Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Забравените кралства 1 — Долината на мразовития вятър (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Halfling’s Gem, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, форматиране
Диан Жон (2010)
Корекция
mistar_ti (2010)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2015)

Издание:

Р. А. Салваторе. Камъкът на полуръста

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

ИК „Инфо ДАР“, София, 2004

ISBN 954—761—107—0

История

  1. — Добавяне
  2. — Цитати с подзаглавие вместо епиграфи
  3. — Корекция

21
Вечна нощ

Уолфгар се промъкваше между тежките гоблени и многобройните статуи, но дори те не можеха да го скрият от скверните пълчища, които прииждаха от всички страни и отрязваха пътя му за бягство. Плъхочовеците просто бяха твърде много.

Докато минаваше покрай един коридор, видя трима получовеци да се насочват към него. Преструвайки се на уплашен, той бързо ги подмина, но вместо да продължи напред, се скри зад ъгъла и зачака. Тримата плъхочовеци нахлуха в стаята, където Щитозъб вече ги очакваше.

Когато преследвачите му рухнаха мъртви, варваринът сви в коридора, по който бяха дошли те, с надеждата да заблуди останалите.

Озова се в просторна стая с много столове и висок таван — импровизиран театър, в който Пук понякога се забавляваше с представленията на странстващите артисти, които минаваха през южния град от време на време. От тавана висеше масивен свещник, в който трептяха хиляди пламъчета; около стените бяха подредени мраморни блокове, от които изкусните ръце на десетки майстори бяха изваяли образите на прочути герои и страховити чудовища. Уолфгар и този път нямаше време да се възхищава на прекрасната изработка, ала нещо в стаята все пак привлече вниманието му — неголяма стълба, която извеждаше до малък балкон.

Плъхочовеците започнаха да нахлуват през многобройните врати на помещението. Уолфгар погледна към коридора, по който бе дошъл, но като видя, че и той бе вече пълен със скверните същества, сви рамене и хукна към балкончето — стълбището беше доста тясно, което щеше да му даде възможност да се бие с нападателите си един по един, вместо с всички наведнъж.

Двама плъхочовека се втурнаха по петите му, ала когато младежът достигна площадката на върха и се обърна, преследвачите му бързо разбраха каква грешка са направили. Исполинът и без това ги превъзхождаше по ръст, но сега, когато бяха застанали три стъпала под него, двамата едва стигаха до коленете му.

Всъщност това съвсем не бе лоша позиция за нападение, защото им даваше възможност да пронижат незащитените крака на противника си, но когато Щитозъб заплашително започна да се спуска над главите им, нищо не бе в състояние да спре страховития му замах. А тясното стълбище правеше бягството почти невъзможно.

Магическият чук се стовари върху черепа на единия плъхочовек с такава сила, че глезените му не издържаха страховития натиск и костта поддаде със силен пукот. Мъртвешка бледнина, която се виждаше дори под гъстата кафява козина, покри лицето на другаря му и той панически скочи от стълбата.

Уолфгар замалко не се изсмя на глас.

После видя копията.

Без да губи и секунда, той се втурна към балкона и прикритието на парапета и столовете, с надеждата да открие някакъв изход. Плъхчовеците се втурнаха след него.

Младежът не откри врата, която да го изведе от балкона — беше хванат в капан, но вместо да изпадне в отчаяние, той само сви рамене и още по-здраво стисна Щитозъб.

Какво му бе казал Дризт за късмета веднъж? Че истинският войн, колкото и безнадеждно да е положението му, винаги успява да намери изход, дори и ако в очите на случайния наблюдател действията му изглеждат като чист късмет.

Този път Уолфгар наистина се изсмя на глас. Веднъж бе убил един дракон с помощта на огромна ледена висулка, която бе успял да събори върху гърба на звяра. А какво ли щеше да стане, ако един огромен свещник, с хиляди запалени свещи, паднеше насред стая, пълна с плъхочовеци?

— Темпос! — изкрещя варваринът; късметът си беше късмет, уменията — умения, но малко помощ отвън също нямаше да му навреди — все пак дори Дризт не знаеше всичко!

После с всички сили запрати Щитозъб към тавана и хукна да бяга.

Магическият чук изсвистя във въздуха и — съвършено точен, както винаги досега — се вряза в подпорите на свещника, повличайки след себе си голяма част от тавана. Плъхочовеците панически се изпокриха, когато тежкият кристален предмет, обхванат от високи пламъци, рухна на пода и се строши на хиляди парчета.

Без да се обръща назад, Уолфгар стъпи върху парапета на балкона и скочи.

* * *

Бруенор изръмжа и вдигна брадвата над главата си, с намерението да строши вратата на къщата с един-единствен удар, ала точно в мига, в който се канеше да го стори, над рамото му профуча стрела и проби дупка в ключалката. Вратата зейна широко отворена.

Бруенор обаче не успя да спре навреме и влетя във вътрешността на постройката, поваляйки двамата изненадани стражи, които се намираха там. Устремът му бе толкова голям, че той се търкулна надолу с главата по стълбището, което започваше зад вратата.

Макар и доста замаяно, джуджето успя да се изправи на колене и вдигна поглед към стълбите, по които Дризт вече се спускаше с трескава бързина, взимайки по четири-пет стъпала наведнъж. Кати-Бри стоеше на върха и тъкмо се канеше да го последва.

— Мътните те взели, момиче! — изрева Бруенор. — Нали ти казах да ме предупреждаваш, когат’ се каниш да направиш нещо подобно!

— Не сега! — прекъсна го Дризт и прескочи последните седем стъпала и коленичилото джудже с едно-единствено изящно движение.

Без да спира и за миг, той се нахвърли върху двамата плъхочовеци, които се бяха появили и сега се канеха да нападнат джуджето в гръб.

Бруенор вдигна еднорогия шлем от земята, нахлупи го на главата си и се обърна, готов да се включи във веселбата. Само че двамата плъхочовеци вече бяха мъртви, убити от елфа много преди той да успее да се изправи. Самият Дризт тичаше към вътрешността на постройката, откъдето се носеше шум от битка. Бруенор и Кати-Бри побързаха да го последват.

* * *

Уолфгар с лекота прескочи строшения свещник и се вряза в група плъхочовеци, събаряйки голяма част от тях на земята. Макар и леко замаян, той успя да зърне една врата насреща си и връхлетя върху нея. Озова се в поредната просторна зала, отвъд която започваше нов лабиринт от стаи и коридори.