П. С. Каст, Кристин Каст
Непокорна (16)

Петнадесета глава

За да се разсея от притесненията покрай предстоящия ритуал, реших да разгледам новата си програма. Е, Шекина беше права. Това преместване по социология в шести курс беше разбъркало напълно всичките ми часове. Актьорското майсторство беше преместено от втори на пети час, точно преди ездата.

— Чудесно — промърморих. Сега, освен за пречистващ ритуал, ще трябва да мисля и за часа при Ерик.

Стомахът ми се сви на топка, но в този момент видях Афродита и Дарий да седят в една много готина черна тойота „Лексус“ Всъщност забелязах Дарий и огромното му мускулесто тяло. Афродита стоеше в сянката му и пърхаше с мигли.

— Извинявам се, че закъснях толкова — казах аз и седнах на задната седалка.

Афродита, която се беше настанила отпред, ми каза небрежно:

Е, не се тревожи, няма проблем.

— О, Афродита — казах аз с възможно най-нежен глас, след като Дарий запали колата. — Трябва да си запишеш нещо в календара с ангажиментите за утре около полунощ.

— Какво? — Тя се обърна към мен и ми хвърли поглед, който ясно показваше, че предпочита да потъна някъде в тапицерията на колата и да ги оставя насаме с Дарий.

— Утре, в полунощ, ти, аз, Деймиън и Близначките ще трябва да направим голям кръг и пречистващ ритуал пред цялото училище.

Сините й очи станаха кръгли.

— Ще стане… — започна тя и звучеше на ръба на истерията.

— … много забавно — довърших аз, преди тя да успее да каже голям резил.

— Очаквам го е нетърпение — каза Дарий и се усмихна мило на Афродита. — Силата на вашия кръг е невероятна.

Видях как Афродита придоби максимално спокойно изражение и когато се обърна към Дарий, звучеше и изглеждаше съвсем обикновено:

— Да, невероятна е една много подходяща дума, с която да го опишем.

— Никога не съм виждал толкова много надарени новаци — рече Дарий.

— Ти дори не предполагаш колко съм надарена — каза тя, като се наклони към него и се засмя.

Да, помислих си аз, докато дъвчех нервно устните си и се притеснявах, а Афродита се сваляше с Дарий. Нито той, нито останалите, с изключение на Стиви Рей, са наясно какво всъщност става. Не че ние трите изобщо знаехме какво точно става, още повече, че ще се наложи да правим магически кръг без един от елементите. Спомних си какво се случи, когато Афродита се опита да призове Земята, и ми се струва, че за всички ще бъде очевидно, че тя вече няма дарба за този елемент. А как ще обясним това?

Деймиън и Близначките сигурно отново ще побеснеят, задето съм запазила тази тайна от тях. Идеално.

Имах нужда от нещо, което да отвлече вниманието на всички, и никой да не забележи липсата на единия елемент. Е, не точно. Всъщност се нуждаех от почивка. Или от успокоително.

Бръкнах в чантата си и потърсих хапче, но не успях да намеря. Естествено успокоителните не действат особено на новаците и вампирите, така че едва ли би ми помогнало. Явно няма какво да ми помогне, най-много да си докарам още проблеми и стрес, а за капак и някое разстройство.

 

 

Дарий без проблем откри сградата на „Улични котки“ Беше уютно изглеждаща, квадратна тухлена постройка с голяма витрина, отрупана с котешки стоки. Казах си, че трябва да купя подарък за Нала. Тя и без това е достатъчно ревнива дори без да й изневерявам (в превод ще мириша на хиляди други котки), задължително трябва да й занеса подарък.

Дарий ни отвори вратата и ние с Афродита влязохме в силно осветения магазин. И тримата носехме очила, но въпреки това светлината беше прекалено силна. После погледнах към Афродита и се досетих, че на нея не би трябвало да й пречи.

— Добре дошли в „Улични котки“ Това първото ви посещение ли е?

Отместих поглед от Афродита към… Монахиня? Примигах от изненада и ми се прииска да разтъркам очи. Монахинята ми се усмихна от мястото си зад щанда. Имаше дълбоки кафяви очи и изглеждаше жизнена и изненадващо спокойна, въпреки че беше възрастна. Носеше типичната черно-бяла униформа.

— Госпожице? — обади се тя отново, без да сваля усмивката от лицето си.

— О, аха, искам да кажа, да. Това е първото ни посещение. — Не започнах особено брилянтно. Мисълта ми препускаше. Какво прави тук тази монахиня? С периферното си зрение видях друга жена с типичната черно-бяла роба и осъзнах, че тук има и други монахини. Но как така? Сигурно са цяла групичка. Дали ще откачат, като разберат, че вампири новаци искат да подпомагат организацията им?

— Чудесно тогава. Винаги приветстваме новите посетители. Какво можем да направим за вас?

— Не знаех, че сестри от бенедиктинския орден се занимават с „Улични котки“ — заяви Афродита.

— Да, ние движим тази организация вече от две години. Котките са много духовни създания, не мислите ли?

Афродита изсумтя.

— Духовни? Били са убивани заради това, че са принадлежали на вещици и са имали връзки с дявола. Ако черна котка им мине път, хората смятат, че е на лош късмет. Това ли имате предвид под духовни?

Идваше ми да я зашлевя заради неуважителния тон, но монахинята не показа да се е засегнала.

— Не ви ли се струва, че това е, защото котките винаги са били асоциирани с жените? Особено с мъдрите жени. Така че е нормално в едно патриархално общество някои хора да намират нещо зловещо в котките.

Усетих изненадата на Афродита.

— И аз си мисля същото. Изненадана съм, че и вие сте на това мнение — призна си тя.

Забелязах, че Дарий е престанал да се преструва, че разглежда магазина, и се заслуша с интерес в разговора.

— Госпожице, само защото имам специална забрадка на главата си, не значи, че съм спряла да използвам разсъдъка си. И мога да ви уверя, че съм имала много повече неприятни преживявания, свързани с мъжкото господство, отколкото вие. — Усмивката й направи думите не толкова остри, колкото биха могли да прозвучат.

— Забрадка! Точно така се казваше — чух се как избърборих, преди да мога да се спра, а после се изчервих.

— Да, точно така се нарича.

— Извинявам се. Аз… аз никога не съм срещала монахиня досега — казах и още повече се изчервих.

— Не се изненадвам. Вече не сме останали кой знае колко много. Аз съм сестра Мери Анджела, игуменка на нашето малко абатство и управителка на „Улични котки“ — Тя се обърна към Афродита с усмивка: — Разпознахте ордена ни, защото сте католичка, нали?

Афродита се засмя:

— Определено не съм католичка. Аз съм дъщерята на Чарлз Лафонт.

Сестра Мери Анджела кимна с разбиране.

— Аха, нашият кмет. В такъв случай сте наясно с благотворителната дейност, която нашият орден извършва. — После тя повдигна вежди, защото осъзна какво друго означава това, че Афродита е дъщеря на кмета. — Вие сте вампир новак.

Не звучеше особено ужасена и аз реших, че сега е моментът да обясним на монахинята, че Сатаната е влязъл в дома й.

— Да, Афродита е вампир новак, а аз съм Зоуи Редбърд, също вампир новак и лидер на „Дъщерите на мрака“

Изчаках експлозията, която обаче не последва. Сестра Мери Анджела замълча за миг. После хвана ръката ми и сърдечно я стисна.

— Поздравления, Зоуи Редбърд. Тя огледа внимателно Дарий. — Изглеждате ми възрастен за новак.

Той кимна и се поклони леко.

— Много сте наблюдателна, жрице. Аз съм възрастен вампир, „Син на Еребус“.

— О, великолепно.

Той я нарече жрица. Отново очаквах да последва буря и отново това не се случи.

— Аха, разбирам. Вие придружавате момичетата. — Тя се обърна отново към мен: — Това, предполагам, означава, че вие двете трябва да сте много важни, щом ви се оказва такова внимание.

— Ами, както казах, аз съм лидер на „Дъщерите на мрака“ и…

— Важни сме — прекъсна ме Афродита. — Но не това е основната причина Дарий да ни придружава. През последните два дни бяха убити двама вампири и нашата Висша жрица не би ни пуснала да излезем без охрана.

Изгледах Афродита изумено. Въобще нямаше задръжки днес.

— Двама вампири са били убити? Чух само за едно убийство.

— Нашият най-голям поет беше убит преди два дни — казах аз. Не можех да изрека името му.

Сестра Мери Анджела изглеждаше потисната.

— Това е ужасна новина. Ще се помоля за душата му.

— Ще се молите за вампир?

Въпросът изскочи от устата ми без предупреждение и аз отново се изчервих.

— Разбира се. Сестрите ми също ще го направят.

— Извинявам се, не искам да бъда груба, но вие не смятате ли, че всички вампири ще горят в ада, защото се кланят на друга богиня? — попитах аз.

Дете мое, аз вярвам, че вашата Никс е просто друго въплъщение на нашата пресвета Дева Мария. Също така искрено вярвам в Евангелието на Матей 7:1, където се казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“

— Жалко, че вярващите не са като вас — казах аз.

— Някои са, дете мое. Не поставяй всички под общ знаменател. Не забравяй, че да не съдиш се отнася и за двете страни. Е, с какво можем да бъдем полезни на „Дома на нощта“?

Умът ми все още се затрудняваше да осмисли факта, че тази монахиня няма никакъв проблем с вампирите, но се постарах да се концентрирам и да й отговоря:

— Като лидер на „Дъщерите на мрака“ си помислих, че ще е добра идея да се заемем с благотворителна дейност на местно ниво.

Сестра Мери Анджела се усмихна широко.

— И се сетихте за уличните котки.

Отвърнах на усмивката й.

— Истината е, че аз бях белязана съвсем скоро и си помислих колко е странно, че училището ни се намира в центъра на Тулса, а ние сме така изолирани от града. Просто не ми изглеждаше редно. — Беше ми много лесно да разговарям с нея. — Това ме доведе тук. — С периферното си зрение видях как Афродита се намръщи и добавих: — Нас. Това ни доведе тук. Решихме, че ще е добре, ако станем доброволци и помагаме за котките, а също и да даряваме пари за организацията. Можем също така да организираме разпродажба на употребявани вещи и да ви дарим печалбата.

— Винаги имаме нужда от пари и от опитни доброволци. Имате ли си котка, Зоуи?

— Всъщност Нала ме има и щеше да ви го покаже, ако беше тук — засмях се аз.

— А вие? — обърна се тя към Дарий.

— Котката ми се казва Нефертити, най-красивото животно на света. Избра ме за свой собственик преди шест години.

— А вие?

Афродита изглеждаше, сякаш не я свърта на едно място, и аз изведнъж осъзнах, че никога не съм я виждала с котка.

— Не, нямам — отвърна тя. И тримата я погледнахме учудено, а тя продължи: — Не знам защо никоя котка не ме е избрала.

— Да не би да не харесваш котки? — попита монахинята.

— Харесвам ги горе-долу. Но, изглежда, те не ме харесват.

Възкликнах от изненада и Афродита ме изгледа накриво.

— Това не е проблем — каза сестра Мери Анджела. — Спокойно можете да станете доброволец, ако имате желание.

Явно жената не се шегуваше, че ще ни намери работа. Казах й, че разполагаме с няколко часа, преди да се наложи да се връщаме на училище. Афродита веднага се залепи за Дарий, за да изпълни своята част от сделката и да го отвлича, докато аз се видя със Стиви Рей (която все още никаква не се задаваше). Сестра Мери Анджела ги прати при котките, за да изчистят сандъците с пясък и заедно с другите две сестри на смяна в момента, сестра Бианка и сестра Фатима, да срешат котките. Сестра Мери Анджела ни представи на другите две монахини толкова небрежно, сякаш е най-нормалното нещо на света вампири новаци (с прикрити татуировки), да бъдат доброволци в тяхната организация. Не съм от бавно загряващите и вече ми стана ясно, че тези монахини са доста различни от обикновените вярващи, като ужасния ми втори баща и подлизурковците му (благодаря на Деймиън за обогатения ми речник).

Явно монахините бяха получили голяма доставка с котешки играчки огромна кутия с над двеста пернати и мишеподобни предмети за забавление на котки, и сестра Мери Анджела ми поръча да въведа всяка вещ в компютъра. Набързо ми обясни как се работи с програмата, която използват, а накрая ме закопа с изявлението, че магазинът работи до късно и аз ще трябва да се оправям с него. После изчезна в кабинета си, който се намираше от другата страна на помещението, в което живееха очакващите осиновяване котки.

Е, не може да се каже, че точно ме остави да се разпореждам. Можех да я видя през голямото стъкло, което заемаше почти цялата стена. А това значи, че и тя можеше да ме вижда. Изглеждаше много заета, говореше по телефона и се занимаваше с други важни административни дела, но забелязах, че често гледа към мен.

Не мога да отрека, че се зарадвах на отношението й. Не е нещо обичайно за монахиня, която се предполага да е омъжена за Господ, да се отнася с такова великодушие към вампири. Замислих се над думите й дали не поставям всички вярващи (с изключение на вярващите в Никс) под общ знаменател. Не обичам да си признавам, когато не съм права, особено предвид колко често напоследък ми се случва да не съм права, но тези монахини определено ме накараха да се замисля.

И така, размишлявах на религиозни теми доста по-дълго от обичайното и буквално бях затънала до гуша в котешки играчки, когато вратата се отвори и влезе Стиви Рей.

Усмихнахме се една на друга. Не мога да опиша колко ми е приятно да я виждам жива. Изглеждаше точно като моята Стиви Рей, с късата си къдрава коса, с типичните си трапчинки и с обичайната (за съжаление) риза, прибрана в дънките. Да, обичам това момиче, въпреки че няма грам моден вкус. Но не, няма да допусна Афродита с присъщата си злоба да ме кара да се съмнявам в най-добрата си приятелка. О, колко ми липсваше!

Хей, а чула ли си новините? — попита тя с типичния си провинциален акцент.

— Новини?

— Да, за…

Но в този момент ни прекъсна силно почукване по стъклото. Сестра Мери Анджела беше повдигнала въпросително вежди. Посочих към Стиви Рей и казах с устни „моя приятелка“. Тя очерта с пръст въображаем полумесец на челото си и посочи към Стиви Рей (която гледаше към сестра Мери Анджела с отворена уста). Кимнах енергично. Монахинята кимна леко в отговор, усмихна се и помаха на Стиви Рей, а после се върна към задълженията си.

— Зоуи — прошепна тя. — Това е монахиня.

— Да — отвърнах спокойно. — Виждам. Сестра Мери Анджела се грижи за това място. Има още две монахини с Афродита и Дарий. Взех я с мен, за да го държи настрана, като му се сваля.

— Брей! Афродита е толкова противна с нейните свалки. Но по-важното е… как така монахини? — Тя примига от учудване. — И знаят, че сме вампири новаци и така нататък?

Предполагам, че под „и така нататък“ визираше себе си, така че кимнах. Е, не че съм тръгнала да обяснявам на монахинята за червените новаци.

— Да, те нямат нищо против нас. Смятат, че Никс е просто друго превъплъщение на Дева Мария. Освен това не се натискат да съдят никого.

— Аха. Допада ми тази част с несъденето на другите, но Никс и Дева Мария? Това е най-странното нещо, което съм чувала.

— Което го прави суперстранно, защото си представям, че да си мъртва, после нежива и накрая да се превърнеш в различен вид, означава да си преживял много странни неща, нали?

Стиви Рей кимна тържествено и добави:

— Толкова странни, че както би казал баща ми, изкъртих фаянса.

Поклатих глава и се засмях.

— Откачалка такава, толкова ми липсваше! — казах аз и я прегърнах силно.