Дан Браун
Изгубеният символ (86)

84

Колин Галауей се чувстваше жив.

Подобно на всички смъртни, той знаеше, че наближава времето, когато ще хвърли тленната си обвивка, ала това нямаше да се случи тази нощ. Телесното му сърце биеше силно и бързо… и чувстваше ума си остър. „Има работа за вършене“.

Докато прокарваше разкривените си от артрит ръце по гладките повърхности на пирамидата, не можеше да повярва на сетивата си. „Никога не съм си представял, че ще доживея до този момент“. Поколения наред частите от картата на сюмболона бяха пазени на отделни сигурни места. Сега най-после бяха заедно. Чудеше се дали наистина е настъпил предсказаният миг.

Странно, съдбата беше избрала двама души извън братството да сглобят пирамидата. Това някак си му се струваше уместно. „Тайните напускат вътрешните кръгове… и излизат от мрака… в светлината“.

— Професор Лангдън. — Той обърна глава към мястото, откъдето чуваше дишането на учения. — Питър обясни ли ви защо иска да се грижите за пакетчето?

— Каза, че някакви много влиятелни хора искали да го откраднат — отвърна Робърт.

Деканът кимна.

— Да, и на мен го е казвал.

— Наистина ли? — внезапно се обади от лявата му страна Катрин. — Значи с брат ми сте разговаряли за пирамидата?

— Разбира се. С вашия брат сме разговаряли за много неща. Някога бях почитаем майстор в Дома на Храма и той понякога идва при мен за напътствие. Преди около година дойде силно разтревожен. Седеше точно там, където сте сега вие, и ме попита дали вярвам в свръхестествени предчувствия.

— Предчувствия ли? — Гласът й прозвуча загрижено. — Видения ли имате предвид?

— Не точно. По-скоро интуиция. Питър каза, че усещал все по-силно присъствие на тъмна сила в живота си. Нещо го наблюдавало… чакало… готвело се да му причини огромна злина.

— Явно е бил прав, като се има предвид, че същият човек, който уби майка ни и сина на Питър, е дошъл във Вашингтон и се е присъединил към неговите масонски братя.

— Вярно, но това не обяснява ролята на ЦРУ — обади се Лангдън.

Галауей не беше толкова сигурен.

— Хората във властта винаги са се стремили към още по-голяма власт.

— Но… ЦРУ? — упорстваше професорът. — И мистични тайни? Нещо не се връзва.

— Напротив — възрази Катрин. — ЦРУ разчита тъкмо на новооткрити технологии, там винаги са експериментирали с мистичните науки — екстрасензорни възприятия, дистанционно наблюдение, сетивно ограничаване, лекарствено предизвикани телепатични състояния. Всичко това е едно и също — овладяване на невидимия потенциал на човешкия ум. Ако съм научила нещо от Питър, това е, че науката и мистиката са много тясно свързани и се различават само по подхода си. Целите им са еднакви… но имат различни методи.

— Питър ми е казвал, че вашата научна област е някакъв вид модерна мистична наука — рече Галауей.

— Ноетика — отвърна тя. — И проучванията ми доказват, че човек притежава способности, каквито изобщо не можем да си представим. — Катрин посочи един витраж с познатия образ на Сияйния Иисус — Христос с лъчи светлина, струящи от главата и ръцете му. — Всъщност съвсем наскоро използвах свръхохладен прибор със зарядна връзка, за да заснема ръцете на един духовен лечител по време на работа. Фотографиите много приличаха на образа на Иисус на витража… от пръстите му струяха енергийни потоци.

„Добре подготвен ум — помисли си деканът и потисна усмивката си. — А ти как смяташ, че Иисус е лекувал болните?“

— Известно ми е, че модерната медицина се подиграва със знахарите и шаманите, но аз се убедих със собствените си очи — продължи Катрин. — Камерите ми ясно заснеха как този човек излъчва силно енергийно поле от пръстите си… и буквално променя клетъчния строеж на пациента си. Ако това не е божествена сила, не знам.

Колин Галауей си позволи да се усмихне. Тази жена притежаваше същата огнена страст като брат си.

— Веднъж Питър сравни ноетиците с ранните изследователи, които търпели подигравки, задето изповядвали еретичната идея за сферична земя. И едва ли не изведнъж същите тези изследователи от глупци станали герои, открили непознати светове и разширили хоризонтите на всички на тази планета. Питър смята, че и вие ще постигнете същото. Той има големи надежди за вашите проучвания. В края на краищата всяка голяма философска промяна в историята е започвала с някаква дръзка идея.

Естествено, деканът знаеше, че няма нужда да ходи в лаборатория, за да види доказателства на предположението за неизползвания човешки потенциал. В същата тази катедрала се провеждаха изцеряващи молитвени събрания и многократно се бяха получавали наистина чудотворни резултати, медицински документирани физически преображения. Въпросът не беше дали Бог е дал на човек огромни сили… а как да ги освободим.

Старецът почтително обхвана с шепи Масонската пирамида и заговори съвсем тихо.

— Приятели, не знам точно накъде сочи тази пирамида… но знам следното. Някъде е заровено огромно духовно съкровище… съкровище, което търпеливо е чакало в мрака много поколения наред. Смятам, че то е катализатор, който притежава способността да преобрази този свят. — Той докосна златния връх на пирамидиона. — И сега тази пирамида е сглобена… мигът бързо наближава. И защо не? Винаги е имало пророчества за велико преобразяващо просветление.

— Отче — предизвикателно отвърна Лангдън, — всички познаваме Откровението на свети Йоан и буквалното значение на Апокалипсиса, но библейското пророчество едва ли…

— О, небеса, Откровението е истинска каша! — възкликна Галауей. — Никой не знае как да го чете. Говоря за ясни умове, писали на ясен език — предсказанията на свети Августин, сър Франсис Бейкън, Нютон, Айнщайн и така нататък, и така нататък, всички очакващи преобразяващ миг на просветление. Даже самият Иисус казва: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“.

— Не е трудно да се направи това предсказание — заяви професорът. — Науката се развива експоненциално. Колкото повече знаем, толкова по-голяма е способността ни да научаваме и толкова по-бързо разширяваме базата на познанията си.

— Да — прибави Катрин. — Постоянно го наблюдаваме в науката. Всяка новоизобретена технология се превръща в средство, с което изобретяваме нови технологии… и ефектът е лавинообразен. Тъкмо затова през последните пет години науката се разви повече, отколкото през предишните пет хиляди. Експоненциално развитие. Математически погледнато, с времето експоненциалната крива на прогреса става почти вертикална и развитието е все по-бързо.

В кабинета на декана се възцари тишина и Галауей усети, че двамата му гости все още нямат представа как пирамидата може да им помогне да разкрият нещо повече. „Ето защо съдбата ви доведе при мен — помисли си той. — Тук идва моята роля“.

От много години преподобният Колин Галауей, наред със своите масонски братя, играеше ролята на пазител на портата. Сега всичко се променяше.

„Вече не съм пазител на портата… а водач“.

— Професор Лангдън? — Слепецът се пресегна над бюрото. — Хванете ме за ръка, ако обичате.

 

 

Робърт Лангдън неуверено гледаше протегнатата ръка на преподобния Галауей.

„Ще се молим ли?“

Професорът учтиво постави дясната си ръка в съсухрената длан на духовника. Старецът я стисна здраво, но не започна да се моли, а опипом намери показалеца му и го насочи надолу в каменната кутийка на златния пирамидион.

— Вашите очи са ви заслепили — каза деканът. — Ако гледахте с пръсти като мен, щяхте да разберете, че тази кутия има на какво още да ви научи.

Лангдън послушно прокара пръста си по вътрешността на камъка, ала не усети нищо. Повърхността му се струваше идеално гладка.

— Продължавайте да гледате — настоя Галауей.

Накрая показалецът на Робърт напипа нещо — изпъкнало кръгче, точица в центъра на дъното на кутията. Той извади ръката си и надникна вътре. Кръгчето беше почти невидимо. „Какво е това?“

— Познавате ли този символ? — попита слепецът.

— Символ ли? — повтори Лангдън. — Та аз не виждам абсолютно нищо.

— Натиснете го.

Професорът се подчини. „Какво си мисли, че ще се случи?“

— Задръжте така — каза Галауей. — Натиснете още по-силно.

Лангдън погледна Катрин, която озадачено отметна кичур коса зад ухото си.

След няколко секунди старият декан най-после кимна.

— Добре, извадете ръката си. Алхимията е изпълнена.

„Алхимия ли?“ Робърт Лангдън извади ръка от каменната кутийка. Не се беше променило абсолютно нищо. Кутията продължаваше да си е на бюрото.

— Нищо — каза той.

— Погледнете си пръста — отвърна духовникът. — Би трябвало да видите преображението.

Лангдън погледна пръста си, но единственото преображение, което забеляза, беше вдлъбнатината върху кожата му, отпечатана от кръглата изпъкналост — кръгче с точка в средата.

— Сега познахте ли символа? — отново попита Галауей.

Въпреки че го познаваше, Лангдън повече се впечатли от факта, че деканът е открил този детайл. „Виждането“ с пръсти очевидно бе умение, което човек трябва да усвои.

— Алхимически е — отговори Катрин, като придърпа стола си по-близо и разгледа пръста на Робърт. — Това е древният символ за злато.

— Точно така. — Старецът се усмихна и потупа кутийката. — Поздравления, професор Лангдън. Току-що постигнахте онова, към което са се стремили всички алхимици в историята. Направихте злато от безполезна материя.

Лангдън се намръщи. Този малък фокус като че ли с нищо не им помагаше.

— Интересна идея, отче, но се боя, че този символ, кръг с точка в средата, има десетки значения. Нарича се „циркумпункт“ и е един от най-широко използваните символи в историята.

— За какво говорите? — полускептично попита деканът.

Лангдън се удиви, че един масон не е по-добре запознат с духовното значение на този символ.

— Отче, циркумпунктът има безброй значения. В Древен Египет това е символът на Ра, бога на слънцето, и все още се използва като слънчев символ в съвременната астрономия.

В източната философия той изобразява духовното прозрение на Третото око, божествената роза и знака на просветлението. Кабалистите означават с него Кетер, първия сефирот и „най-скритото от всички скрити неща“. Ранните мистици го наричали Божието око и от него произлиза Всевиждащото око на Големия печат. Питагорейците го използвали като символ на монадата, божествената истина, prisca sapientia^[1], единението на ум и душа и…

— Достатъчно! — подсмихна се Галауей. — Благодаря ви, професор Лангдън. Имате право, разбира се.

В този момент Робърт осъзна, че деканът си играе с него. „Всичко това му е известно“.

— По същество циркумпунктът е символът на Древните тайни. — Старецът продължаваше да се усмихва, сякаш на себе си. — По тази причина предполагам, че присъствието му в кутията не е обикновено съвпадение. Легендата разказва, че тайните на тази карта са скрити в най-малкия от всички детайли.

— Чудесно, но даже да е сложен там съзнателно, този символ не ни помага да разчетем картата, нали? — попита Катрин.

— По-рано споменахте, че восъкът, който сте счупили, е бил запечатан с пръстена на Питър, нали така?

— Да.

— И казахте, че пръстенът е у вас.

— Да. — Лангдън бръкна в джоба си, откри пръстена, извади го от найлоновото пликче и го постави на бюрото пред декана.

Галауей го вдигна и го заопипва.

— Този уникален пръстен е създаден по същото време като Масонската пирамида и по традиция се носи от масона, на когото е възложено да пази пирамидата. Когато докоснах циркумпункта на дъното на каменната кутия, разбрах, че пръстенът всъщност е част от сюмболона.

— Така ли?

— Убеден съм. Питър е най-близкият ми приятел и от много години носи този пръстен. Познавам го отлично. — Той го върна на Лангдън. — Вижте сам.

Робърт го взе и го разгледа, прокара пръсти по двуглавия феникс, числото 33, думите ORDO AB CHAO и „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“. Не усети нищо полезно. Но когато плъзна показалец по външната повърхност на халката, изведнъж спря, сепнато обърна пръстена и се вгледа в най-долната й част.

— Открихте ли го? — попита деканът.

— Струва ми се, че да!

Катрин отново приближи стола си.

— Какво е това?

— Знакът за степен върху халката — показа й Лангдън. — Толкова е малък, че почти не се вижда, но ако го докоснеш, усещаш, че наистина е вдлъбнат, като врязано кръгче. — Знакът за степен се намираше в най-долния край на халката… и естествено, изглеждаше точно толкова голям, колкото изпъкналостта на дъното на кутията.

— Наистина ли е точно толкова голям? — възбудено промълви тя и се приближи още повече.

— Има само един начин да разберем. — Робърт взе пръстена и го пъхна в кутията, като изравни двете кръгчета. Когато го натисна надолу, изпъкналото кръгче в кутията влезе в отвора на пръстена и се разнесе тихо, но отчетливо изщракване.

И тримата подскочиха.

Лангдън зачака, ала не се случи нищо.

— Какво беше това? — попита духовникът.

— Нищо — отвърна Катрин. — Двете кръгчета влязоха едно в друго, но… това беше всичко.

— И нямаше голямо преображение, така ли? — озадачи се Галауей.

„Още не сме приключили“ — разбра Робърт, вперил поглед в символите на пръстена — двуглавия феникс и числото 33. „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“. В ума му изплуваха идеите на Питагор за свещената геометрия и ъглите и се зачуди дали думата „степен“ няма математическо значение.

С разтуптяно сърце, той колебливо протегна ръка и хвана закрепения за дъното на кутията пръстен. После бавно го завъртя надясно. „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“.

Завъртя пръстена на десет градуса… двайсет… трийсет…

И така и не видя как се случи.