Робърт Джордан, Брандън Сандърсън
Буря се надига (14)

Глава 12
Неочаквани срещи

Егвийн крачеше по глухите коридори на Бялата кула, потънала в мисли. Двете й Червени пазачки ситнеха зад нея. Изглеждаха малко потиснати напоследък. Елайда все по-често им заповядваше да са с Егвийн. Макар жените да се сменяха, почти винаги две бяха с нея. И все пак като че ли усещаха, че Егвийн ги смята по-скоро за свои придружителки, отколкото за пазачки.

Сюан й беше съобщила смущаващите вести в Тел-айеран-риод преди повече от месец, но Егвийн продължаваше да мисли за това. Събитията напомняха, че светът се разпада. Беше време, в което Бялата кула трябваше да е извор на стабилност. Но вместо това тя беше раздвоена, а мъжете на Ранд ал-Тор обвързваха Сестри. Как можеше Ранд да си е позволил такова нещо? Явно много малко бе останало от младежа, с когото беше отраснала. Разбира се, много малко бе останало и от младата Егвийн. Отишло си беше времето, когато двамата изглеждаха предопределени да се оженят и да изживеят живота си в Две реки.

Това, по някакъв странен начин, я наведе на мисълта за Гавин. Колко ли време беше минало, откакто за последен път го беше срещнала и се бяха целунали скришом в Кайриен? Къде ли беше той сега? Беше ли в безопасност?

„Съсредоточи се — каза си тя. — Почисти първо петното, което си почнала, преди да се преместиш на следващото.“ Гавин можеше да се погрижи за себе си. Добре се беше справял с това в миналото. Дори твърде добре в някои случаи.

Сюан и останалите щяха да се справят с проблема с Аша’ман. Другите новини бяха далеч по-обезпокоителни. Една от Отстъпниците в лагера? Жена, при това преливаща сайдин вместо сайдар? Странните й главоболия изчезнаха веднага щом я плениха. Защо не беше помислила, че може да й ги е причинявала Халима? Какво друго беше кроила онази жена? На какви ли скрити клопки щяха да се натъкнат Айез Седай, какви капани им беше заложила?

По една част от пода наведнъж. Почистваш това, до което можеш да стигнеш, после продължаваш. Понякога се смееше, когато я биеха, понякога не. Каишът не беше важен. По-голямата болка — онова, което бе причинено на Бялата кула — беше много по-настойчива. Тя кимна на група облечени в бяло новачки, които минаха покрай нея, а те заприклякаха в реверанси. Егвийн се намръщи, но не ги сгълча — само се надяваше да не си навлекат наказания от нижещите се подире й Червени, че показват уважение към нея.

Целта й беше жилищата на Кафявата Аджа, секторът, който сега се намираше долу в крилото. Днес Мейдани бе заделила доброволно от времето си, за да я обучава. Заповедта най-сетне бе дошла, цели няколко недели след първата вечеря с Елайда. Странно, но Бене Налсад също беше предложила да даде урока си днес. Егвийн не беше говорила с Кафявата от Шиенар след онзи първи разговор преди няколко недели. Никога не повтаряше уроци с една и съща жена. И все пак сутринта й бяха дали името й като първото от посещенията й за деня.

Стигна до източното крило, което сега побираше Кафявия сектор на Кулата, и Червените й пазачки с неохота спряха в началото на коридора, за да изчакат връщането й. Елайда сигурно щеше да предпочете да останат с Егвийн, но след като самите Червени пазеха границата си, малка беше възможността друга Аджа — дори благодушните Кафяви — да допуснат две Червени сестри да проникнат в жилищния им сектор. Щом навлезе в участъка с кафявите подови плочки, Егвийн забърза крачка; подминаваше улисани в работа жени в невзрачни бозави облекла. Очакваше я дълъг ден със срещите й със Сестрите, разписанието й за бой и обичайните за новачка шетни и търкане на подове.

Стигна до вратата на Бене и се поколеба. Повечето Сестри се съгласяваха да й дават уроци само след като ги принудеха и преживяването често не беше приятно. Някои от учителките на Егвийн я мразеха заради връзката й с бунтовничките, други се дразнеха от това колко лесно може да се справя със сплитовете, а трети пък се вбесяваха, щом видеха, че не е склонна да им отдава почит като новачка.

Тези „уроци“ обаче бяха за нея едни от най-добрите възможности да сее семена срещу Елайда. Едно от тях беше посяла по време на първото си посещение при Бене. Дали беше започнало да покълва?

Егвийн почука и щом я поканиха, влезе.

Дневната беше претъпкана с признаци за най-разностранни научни занимания. Купища и купища книги, като миниатюрни градски кули. Скелети на всевъзможни същества в различни стадии на сглобяване: жената разполагаше с достатъчно кости, за да засели цяла менажерия. Егвийн потръпна, като видя в ъгъла цял човешки скелет, изправен и навързан с каишки, с детайлни бележки, изписани направо върху кокалите с черно мастило.

Едва имаше пространство за минаване и само едно чисто място за сядане — тапицираното кресло на Бене с изтъркани облегалки с две вдлъбнатини, явно там, където Кафявата отпускаше лакти по време на безкрайното си среднощно четене. Ниският таван изглеждаше още по-нисък заради няколкото препарирани птици и астрономични модели, които висяха от него. Егвийн трябваше да се наведе под един модел на слънцето, за да стигне до Бене, която стоеше права и ровеше из купчина подвързали с кожа томове.

— Аа — каза, без да я поглежда. — Хубаво.

Беше тънка и кокалеста, с тъмна коса, прошарена от възрастта. Косата й беше на кок и носеше — като много от Кафявите — семпла рокля, излязла от мода преди столетие или две.

Отиде до креслото си и седна. Двата стола до камината бяха затрупани с купища листове, така че Егвийн махна прашасалия скелет на някакъв плъх от едно трикрако столче, сложи го на пода между две купчини книги за царуването на Артур Ястребовото крило, премести столчето срещу Бене и също седна.

— Е, да се залавяме с урока ти — каза Кафявата. Лицето й беше безизразно.

Лицето на Егвийн също. Бене наистина ли беше поискала да й се предостави нова възможност да я учи? Или я бяха принудили? Лесно можеше да си представи как непрекъснато налагат на чистосърдечната Кафява задължения, които никоя друга не иска.

По молба на Бене тя изпълни няколко сплита, работа далече над възможностите на повечето новачки, но лесна за нея, въпреки че силата й бе потисната от вилняка. Опита се да изчопли какво чувства Кафявата по повод преместването на жилището й, но Бене — като повечето Кафяви, с които беше говорила — предпочиташе да избягва тази тема.

Направи още няколко сплита. По някое време започна да се чуди какъв изобщо е смисълът от тази среща. Та нали беше правила същите тези сплитове и при предишното си посещение?

— Добре — отрони Бене и си наля чай от чайника, който се топлеше на малък мангал. Не предложи на Егвийн. — Достатъчно веща си в това. Но се чудя. Имаш ли нужната острота на ума, способността да се справяш с трудни ситуации, каквито се изисква да притежава една Айез Седай?

Егвийн си замълча, въпреки че многозначително си наля сама. Бене не възрази.

— Да видим… — каза замислено Бене. — Да предположим, че си в ситуация на конфликт с някои членове на собствената ти Аджа. Случайно си се натъкнала на информация, която не е трябвало да знаеш, и водачките на твоята Аджа са ти много ядосани. Изведнъж се оказва, че си осъдена на някои крайно неприятни задължения все едно, че се опитват да те подметат под чергата и да забравят за теб. Кажи ми, при тази ситуация как би реагирала?

Егвийн едва не се задави с чая. Кафявата не беше особено дискретна. Беше започнала да разпитва за Тринадесетия депозитар, нали? И това я беше вкарало в беда. Само единици би трябвало да знаят тайните истории, за които Егвийн толкова небрежно бе споменала при предишното си посещение тук.

— Ами… — проточи Егвийн, докато отпиваше от чая. — Нека да подходя към проблема с ясен ум. Най-добре би било да се погледне от гледната точка на водачките на Аджата, допускам.

Бене леко се намръщи.

— Може би.

— Значи, в тази ситуация, която описваш, можем да допуснем, че тези тайни са поверени на Аджата за съхранение, нали? Добре. Е, от тяхна гледна точка са осуетени важни и грижливо съставени планове. Помисли как би трябвало да изглежда. Някои са научили тайни, които не е трябвало да знаят. Това намеква за изтичане на информация от най-доверените ти членове.

Бене пребледня.

— Да, би могло да се погледне и така.

— Тогава най-добрият начин за справяне със ситуацията би бил двуходов — каза Егвийн и отново отпи от чая. Вкусът му беше ужасен. — Първо, водачките на Аджата трябва да бъдат успокоени. Трябва да разберат, че информацията е изтекла не по тяхна вина. Ако аз бях хипотетичната Сестра в беда — ако не съм извършила никакво прегрешение, — щях да отида при тях и да обясня. И тогава ще престанат да търсят онази, която е допуснала да изтече информацията.

— Но това вероятно няма да помогне на Сестрата — хипотетичната в беда — да избегне наказанията.

— Не би могло да й навреди обаче — отвърна Егвийн. — Най-вероятно нея я „наказват“, за да я държат настрана, докато водачките на Аджата търсят предателка. Когато разберат, че такава няма, ще са по-склонни да погледнат със съчувствие на положението на въпросната Сестра — особено ако тя им е предложила решение.

— Решение ли? — попита Бене. Беше забравила за чая. — И какво решение би предложила ти?

— Най-доброто: компетентност. Очевидно някои хора в Аджата знаят тези тайни. Добре, ако тази Сестра докаже своята благонадеждност и компетентност, може би водачките на нейната Аджа ще разберат, че най-доброто място за нея е като една от пазителките на тайните. Лесно решение, ако помисли човек.

Бене седеше умислена. Точно над главата й на едно шнурче бавно се въртеше малка препарирана сипка.

— Да, но ще подейства ли?

— Определено е по-добре, отколкото нашата Сестра да служи в някой забравен склад и да каталогизира свитъци — каза Егвийн. — Несправедливото наказание понякога не може да се избегне, но най-добре е да не се позволява на другите да забравят, че е несправедливо. Ако тя просто приеме начина, по който се отнасят към нея, то те много скоро ще решат, че заслужава положението, в което са я поставили. — „И ти благодаря, Силвиана, за този малък съвет.“

— Да — промълви Бене и кимна. — Да, мисля, че си права.

— Винаги съм готова да помогна, Бене — каза тихо Егвийн и отпи от чая. — В хипотетични ситуации, разбира се.

За миг се притесни, че е прекалила, като нарича Бене по име. Но тя я погледна в очите и дори стигна дотам, че съвсем леко й кимна за благодарност.

Ако беше само часът, прекаран с Бене, Егвийн все пак щеше да го сметне за забележителен. Но след като напусна жилището-бърлога на Бене, с изумление откри, че я чака новачка със съобщение, което й нареждаше да се яви при Нагора, Бяла сестра. Егвийн все още имаше време преди срещата с Мейдани, тъй че отиде. Не можеше да пренебрегне повикване от Сестра, макар че несъмнено щеше да се наложи да свърши допълнителна черна работа като компенсация, че е пропуснала търкането на подове.

Нагора я подложи на обучение в логика… а „логическите задачи“, които й постави, приличаха много на молба за помощ в справянето със Стражник, който все повече се обезсърчавал от състаряването си и неспособността си да се сражава. Егвийн предложи каквато помощ можеше, а преди да я освободи, Нагора заяви, че логиката й е „безпогрешна“. След това имаше друго съобщение, този път от Суана, една от Сестрите на Жълтата Аджа.

Заседателка! За първи път нареждаха на Егвийн да се яви при Заседателка. Тя забърза за срещата и една слугиня я пусна. Жилището на Суана приличаше по-скоро на градина, отколкото на стаи. Като Заседателка, Суана разполагаше с жилище с прозорци и изцяло използваше вградения си балкон за градина с билки. Но освен това имаше огледала, разположени така, че да вкарват светлината в стаята — тя цялата беше пълна с малки дървета в глинени саксии, храсти в големи легени с пръст и дори лехичка с моркови и репички. Егвийн с неудоволствие забеляза в една кошница купчинка изгнили грудки, навярно току-що събрани, но незнайно защо вече развалени.

В стаята силно миришеше на босилек, бабина душица и още поне десетина билки. Въпреки проблемите в Кулата, въпреки изгнилите растения, духът на Егвийн се повиши от аромата на живот в стаята — на прясно прекопана пръст и избуяла зеленина. А Нинив недоволстваше, че Сестрите в Бялата кула пренебрегвали ползата от билките! Да можеше само да прекара малко време с пълничката кръглолика Суана.

Беше изключително приятна. Преведе я през група сплитове, много от които свързани с Изцеряването, област, в която Егвийн не беше особено блестяща. Все пак умението й явно впечатли Заседателката, защото към средата на урока — Егвийн седеше на столче с възглавничка между две дръвчета в саксии, а Суана на тапициран с кожа стол — тонът на разговора се промени.

— Много бихме искали да те имаме в Жълтата, поне според мен — каза жената.

Егвийн се сепна.

— Никога не съм показвала особено умение в Изцеряването.

— Да си в Жълтата не е толкова въпрос на умение, Чедо — каза Суана. — Въпрос е на страст. Щом обичаш да правиш нещата добре, да поправяш това, което е счупено, то за теб би имало предназначение тук.

— Много благодаря — отвърна Егвийн. — Но Амирлин няма своя Аджа.

— Да, но е издигната от една. Помисли за това, Егвийн. Мисля, че би намерила добър дом тук.

Разговорът бе изненадващ. Суана очевидно не смяташе Егвийн за Амирлин, но самият факт, че я привличаше към своята Аджа, говореше много. Означаваше, че тя приема легитимността на Егвийн, поне до някаква степен, като Сестра.

— Суана — почна Егвийн, за да види докъде може да подсили това чувство за легитимност, — Заседателките разговаряли ли са какво да се направи с тези напрежения между Аджите.

— Не виждам какво може да се направи — отвърна Суана, като извърна очи към обраслия със зеленина балкон. — Щом другите Аджи са решили да гледат на Жълтата като на свой враг, не мога да ги принудя да не се държат толкова глупаво.

„Те вероятно казват същото за вас“ — помисли Егвийн, но каза:

— Някой трябва да направи първите стъпки. Черупката на недоверието става все по-дебела и скоро ще е трудно да се разпука. Може би ако някои от Заседателките на различни Аджи започнат да се хранят заедно или да ги виждат, че обикалят по коридорите заедно, това ще се окаже поучително за останалите.

— Може би… — промълви Суана.

— Те не са твои врагове, Суана — каза Егвийн, като си позволи малко по-твърд тон.

Жената я изгледа намръщено, сякаш едва сега осъзнала коя от коя получава съвет.

— Е, мисля, че е време да бягаш по задачите си. Сигурна съм, че днес те чака още много работа.

Егвийн си тръгна, като внимателно избягваше надвисналите клонки и купищата саксии. След като напусна Жълтия сектор и си прибра придружителките от Червената Аджа, осъзна нещо. Беше минала през цели три срещи, без да й наложат нито едно наказание. Не знаеше какво да мисли за това. Дори си беше позволила да нарече две от тях по име в лицата!

Започваха да я приемат. За жалост, това бе само една малка част от битката. По-голямата част бе да се погрижи Бялата кула да оцелее под натиска, налаган й от Елайда.

 

 

Жилището на Мейдани беше изненадващо удобно и уютно. Егвийн винаги беше гледала на Сивите като на сходни с Белите — лишени от страст, съвършени дипломатки, които нямат време за лични емоции и фриволности.

Тези стаи обаче намекваха за жена, която обича да пътува. По стените, добре центрирани като ценни произведения на изкуството, висяха карти в деликатни рамки. От двете страни на една бяха окачени айилски копия. Друга карта беше на островите на Морския народ. Въпреки че мнозина щяха да заложат на порцелановите сувенири, които обикновено се свързваха с Морския народ, Мейдани имаше малка колекция от обеци и боядисани раковини, грижливо изложени в рамки. В малък плакет отдолу се описваше датировката на колекцията.

Дневната приличаше на музей, посветен на нечии пътувания. Алтарски брачен нож, инкрустиран с четири искрящи рубина, бе окачен до кайриенски флаг и шиенарски меч. Всеки предмет имаше малък плакет, обясняващ важността му. Брачният нож например бе подарен на Мейдани заради помощта й в разрешаването на спор за наследство след смъртта на особено важен земевладелец. Съпругата му й бе подарила ножа в израз на благодарност.

Кой да предположи, че боязливата жена на вечерята преди няколко недели има такава горда колекция? Чергата на пода също беше подарък — от търговец, който я купил в едно от затворените пристанища на Шара, а след това я поднесъл на Мейдани в благодарност за изцеряването на дъщеря му. Беше странна изработка, изтъкана като че ли от тънки изсушени тръстики, с кичури странна сива козина по края. Шарката изобразяваше екзотични същества с дълги шии.

Самата Мейдани седеше на чудат стол от ракита, измайсторен така, че да наподобява израстващ гъсталак, съвсем случайно придобил формата на стол. Щеше да изглежда ужасно не на място във всяка друга стая в Кулата, но подхождаше за това жилище, където всеки предмет бе различен, несъотносим с другите — и в същото време всичките някак си бяха свързани с общата тема за дарове, получени в пътувания.

Външността на Сивата се оказа изненадващо различна от онази на вечерята с Елайда. Вместо цветната рокля с голямото деколте беше облякла чисто бяла, с висока яка, скроена така, че бюстът й да не изпъква. Беше събрала тъмнозлатистата си коса на кок и не носеше и най-скромен накит. Преднамерен ли беше този контраст?

— Доста време ти отне, докато ме повикаш — каза Егвийн.

— Не исках да изглеждам подозрителна пред Амирлин — отвърна Мейдани, след като Егвийн мина по екзотичната черга от Шара. — Освен това не съм сигурна как да се отнасям с теб.

— Все ми е едно как се отнасяш с мен. — Егвийн се настани на един голям дъбов стол с плакет, който указваше, че е дар от тийрски лихвар. — Амирлин не се нуждае от почитанието на тези, които я следват, стига да й се подчиняват.

— Ти беше пленена и свалена.

Егвийн повдигна вежда и погледна Мейдани в очите.

— Пленена, да.

— Съветът на бунтовничките трябва вече да е избрал нова Амирлин.

— Случайно знам, че не са.

Мейдани се поколеба. Разкриването на съществуващия контакт с бунтовничките Айез Седай беше рискован ход, но ако не можеше да си осигури верността на Мейдани и шпионките, Егвийн беше наистина на хлъзгав терен. Беше приела, че ще е лесно да спечели подкрепата й, предвид колко уплашена беше на вечерята. Но май не беше толкова лесно да се сплаши, колкото изглеждаше.

— Добре — каза Мейдани. — Дори това да е вярно, трябва да знаеш, че са те избрали за своя марионетка. Кукла, чиито конци да дърпат.

Егвийн издържа погледа й.

— Нямаш реална власт — настоя Мейдани, но гласът й този път съвсем леко потрепери.

Егвийн не извърна очи. Мейдани се взираше в нея, челото й бавно, малко по малко се набръчка, по гладкото й, лишено от възраст айезседайско лице се появиха бръчици. Взираше се в очите на Егвийн, както зидар оглежда камък за пукнатини, преди да го намести в зида. Това, което откри, като че ли я обърка още повече.

— Така — заговори Егвийн, все едно не бяха оспорили властта й току-що. — Сега ще ми кажеш защо не избяга от Кулата. Макар да съм убедена колко ценно е шпионирането ти, не може да не знаеш в каква голяма опасност си, след като Елайда вече знае на чия страна си всъщност. Защо не избяга?

— Не… мога да кажа — промълви Мейдани и извърна очи.

— Заповядвам ти като твоя Амирлин.

— Въпреки това, не мога. — Мейдани заби поглед в пода, сякаш засрамена.

„Любопитно“ — помисли си Егвийн и прикри разочарованието си.

— Очевидно е, че не разбираш сериозността на положението си. Или приемаш моята власт, или приемаш властта на Елайда. Няма средно положение, Мейдани. И ти гарантирам това: ако Елайда остане Амирлински трон, ще откриеш, че начинът, по който се отнася към жените, които смята за приятелки, е доста неприятен.

Мейдани продължаваше да гледа надолу. Въпреки първоначалната й съпротива, като че ли не й беше останала много сила.

— Разбирам. — Егвийн се изправи. — Предала си ни, нали? Кога отиде при Елайда, преди да те разкрият или след признанието на Беонин?

Мейдани моментално вдигна глава.

— Какво? Не! Никога не съм предавала нашата кауза! — Беше пребледняла, устата — свита на тънка резка. — Как можа да си помислиш, че бих подкрепила тази ужасна жена? Ненавиждам я за това, което причини на Кулата.

Е, това беше достатъчно недвусмислено. Малко място имаше за усукване около Трите клетви в тези твърдения. Или Мейдани беше искрена, или беше Черна… макар на Егвийн да й беше трудно да повярва, че една Черна сестра би се изложила на опасност, като каже лъжа, която толкова лесно може да бъде разкрита.

— Защо не избяга тогава? — попита Егвийн. — Защо остана?

Мейдани поклати глава.

— Не мога да кажа.

Егвийн си пое дъх. Нещо в целия този разговор я дразнеше.

— Ще ми кажеш ли поне защо толкова често вечеряш с Елайда? Едва ли е защото ти харесва такова отношение.

Мейдани се изчерви.

— С Елайда бяхме дружки за възглавничка като новачки. Другите решиха, че ако подновя връзката ни, може би това ще ми даде възможност да се добера до ценна информация.

Егвийн скръсти ръце под гърдите си.

— Изглежда безразсъдно да се допусне, че тя ще ти се довери. Но пък жаждата за власт на Елайда също я тласка към безразсъдни ходове, тъй че планът може би не е бил чак толкова неразумен. Все едно, тя изобщо няма да те включи в доверения си кръг, след като знае на чия страна си.

— Знам. Но се реши да не издавам, че знам какво знае тя. Ако избягам, това би издало, че сме предупредени — а това, че уж не знаем, е едно от малкото предимства, които все още имаме.

Толкова малко, че трябваше просто да е избягала от Кулата. Нищо нямаше да се спечели с оставането й. Защо тогава? Явно нещо я задържаше. Нещо силно. Обещание?

— Мейдани — каза Егвийн, — трябва да знам какво е това, което не ми казваш.

Тя поклати глава. Изглеждаше почти уплашена. „Светлина! — помисли си Егвийн. — Няма да й причиня онова, което Елайда й причинява на онези вечери.“

— Стегни се, Мейдани. Ти не си някаква плашлива новачка. Ти си Айез Седай. Започни да се държиш като Айез Седай.

Мейдани вдигна глава и очите й блеснаха от упрека. Егвийн кимна одобрително.

— Ние ще поправим щетите, които нанесе Елайда, и аз ще седна на полагащото ми се място като Амирлин. Но ни чака много работа.

— Не мога…

— Да. Не можеш да ми кажеш какво не е наред. Подозирам, че тук са намесени Трите клетви, макар че Светлината знае как. Можем да заобиколим проблема обаче. Не можеш да ми кажеш защо си останала в Кулата. Но можеш ли да ми покажеш?

— Не съм сигурна. Бих могла да те заведа до… — И спря. Да, една от Клетвите й пречеше да продължи. — Сигурно бих могла да ти покажа — вяло добави Мейдани. — Не съм сигурна.

— Хайде да го разберем тогава. Опасно ли ще е, ако онези мои Червени дресьорки ни последват?

Мейдани пребледня.

— Да. Опасно.

— Значи ще трябва да им се изплъзнем — каза Егвийн и почука разсеяно с нокът по облегалката на стола си. — Бихме могли да напуснем сектора на Сивите по друг път, но ако ни видят, това може да повдигне трудни въпроси.

— Много Червени дебнат покрай входовете и изходите на сектора ни — каза Мейдани. — Подозирам, че всъщност всички Аджи се дебнат. Ще е много трудно да се измъкнем, без да ни забележат. Сама едва ли ще ме проследят, но ако видят и тебе…

Шпионки, наблюдаващи жилищата на другите Аджи? Светлина! Толкова лошо ли беше станало? Като съгледвачи, пращани да наблюдават вражески лагери. Не можеше да рискува да видят, че излиза с Мейдани, но ако тръгнеше сама, също щеше да привлече внимание — нали Червените я пазеха.

Това бе проблем, за който можеше да измисли само едно решение. Изгледа замислено Мейдани. Доколко можеше да й се довери?

— Гарантираш ли, че не поддържаш Елайда и че приемаш моето водачество?

Жената се поколеба, после кимна.

— Да.

— Ако ти покажа нещо, заклеваш ли се, че няма да го разкриеш на никоя друга, без аз да разреша първо?

Мейдани се намръщи.

— Да.

Егвийн взе решение. Пое си дълбоко дъх и прегърна Извора.

— Гледай внимателно — каза и запреде нишки Дух. Беше изтощена от вилняка и силата й не беше достатъчна, за да отвори портал, но все пак можеше да покаже сплитовете на Мейдани.

— Какво е това? — попита Мейдани.

— Нарича се портал — отвърна Егвийн. — Използва се за Пътуване.

— Пътуването е невъзможно! — възкликна Мейдани. — Способността е изгубена за… — Млъкна и очите й се разшириха още повече.

Егвийн остави сплита да се разсипе. Мейдани мигновено прегърна Извора, обзета от решимост.

— Помисли за мястото, където искаш да отидеш — каза й Егвийн. — За да се получи това, трябва много добре да познаваш мястото, което напускаш. Предполагам, че познаваш собственото си жилище достатъчно добре. Избери крайна точка, където не е възможно да има никой. Порталите може да са опасни, ако се отворят на неподходящо място.

Мейдани закима — златният й кок заподскача — и се съсредоточи. Справи се възхитително и точно пред двете се разтвори портал: бяла резка разцепи въздуха и се закриви навътре. Дупката беше откъм страната на Мейдани. Егвийн видя само потръпващо като лятна мараня петно във въздуха. Заобиколи портала, погледна през дупката и видя тъмен каменен коридор. Плочките на пода бяха мътнобели и кафяви, прозорци не се виждаха. Беше някъде в дълбините на Кулата.

— Бързо — каза Егвийн. — Ако не изляза оттук до час, Червените ми наставнички може да се зачудят какво ме бави толкова. И без това е подозрително, че точно ти ме повика. Можем само да се надяваме, че Елайда няма да е достатъчно прозорлива, за да се замисли над съвпадението.

— Да, Майко — отвърна Мейдани, притича и взе от масата бронзов светилник; пламъкът примига пред отвора. След това тя се поколеба.

— Какво има? — попита Егвийн.

— Просто… съм изненадана.

Егвийн за малко щеше да попита какво толкова е изненадващото, но видя очите й. Мейдани беше изненадана колко бързо се е подчинила. Изненадана беше колко естествено се бе оказало да мисли за Егвийн като за Амирлин. Тази жена не беше спечелена напълно, но почти.

— Бързо — повтори Егвийн.

Мейдани кимна, пристъпи през портала и Егвийн я последва. Макар по пода от другата страна да нямаше прах, в коридора миришеше тежко на мухъл от застоялия въздух. Стените бяха голи, без украсата, която можеше да се види по горните коридори, и единствените звуци, които се чуваха, бяха от дращенето на плъхове в далечината. Плъхове. В Бялата кула. Някога това щеше да е невъзможно. Провалът на магическите прегради бе само още една невъзможност върху все по-нарастващия куп.

Слугите на Кулата не се грижеха за тази зона. Може би затова Мейдани бе избрала да отвори портала тук. Добре, но може би грешеше по отношение на безопасността. Толкова дълбоко в Кулата сигурно щеше да им отнеме ценни минути, докато се върнат в главните коридори, за да намерят каквото Мейдани искаше да й покаже. А това само по себе си щеше да създаде проблеми. Какво щеше да стане, ако други Сестри забележеха, че Егвийн се движи из коридорите без обичайния си антураж от Червената Аджа?

Преди да успее да изрази безпокойството си, Мейдани тръгна. Не към стълбището обаче. Егвийн се намръщи, но я последва.

— Не съм сигурна дали ми е позволено да ти го покажа — промълви тихо Мейдани. — Трябва да те предупредя обаче, че може да е опасно.

Физическа или политическа опасност имаше предвид? На Егвийн й се струваше, че и двете са еднакво възможни. Въпреки това кимна и прие предупреждението сериозно.

— Разбирам. Но ако наистина в Кулата става нещо опасно, трябва да го знам. Това е не само мое право, но и мой дълг.

Мейдани я поведе по лъкатушещия проход, като мърмореше колко съжалява, че не могла да вземе Стражника си — той явно беше в града по някаква работа.

Коридорът кръжеше на спирала досущ като извивките на самата Велика змия. Точно когато нетърпението на Егвийн започна да се усилва, Мейдани спря пред една затворена врата. Не изглеждаше с нищо по-различна от десетките полузабравени врати на складове, които се нижеха покрай главния коридор. Мейдани вдигна колебливо ръка, след което рязко почука.

Вратата се отвори мигновено и на прага се появи Стражник с пронизващи очи, с тъмнорижа коса и четвъртита брадичка. Изгледа косо Мейдани, след което се обърна към Егвийн. Лицето му се намръщи още повече, а ръката му потрепери, сякаш едва се сдържаше да не посегне за меча си.

— Това трябва да е Мейдани — чу се женски глас от стаята. — Дошла е да докладва за срещата си с момичето. Адсалан?

Стражникът отстъпи встрани и Егвийн видя малка стаичка с шест сандъка вместо столове. И четири жени, всички Айез Седай. И изумително, всички бяха от различна Аджа! Егвийн не беше виждала жени от четири различни Аджи дори да си говорят по коридорите, камо ли да провеждат съвещание. Нито една от тях не беше Червена и всяка от четирите беше Заседателка.

Сеайне беше достолепна жена с бял халат, обшит със сребро. Заседателка от Бялата Аджа. Имаше гъста черна коса и вежди и воднистосини очи, които изгледаха Егвийн спокойно. До нея беше Дезине, Заседателка на Жълтата Аджа, слаба и висока за кайриенка. Пищната й розовоцвета рокля бе извезана със злато. Косата й бе увенчана със сапфири, камъчето на челото й също беше сапфир.

Юкири, Сивата сестра, седеше до Дезине. Юкири беше от най-ниските жени, които Егвийн изобщо бе виждала, но умееше така да гледа другите, че винаги като че ли тя владееше положението, дори когато бе в компанията на много висока Айез Седай.

Последната беше Серин, Заседателка за Кафявите от Алтара. Като повечето Кафяви, носеше дрехи без украса, този път в невзрачен жълто-кафяв цвят. Маслинената й кожа беше обезобразена от белег на лявата буза. Егвийн знаеше много малко за нея. От всички Сестри в стаята Серин като че ли най-малко се изненада, като я видя.

— Какво си направила, Мейдани? — възкликна Сеайне.

— Адсалан, доведи ги тук — обади се Дезине и махна припряно с ръка. — Ако някоя мине и вземе, че види момичето…

Мейдани се присви… да, много трябваше да се потруди, докато си върне поведението, присъщо на Айез Седай. Егвийн пристъпи в стаичката, преди грубият Стражник да е посегнал да я дръпне напред. Мейдани я последва, а Адсалан затръшна вратата зад тях.

Стаята бе осветена от две мъждиви лампи, които само подчертаваха заговорническия характер на срещата.

Сандъците обаче можеше да минат за тронове по начина, по който четирите Заседателки седяха на тях, тъй че Егвийн също се настани на един.

— Не ти е давано разрешение да сядаш, момиче — каза хладно Серин. — Мейдани, какво означава това нахалство? Клетвата ти трябваше да те възпре да направиш подобно опущение!

— Клетва ли? — попита Егвийн. — И коя клетва трябва да е тази?

— Тихо, момиче — сопна се Юкири и я плесна по гърба с шибалка от Въздух. Беше толкова плахо наказание, че Егвийн едва не се разсмя.

— Не съм си нарушила клетвата! — бързо отвърна Мейдани и пристъпи до Егвийн. — Заповядахте ми да не казвам на никого за тези срещи. Е, аз се подчиних — не й казах. Показах й. — Имаше искрица непокорство в нея. Това беше добре.

Егвийн не беше сигурна какво точно става тук, но присъствието на четири Заседателки й предлагаше страхотна възможност. Изобщо не си беше и помисляла, че може да й се удаде шанс да говори с толкова много наведнъж. А щом тези бяха готови да се събират, то може би бяха незасегнати от раздорите, които подкопаваха единството на Кулата.

Или пък тази среща бе податка за нещо по-тъмно? Клетви, за които Егвийн не знаеше, срещи далече от горните коридори, Стражник, който пази вратата… от четири Аджи ли бяха тези жени, или от една? Да не би неволно да беше нагазила право в гнездо на Черните?

Сърцето й се разтуптя, но тя си наложи да не бърза със заключенията. Ако наистина бяха Черни, значи бе попаднала в капана им. Ако не бяха — чакаше я работа.

— Това е много неочаквано — говореше спокойната Сеайне на Мейдани. — Ще трябва особено да внимаваме с формулирането на бъдещите ти заповеди, Мейдани.

Юкири кимна.

— Не допусках, че може да постъпиш толкова детински и да ни издадеш напук. Трябваше да се досетим, че като всички нас и ти имаш опит в усукването на клетвите в своя угода.

„Чакай — помисли си Егвийн. — Това звучи като…“

— Разбира се — продължи Юкири, — смятам, че ще се наложи наказание за това нарушение. Но какво да правим с това момиче, което ни доведе? Тя не се е заклела над Палката, тъй че може да е…

— Дадохте й четвърта клетва, така ли? — прекъсна ги Егвийн. — Какво си въобразявате, в името на Светлината?

Юкири я изгледа и Егвийн усети ново перване на Въздух.

— Не са ти разрешили да говориш.

— Амирлин не се нуждае от разрешение да говори — заяви Егвийн и изгледа твърдо жените. — Какво сте направили тук, Юкири? Изменяте на всичко, което сте! Клетвите не може да се използват като средство за разделяне. Нима цялата тази Кула е полудяла като Елайда?

— Не е лудост — намеси се изведнъж в разговора Серин, тръсна глава и я погледна по-властно, отколкото Егвийн би очаквала от жена от нейната Аджа. — Направено беше по необходимост. На тази не можеше да се доверим, не и след като взе страната на бунтовничките.

— Не си мисли, че не знаем за връзката ти с онази група, Егвийн ал-Вийр — заговори отново Юкири. Надменната Сива едва сдържаше яда си. — Ако зависеше от нас, нямаше да те глезим като Елайда.

Егвийн махна равнодушно с ръка.

— Усмирете ме, убийте ме или ме пребийте, Юкири, но Кулата пак ще е в хаос. Онези, на които толкова лесно лепите етикета бунтовнички, не са виновни за това. Тайни срещи в подземията, клетви, налагани без пълномощия — това са престъпления, най-малкото съпоставими с разцеплението, причинено от Елайда.

— Не оспорвай действията ни — заговори Сеайне, която изглеждаше по-кротка от другите. — Понякога трябва да се вземат трудни решения. Не може да имаме Мраколюбки сред Айез Седай и бяха взети мерки те да бъдат издирени. Всяка една от нас тук доказа на Мейдани, че не сме приятелки на Сянката, тъй че и тя трябваше да ни даде клетва. Беше разумен ход, за да сме сигурни, че всички работим за едни и същи цели.

Лицето на Егвийн не издаде вълнение. Сеайне току-що бе признала съществуването на Черната Аджа! Никога не беше очаквала да чуе това от Заседателка, особено пред толкова много свидетелки. Значи тези жени използваха Клетвената палка, за да издирят Черните сестри. Ако вземеш всяка Сестра, премахнеш клетвите й и я накараш да ги положи отново, можеш да я запиташ дали е Черна. Отчаян метод, но легитимен, предвид времената.

— Признавам, че е разумен план — каза Егвийн. — Но принуждаването на тази жена да положи нова клетва е ненужно!

— А ако се знае, че жената е предана на други? — настоя Серин. — Само защото една жена не е Мраколюбка не означава, че няма да ни предаде по друг начин.

Тъкмо тази клетва за подчинение вероятно бе причината Мейдани да не може да избяга от Кулата. Жегна я съчувствие към горката жена. Пратена от Айез Седай в Салидар да шпионира в Кулата, разкрита от тези жени — вероятно, — докато са издирвали Черните, след това истинските й цели издадени на Елайда. Притисната от три страни.

— Въпреки това е неуместно — каза Егвийн. — Но това можем да го оставим настрана засега. А самата Елайда? Открихте ли дали е от Черните? Кой ви възложи тази задача и как възникна заговорът ви?

— Ба! Защо изобщо разговаряме с нея? — Юкири се изправи ядосана и опря юмруци на бедрата си. — Трябва да решим какво да правим с нея, а не да отговаряме на въпросите й!

— Ако ще ви помагам в работата ви, трябва да съм наясно с фактите — каза Егвийн.

— Ти не си тук, за да ни помагаш, Чедо — заяви Дезине твърдо. — Очевидно Мейдани те доведе, за да докаже, че не я държим съвсем изкъсо. Като дете, което прави напук.

— Ами другите? — каза Сеайне. — Трябва да ги съберем и да се погрижим заповедите им да са формулирани по-добре. Не бива да допуснем някоя от тях да отиде при Амирлин, преди да знаем на кого са верни.

„Другите? — помисли си Егвийн. — Всички ли шпионки са заклели?“ Изглеждаше логично. След като бяха разкрили една, сигурно лесно бяха научили имената и на другите.

— Открили ли сте действителни членове на Черната? — попита Егвийн. — Кои са те?

— Трябва да мълчиш, Чедо — каза Юкири и впи зелените си очи в Егвийн. — Още една дума и ще се погрижа така да те накажат, че сълзи да не ти останат от плач.

— Едва ли можеш да ме накажеш повече, отколкото вече ме наказват, Юкири — отвърна Егвийн спокойно. — Освен ако не трябва да стоя в кабинета на Наставницата на новачките по цял ден. Освен това, ако ме пратиш при нея, какво ще й кажа? Че ти лично си ми наложила наказание? Тя знае, че не ми е наредено да те видя днес. Това би могло да повдигне въпроси.

— Можем да накараме Мейдани да ти наложи наказанието — каза Бялата Сеайне.

— Тя не би го направила — отвърна Егвийн. — Тя приема властта ми като Амирлин.

Всички се обърнаха към Мейдани. Егвийн затаи дъх. Мейдани кимна едва-едва, макар да изглеждаше ужасена, че се опълчва на заповеди. Егвийн въздъхна благодарно.

Серин гледаше изненадано, но и с любопитство. Юкири, все така права и скръстила ръце, не изглеждаше разубедена.

— Това е безсмислено. Просто ще й заповядаме да те прати за наказание.

— Нима? — каза Егвийн. — Нали казахте, че четвъртата клетва трябвало да възстанови единството, да й попречи да избяга при Елайда с тайните ви. Сега се каните да използвате тази клетва като сопа, за да я принудите да се превърне във ваш инструмент, така ли?

Това предизвика тишина в стаята.

— Ето защо една клетва за подчинение е ужасна идея — продължи Егвийн. — Никоя жена не бива да има толкова много власт над друга. Това, което сте направили на другите, е само на стъпка до Принудата. Все още се мъча да реша дали този отвратителен акт е по някакъв начин оправдан. Начинът, по който се отнасяте с Мейдани и останалите, вероятно ще наклони везните за това решение.

— Трябва ли да се повтарям? — сопна се Юкири и се обърна към другите. — Защо си губим времето в клопане с това момиче като кокошки, оставени да кълват из двора? Трябва да вземем решение!

— Говорим с нея, защото, изглежда, е решила да си докара беля — отсече Серин и изгледа Егвийн. — Седни, Юкири. Аз ще се оправя с детето.

Егвийн срещна погледа на Серин с разтуптяно сърце. Юкири изсумтя, седна и най-сетне май си спомни, че е Айез Седай, защото лицето й си върна маската на спокойствие. Егвийн разбираше, че и четирите са под огромно напрежение. Ако се разчуеше какво правят…

Погледна Серин. Беше допуснала, че Юкири командва групата — двете със Серин бяха почти равни по сила, а много от Кафявите бяха хрисими жени. Но това се оказа погрешно: твърде лесно беше да сбъркаш в преценката си за жена заради Аджата й.

Серин се наведе към нея и заговори строго:

— Чедо, ние трябва да имаме подчинението ти. Не можем да те накараме да се закълнеш над Клетвената палка, а и бездруго се съмнявам, че ще дадеш клетва за подчинение. Но не можем и да продължим този фарс, че си Амирлинският трон. Всички знаем колко често те наказват и всички знаем колко малка полза носи това. Тъй че позволи ми да опитам нещо, за което съм сигурна, че никоя друга не е опитвала: убеждаване.

— Позволявам — отвърна спокойно Егвийн. Все пак беше Амирлинският трон, нали?

Кафявата изсумтя, но почна спокойно:

— Добре. Първо, ти не може да бъдеш Амирлин. С този вилняк едва можеш да преливаш!

— Нима властта на Амирлинския трон е в нейната сила да прелива? Нима тя не е нищо повече от една тиранка, на която се подчиняват само защото ги принуждава със сила да правят каквото поиска?

— Е, не — отвърна Серин.

— Тогава не разбирам какво общо има това, че ми се дава вилняк, с моята власт.

— Ти беше понижена в новачка.

— Само Елайда е толкова глупава да допусне, че рангът на Айез Седай може да се отнеме — каза Егвийн. — Изобщо не трябваше да й се позволява да си помисли, че има такава власт, преди всичко.

— Ако не си го беше помислила, ти щеше да си мъртва, момиче.

Егвийн се взря в очите й.

— Понякога имам чувството, че щеше да е по-добре да съм мъртва, отколкото да виждам какво е направила Елайда на жените от тази Кула.

Това вече предизвика истинска тишина.

— Трябва да кажа — заговори кротко Сеайне след малко, — че претенциите ти са съвсем неразумни. Елайда е Амирлин, защото беше издигната правилно от Съвета. Следователно ти не можеш да си Амирлин.

Егвийн поклати глава.

— Тя беше „издигната“ след позорно и неправомерно сваляне на Сюан Санче от трона. Как може да наричате положението на Елайда законно пред лицето на това? — Хрумна й нещо. Рискован ход, но чувстваше, че е съвсем уместен. — Кажете ми следното. Разпитвали ли сте жени, които в момента са Заседателки? Разкрили ли сте Черни между тях?

Погледът на Серин остана невъзмутим, но Сеайне извърна очи притеснено.

— Открили сте — каза Егвийн. — Логично. Ако аз бях от Черната, щях много да се потрудя някоя от моите съмишленички Мраколюбки да бъде посочена за Заседателка. Оттам те най-добре могат да манипулират Кулата. Сега ми кажете следното. Имаше ли от Черните Заседателки между тези, които издигнаха Елайда? Стана ли някоя от тях за свалянето на Сюан?

Мълчание.

— Отговорете ми! — настоя Егвийн.

— Открихме една Черна между Заседателките — призна най-сетне Дезине. — И… да, тя беше една от тези, които станаха за свалянето на Сюан Санче. — Тонът й беше мрачен. Беше разбрала накъде клони Егвийн.

— Сюан беше свалена с гласовете на минималния брой Заседателки, който е необходим — каза Егвийн. — Една от тях е била Черна, което прави нейния глас невалиден. Вие усмирихте и свалихте своята Амирлин, убихте Стражника й и направихте това незаконно.

— В името на Светлината — прошепна Сеайне. — Тя е права.

— Това е безсмислено — каза Юкири и отново стана. — Ако започнем да разнищваме назад и да се опитваме определим кои Амирлин би могло да са били издигнати от членове на Черната, ще имаме основание да заподозрем всяка Амирлин, която някога е заемала трона!

— О? — повдигна вежди Егвийн. — И колко от тях са били издигнати от Съвет, съставен от минимум членове, които в момента са Заседателки? Това е една от причините, поради които беше огромна грешка да свалите Сюан така. Когато бях издигната аз, се погрижихме всяка Заседателка в града да е в течение какво става.

— Лъжезаседателки — настоя Юкири. — Местата им бяха дадени незаконно!

Егвийн се извърна към нея. Добре поне, че не можеха да чуят неспокойно разтуптяното й сърце. Трябваше да запази самообладание. Трябваше.

— Фалшиви ли ни наричаш, Юкири? Коя Амирлин би предпочела да следваш? Тази, която понижава Айез Седай в новачки и Посветени, която премахва цяла Аджа и причинява в Кулата разделения, по-опасни от всяка армия, която някога я е нападала? Жена, издигната отчасти с помощта на Черната Аджа? Или би предпочела да служиш на Амирлин, която се стреми да поправи всичко това?

— Разбира се, не твърдиш, че според теб сме служили на Черната с издигането на Елайда — каза Дезине.

— Според мен всички в момента обслужваме интересите на Сянката — отвърна рязко Егвийн, — докато си позволяваме да оставаме разделени. Как си представяте, че са реагирали Черните на почти тайното сваляне на Амирлински трон, последвано от разцепление между Айез Седай? Не бих се изненадала, ако открия, след известно проучване, че тази безименна Черна сестра, която сте разкрили, не е била единствената Мраколюбка в групата, която се потруди да свали законната Амирлин.

Това предизвика нова мъртва тишина в стаята.

Серин се отпусна с въздишка.

— Не можем да променим миналото. Колкото и убедителни да са аргументите ти, Егвийн ал-Вийр, в крайна сметка са безплодни.

— Съгласна съм, че не можем да променим вече станалото — отвърна Егвийн. — Но можем да се погрижим за бъдещето. Колкото и достойна за възхищение да намирам работата ви по разкриването на Черната Аджа, много повече ме окуражава вашата готовност да работите заедно, за да го направите. В момента в Кулата взаимодействието между Аджите е рядкост. Приканвам ви да поставите това за своя главна цел, да донесете единство на Бялата кула. На каквато и да е цена.

Стана и почти очакваше някоя Сестра да я укори, но те като че ли бяха забравили, че говорят с „новачка“ и бунтовничка.

— Мейдани — каза Егвийн. — Ти ме приемаш за Амирлин.

— Да, Майко — отвърна жената и наведе глава.

— Възлагам ти тогава да продължиш работата си с тези жени. Те не са наши врагове и никога не са били. Връщането ти тук като шпионка беше грешка и съжалявам, че не можах да я спра. Но след като вече си тук, може да си от полза. Съжалявам, че се налага да продължиш представлението си пред Елайда, но те поздравявам за куража в това отношение.

— Ще служа както е необходимо, Майко — отвърна Мейдани, макар да изглеждаше пребледняла.

Егвийн изгледа останалите.

— Верността е по-добра спечелена, отколкото наложена. Клетвената палка тук ли е?

— Не — отвърна Юкири. — Много е трудно да я взимаме.

— Жалко. Бях готова да положа клетвите. Все едно, ще я вземете и ще освободите Мейдани от четвъртата клетва.

— Ще го обсъдим — отвърна Серин.

Егвийн повдигна вежда.

— Както желаете. Но знайте, че щом Бялата кула възстанови целостта си, Съветът ще научи за това ваше действие. Бих искала да мога да ги уведомя, че сте били предпазливи и не сте се стремили към незаконна власт. Ако имате нужда от мен през следващите няколко дни, можете да ме повикате — но бъдете така добри да намерите начин да се справите с двете Червени сестри, които ме пазят. Бих предпочела да не прибягвам до Пътуването отново, за да не разкрия неволно твърде много на тези, които ще е по-добре да останат в неведение.

Остави последната фраза да виси и тръгна към вратата. Стражникът не я спря, макар че я изгледа подозрително. Зачуди се чий Стражник е — не вярваше някоя от Сестрите в стаята да има Стражници, макар да не беше сигурна. Може би беше на някоя от другите шпионки, пратени от Салидар?

Мейдани бързо я догони и хвърли поглед през рамо, сякаш очакваше от стаята да излети някое порицание. Стражникът просто дръпна вратата и я затвори.

— Не мога да повярвам, че успя — заговори Сивата. — Трябваше да почнат да те пердашат по петите, докато не завиеш!

— Твърде разумни са за това — отвърна Егвийн. — Те са единствените в тази проклета Кула — освен Силвиана може би, — които имат някакво подобие на глави на раменете.

— Силвиана ли? — възкликна изненадано Мейдани. — Тя не те ли бие всеки ден?

— Даже по няколко пъти — каза Егвийн разсеяно. — Много е старателна, да не говорим, че е разсъдлива. Ако имахме повече като нея, Кулата нямаше да се е докарала до това състояние.

Мейдани я погледна странно, после промълви:

— Ти наистина си Амирлин.

Наистина странен коментар. Та нали току-що се беше заклела, че приема избора й?

— Хайде — подкани я Егвийн и ускори крачка. — Трябва да се върнем, преди Червените да станат подозрителни.