Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Колелото на времето (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gathering Storm, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 118 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
dave (2010 г.)

Издание:

Робърт Джордан и Брандън Сандърсън. Буря се надига

Редактор: Иван Тотоманов

Оформление на корица: „Megachrom“, 2010

ИК „Бард“, 2010

ISBN 978-954-655-108-5

История

  1. — Добавяне

Глава 39
Визита от Верин Седай

— Ти изобщо не си държала Клетвената палка — обвини я Егвийн, все още права до шкафчето за дрехи. Верин седеше на ръба на леглото и отпиваше от чая. Бе облечена в проста кафява рокля със строго деколте и с широк кожен колан на кръста. Полите на роклята бяха раздвоени за езда и ако се съдеше по мръсните й ботуши, тя току-що беше пристигнала в Бялата кула.

— Не бъди глупава. — Верин приглади кичура, измъкнал се от кока й. Кафявото на косата й бе силно прошарено със сиво. — Дете, държала съм Клетвената палка и съм се заклела над нея преди още да се е била родила баба ти.

— Тогава си премахнала Клетвите — каза Егвийн. С Клетвената палка беше възможно — в края на краищата Юкири, Серин и другите бяха премахнали клетвите си и ги бяха заменили.

— Е, да — отвърна Верин с майчински добродушен тон.

— Не ти вярвам — избълва Егвийн неволно. — Не мисля, че изобщо съм ти вярвала някога.

— Съвсем разумно — каза Верин и отпи спокойно от чая. Мирисът му бе непознат за Егвийн. — Аз, в края на краищата, съм от Черната Аджа.

Егвийн изведнъж се смрази, все едно леден шип я прониза през гърба и чак до гърдите. Черната Аджа. Верин беше Черна. Светлина!

Мигновено посегна за Единствената сила. Но заради вилняка усилието се оказа безплодно, разбира се. А самата тя беше предложила да й го дадат! Светлина, ума ли си беше изгубила? Такава увереност и сигурност в себе си бе изпитала след победата, че не беше предвидила какво може да се случи, ако се натъкне на Черна сестра. Но коя изобщо можеше да предвиди, че ще се натъкне на Черна сестра? Че ще завари една от тях да седи най-спокойно на леглото й, да пие чай и да я гледа с тези очи, които винаги я бяха оставяли с впечатлението, че знаят твърде много. Какво по-добро прикритие от това на една невзрачна Кафява, презирана от другите Сестри заради учената й разсеяност?

— О, този чай наистина е добър — въздъхна Верин. — Следващия път като видиш Лейрас, кажи й, моля те, че й благодаря, задето ми го осигури. Увери ме, че й е останал малко неразвален, но не й повярвах. Човек не може да се доверява много в днешно време, нали?

— Какво, и Лейрас ли е Мраколюбка?

— Небеса, не, разбира се. Тя може да е много неща, но Мраколюбка — не. По-скоро Бял плащ ще се ожени за Айез Седай, отколкото Лейрас да се закълне на Великия господар. Необикновена жена. И е много добра в преценката за вкуса на чайовете.

— Какво се каниш да правиш с мен? — попита Егвийн, като се постара да запази спокойствие. Ако Верин мислеше да я убие, вече щеше да го е направила. Явно искаше да я използва, а това щеше да й даде някакъв шанс. Възможност да избяга, да обърне положението. Светлина, моментът бе толкова неподходящ!

— Е — заговори Верин, — първо ще те помоля да седнеш. Бих ти предложила и чай, но искрено се съмнявам, че ще искаш точно от този.

„Мисли, Егвийн!“ — каза си тя. Виковете за помощ щяха да са безполезни. Само новачки можеше да ги чуят, след като и двете й Червени пазачки се бяха махнали. Точно сега да е сама! Изобщо не си беше помисляла, че ще иска тъмничарките й да са наблизо.

Все едно, ако извикаше, Верин несъмнено щеше да я върже и да й запуши устата със сплитове Въздух. А ако някои новачки все пак я чуеха, щяха да притичат да видят какъв е проблемът — а това само щеше да вкара и тях в лапите на Верин. Тъй че Егвийн издърпа единствения дървен стол в стаята, седна и я заболя от твърдото дърво.

В стаичката беше тихо, студено и прашно, след като не беше обитавана няколко дни. Егвийн затърси трескаво път за бягство.

— Поздравления за това, което си направила тук, Егвийн — заговори Верин. — Проследих малко от глупостите, които стават между фракциите на Айез Седай, макар че реших да не се намесвам лично. По-важно беше да продължа проучванията си и да държа под око младия ал-Тор. Много е избухлив, трябва да кажа. Тревожа се за това момче. Не съм сигурна дали разбира как действа Великият господар. Не всяко зло е толкова… явно като Избраните. Отстъпниците, както ги наричате вие.

— Явно ли? — каза Егвийн. — Отстъпниците?

— Ами, относително. — Верин се усмихна, докато топлеше ръцете си на чашата с чай. — Избраните са като дърлещи се деца, всяко се мъчи да пищи най-силно, за да привлече вниманието на тати. Лесно е да се разбере какво искат те: власт над другите деца, доказателство, че са най-важните. Убедена съм, че не интелигентността, сръчността или умението е това, което прави някого Избран — макар че тези неща са важни, разбира се. Не, вярвам, че това, което Великият господар търси в своите най-велики водачи, е егоизмът.

Егвийн се намръщи. Наистина ли си бъбреха така кротко за Отстъпниците?

— Защо да избира това качество?

— То ги прави предсказуеми. Един инструмент, на който можеш да разчиташ, че ще действа точно както се очаква, е много по-ценен от този, който не можеш да разбереш. Или може би защото когато се борят един срещу друг, оцеляват само най-силните. Не знам, честно казано. Избраните са предсказуеми, но Великият господар — ни най-малко. Дори след десетилетия проучвания не мога да съм сигурна какво той иска или защо го иска. Знам само, че тази битка не се води по начина, по който си мисли ал-Тор.

— А какво общо има всичко това е мен?

— Не много — отвърна Верин и цъкна с език. — Боя се, че се разсейвам. И при толкова малко време при това. Наистина трябва да внимавам. — Все още приличаше на любезната учена Кафява сестра. Егвийн винаги беше очаквала, че Черните сестри ще са… различни.

— Все едно — продължи Верин. — Говорехме за това, което си постигнала тук, в Кулата. Страхувах се, че ще дойда и ще те заваря още да се мотаеш отвън с приятелките си. Представи си удивлението ми, когато разбрах, че не само си се внедрила в режима на Елайда, но явно си обърнала половината от Съвета против нея. Със сигурност си ядосала някои от съмишленичките ми, уверявам те. Никак не са доволни. — Верин поклати глава и отново отпи от чая.

— Верин, аз… — Егвийн замълча. — Какво е…

— Нямаме време, опасявам се — каза Верин и се наведе към нея. Изведнъж нещо в нея сякаш се промени. Макар все още да беше стара — и донякъде майчински добродушна, — изражението й стана по-решително. Погледна Егвийн в очите и напрегнатостта в този поглед я стъписа. Това наистина ли беше същата жена?

— Благодаря, че изтърпя женските ми брътвежи — заговори Верин вече по-тихо. — Толкова хубаво беше да си побъбря с някоя на чашка чай поне още веднъж. Значи, има неща, които трябва да знаеш. Преди години се изправих пред едно решение. Оказах се в положение, при което можех или да положа клетвите пред Тъмния, или да издам, че всъщност никога не съм искала — или възнамерявала — да го направя, при което щях да бъда екзекутирана. Може би някоя друга щеше да намери начин да заобиколи това положение. Много щяха просто да изберат смъртта. Аз обаче видях в това възможност. Виждаш ли, човек рядко получава шанс като този: да проучи един звяр отвътре, от самото му сърце, да види наистина кое кара кръвта да тече. Да открие накъде водят всички вени и съдове. Доста необичаен опит.

— Чакай малко — каза Егвийн. — Присъединила си се към Черната Аджа, за да ги проучиш?

— Присъединих се към тях, за да си опазя кожата — отвърна Верин с усмивка. — Обичам си я, въпреки че Томас често ми натяква за тези бели коси. Все едно, след като се присъединих към тях, възможността да ги проуча беше начинът ми да се възползвам най-добре от ситуацията.

— Томас… Той знае ли какво си направила?

— Той самият беше Мраколюбец, дете — каза Верин. — Търсеше начин да се измъкне. Е, измъкване всъщност няма, не и след като Великият господар те е хванал в ноктите си. Но има начин да се бориш, да компенсираш с малко това, което си направил. Предложих този шанс на Томас и вярвам, че той ми беше много благодарен за това.

Егвийн помълча, мъчеше се да осмисли чутото. Верин беше Мраколюбка… но в същото време не беше.

— Каза, че ти „беше“ много благодарен?

Верин не отговори веднага. Отпи отново от чая.

— Клетвите, които човек дава на Великия господар, са много изрични — най-сетне продължи тя — и когато са наложени над някой, който може да прелива, са много обвързващи. Невъзможно е да се нарушат. Можеш да се караш с други Мраколюбци, можеш да се обърнеш срещу Избраните, стига да можеш да го оправдаеш. Егоизмът трябва да се запази. Но никога не можеш да предадеш него. Никога не можеш да предадеш самия орден на външни. Клетвите са изрични. Много изрични. — Вдигна глава и погледна Егвийн в очите. — „Заклевам се да не предам Великия господар, да пазя тайните си до часа на своята смърт.“ Това обещах. Разбираш ли?

Егвийн погледна димящата чаша в ръцете й.

— Отрова?

— Нужен е много специален чай, за да се погълне плесента от аспинг сладко, — каза Верин и отпи отново. — Както казах, моля те, предай благодарностите ми на Лейрас.

Егвийн стисна очи. Нинив й беше споменавала за плесента от аспинг. Една капка можеше да убие човек. Беше бърза смърт, мирна и често настъпваше… до един час след поглъщането.

— Любопитна пукнатина в клетвите — каза кротко Верин. — Да позволи на човек да извърши измяна в последния час на живота си. Не мога да не се чудя дали Великият господар го знае. Защо не е запушил тази пукнатина?

— Може би не вижда заплаха в нея — каза Егвийн и отвори очи. — В края на краищата кои Мраколюбци биха се самоубили в името на по-голямото добро? Точно неговите следовници едва ли биха помислили за такова нещо.

— Може и да си права — каза Верин и остави чашата настрани. — Би било разумно грижливо да я премахнеш, дете.

— Значи е това? — попита Егвийн смразена. — А Томас?

— Сбогувахме се с него. Той прекарва последния си час със семейството си.

Егвийн поклати глава. Такава трагедия.

— Дошла си при мен, за да се изповядаш, да се самоубиеш в сетно търсене на изкупление?

Верин се засмя.

— Изкупление ли? Според мен изкупление едва ли би могло да се спечели толкова лесно. Светлината знае, направила съм достатъчно, за да си заслужа много специален вид изкупление. Но си заслужаваше цената. Заслужаваше си я, и още как. Или може би просто трябва да се самоубеждавам така. — Пресегна се настрани и измъкна изпод сгънатото одеяло в долния край на леглото на Егвийн една кожена торбичка. Грижливо развърза каишките и извади две книги, и двете подвързани в кожа. Едната беше по-голяма, като справочник, с червена подвързия. На корицата нямаше никакво заглавие. Другата беше тънко синьо книжле. И двете бяха протрити от дълга употреба.

Верин ги подаде на Егвийн и тя ги взе колебливо. По-голямата натежа в дясната й ръка, а синьото книжле кацна леко в лявата. Тя прокара намръщено пръст по гладката кожа, после вдигна очи към Верин.

— Всяка жена в Кафявата — заговори Верин — се стреми да произведе нещо дълготрайно. Изследване или труд, който ще бъде значим. Другите често ни обвиняват, че пренебрегваме света около нас. Мислят си, че гледаме само назад. Е, това е неточно. Ако сме разсеяни, то е защото гледаме напред, към онези, които ще дойдат. И информацията, знанието, което събираме… оставяме го за тях. Другите Аджи се грижат за това днешният ден да е по-добър. Ние копнеем да направим по-добър утрешния.

Егвийн остави настрани синята книга и отвори червената. Думите бяха изписани със ситен, енергичен, почти нечетлив почерк — почерка на Верин. Нито едно от изреченията не беше смислено. Бяха пълни безсмислици. Затвори я.

— Малката книжка е ключът, Егвийн — обясни Верин. — Тя съдържа шифър, с чиято помощ написах този том. Този том е… трудът. Моят труд. Трудът на живота ми.

— Какво съдържа? — попита Егвийн; подозираше, че знае отговора.

— Имена, места, обяснения — каза Верин. — Всичко, което съм научила за тях. За водачите сред Мраколюбците, за Черната Аджа. Пророчествата, в които вярват, целите и мотивите на отделните фракции. Съпроводено със списък отзад, на всяка Сестра от Черната Аджа, която можах да идентифицирам.

Егвийн се сепна.

— Всяка?

— Съмнявам се, че съм засякла всички — отвърна Верин с усмивка. — Но мисля, че хванах повечето. Уверявам те, Егвийн. Мога да бъда доста задълбочена.

Егвийн погледна книгите е благоговеен трепет. Невероятно! Светлина, та това беше съкровище по-голямо от хазната на всеки крал. Съкровище, голямо като самия Рог на Валийр. Вдигна глава и погледна Верин. Очите й се насълзиха. Представи си живот, преживян между Черните: винаги нащрек, винаги наблюдаваща, записваща, работеща за доброто на всички.

— О, не ми се размеквай — каза Верин. Лицето й започваше да пребледнява. — Те имат много агенти сред нас, като червеи, които прояждат плода от ядката. Добре, помислих си, че е време и ние да имаме поне една сред тях. Това си струва един живот. Малко хора са имали шанса да създадат нещо толкова полезно и толкова чудесно като тази книга, която държиш. Всички ние се стремим да променим бъдещето, Егвийн. Мисля, че може би просто имах шанса да го направя.

Верин си пое дълбоко дъх и вдигна ръка към челото си.

— Олеле. Ама наистина действа бързо. Трябва да ти кажа още нещо. Отвори пак червената книга, моля те.

Егвийн го направи и видя между страниците тънка кожена ивица със стоманени тежести в двата края, като тези, с които човек си отбелязва място в книга, макар да беше доста по-дълга.

— Увий я около книгата — каза Верин. — Постави я да отбележи която и да е страница и след това усучи краищата отгоре върху двете книги.

Егвийн я послуша, обзета от любопитство. Пъхна ивицата на случайна страница, затвори книгата, после постави отгоре по-малката книжка, взе двата увиснали края и ги усука. Забеляза, че тежестите си пасват като тока, и ги щракна.

И книгите изчезнаха.

Егвийн зяпна. Усещаше тежестта им в ръцете си, но самите книги бяха невидими.

— Действа само на книги, опасявам се — каза Верин с прозявка. — Изглежда, че някой, или някоя, от Приказния век много се е притеснил, че трябва да крие дневника си от другите. — Усмихна се леко, но ставаше все по-бледа.

— Благодаря ти, Верин — каза Егвийн, откопча и развърза лентата за отбелязване. Томовете се появиха отново. — Съжалявам, че нямаше друг начин да…

— Ще призная, че отровата беше резервен план — каза Верин. — Не бързах толкова да умирам. Все още има неща, които трябва да свърша. За щастие успях да задвижа някои от тях, за да… се довършат от други в случай, че не се върна. Все едно, първият ми план беше да намеря Клетвената палка и да видя дали не бих могла с нея да премахна клетвите на Великия господар. Клетвената палка, изглежда, е изчезнала, за съжаление.

„Серин — помисли си Егвийн. — И другите. Сигурно са я взели пак.“

— Съжалявам, Верин.

— Все едно, можеше и да не подейства. Внимавай как ще ги удариш. Ще оставя на теб да решиш дали да се опиташ да ги хванеш всички наведнъж, или ще предпочетеш да хванеш най-важните поотделно и тайно. Може да решиш да ги следиш и да видиш дали би могла да противодействаш на заговорите им. Един добре проведен разпит би могъл да хвърли светлина върху някои от въпросите, на които не успях да намеря отговор. Толкова много решения трябва да вземеш, а си толкова млада… — Прозя се, после лицето й се сгърчи от жегналата я болка.

Егвийн стана и пристъпи до нея.

— Благодаря ти, Верин. Благодаря ти, че избра мен да понеса това бреме.

Верин се усмихна вяло.

— Ти се справи много добре предния път с клюките, които ти подадох. Онази ситуация беше доста интересна. Амирлин ми заповяда да ти подам информация за Черните сестри, избягали от Кулата, тъй че трябваше да се подчиня, въпреки че ръководството на Черната беше разстроено от тази заповед. Не трябваше да ти давам тер-ангреал за сънуване, знаеш ли. Но винаги съм хранила добро чувство към теб.

— Не знам дали съм заслужила такова доверие. — Егвийн погледна книгите в ръцете си. — Доверие, каквото показа.

— Глупости, момиче. — Верин се прозя отново и затвори очи. — Ти ще бъдеш Амирлин. Убедена съм в това. А една Амирлин трябва да е добре въоръжена със знание. Това между всичко останало е най-святата длъжност на Кафявата — да въоръжава света със знание. Аз все още съм една от тях. Моля те, погрижи се да го узнаят. Въпреки че думата „Черна“ може завинаги да опетни името ми, душата ми е Кафява. Кажи им…

— Ще го направя, Верин — обеща Егвийн. — Но твоята душа не е Кафява. Виждам го.

Верин отвори очи, взря се в Егвийн и се намръщи.

— Твоята душа е от чисто бяло, Верин — промълви Егвийн. — Като самата Светлина.

Верин се усмихна и очите й се склопиха. Същинската смърт щеше да дойде след няколко минути, но първо и бързо идваше комата. Егвийн седеше до нея, хванала ръката й. Елайда и Съветът можеха да се погрижат за себе си — тя беше посяла семената си добре. Ако започнеше точно сега да се самоизтъква и да се разпорежда, това само щеше да постави на изпитание авторитета й.

След като пулсът на Верин угасна, Егвийн взе чашката с отровния чай и я остави настрани, после вдигна чинийката пред носа на Верин. По лъскавата повърхност не се събра никаква мъгла. Беше коравосърдечно да прави тази двойна проверка, но имаше отрови, които можеха да създадат впечатлението, че човекът е мъртъв, а в същото време той да диша много плитко, и ако Верин бе поискала да я измами и да посочи погрешните Сестри, този начин щеше да е чудесен. Коравосърдечно наистина, и на Егвийн й призля, но все пак беше Амирлин. Правеше това, което бе нужно, и предвиждаше всички възможности.

Разбира се, никоя истинска Черна сестра нямаше да пожелае да умре само за да създаде такова подвеждане. Сърцето й вярваше на Верин, но умът й искаше да се увери. Тя погледна към скромното писалище, на което беше оставила книгите. В този момент вратата на стаичката се отвори и една млада Айез Седай — толкова отскоро получила Шала, че липсата на възраст още не личеше на лицето й — надникна вътре. Тюрийз от Червените. Значи все пак бяха назначили някоя да я пази. Времето й на свобода беше приключило. Добре, нямаше смисъл да се коси за неща, които не зависеха от нея. Времето беше използвано добре. Съжаляваше, че Верин не бе дошла да я види преди неделя, но станалото — станало.

Червената сестра се намръщи, като видя Верин, и Егвийн вдигна пръст до устните си, стана и бързо отиде до вратата.

— Току-що дойде и поиска да поговорим за една задача, която ми беше възложила отдавна, преди Кулата да се разцепи. Тия Кафяви наистина са много целенасочени.

Верни думи, до една.

Тюрийз кимна мрачно на коментара за Кафявите.

— Ще ми се да си беше легнала на своето легло — продължи Егвийн. — Не знам какво да правя с нея сега. — Отново всичко беше истина. Егвийн наистина трябваше час по-скоро да сложи ръце на Клетвената палка. Лъженето започваше да изглежда твърде удобно във времена като тези.

— Сигурно е уморена от пътуванията си — каза Тюрийз тихо, но твърдо. — Остави я да прави каквото пожелае. Тя е Айез Седай, а ти си просто новачка. Не я безпокой.

Червената затвори вратата, а Егвийн се усмихна доволно. След това погледна тялото на Верин и усмивката й угасна. Рано или късно трябваше да разкрие, че Верин е умряла. Как щеше да обясни това? Е, все щеше да измисли нещо. Ако я притиснеха, можеше просто да каже истината.

Първо обаче трябваше да посвети малко време на книгата със записките. Вероятността да й я отнемат беше голяма, въпреки лентата тер-ангреал. Може би трябваше да прибере шифъра отделно от справочника. Може би трябваше да го наизусти и да го унищожи. Решението щеше да е много по-лесно, ако знаеше как са се развили събитията в Съвета. Дали бяха свалили Елайда? Жива ли беше Силвиана, или вече беше екзекутирана?

Нямаше да може да разбере много засега, докато я пазеха. Налагаше се просто да изчака. И да чете.

Кодът се оказа доста сложен и се наложи да изчете по-голямата част от синята книжка, за да го разбере. Това беше едновременно удобно и разочароващо. Без нея щеше да е много трудно да се дешифрира текстът, но също тъй беше почти невъзможно кодът да се запомни наизуст. Нямаше да може да се справи с това до заранта, а дотогава щеше да се наложи да разкрие истинското състояние на Верин.

Погледна я отново. Верин наистина изглеждаше все едно, че спи кротко. Егвийн я беше завила до шията, после беше смъкнала обувките й и ги беше поставила до леглото, за да подсили впечатлението. Колкото и да беше неуважително, реши да я обърне на една страна. Червената сестра вече беше надниквала два пъти и ако видеше Верин в друга поза, щеше да е по-малко подозрително.

След като приключи и с това, Егвийн погледна свещта, за да прецени колко време е изтекло. В стаята нямаше прозорци — не се полагаха в квартирите на новачките. Потисна порива си да прегърне Силата и да сътвори кълбо светлина, на която да чете. Трябваше да се задоволи с пламъчето на единствената свещ.

Задълба над първата си задача: дешифриране на имената на Черните сестри, изредени в края на тома. Това беше дори по-важно от запомнянето на шифъра. Трябваше да знае на кои може да се довери.

Следващите няколко часа се оказаха най-притеснителните и тревожни в живота й. Някои имена й бяха непознати, много — съвсем бегло познати. Други бяха на жени, с които беше работила, които бе уважавала и дори им се беше доверявала. Изруга наум, когато намери името на Катерин почти в началото на списъка, после изсъска изненадано, щом се появи Алвиарин. Чувала беше за Елза Пенфел и Галина Касбан, но не знаеше следващите няколко имена.

Призля й, щом прочете името на Шериам. Вярно, някога я беше подозирала, но това бе, докато беше новачка и Посветена. В онези дни — когато бе започнала да издирва Черната Аджа — измяната на Лиандрин все още беше скорошна и Егвийн беше подозирала всички.

По време на изгнанието в Салидар беше работила плътно с Шериам и бе започнала да я харесва. Но тя беше Черна. Собствената й Пазителка беше Черна. „Стегни се, Егвийн“ — помисли си и продължи да чете списъка. Четеше, надмогвайки усещането за предателство, горчивината и съжалението. Нямаше да позволи на чувствата да пречат на дълга й.

Черните сестри бяха разхвърляни из всички Аджи. Някои бяха Заседателки, други — от най-низшите и слаби Айез Седай. И бяха стотици, малко над двеста по сметките на самата Верин. Двайсет и една в Синята, двайсет и осем в Кафявата, трийсет в Сивата, трийсет и осем в Зелената, седемнайсет в Бялата, двайсет и една в Жълтата — и изумителният брой четирийсет и осем в Червената. Имаше също тъй имена на Посветени и на новачки. В книгата се отбелязваше, че те вероятно са били Мраколюбки, преди да постъпят в Бялата кула, тъй като Черната Аджа не привличаше от други освен от Айез Седай. Препращаше я към по-ранна страница за по-дълго обяснение, но Егвийн продължи по списъка на Сестрите. Трябваше да знае името на всяка. Трябваше.

Имаше Черни сестри сред бунтовничките Айез Седай, както и в Бялата кула, и дори няколко сред неутралните, оказали се извън Кулата по време на разцеплението. Освен Шериам най-смущаващото разкритие на списъка бяха Сестрите Заседателки в Кулата или сред бунтовничките. Дюара Басахин. Велина Бехар. Седори Дажена. Делана Мосалайн, разбира се, и Талене Минли. Мейдани беше споделила доверително на Егвийн, че Талене е между разкритите от Серин членове на Черната Аджа, но че е избягала от Кулата.

Мория Карентанис. Последната бе от Синята Аджа, жена, сложила шала преди повече от сто години, известна със своята мъдрост и уравновесеност. Егвийн беше споделяла с нея по много поводи и беше извличала от опита й, приемайки, че тя — Синя — ще е от най-благонадеждните в подкрепата си. Мория беше една от тези, които най-горещо настояваха да изберат Егвийн за Амирлин, и я беше подкрепила безусловно в няколко критични момента.

Всяко име беше като трън в кожата й. Дагдара Финчи, която я беше изцерила, когато се спъна и си навехна глезена. Занайка, която й беше давала уроци и изглеждаше толкова доволна. Лариса Линдел. Мийаси, за която Егвийн беше чупила орехи. Несита. Нацеле Каяма. Налене Форел, която — като Елза — беше обвързана към Ранд. Бирлен Пена. Мелвара. Чаи Руган…

Списъкът продължаваше. Нито Романда, нито Лелейн бяха Черни, което беше донякъде дразнещо. Щеше да е много удобно да можеше да ги окове двете. Защо Шериам, а нито една от тези двете?

„Престани, Егвийн — помисли си тя. — Не се държиш разумно.“ Желанието някои Сестри да се окажат Черни нямаше да я доведе доникъде.

Кацуан не беше в списъка. Нито някоя от най-близките приятелки на Егвийн. Не беше и очаквала да са, но все пак беше добре да приключи със списъка, без да види някое от имената им. Групата, която издирваше Черната Аджа в Бялата кула, си беше вярна, след като нито едно от имената им го нямаше в списъка. В списъка също тъй ги нямаше и имената на шпионките, изпратени от Салидар.

И името на Елайда не беше в списъка също така. В края имаше бележка обясняваща, че Верин много грижливо е проучила Елайда, но нямало доказателство, че е Черна, а някои коментари на Черни сестри я накарали твърдо да повярва, че Елайда не е Черна. Просто нестабилна жена, понякога точно толкова дразнеща за Черните, колкото и за останалите от Кулата.

Изглеждаше логично, за съжаление. Знанието, че Галина и Алвиарин са от Черната, бе довело Егвийн до подозрението, че няма да намери името на Елайда в списъка. Черните, изглежда, бяха по-скоро склонни да изберат Амирлин, която да могат да манипулират, а след това да наложат Черна Пазителка, която да я държи в „правия път“.

Вероятно бяха използвали някакъв лост срещу Елайда чрез Галина — която според бележката на Верин, изглежда, бе успяла да се самоналожи за глава на Червената Аджа — или Алвиарин. Бяха притиснали или подкупили Елайда да прави каквото пожелаят, без да знае, че служи на Черната. А това помагаше да се обясни странното падане на Алвиарин. Може би беше прекалила? Прекрачила беше границите и бе предизвикала гнева на Елайда? Изглеждаше вероятно, въпреки че нямаше да го разберат със сигурност, докато Елайда не проговореше или докато Егвийн не получеше възможност да нареди да разпитат Алвиарин. Нещо, което смяташе да направи колкото се може по-скоро.

Затвори умислено дебелата червена книга. Свещта почти бе догоряла. Денят беше на свършване. Може би беше време да настои да й кажат за състоянието на Кулата.

Преди да е успяла да реши как да подходи, на вратата се почука. Егвийн вдигна глава, припряно усука краищата на лентата и книгите изчезнаха. Чукането означаваше, че отвън има друга освен Червената.

— Влез — извика тя.

Вратата се отвори и се показа Никола. Тюрийз не изглеждаше доволна, че Егвийн има посетителка, но димящата купа на подноса в ръцете на Никола показваше защо са й разрешили да влезе.

Никола приклекна в реверанс към Егвийн и бялата й рокля на новачка изпърха. Тюрийз се намръщи още повече. Никола обаче не го забеляза.

— За Верин Седай — каза тя и кимна към леглото. — По нареждане на Наставничката на кухните, след като е чула колко изтощена е Верин Седай от пътуванията си.

Егвийн кимна и махна с ръка към масата, като прикри възбудата си. Никола постави подноса на масата и прошепна:

— Трябва да ви попитам дали й вярвате. — Пак хвърли поглед към леглото.

— Да — отвърна Егвийн съвсем тихо и изскърца със столчето по пода, та Тюрийз да не чуе. Значи съюзничките й не знаеха, че Верин е мъртва. Това беше добре. Тайната все още беше опазена. Засега.

Никола кимна, след което заговори по-високо:

— Ще е добре да я изяде, докато е топла, но ще оставя на вас да решите дали да я събудите, или не. Наредиха ме да ви предупредя самата вие да не я докосвате.

— Няма, освен ако не се окаже, че тя не я иска — отвърна Егвийн.

Никола излезе, а Егвийн изчака няколко болезнени минути Тюрийз да отвори вратата, за да я провери, като междувременно изми лицето и ръцете си и си облече чистата рокля. Накрая, убедена, че няма да я прекъснат, лакомо изгреба супата. На дъното намери малка стъкленица с навито вътре късче хартия.

Умно. Съюзничките й явно бяха чули за появата на Верин в стаята й и бяха решили да използват това като повод да й пратят вест. Разви листчето. На него бе изписана само една дума: „Почакай.“

Въздъхна, но нямаше какво да прави. Не смееше да извади книгата и да продължи с четенето обаче. Скоро чу отвън гласове и като че ли спор. На вратата отново се почука.

— Влез — каза Егвийн, обзета от любопитство.

Влезе Мейдани — и хлопна вратата под носа на Тюрийз.

— Майко — каза и направи реверанс. Пак беше със стегната сива рокля, под която много явно изпъкваше пищната й гръд. Дали й бяха наредили да присъства на масата на Елайда и тази вечер? — Съжалявам, че ви оставихме да чакате.

Егвийн махна пренебрежително с ръка.

— Как успя да минеш през Тюрийз?

— Знае се, че Елайда ме… удостоява с покани — отвърна тя. — А и според закона на Кулата никоя затворничка не може да бъде лишавана от посещения. Тя не може да спре Сестра, поискала да посети новачка, макар да се опита да спори.

Егвийн кимна, а Мейдани погледна намръщено към Верин. И изведнъж пребледня. Лицето на Верин бе станало восъчнобледо и изпито и беше явно, че нещо не е наред. Добре, че Тюрийз така и не беше погледнала отблизо „спящата“.

— Верин Седай е мъртва — каза Егвийн и хвърли поглед към вратата.

— Майко? Какво се е случило? Нападнаха ли ви?

— Верин Седай била отровена от Мраколюбка малко преди разговора си с мен. Знаеше за отровата и дойде, за да ми предаде важна информация в последните си мигове. — Беше невероятно колко могат да скрият няколко истинни твърдения.

— Светлина! — възкликна Мейдани. — Убийство вътре в Бялата кула? Трябва веднага да съобщим! Да съберем стражата и…

— Ще се оправим — заяви твърдо Егвийн. — Само по-тихо и се стегни. Не искам пазачката отвън да чуе какво си говорим.

Мейдани пребледня и се вгледа в нея. Сигурно се чудеше как може да е толкова коравосърдечна. Добре. Нека да види хладнокръвната, решителната Амирлин. И дано да не видеше и нотка на скръб, смут и вътрешна тревога.

— Да, Майко. — Мейдани приклекна в реверанс. — Разбира се. Извинявам се.

— Носиш ми вест, предполагам?

— Да, Майко. Серин ми нареди да дойда при вас. Каза, че трябва да знаете за днешните събития.

— Трябва, да. — Егвийн се постара да прикрие нетърпението си. Светлина, вече можеше да се досети за тази част. Не можеше ли тази жена да го каже по-бързо? Имаше с Черна Аджа да се оправя!

— Елайда все още е Амирлин — каза Мейдани. — Но беше на косъм. Съветът на Кулата заседава и я порица официално. Уведомиха Елайда, че Амирлин не е абсолютен владетел и че не може да продължи да издава декрети и заповеди, без да се съветва с тях.

Егвийн кимна.

— Очакван обрат. — Не една Амирлин се беше превръщала в марионетка заради превишаване на правата си по подобен начин. Елайда се беше запътила натам и това щеше да е удовлетворително, ако не идваше краят на света. — А наказанието?

— Три месеца — отвърна Мейдани. — Един за това, което направи с вас. Два за поведение, надвишаващо поста й.

— Интересно — каза Егвийн замислено.

— Някои поискаха повече, Майко. За миг изглеждаше, че ще я свалят.

— Ти си била там?

Мейдани кимна.

— Елайда поиска решенията да бъдат Впечатани в Пламъка, но не получи подкрепа. Мисля, че собствената й Аджа стоеше зад това, Майко. И трите Червени Заседателки са извън Кулата. Още се чудя къде се дянаха Дюара и другите.

„Дюара. Черна. Какво ли беше намислила? А другите две? Дали трите бяха заедно и ако да, другите две също ли бяха Черни?“

Щеше да се заеме с това по-късно.

— Как прие Елайда всичко това?

— Тя не каза много, Майко — отвърна Мейдани. — Седеше и наблюдаваше главно. Не изглеждаше много доволна. Изненадах се, че не държа тирада.

— Червените. Ако наистина губи подкрепа в собствената си Аджа, сигурно са я предупредили да не нажежава повече обстановката.

— Това беше преценката и на Серин — отвърна Мейдани. — Тя също така отбеляза, че вашето настояване да не се допуска Червената Аджа да падне — разпространено от група новачки, които са ви подслушали, — отчасти е предотвратило свалянето на Елайда.

— Е, не бих имала нищо против да бъде свалена — каза Егвийн. — Просто не исках цялата Аджа да се разтури. Все пак това може да е за добро. Падането на Елайда трябва да стане по начин, който да не срути Кулата заедно с нея. — Макар че ако можеше, Егвийн щеше да си върне онези думи обратно. Не искаше някои да си помислят, че подкрепя Елайда. — Предполагам, че осъждането на Силвиана е отменено?

— Не напълно, Майко — каза Мейдани. — Тя е задържана, докато Съветът реши какво да прави с нея. Все още отхвърля публично властта на Елайда и се говори за наказание.

Егвийн се намръщи. Намирисваше на компромис. Елайда вероятно се беше срещнала насаме с главата на Червената Аджа — която и да беше тя, след като Галина беше изчезнала — и бяха обсъдили подробностите. Силвиана все пак щеше да бъде наказана, макар и не толкова сурово, но Елайда щеше да се подчини на волята на Съвета. Това показваше, че Елайда стои на хлъзгав терен, но че все още може да се разпорежда. Подкрепата от собствената й Аджа не беше напълно подкопана, както се беше надявала Егвийн.

Все пак беше щастлив обрат. Силвиана щеше да живее, а на Егвийн — изглежда — бе разрешено да се върне към живота си на „новачка“. Заседателките бяха достатъчно недоволни от Елайда, за да я порицаят. Още малко време и Егвийн беше сигурна, че ще я свалят и Кулата ще се обедини. Но смееше ли да чака толкова време?

Погледна към масата, където лежаха невидимите скъпоценни книги. Ако предприемеше масова атака срещу Черната Аджа, щеше ли това да доведе до битка? Щеше ли Кулата да се стабилизира още повече? Трябваше й време, за да обмисли информацията. Засега това означаваше да стои в Кулата и да работи срещу Елайда. И, за жалост, означаваше да остави повече Черни сестри да действат на свобода.

Но не всички.

— Мейдани — каза Егвийн. — Искам да съобщиш на другите. Трябва да задържат Алвиарин и да я изпитат с Клетвената палка. Кажи им да поемат всякакъв разумен риск, за да постигнат това.

— Алвиарин ли, Майко? Защо тя?

— Тя е Черна — отвърна Егвийн и стомахът й се обърна. — И е близо до главата на организацията им в Кулата. Това е сведението, за което Верин умря, за да ми го донесе.

Мейдани пребледня.

— Сигурна ли сте, Майко?

— Убедена съм в благонадеждността на Верин. Но все пак е разумно другите да премахнат, а след това да подменят клетвите на Алвиарин и да я попитат дали е Черна. Всяка жена трябва да получи шанса да потвърди, че е невинна, независимо от доказателствата. Клетвената палка е у вас, предполагам?

— Да. Трябваше ни, за да докажем благонадеждността на Никола. Другите поискаха да въведем няколко Посветени и новачки, за да могат да разнасят съобщения там, където Сестрите не могат да идат.

Беше разумно, предвид разделенията между Аджите.

— Защо нея?

— Защото твърде често говори на другите за вас, Майко — отвърна Мейдани. — Добре известно е, че е най-голямата ви защитничка сред новачките.

Странно беше да чуе това за жената, която й беше изменила, но всъщност не можеше да я вини, предвид обстоятелствата.

— Не й позволиха да положи Трите клетви, разбира се — добави Мейдани. — Тя не е Айез Седай. Но даде клетвата за лъженето и се доказа, че не е Мраколюбка. След това премахнаха клетвата.

— А ти, Мейдани? — попита Егвийн. — Премахнаха ли ти четвъртата клетва?

Жената се усмихна.

— Да, Майко. Благодаря ви.

Егвийн кимна.

— Върви тогава. Предай съобщението ми. Алвиарин трябва да бъде задържана. — Кимна към тялото на Верин. — Налага се да те помоля да я вземеш. Ще е по-добре, ако изчезне, вместо да трябва да обяснявам смъртта й в стаята ми.

— Но…

— Използвай портал. Приплъзни, ако не познаваш района достатъчно добре.

Мейдани кимна и прегърна Извора.

— Изплети нещо друго първо — каза Егвийн замислено. — Все едно какво. Нещо, за което е нужна много сила. Може би някой от стоте сплита, които правим в изпита за Айез Седай.

Мейдани се намръщи, но изпълни заръката й и заплете нещо много сложно и наситено с мощ. Почти веднага след като го започна, Тюрийз открехна вратата и надникна вътре подозрително. За щастие сплитът прикри лицето на Верин, но пък и Тюрийз изобщо не погледна „спящата“ Кафява, а зяпна сплита и отвори уста.

— Показва ми някои от сплитовете, които ще трябва да знам, за да си взема изпита за Айез Седай — отсече Егвийн. — Забранено ли е?

Тюрийз я изгледа ядосано, но се отдръпна и затръшна вратата.

— Това беше, за да престане да наднича и да види сплитовете за портали — каза Егвийн. — Хайде, побързай. Вземи тялото. Когато Тюрийз погледне отново, ще й кажа истината — че с Верин сте напуснали през портал.

— Но какво да правя с тялото?

— Каквото решиш, че е подходящо — отвърна Егвийн малко сприхаво. — Това ще го оставя на тебе. Нямам време да се занимавам сега с тия неща. И вземи и ей тази чаша. Чаят е отровен. Премахни я внимателно.

Погледна догарящата свещ. Беше изгоряла почти до самата маса.

Мейдани въздъхна тихо и отвори портал. Сплитове на Въздух понесоха тялото на Верин през отвора и Егвийн се загледа след него с тъга и съжаление. Кафявата бе заслужила по-добро. Един ден щеше да се знае какво е претърпяла и какво е постигнала. Но все още не беше време за това.

След като Мейдани си отиде с тялото и чая, Егвийн запали друга свещ и легна на леглото, като се мъчеше да не мисли за тялото, което го заемаше доскоро. Отпусна се и се замисли за Сюан. Тя също скоро щеше да заспи. Трябваше да бъде предупредена за Шериам и другите.

Отвори очи в Тел-айеран-риод. Беше в стаята си или поне в сънната й версия. Леглото беше оправено, вратата затворена. Преоблече се в изящна зелена рокля, подобаваща за Амирлин, след което се премести в Пролетната градина на Кулата. Сюан още я нямаше, но навярно все още беше малко рано за срещата им.

Тук поне човек можеше да не вижда мръсотията, с която бе затрупан градът, и развалата, разяла единството на Аджите. Градинарите на кулата действаха като природни сили: засяваха, копаеха и подкастряха, без да се интересуват от издигането и падането на Амирлин.

Пролетната градина бе по-малка от повечето други в Кулата. Представляваше триъгълно парче земя, притиснато между две стени. Навярно в някой друг град това парче щеше да се използва за склад или просто да го запълнят с камъни. Но в Бялата кула и двете възможности бяха немислими.

Решението бе малка градинка, пълна с растения, които виреят добре на сянка. По стените пълзеше бръшлян, виеше се между сандъчетата с пръст. Кървящи сърца се редяха в прави лехи, малките им розови цветчета капеха от нежните тривърхи листа. Тук-там надничаха разцъфнали бодливчета.

Докато чакаше, Егвийн крачеше покрай храстите и си мислеше за това, че Шериам е Черна. В колко неща беше замесена тази жена? Беше Наставница на новачките години наред при управлението на Сюан. Дали беше използвала поста си, за да натиска, може би да обръща други Сестри? Дали стоеше зад атаката на Сивия преди много време?

Шериам беше една от Сестрите, които бяха изцерили Мат. Разбира се, не можеше да е направила нищо злонамерено в Кръг от толкова много други жени — но всичко, в което бе замесена, попадаше под подозрение. А беше толкова много! Шериам бе една от командващите в Салидар преди издигането на Егвийн на власт. Какво беше направила, колко манипулация бе упражнила тогава, колко беше предала на Сянката?

Била ли е в течение на плановете на Елайда за свалянето на Сюан? Галина и Алвиарин бяха Черни, а те бяха две от главните подстрекателки, тъй че изглеждаше възможно да са били предупредени и други Черни. Дали излизането от Кулата, събирането в Салидар и последвалото чакане и спорове също бяха част от плана на Тъмния? А издигането на самата Егвийн на власт? На колко ли струни на Сянката беше танцувала, без да го знае?

„Това упражнение е безплодно — каза си твърдо. — Не тръгвай по тази пътека.“ Дори без книгата на Верин беше подозирала, че разбиването на Кулата е дело на Тъмния. Той, разбира се, щеше да е доволен, ако Айез Седай са разцепени, вместо да са обединени под една водачка.

Беше просто по-… лично вече. Егвийн се чувстваше омърсена, чувстваше се излъгана. За миг се почувства като селското момиче, за каквото я мислеха много Сестри. Ако Елайда беше пионка за Черните, тя също се оказваше такава. Светлина! Колко ли се смееше Тъмния, като гледаше две съперничещи си Амирлин, всяка със своите поддръжнички, настръхнали една против друга.

„Не мога да съм сигурна какво точно иска той или защо го иска — беше казала Верин. — Дори след толкова години проучване не мога да съм сигурна…“

Егвийн потръпна. Какъвто и да беше планът на Тъмния, тя щеше да се бори срещу него. Да му се възпротиви. Да го заплюе в очите, дори да спечелеше, както казваха айилците.

— Виж ти каква гледка — прозвуча гласът на Сюан.

Егвийн се обърна рязко и за свой срам осъзна, че вече не носи роклята на Амирлин, а пълна броня, като воин, тръгнал на битка. И държеше и две айилски копия.

Заличи с мисъл бронята и копията и върна роклята.

— Сюан. Може би ще е добре да си направиш стол. Нещо се случи.

Сюан се намръщи.

— Какво?

— Най-напред, Шериам и Мория са Черна Аджа.

— Какво? — възкликна Сюан изумена. — Що за глупости? — Замръзна и добави със закъснение: — Майко.

— Не са глупости — каза Егвийн. — А самата истина, опасявам се. Има и други, но техните имена ще трябва да ти дам по-късно. Засега не можем да ги задържим. Трябва ми време да обмисля план, една вечер може би. Ще ударим скоро. Но дотогава искам Шериам и Мория да са под наблюдение. Не оставай насаме с тях.

Сюан поклати глава невярващо.

— Колко си сигурна за това, Егвийн?

— Достатъчно сигурна. Наблюдавай ги, Сюан, и мисли какво да правим. Ще искам да чуя предложенията ти. Ще трябва да измислим начин да ги хванем тихо, а след това да докажем на Съвета, че направеното е оправдано.

— Може да е опасно. — Сюан се почеса по брадичката. — Надявам се, че знаеш какво правиш, Майко. — Натърти на последната дума.

— Ако греша, ще бъде върху моята глава — каза Егвийн. — Но не мисля. Както казах, много неща се промениха.

Сюан наведе глава.

— Още ли си пленничка?

— Не точно. Елайда е… — Егвийн се поколеба и се намръщи. Нещо не беше наред.

— Егвийн? — попита Сюан с тревога.

— Аз… — понечи да отвърне Егвийн и потрепери. Нещо притегляше ума й, замъгляваше го. Нещо я…

Теглеше назад. Тел-айеран-риод се стопи и Егвийн отново отвори очи в стаята си. Разтревожената Никола разтърсваше рамото й.

— Майко… — повтаряше. — Майко!

Имаше кървава рана на бузата. Егвийн се стресна, надигна се — и в същия момент цялата Кула се разтресе от взрив. Никола я сграбчи за ръката и проплака от страх.

— Какво става? — попита Егвийн намръщено.

— Твари на Сянката! — проплака Никола. — Във въздуха. Влечуги, които хвърлят огън и сплитове на Единствената сила! Унищожават ни! О, Майко. Това е Тармон Гай-дон!

За миг Егвийн изпита първична, почти неудържима паника. Тармон Гай-дон! Последната битка!

Чу писъци в далечината, последвани от викове на войници или Стражници. Не… не, трябваше да се съсредоточи! Влечуги във въздуха. Влечуги, които владеят Единствената сила… или с ездачи, които владеят Единствената сила. Захвърли одеялото и скочи.

Не беше Тармон Гай-дон, но беше почти толкова зле. Сеанчанците най-сетне бяха нападнали Бялата кула тъкмо докато Егвийн Сънуваше.

А не можеше да прелее Сила и колкото свещ да запали, още по-малко да се бие.