Джак Дю Брул
Ладията на Харон (30)

На борда на супертанкера „Южен кръст“

Според малкото съзвездие от блестящи точки на часовника на Лайл Хаузър до полунощ оставаха двайсет минути. В дванайсет главният инженер Джордж Патрони трябваше да прикрие спускането във водата на спасителната лодка. Но сега това нямаше да стане. Двайсетте минути щяха да минат. Полунощ щеше да дойде. И да отмине.

Час по-рано Хаузър бе чул стрелба от автоматично оръжие. Изстрелите се разнесоха от мостика, но за него прозвучаха смъртоносно, сякаш той бе застрелян, както лежеше под одеялата. Стрелбата можеше да означава само едно — че на Патрони е било попречено да деактивира индикаторите на трите спасителни лодки. Джоана Ригс и нейните приятели терористите сигурно бяха разкрили действията на главния инженер и го бяха убили, прерязвайки тялото му на две с куршумите от картечните си пистолети „Узи“. Хаузър не можеше да прогони от съзнанието си ужасяващата картина.

Всичко бе свършено. Ригс щеше да разследва защо Патрони е искал да повреди таблото с индикаторите и Лайл не можеше да направи нищо. В спасителната лодка нямаше оръжия, освен оранжевият пистолет за сигнални ракети, но да стреля с него в тясното пространство, беше равносилно на самоубийство. Фосфорният пламък щеше да подпали лодката и отровните изпарения щяха да го задушат вътре, докато върху неподвижното му тяло се сипе втечнена пластмаса и фибростъкло, а лодката се топи.

До полунощ останаха десет минути.

Патрони беше мъртъв, но Хаузър се надяваше, че може би Ригс не знае какво се е опитвал да направи. Вероятно щеше да е възможно да се крие още няколко часа в спасителната лодка и да реши какво е най-добре да предприеме не само за себе си, но и за останалите членове на екипажа. Ако я спуснеше във водата, таблото на мостика щеше да светне и да зазвучат аларми. Ригс щеше да има достатъчно време да изпрати някой терорист да провери какво става много преди Лайл да успее да се отдалечи от танкера.

Изстрелите от картечен пистолет от перилата щяха да направят бягството му най-краткото в историята.

Той започна да обмисля нов план. Очевидно не можеше да напусне „Южен кръст“, без да го забележат. Ригс и последователите и строго охраняваха кораба. Единствената му надежда беше отново да повреди плавателния съд и да не му позволи да стигне до пристанище на континента. Хаузър си спомни колко важно беше за Ригс танкерът да стигне до Сиатъл. Според изчисленията му до пристанището на Вашингтон им оставаше един ден пътуване.

— Ще проверя и спасителната лодка отзад — неочаквано извика глас в мрака.

Лайл реагира мигновено, отметна одеялата и насочи сигналния пистолет към люка. Някой опипваше двойния люк на лодката.

Това беше краят. Хаузър не се бе страхувал толкова много през живота си. Гърлото му пресъхна и ръцете му се разтрепераха. Лицето му се обля в пот, която опари очите му. Вътрешната врата на спасителната лодка започна да се превърта. Още малко натиск, и терористът щеше да отвори люка и да открие скривалището му.

Лайл реши да стреля, каквото и да стане. Ригс явно бе научила за него от Патрони и беше само въпрос на време да го измъкнат от лодката и да го убият. Щеше да бъде по-добре да изстреля сигналната ракета срещу похитителя, когато надникнеше вътре. Хаузър щеше да умре, но щеше да отнесе със себе си поне едно от копелетата.

Свистейки, вътрешният люк започна да се отваря. Лайл отново се бе мушнал под одеялата и само дулото на сигналния пистолет издаваше присъствието му. Едва когато външната врата се открехна, той разбра колко задушен е станал въздухът в спасителната лодка. Студеният солен морски бриз, който нахлу заедно с терориста, беше като влажна милувка, интимна и нежна, но и също толкова мимолетна.

Пазачът беше облечен в черно. На широките му рамене беше преметнат картечен пистолет „Узи“, а в юмрука си държеше автоматичен пистолет „Колт“. Той се провря до половината през тесния отвор, стискайки фенерче между зъбите си. В лявата си ръка имаше предавател и пръстът му беше на бутона. Хаузър не знаеше дали похитителят го забеляза, когато неволно помръдна върху грубите гумени подложки на дъното на лодката. Одеялата върху тялото му се раздвижиха вълнообразно.

— Мисля, че открих някого — извика пазачът по предавателя.

Хаузър действа по-енергично и хладнокръвно отвсякога. Очите на мъжа се разшириха при вида на сигналния пистолет. Той отвори уста да изкрещи, когато Лайл натисна спусъка.

Възпламеняването на ракетата изсмука кислорода от спасителната лодка. Кълбото от разтопен фосфор улучи терориста право в гърдите. Дебелият му анорак мигновено избухна в пламъци. Хаузър видя, че горящото тяло блокира единствения изход за бягство от спасителната лодка, и разбра, че смъртта е близо.

Джоана Ригс усещаше напрежението от новата си длъжност на капитан и командир. Чертите на лицето и бяха изкривени, а около очите и тъмнееха сенки. Беше изтощена и съзнанието и бе притъпено. Кратката почивка преди час, когато Волф я учи да стреля с картечен пистолет „Узи“, вече бе забравена. Стрелбата от крилото на мостика и достави удоволствие. Опияняващо беше да държи оръжието, което бълваше огън и тресеше ръката й. Но сега се бе върнала на мостика, седеше на капитанското място и наблюдаваше пленниците.

Волф, водачът на групата, наета от Иван Кериков, чието истинско име беше Волфганг Шмид, стоеше зад нея. Кобурът му бе разкопчан, за да може да извади автоматичния си пистолет за част от секундата. Кормчията държеше двата лоста на щурвала, навигаторът се бе навел над чертожната маса и полагаше усилия да не обръща внимание на терористите. Джордж Патрони бе коленичил пред отвореното пространство под главното таблото и търсеше къде е повредата в електрическата инсталация. Електротехникът се бе навел до него. Един от хората на Волф ги наблюдаваше внимателно, присвил очи на слабото червеникаво осветление. На рамото му бе преметнат картечен пистолет „Узи“.

Контролните уреди за тягата на „Южен кръст“ все още не работеха. Патрони и помощниците му обаче бяха успели да поправят наблюдателната система на един от резервоарите, използвайки резервни части, които Ригс не смяташе за важни. Резултатът от работата им беше същинско чудо, като се имаше предвид поставеният им краен срок и заплахата от смърт, ако се проваляха. Ремонтът на дроселите беше последната им задача и Патрони възнамеряваше да не бърза да я свърши. С помощта на електротехника той вече бе забавил възстановяването на захранването с няколко часа, като нарочно предизвика късо съединение, така че от таблото да се разнесат талази от бял пушек. Той бе предупредил бдителната Ригс, че повредата може да е неотстранима, затова забавянето не привлече вниманието й.

Патрони беше на мостика поради друга, много по-важна причина. Но лампите и алармите за спасителните лодки бяха от другата страна. Не можеше да се преструва дълго, че работи, защото Ригс щеше да се усъмни. Тя знаеше колко време му е необходимо да поправи дроселите или да реши, че инсталацията е повредена безвъзвратно.

— Е, Патрони? — грубо подвикна Ригс, стиснала цигара между нацупените си устни.

— Съжалявам, но може би си губим времето. Главният генератор е вън от строя. Волтметърът показва нула в цялата инсталация. Това не е като контролното табло за резервоарите, което успях да поправя. Дроселите изискват специални резервни части, с каквито не разполагаме. — Джордж се изправи, разкърши гърба си и намести тестисите си под работния комбинезон, за да подразни Ригс.

— Ще ги оправиш — рече Волф.

В думите му прозвуча заплаха.

На Патрони започваше да му писва от Волф, Ригс и останалите терористи.

— Искаш това нещо да бъде направено? — попита той, тръгна покрай главното контролно табло и отвори вратите на шкафчето, разкривайки заплетената маса от електроника вътре. За всеки друг освен за него и електротехника жиците, платките и инсталациите представляваха загадъчна непроходима гора. — Ела тук и опитай. Хайде, кучи сине. Не? Няма да можеш, нали? Тогава се махни от мен, по дяволите.

Волф не реагира, но другият терорист се втурна към инженера и го сръга в ребрата с дулото на картечния си пистолет. Не му оставаше много да натисне спусъка и да застреля Джордж.

— Nein^[1]! — изкрещя Волф.

Патрони не помръдна и не обърна внимание на оръжието пред него. На лицето му все още трептеше ленива усмивка. Той стоеше пред отворената вратичка на таблото с контролните уреди за спускане на спасителната лодка и ръката му беше на няколко сантиметра от прекъсвача.

Похитителят се дръпна назад и насочи оръжието си към другите пленници. Очите му не спираха нито за миг на едно място. Всичко, което виждаше, беше потенциална мишена.

Джоана Ригс скочи от стола и прекоси мостика с три бързи крачки. Дясната и ръка бе вдигната, за да удари Патрони. Макар да го познаваше отскоро, тя знаеше, че избликът е несъвместим с характера му. Там ставаше нещо странно. Волф пристъпи напред и в същия миг черният му предавател, закачен на колана, изпращя.

— Мисля, че открих някого — чу се безплътен глас.

Електротехникът пристъпи пръв към действие. Той скочи и хвърли тежкия гаечен ключ, който държеше в ръката си. Лъскавият хромиран инструмент блесна, докато летеше между него и терориста, който бе понечил да го застреля. Волф извади пистолета си от кобура и стреля, преди да е сигурен дали ще улучи мишената, но деветмилиметровият куршум уцели електротехника в дясната страна на гърдите, разкъса мускулите, проби белите дробове и прониза лудешки биещото му сърце.

Реакцията на Патрони беше част от секундата по-бърза.

Животът на Хаузър не означаваше нищо за него и беше пожертван от мига, когато корабът бе похитен. Той осъзна това в последните си секунди и се примири. Сигналната ракета гореше ярко, докато пробиваше гърдите на терориста и разяждаше плътта му.

Догади му се при вида на умиращия похитител. Нищо не го бе подготвило за нечовешките му крясъци. Пазачът не можеше да притисне горящата рана в гърдите си. Дори в агонията, нервната му система знаеше, че ръцете не трябва да докосват горящи точки. Температурата в спасителната лодка се повиши от нула до трийсет градуса само за няколко секунди. Съскащият пушек изпълни затвореното пространство с отблъскваща миризма на овъглена плът и изгорял фосфор.

Отвън лодката приличаше на китайски фенер. Корпусът и ясно се очертаваше на фона на пурпурночервения огън, горящ вътре. Силната въздушна струя, предизвикана от движението на танкера, отнасяше виещия се от нея дим.

Терористът бе изпуснал колта си, когато сигналната ракета се заби в гърдите му, но макар и да не бе за вярване, започна да протяга ръка към узито, преметнато около врата му, и стисна пластмасовия приклад на израелското оръжие. Въпреки че гореше, той вдигна картечния пистолет и се наведе напред. Последното му действие на този свят щеше да бъде да застреля убиеца си. Терористът бавно натисна спусъка, готов да изпрати в небитието капитан Лайл Хаузър.

Гаечният ключ удари пазача в гърлото, преди той да успее да натисне спусъка. Мостикът се обсипа с куршуми, които пробиха стъклото, Надупчиха контролното табло и унищожиха по-голямата част от крехката електроника вътре. В гърдите на електротехника се появиха четири дупки и безжизненото му тяло падна през напуканото от изстрелите стъкло.

Джордж Патрони вече действаше, без да обръща внимание на опустошението около него. Той заби рамо в Джоана Ригс и я блъсна, докато тя замахваше към него. Ръката и го удари по тила и би зашеметила обикновен човек, но инженерът беше мобилизирал цялата си сила. Докато деветмилиметровите куршуми свистяха из мостика, той издърпа жиците и платките, включи ръчната система и пусна във водата трите спасителни лодки едновременно. В мостика нахлу леденостуден въздух, който отнесе мириса на кордит. Ригс бе паднала на пода и като обезумяла се държеше за краката.

Оръжието на Волф изтрещя веднъж и после отново. Патрони политна напред и с разперени ръце се сгромоляса върху станцията на кормчията. На разкъсаните му работни дрехи разцъфнаха дупки, досущ летни цветя. Кормчията вече беше мъртъв. Част от черепа му бе изчезнала през първата секунда на суматохата.

Патрони смяташе да спусне във водата спасителната лодка на Хаузър, без никой да забележи. Щеше да го направи толкова потайно, че вероятно никой нямаше да разбере. Той бе обсъдил това с електротехника и бе убедил уплашения мъж, че рискът си заслужава. Беше му казал, че Джоана Ригс и последователите и няма да заподозрят нищо.

Докато умираше, Джордж Патрони се запита колко още членове на екипажа ще загинат тази нощ.

Главният инженер успя в последната възможна секунда, когато дулото на картечния пистолет бе насочено срещу Лайл Хаузър. Механичните скоби за спускането на лодката се отвориха, повдигнаха терориста във въздуха и не му позволиха да се прицели точно. Таванът на спасителната лодка бе надупчен от куршуми, докато умиращият похитител увисна в люка. Краката му се размахаха високо над бялата диря от пяна зад танкера.

Капитанът беше твърде стъписан, за да реагира. Противният пушек от сигналната ракета бе създал такъв гъст облак, че той не виждаше добре какво става. Автоматичното спускане на лодката продължи.

Между спасителната лодка и плоската кърма на „Южен кръст“ имаше разстояние само шейсет сантиметра. Когато лебедките пуснаха лодката, терористът попадна в тясното пространство. Краката му се залюляха към перилата на кораба, а горната част на тялото му остана в лодката. Движението го преряза на две. Все още горящият му торс се плъзна вътре, а откъснатите крака полетяха към Северния ледовит океан.

Хаузър изкрещя като обезумял, когато по-голямата част на тялото тупна в лодката при него, цвърчейки като пържола на скара. Спасителната лодка падна в океана. През отворения люк нахлу вода. Миг по-късно по въжетата, свързващи спасителната лодка с „Южен кръст“, блесна електрическа дъга, която ги сряза като конци, и после изведнъж лодката беше свободна, подмятана от вълните след танкера.

Другите две спасителни лодки на левия и на десния борд се спуснаха във водата по същото време, но се преобърнаха и потънаха от инерцията на танкера. Тъй като се намираше на кърмата, лодката на Хаузър се задържа на повърхността, макар да подскачаше по разпенената диря след „Южен кръст“.

Почти зашеметен от отровния пушек на фосфорната сигнална ракета, Лайл изрита във водата овъглените останки на терориста. Въпреки погнусата си към изгорелите и осеяни с мехури парчета плът, които задръстваха дъното на люка, той положи усилия и ги избута навън през отвора.

От полунощ бяха изминали две минути.

Хаузър не знаеше какво се е случило на мостика, но беше успял да избяга и смяташе да се възползва максимално от подаръка на провидението. Радарът не работеше и Ригс нямаше да може да открие спасителната лодка в необятния Северен ледовит океан. Но беше възможно тя да засече координатите му, ако Лайл подранеше със сигнала си за помощ. Радиопредавателят в лодката беше малък и с ограничен обхват дори при добри атмосферни условия. Хаузър трябваше да се отдалечи от танкера, да се приближи до брега и да се надява, че някой слуша в тъмната нощ. Той нямаше представа, че се намира на триста и петдесет километра от брега и най-близкият работещ пост е на единайсетгодишно момче, натоварено със задачата да слуша предавателя на борда на риболовния траулер на баща си.

Момчето спеше дълбоко.