Джак Дю Брул
Ладията на Харон (38)

Обединени Арабски Емирства

Телевизионният образ беше зърнест и сигналът прекъсваше на всеки няколко секунди заради атмосферни смущения, докато се отразяваше към земята от комуникационния сателит. Жената на екрана стоеше пред внушителната фасада на терминал четири на летище „Хийтроу“. На красивото и лице бяха изписани съчувствие и нетърпение. Като професионален репортер от мястото на събитието, тя живееше за такива произшествия. На вратите зад нея се бяха струпали работници от спасителните екипи в тежки защитни облекла, полицаи в униформи и служители в костюми на специалните служби. Инцидентът, който ги бе събрал, бе станал от другата страна на сградата, на пистата, където самолет чакаше разрешение за излитане от екипите за откриване на бомби. Звукът на извънредния репортаж на Би Би Си беше много по-ясен от кадрите, които проблясваха в самолета на Хасан бен Руфти. Оставаха само петнайсет минути до приземяването му в Дубай, най-близкото международно летище до емирство Ажман.

Руфти седеше в главната кабина. Туловището му преливаше от облегалките за ръце на луксозната седалка. Пръстите и устните му бяха мазни от разтопеното масло, капещо от омарите, които ядеше. Току-що бе изсмукал бледорозовото месо от щипките им, когато показаха репортажа, прекъсвайки финансовите новини, които гледаше. Кърпата за хранене на гърдите му беше с размерите на покривка за маса и изцапана в жълто от маслото като памперс, напоен с урина.

Макар че Руфти не прекъсна следобедната си закуска, свинските му очички светнаха.

— Аз съм Микаела Купър и предавам на живо от „Хийтроу“, където терористичната заплаха се разрасна до ужасяващ мащаб. Преди двайсет минути, докато летището беше в тревога след бомбената експлозия в главната зала, до боинг 767 на „Бритиш Еъруейз“ бе докарана цистерна, очевидно от атентатори самоубийци. Непотвърдени източници съобщиха, че самолетът се е взривил от сблъсъка с камиона. Казаха ми, че телата на истинските членове на екипа на цистерната са намерени в един хангар малко преди експлозията. Гърлата им били прерязани, но отново повтарям, че информацията не е потвърдена. — Тя погледна записките в ръката си и лъскавите и руси коси паднаха на раменете й. Когато журналистката вдигна глава, косите и останаха провесени над издутите и силиконови гърди. — Самолетът е трябвало да замине за Рияд, Саудитска Арабия, преди няколко часа, но е бил задържан от терористичната заплаха, отправена от групировка, наречена „Обединен Кюрдистан“. Същите терористи поеха отговорността и за атаката пред Британския музей вчера.

— В края на краищата маймуните са успели — измърмори Руфти, докато гледаше репортажа, а от устата му с формата на черен дроб падаха парченца омар.

Взривяването на гранатата в залата на международния терминал на „Хийтроу“ и обаждането до кабинета на управителя на летището бяха спечелили достатъчно време на кюрдите самоубийци да организират атака срещу самолета, в който беше Халид Худари. Докато се готвеше да се върне в ОАЕ и да се срещне с принца, Руфти бързо бе успял да състави план, който бе осъществен блестящо, без да може да бъде свързан с него. Лично той се бе обадил в „Хийтроу“ и пилотът го бе уверил, че комуникационните средства на борда на „Хокър“ не позволяват сигналът да бъде проследен.

Руфти бе похарчил милиони долари да завербува, обучи и въоръжи кюрдските националисти за атаката срещу Худари пред Британския музей. Операцията беше планирана до най-дребния детайл, така че нищо не би трябвало да се обърка. Но, разбира се, не всичко мина по плана. Руфти трябваше да импровизира, за да елиминира най-големия си враг. Без предварителен замисъл и разполагайки със съвсем малко време, кюрдите бяха съумели след взривяването на гранатата на Тарик да проникнат на територията на „Хийтроу“, да сломят съпротивата на работниците на компанията за снабдяване с гориво и да блъснат цистерната им в боинга.

— Невероятно — възкликна той и бавно поклати глава.

Атаката пред музея беше изключително лесна, но нападението на летището, където охраната вече беше в повишена готовност, беше най-трудната операция, която можеха да извършат терористи. За Руфти беше загадка защо кюрдите се бяха провалили първия път.

— Определено невероятно.

Камерата показа летището в общ план. Обективът се фокусира върху хаоса на пистите. След експлозията властите бяха евакуирали самолетите, които стояха самотни и безлюдни на асфалта. От изходите им бяха спуснати жълти надуваеми пързалки. Пътниците бяха закарани с автобуси в товарен склад. Пред затворените врати бяха спрели три бойни разузнавателни превозни средства „Фокс“. Трийсетмилиметровите им оръдия бяха насочени и готови за стрелба. Останките от боинг 767 на „Бритиш Еъруейз“ представляваха димяща купчина върху асфалта, овъглена руина, погребална клада на сто шейсет и петте пътници и екипажа. Камерата се премести и показа пожарните коли, които изливаха бяла пяна върху изкривените отломки. Пожарникарите в сребристи защитни облекла се приближаваха колкото е възможно по-близо до горящия самолет.

Микаела Купър продължи репортажа си с тъжен тон, но Руфти вече не слушаше. Халид Худари беше в боинга и беше мъртъв. Руфти бе изпълнил своята част от сделката с иранците и иракчаните. Сега Кериков трябваше да взриви петролопровода в Аляска и да потопи танкера в западното крайбрежие на Америка и за няколко дни картата на Близкия изток щеше отново да бъде преначертана. Саудитското управляващо семейство щеше да бъде мъртво, огромната територия на страната щеше да бъде поделена между Иран и Ирак, Кувейт щеше да бъде погълнат от северната си съседка, а Хасан бен Руфти щеше да бъде новият абсолютен владетел на Емирствата.

Зави му се свят от радост. Бе изтръгнал изумителна победа от челюстите на поражението, доказвайки се пред партньорите си. Споразумението му с министрите на Иран и Ирак, чиито преговори бяха протакали няколко месеца, бе сключено само преди няколко дни в Лондон и изискваше от него и Кериков да изпълнят задълженията си. Руфти можеше да се отпусне и спокойно да чака Кериков да осъществи операцията си. След това обединените армии на най-войнствено настроените държави в Близкия изток щяха да нахлуят от юг, а Съединените щати и Европа щяха да седят безпомощни, докато им отнемат безценния петрол.

Руфти трябваше да признае, че Кериков е гений, за да измисли подобна дръзка операция, но после си спомни, че „Ладията на Харон“ някога е била съветски план, и заслугата всъщност трябва да се припише на параноята по времето на студената война. Руфти бе включил и други държави в преврата. Кериков се интересуваше единствено от съсипването на производството на петрол в Съединените щати, за да увеличи зависимостта им от страните от Персийския залив, затова Руфти финансира част от плана, но съзря в него възможност да направи много повече. Докато американците изпитваха недостиг на петрол, моментът беше подходящ най-после да отърве мюсюлманския свят от влиянието на Запада, да изгони Съединените щати от Арабия и да нападне Израел. Да възкреси велика Арабската империя, която бе управлявана решително преди столетия.

— Министър Руфти. — Гласът на пилота го изтръгна от мечтите. — Пригответе се за приземяване.

Руфти погледна часовника на стената на кабината. Още няколко часа и всичко щеше да свърши.