.

— Храня се, тъпачке — отвърна мило.

— Тук е забранено за курви — каза Шоуни, тъкмо възвърнала дар словото си.

— Мразя да се повтарям, но в този случай ще направя изключение. Та както вече казах, мрете в кофите, слабоумни близначки!

— Това беше! — Ерин едва сдържаше гласа си. — Със сестра ми такъв шамар ще ти забием, че белегът ти отново ще изхвърчи от лицето ти.

— Спрете! — казах аз.

Близначките ми хвърлиха яростни погледи и стомахът ми се сви на топка. Дали наистина ме мразеха толкова, колкото показваха очите им? Сърцето ме заболя да мисля за това, но вдигнах глава и отвърнах твърдо на погледите им. Ако мина през Промяната, един ден ще стана Висша жрица, а това значи, че е по-добре да ме слушат.

— Нали вече го обсъдихме? Афродита сега е част от „Дъщерите на мрака“ Тя е и част от нашия кръг, тъй като има дарба за елемента Земя. — Поколебах се за миг, защото не знаех дали все още има тази дарба. Дали не я е загубила, когато се превърна в човек и после пак във вампир новак, не бях сигурна, но това беше прекалено сложно, за да го обсъждаме сега, и продължих: — Разбрахме се вече, че ще я приемете, без да използвате обидни епитети и вие се съгласихте.

Близначките не казаха нищо, но Деймиън отвърна с напълно безразличен тон:

— Съгласихме се на това, но не сме се съгласявали да й бъдем приятели.

— Аз не съм казвала, че искам да съм ви приятелка — каза Афродита.

— И ние, кучко — изрекоха в един глас Близначките.

— Все ми е едно — отвърна Афродита и тръгна да става.

Отворих уста да й кажа да седне обратно, а на Близначките да млъкнат, но в този момент се чу странен шум откъм коридора.

— Какво, по дяв… — започнах аз, но не успях да довърша въпроса си, защото в този момент десетина котки влетяха в столовата, съскайки като обезумели.

В „Дома на нощта“ котките са навсякъде. Буквално. Те ни следват непрекъснато, спят в леглата ни, а конкретно моята котка Нала непрекъснато ми мяука на главата. В часа по социология едно от най-интересните неща, които учихме, беше, че котките винаги са били близки с вампирите. Това значи, че е напълно нормално навсякъде да има котки. Но досега не бях виждала да се държат толкова странно.

Огромният сив котарак на Близначките, Велзевул, се метна точно между тях със скок и се загледа към вратата със спотаен гняв в кехлибарените си очи.

— Миличък, какво има? — опита се да го успокои Ерин.

Нала изприпка и се покатери върху рамото ми. Тя също гледаше към вратата, ръмжейки бясно, откъдето все още се чуваше странният шум.

— Хей — извика Джак. — Знам какво е това.

В същия момент и аз го осъзнах.

— Кучешки лай!

И изведнъж нещо, което повече приличаше на огромна жълта мечка, отколкото на куче, се вмъкна в залата. След кучето влезе момче, следвано по петите от няколко изморени преподаватели, сред които Дракона Ланкфорд и Ленобия, а след тях дойдоха и няколко от „Синовете на Еребус“.

— Хванах я! — извика момчето, след като хвана кучето за каишката (която, както забелязах, беше кожена и розова на цвят, с метални капси).

Кучето спря да лае, настани дебелия си задник на пода и се загледа в момчето.

— Чудесно, браво. Сега вече се държиш добре — чух го да промърморва на кучето.

Въпреки че лаят беше преустановен, котките в залата все още съскаха и се държаха странно.

— Виждаш ли, Джеймс, ето това се опитах да ти обясня по-рано — каза Дракона Ланкфорд. — Това животно просто не може да остане в „Дома на нощта“

— Името ми е Старк, не Джеймс. И както аз се опитвах да обясня на вас по-рано, животното ще остане с мен. Ние вървим в комплект. Ако искате мен, получавате и нея.

Забелязах, че има нещо странно в поведението на непознатото момче. Не че беше точно груб, но определено не говореше с нужното уважение, с което обикновено новобелязаните говорят на възрастните вампири. Потърсих емблема отпред на тениската му с Пинк Флойд, но нямаше нищо, така че не знаех кой курс е и от колко време е белязан.

— Старк… — Ленобия опита да се разбере с момчето. — Просто не е възможно за едно куче да свикне в нашето училище. Виждаш до каква степен раздразни котките.

— Ще свикнат с него. Тези в предишното ми училище свикнаха. Обикновено не ги гони, но тази сива котка си го просеше с цялото това съскане.

— О-хо! — прошепна Деймиън.

Нямаше нужда да поглеждам, можех да си представя как Близначките се готвеха да избухнат.

— О, боже! Каква е цялата тази врява? — Неферет влезе в залата. Изглеждаше изключително красива, властна и спокойна.

Забелязах как се разшириха очите на новото момче, когато погледът му попадна върху нея. Беше то-о-олкова досадно как всички автоматично оглупяваха при вида на красивата ни Висша жрица (и мой враг).

— Неферет, съжалявам за безпокойството. — Дракона я поздрави с жеста на уважение и се поклони. — Това е новият ни ученик. Току-що пристигна.

— Това обяснява какво прави момчето тук. Но не обяснява какво прави тук това нещо. — Неферет посочи кучето.

— Мое е — каза момчето. Когато Неферет обърна изумруденозелените си очи към него, той повтори жеста с ръка на сърцето и се поклони. След като се изправи, забелязах с изумление как отправи на Неферет самонадеяна усмивка. — Това е моят вариант на котка.

— Нима? — Тя повдигна вежда. — На мен ми прилича повече на мечка.

Ха! Значи не само аз съм си го помислила.

— Да, жрице, кучето ми е лабрадор и не сте първата, която го оприличава на мечка. Лапите й са наистина доста едри, погледнете ги. — С невярващ поглед забелязах как момчето обърна гръб на Неферет и извика на кучето: — Дай лапа, Дук. — Кучето веднага се подчини и Старк хвана лапата в ръка. — Добро момиче — каза той и го потупа по главата.

Добре, трябва да призная, че беше готин трик. Той се обърна отново към Неферет:

— Но куче или мечка, ние с нея сме заедно, откакто съм белязан вече четири години, така че това я прави котка в достатъчна степен.

— Голдън ретривър? — Неферет се доближи до кучето, за да го разгледа. — Ужасно е огромна.

— Да, Дук винаги си е била едричка, жрице.

— Дук? Така ли се казва?

Момчето кимна и се ухили. Въпреки че явно беше шестокурсник, аз отново се впечатлих колко свободно разговаря с възрастен вампир, особено някой толкова властен и могъщ като Висшата ни жрица.

— Съкратено е от Дукеса.

Неферет отново изгледа кучето и присви очи.

— Как се казваш, момче?

— Старк — отвърна той.

Зачудих се дали още някой забеляза как зяпна.

— Джеймс Старк ли?

— Преди няколко месеца се отказах от първото си име. Сега съм само Старк.

Тя се обърна към Дракона:

— Това ли е момчето, което очаквахме от Чикаго?

— Да, жрице.

Когато Неферет се обърна пак към Старк, забелязах как устните й се разтеглиха в пресметлива усмивка:

— Чувала съм много за теб, Старк. Съвсем скоро ще имаме възможност доста да си поговорим. — Докато продължаваше да изучава с поглед момчето, тя каза на Дракона: — Разчитам, че ще се погрижиш да осигуриш на Старк двайсет и четири часов достъп до инвента за стрелба с лък, с който разполагаме.

Забелязах как момчето се напрегна. Явно и Неферет го забеляза, защото усмивката й стана по-широка.

— Естествено, новините за твоя талант стигнаха при нас преди теб, Старк. Не е нужно да спираш тренировките си само защото си сменил училището.

За пръв път той изглежда се почувства неловко. Всъщност доста неловко. Само при споменаването на стрелбата с лък изражението му се промени от приветливо и леко иронично към хладно и почти злобно.

— Като се премествах, им казах, че съм спрял да се състезавам. — Гласът му беше равен и думите му едва достигнаха до нашата маса. — Смяната на училището няма да промени решението ми.

— Да се състезаваш? Имаш предвид онова банално състезание между различните Домове? — От смеха на Неферет кожата ми настръхна. — За мен няма никакво значение дали ще се състезаваш или не. Запомни, че тук аз съм говорител на Никс и определям кое е важно. А да пропиляваш таланта, който богинята ти е дала, не е редно. Никога не можеш да знаеш предварително кога Никс ще има нужда от теб, а това няма да е някакво глупаво състезание.

Стомахът ми се сви на топка. Знаех, че Неферет говори за своята война с хората. Но Старк нямаше представа и просто въздъхна с облекчение, че няма да се налага да се състезава отново. Изражението му пак стана наперено.

— Няма проблем. Ще се упражнявам, нямам нищо против.

— Неферет, а какво ще правим с, ъ-ъ… кучето?

Тя се поколеба за миг, приклекна до златистия лабрадор и протегна ръка към него. Кучето наостри уши и повдигна носа си към ръката на Неферет с подчертано любопитство. На крачка от мен Велзевул изсъска заплашително. Нала изръмжа гърлено. Неферет вдигна поглед и очите й срещнаха моите.

Опитах се да не изразявам никаква емоция, но не знам дали успях. Не бях виждала Неферет от два дни. Всъщност от момента, когато тя ме последва навън от залата, след като обяви намеренията си за война срещу хората заради убийството на Лорън. Даже си разменихме няколко остри думи. Тя беше любовница на Лорън. Както и аз, но това беше без значение, защото той не ме обичаше. Неферет беше измислила цялата история между нас и знаеше, че аз съм наясно. Също така знаеше, че съм наясно и за това, че Никс не одобрява новите й занимания.

Всъщност тя ужасно ме нарани. Мразех я толкова, колкото се и страхувах от нея. Надявах се, че нито едно от тези неща не може да се прочете на лицето ми. С елегантен жест Неферет подкани Старк да я последва към нашата маса, а кучето тръгна след него. Велзевул отново засъска, но изведнъж рязко млъкна. Аз стисках Нала в обятията си и се надявах да не подивее, когато кучето дойде до нас. Очите на Неферет се спираха ту на мен, ту на Афродита, но накрая избраха Деймиън.

— Радвам се, че си тук, Деймиън. Бих искала да покажеш на Старк стаята му и да се погрижиш да го разведеш из училището.

— С най-голямо удоволствие — отвърна той и очите му заблестяха, когато Неферет отправи към него стоватовата си благодарствена усмивка.

— Дракона ще ти помогне с подробностите — каза тя. После зелените й очи се спряха върху мен. Застинах в очакване. — Зоуи, това е Старк. Старк, това е Зоуи Редбърд, лидер на „Дъщерите на мрака“ — Кимнахме си един на друг. — Зоуи, тъй като си обучаваща се за Висша жрица, оставям кучето на Старк на теб. Сигурна съм, че някоя от дарбите, с които Никс те е надарила, ще ти помогне да държиш Дукесата под контрол. — Тя не отместваше поглед от мен. Той ми казваше нещо различно от сладникавия й глас. Заяви ми: „Не забравяй, че тук аз се разпореждам, а ти си просто новачка.“

Нарочно отместих поглед от нея и се усмихнах на Старк.

— Ще се радвам да се погрижа за кучето ти.

— Чудесно — изчурулика Неферет. — О, има и още нещо, Зоуи, Ерин, Шоуни и Деймиън. — Тя се усмихна на приятелите ми и те се захилиха насреща й като пълни глупаци. Тя игнорира Афродита и Джак. — Свикала съм специална среща на училищния съвет довечера в десет и половина. — Погледна диамантено-платинения си часовник. — Имате достатъчно време да довършите вечерята си. Разчитам, че като Префекти, ще присъствате на срещата.

— Ще присъстваме — изрекоха те в един глас, развълнувани като малки птиченца.

— О, Неферет, това ми напомня… — аз извисих глас така, че да се чува в цялата зала. — Афродита се присъедини към нас. Откакто получи от Никс дарба за елемента Земя, ние я приехме в Съвета на Префектите.

Притаих дъх и се надявах, че приятелите ми няма да възразят на това.

За щастие, с изключение на ръмженето на Нала срещу Дукесата не се чу нищо друго.

— Как е възможно Афродита да е Префект? Тя вече не е член на „Дъщерите на мрака“ — Гласът на Неферет беше леден.

Опитах се да изглеждам възможно най-невинно.

— Да не би да съм забравила да ти кажа? Толкова съжалявам, Неферет. Сигурно съм пропуснала заради всичките ужасни неща, които се случиха напоследък. Афродита отново се присъедини към „Дъщерите на мрака“ Тя положи клетва пред Никс да спазва новите правила и аз й позволих да се присъедини. Мислех си, че ще се зарадваш, че отново е част от нас.

— Точно така — включи се Афродита, като звучеше изключително смирено. — Съгласих се на новите правила. Искам да поправя миналите си грешки.

Знаех, че Неферет ще изглежда злобна и гадна, ако отхвърли Афродита пред всички при това й очевидно желание да се поправи. А Неферет много държеше на имиджа си.

Висшата жрица се усмихна на цялата зала, без да поглежда конкретно към мен или Афродита.

— Колко благородно от страна на нашата Зоуи да приеме обратно Афродита в лоното на „Дъщерите на мрака“, въпреки че самата тя е отговорна за отстраняването й. Невероятно е колко великодушна може да бъде нашата Зоуи. — Тя погледна към мен и очите й излъчваха такава омраза, че дъхът ми заседна в гърлото. — Но внимавай да не се задушиш под тежестта на толкова много саможертви, Зоуи, скъпа моя — изсъска тихо тя, а после внезапно изражението й се върна към обичайното й светло и приветливо излъчване и тя протегна ръка към Старк. — Добре дошъл в „Дома на нощта“, Старк.