Елизабет Костова
Историкът (67)

Глава 65

юни 1962 г.

Любима моя дъщеричке,

Знаеш ли, ние сме богати благодарение на някои ужасни неща, които двамата с баща ти преживяхме. Оставих повечето от тези пари на баща ти, за да се грижи за теб, но имам достатъчно, за да издържа дългото търсене, дългата обсада. Обмених някои от тях в Цюрих преди близо две години и открих банкова сметка на име, което никога никому няма да издам. Банковата ми сметка е бездънна. Тегля от нея веднъж месечно, за да плащам наема на стаите, таксите в архивите, храната в ресторантите. Харча колкото мога по-малко, защото искам един ден да ти оставя всичко спестено, когато ти, мъничка моя, пораснеш и станеш жена.

Твоя любяща майка,

Хелън Роси

юни 1962 г.

Любима моя дъщеричке,

Днес имах лош ден. (Никога няма да изпратя тази картичка. Дори и някога да пратя останалите, тази ще ти я спестя.) Днес беше един от онези дни, когато не мога да си спомня дали преследвам този демон или просто бягам от него. Заставам пред огледалото, старинното огледало в стаята ми в хотел Д’Есте; по стъклото има петънца, напомнящи мъх, плъзнал по овалната му повърхност. Свалям шала си, заставам отпред и прокарвам пръст по белега на врата си, алено петно, което явно никога няма да зарасне напълно. Чудя се дали ще ме намерите, преди аз да го намеря. Чудя се дали той ще ме намери, преди аз да го намеря. Чудя се защо още не ме е намерил. Чудя се дали някога ще те видя отново.

Твоя любяща майка,

Хелън Роси

август 1962 г.

Любима моя дъщеричке,

Когато се роди, косата ти беше черна и беше залепнала на къдрици по мократа ти от слуз главица. Когато те изкъпаха и подсушиха, тя меко се отпусна край личицето ти, черна като моята, но с лек меден оттенък от баща ти. Лежах, унесена от морфина, държах те и гледах как отблясъците в косичката ти на новородено преливат от циганскотъмно в светло и после пак в тъмно. Ти цялата светеше и блестеше; бях те оформила и излъскала в себе си, без дори да знам какво правя. Пръстите ти бяха златни, бузите — розови, ресниците и веждичките ти бяха като пух на току-що излюпено гардже. Обля ме щастие, което усетих дори и през пелената на морфина.

Твоя любяща майка,

Хелън Роси